Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Знам, че съществуват люде, които предпочитат мелниците пред храмовете и насъщния пред духовния хляб. Нямам какво да кажа на такива. Те заслужават да бъдат счетоводители както на този свят, така и в отвъдния.
                                                   
Щастливи са щастливите, защото са търсили щастие за другите.

С какво ще се ползвам, ако спечеля целия свят, но изгубя душата си?

Законът е една бариера - змиите и гущерите минават под нея, лъвовете я прескачат, а овцете само стоят и блеят.

Не можеш да намериш покой, като отбягваш живота.
"Часовете"

Моралът е първи лукс, не всеки може да си го позволи.

Неудържимият стремеж към печелене на повече пари е основан върху илюзията за тяхното всемогъщество и по-точно за всемогъществото, което даряват на своя притежател...Парите като че ли могат всичко. Но "всичкото", което те в действителност могат, е само да ти създадат илюзията, че могат всичко.
"Човекът"

Животът е харизан кон.
Селинджър

Не трябва да се страхуваме от "онази с косата", защото когато ние се раждаме, нея я няма, а когато тя идва, нас ни няма.

Някои изгубиха вярата си, защото узнаха твърде малко за небесата. Други също, но те - понеже разбраха твърде много.

"Повечето хора копнеят за нещо изключително и вдъхновяващо, заради което да рискуват всичко, но малцина го правят.
"Адаптация"

Исках да желая нещо така силно, като крадците на орхидеи. Но това не ми е в характера. Все пак имам едно страстно желание - да разбера какво е да обичаш нещо с такава страст.
"Адаптация"

Сега вече знам, че няма любов в живота, само в спомена...

Хората все бягат от това, от което имат нужда.

Истинският ти живот е често животът, който не живееш.
Оскар Уайлд

Сантименталният човек е просто човек, който иска да получи лукса на емоцията, без да си го плати.
О. Уайлд

Аз паднах от облаците, а ти от третия етаж.
"Клонинг"

Всичко можеше да е различно, ако се бях доверил на времето. Но, докато се огледам, то мина.
"Клонинг"

Покажете ми човек, свободен от празни мечти, само той е щастлив.

kiora, всичките са страхотни! 

хайде и аз малко избрани любими от дневника:

"Аз съм трийсетгодишен. Прехвърлил съм с пет години възрастта, когато човек може да лъже сам себе си и да нарича това почтенност."
"Великият Гетсби" Ф.Скот Фицджералд

това си го повтарям много често, но уви, не винаги помага:

"Почувстваш ли желание да критикуваш някого - просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти."
"Великият Гетсби" Ф.Скот Фицджералд

"Много пъти трябва да си умирал, за да рисуваш така!"
Ван Гог

"Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости!"
А.П.Чехов

"Налята ти е една чаша живот. Можеш да я изпиеш, а можеш и да я оставиш непокътната. Но втора няма да ти бъде налята."
от филм, но не съм писала от кой

"Дилетантът е човек-куриоз, който изпитва удоволствие да прави онова, което не умее."
П. Хайзе

"В този свят всичко е предварително простено, следователно - цинично позволено."
М. Кундера

Take Nothing but Pictures
Leave Nothing but Footprints
Kill Nothing But Time
motto of the National Spelological Society

"В един луд свят само лудите са нормални"
А. Куросава

"Най-трудното нещо на този свят е да виждаш как някой греши и да се въздържиш от коментар."
Т.Уайт

"Внимавай! Да слезнеш от една карета съвсем не е толкова проста работа, понякога това е решаваща крачка."
Киркегор

"Съществуват хора на деня и създания на нощта. И важното е да се има предвид, че създанията на нощта не са просто хора на деня, които са останали до късно, защото си мислят, че това ги прави хладнокръвни и интересни. Нужно е много повече от тежък грим и бледо изражение на лицето, за да прекрачиш границата."
"Музика за душата", Тери Пратчет

"Когато двама се виждат, на срещата всъщност присъстват шестима: всеки такъв, какъвто се вижда, всеки такъв, какъвто другия го вижда и всеки такъв, какъвто е."
Уилям Джеймс

You can`t change the world
But you can change the facts
And when you change the facts
You change points of view
If you change points of view
You may change a vote
and when you change the vote
You may change the World

Depeche Mode

"Хората са твърде добри за този свят!"
Кърт Вонегът

"Ако искаш да бъдеш нещо, трябва да бъдеш изцяло!"
Хенри Милър

He is a big mouth, and I find him a bit of a pain in the arse of time. But I can`t help it, I`m him."
Bono, U2

"Единственото нещо, което никога не получаваме достатъчно е ЛЮБОВ. Единственото нещо, което никога не даваме достатъчно е ЛЮБОВ."
Хенри Милър

Всичко, което ни ограничава ние наричаме съдба."
Емерсън

"Хората, които не четат добри книги нямат повече предимство пред тези, които не четат никакви."
Марк Твен

"Всичко от което се нуждаеш в този живот е невежество и самоувереност, тогава успехът ти е сигурен."
Марк Твен

Слово на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет

Дами и господа от випуск 97,

Mажете се с плажно масло. Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло. Ползата от плажното масло в дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:

Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност, вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не им обръщате внимание сега. Повярвайте ми, след 20 год., като разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И, всъщност, изобщо не сте били дебели.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви беди в живота ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден правете нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Чистете си зъбите с конец.

Не си губете времето в ревност/завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете похвалите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота. Най – интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 год какво искат от живота. Някои от най–интересните 40-годишни хора, които познавам, все още не знаят.

Взимайте калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би няма.Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще сте разведени на 40 год., а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си.

Каквото и да стане, не се поздравявайте/възгордявайте прекалено много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат на късмета. Което е валидно и за всички останали.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който някога ще притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята, където живеете.

Четете указанията, даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.

Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най–добрата връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще. Разберете, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете упорито, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хората, които са ви познавали на младини.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки. Пътувайте.

Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога това може да изчезне.

Не цапотете твърде много косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и да го възстановиш за повече, отколкото то струва.

Вярвайте ми, обаче, за плажното масло.

Aurora, благодаря! Всички са прекрасни! Удоволствие да ги чета в този час от деня...

Особено:

Това слово не е на К.Вонегът.
Справка.

Aurora, благодаря  за всичко споделено, беше ми приятно да чета . А въпросното слово много ми прилича на една "песен" ( силно казано, по-скоро музика на фона на четящ глас ) на Баз Лурман, която даваха по MTV в тийнейджърските ми години Всъщност, сега проверих, и е на 100 % същият текст
http://www.youtube.com/watch?v=ZY_GyyvsHbM
Авторът няма значение, важното е, че съветите са полезни, макар че трябва да внимаваме от кой ги приемаме

                                                      Двата вълка в нас
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.



Из "Птиците умират сами", Колийн Макалоу
..." Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея.
Възхитителна песен, заплатена с живота.
Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка... или така е според легендата.

...Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама незнае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва,тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не и останат сили да издаде нито звук повече.
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем. Разбираме. И пак го правим. Все пак го правим."...

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката.
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.

Майка Тереза

Вдъхновихте ме.....  Отивам да търся старите тефтери и лексиконите   

Изчерпана е.  Имам у нас още, ако я искаш, прати ми на ЛС адрес и ще ти я изпратя 

пускам едно...много яко, със впечатляващи фрази, което стои на видно място в дневника ми

БАЛАДА СРЕЩУ ЗАВИСТЛИВИТЕ ЕЗИЦИ

В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във лой и луга на продажна твар,
в помия на прокажени старици,
във черна смрад на скапани чепици,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във змийска кръв кипяла барабар,
със злъчки на чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
да пържим завистливите езици!

Във пяната на муле със самар,
което е скопено от ритници,
във лигите на котарака стар,
без кьорав зъб със белнали зеници!
(затуй лови наум маймуни с трици!)
и в дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!) -
да пържим завистливите езици!

Във гъст разтвор, за жива плът - кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици
(кръвчица пуска кой да е бръснар,
когато в ужас цъклите зеници!)
връз пъп на непрощавани змеици,
в огнище на зараза, в гнойна жар,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!) -
да пържим завистливите езици!

Сложи ни ваша милост на кантар
и нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар
да пържим завистливите езици!

Франсоа Вийон

(превод Васил Сотиров)

"Открих, че съм много по-добър и по-способен, октолкото си мислех, и че възрастта забавя ритъма само на онези, които никога не са се осмелявали да вървят без чужда помощ."
Паоло Куелю, "Захир"

"...Страданието се появява тогава, когато очакваме другите да ни обичат по начина, по който ние си представяме, а не по начина, по който любовта трябва да се прояви - свободно, без ограничения, водейки ни чрез своята сила, без да ни позволява да спрем."
Паоло Куелю, "Захир"

и три от любимата ми Ерика :

"Мъжете винаги са ненавиждали женското клюкарство, именно защото подозират истината - техните размери са взети и сравнени"
Ерика Джонг, "Страх от летене"

"Понякога ставах предизвикателна и мислех, че имам абсолютното право да сграбча всяко удоволствие, което ми се полага, докато трае краткият ми престой на тази земя. Защо пък да не бъда щастлива и да не живея като епикурейка? Какво лошо има в това? Знаех, че жените, които извличаха най-много полза от живота (и от мъжете), бяха същите, които изискваха най-много; знаех, че ако се държите така, сякаш сте ценена и желана; че ако отказвате да бъдете изтривалка, никой не би си позволил да ви третира като такава. Знаех, че сервилните жени ги стъпкват и че към жените, които се държаха като кралици, се отнасяха като към такива."
Ерика Джонг, "Страх от летене"

"Предупреден си по-малко уязвим."
Ерика Джонг, "Страх от летене"

пускам и любимото ми стихотворение от Борис Виан:

НЕ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПУКНА
   
Не бих желал да пукна,
преди да съм видял
онези черни кучета,
които спят без сън,
маймуните от тропика
със задника им гол
и сребърните паяци,
изпридащи гнездо.
Не бих желал да пукна,
преди да съм разбрал
дали монета не е
фалшивата луна,
дали умира слънцето,
сезоните дали
наистина са четири.
Не искам аз да пукна,
преди да съм успял
да премина в рокля
през целия Париж,
без да съм надникнал
в най-калните канали
и без да съм натикал
там срамния си срам.
Не бих желал да пукна,
преди да опозная
проказата и всички
онези лоши болести,
онези седем болести …
Не ме е страх от нищо –
от зло и от добро,
ако, ако, ако
познавам ги отблизо.
Не искам да оставя
което ми харесва,
което аз ценя,
което аз познавам –
моретата зелени,
където водорасли
валсират със вълните
по плаващия пясък.
Не искам да забравя
поляните през юни,
земята как се пука
и мириса на бор.
Не бих желал да пукна
без устните на тази,
която съм обичал,
красавицата моя,
прекрасното мече,
прекрасната Урсула.
Не бих желал да пукна,
преди да съм целунал
измитото и тяло
със устни и очи.
Не казвам нещо друго,
ще бъде неприлично,
не искам да умирам,
преди да са открили
за всички вечни рози
и ден от две минути,
морето в планината
и края на смъртта.
И веселите вестници,
щастливите деца
и още толкова неща,
които спят в главите
на разни инженери,
на разни градинари,
на разни демократи,
на разни урбанисти
и умни философи …
Има толкова за виждане,
за виждане, за чуване
и толкова за чакане,
за търсене във тъмното,
но аз съзирам края
как пъпли и настъпва
с муцуната си жаба,
ръцете си разтваря
към мен, за да ме сграбчи,
госпожи, господа,
не бих желал да пукна,
преди да съм опитал
вкуса на моя страх,
най-силния на вкус,
не бих желал да пукна,
преди аз сам да вкуся
вкуса на свойта смърт.

БОРИС ВИАН

превод: Рада Баларева

"Чакай и се надявай!"-"Граф Монте Кристо",Ал.Дюма