Да, днес ще запаля свещичка за всички ангелчета - дано тя да ги сгрее и да освети пътя им. 
- Публикувана: 5 юни 2008, 16:32 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2010, 22:25 ч.
Как протича живота ви след загубата?
съжалявам, майче.
Здравеите момичета!Доскоро четях друг форум...сега пиша тук!Чакахме дете през март,докато на 14.11. не ни казаха лошата вест...мъртъв плод!А само 10 дни по-рано всичко беше добре!Чух само,че бебенцето е мърво,след това бях като в транс!Не ме интересуваше нищо...то си беше отишло!Не ме интересуваше дори факта,че има опастност за мен!Чувствах БОЛКА!Крещях без глас!Вече нищо нямаше смисъл!То доиде без да го планираме...и си тръгна без да го очакваме!Живота ни беше дарил с нещо вълнуващо.....а ни го отне...Бях дни в транс...не ме интересуваше какво става с мен,какво правят или не правят лекарите с мен...чувствах болката и друго не ме интересуваше!...Докъто няколко дни по късно не прогледнах,че човека до мен страда...дори по-вече от мен!Тои чувстваше освен болката от загубата ни,страх да не загуби и мен!Това ме върна в реалността!Осъзнах,4е не съм сама,че в болката сме заедно,както бяхме заедно и в радостта!Тя празнотата,болката,подигравката от живота си остава в нас,но аз реших да продължа напред заради мен,заради НЕГО(човека до мен)заради нас,защото живота,колкото и гадничък да е наистина продължава и поредния шамар от него(живота) ни прави по силни!Болката...тя винаги ще бъде в нас!
Aз загубих милата си, най-обичана дъщеря на 21 г. за 10 дни от неоткрита и неправилно лекувана пневмония.Една мисъл е непрекъснато в ума ми, че дъщеря ми се чуди :"Майко, как може да си жива, мен като ме няма?"Ужаса,че няма да я видя ме обзема когато съм сама,за да не натоварвам съпруга си и сина си.Чета профилите и търся отговори......