Публикувана: 8 юни 2008, 15:26 ч.
Последно мнение: 19 юни 2008, 13:48 ч.

Как да се справим със страха, че ще се повтори

5 671
43
1

# 15 9 юни 2008, 21:04 ч.

Мнения: 1 512

Както каза Ники, желанието ми да имам дете е по-силно от страховете ми. Но те са вътре в мен, изплуват в определени моменти, особено в началото на настоящата ми бременност. И когато чакам резултати от изследвания, и когато легна на кушетката за ултразвуков преглед... В същото време си мисля, че този път ще се прибера вкъщи със здраво бебе, представям си миризмата му, как го гушкам, как го кърмя, как ще се прегръщаме четиримата на голямото ни легло - това е по-силно и зная, че този начин на мислене ми помага да прогоня страховете си.
Но всяка знае сама за себе си как, дали и кога е успяла, защото сме различни, преживели сме много различни разтърсващи моменти и универсална рецепта няма.
Hug

# 16 10 юни 2008, 00:05 ч.

Мнения: 3 621

Много ме е страх , лутам се между отчаянието и надеждата... Cry

# 17 10 юни 2008, 06:07 ч.

Стара Загора
Мнения: 7 358

Страх, страх и пак страх беше името на деня и нощта през втората ми бременност.
Така и не успях да и се насладя и да се отпусна. Родих Слави на дата близка до термина с първото ми бебе. Забременях когато бях забременяла и с първото. Влязох в болницата за задържане в седмиците в които бях влезнала за задържане и с първото бебе. Вторият път обаче си излезнах с бебе в корема за разлика от първия път Tired

Стисках зъби и крака до последно. Смееха ми се всички, че имам мускулна треска на краката от стискане /до там бях стигнала от страх/ Така и не се отпуснах.
Искам още деца. Подтискам страха си защото не искам да му се давам. Аз съм по-силна от него.

# 18 10 юни 2008, 19:45 ч.

Бургас
Мнения: 703

Здравейте борбени мами , досега само ви четях , възхищавам ви се за това че можете да говорите за загубите на вашите деца, защото аз не успях първия не успях и втория път, минаха години но страха е в мен макар вече да се радвам на малък мъж(на 28 .06 ) ще навърши 1 годинка, все още изпитвам страх. Пожелавам ви на всички да прегърнете скоро свой рожби. Споделяйте със близки , не се затваряйте в болката, аз минах по този път и ми беше много трудно до финала на третата бременност.

# 19 10 юни 2008, 20:23 ч.

Някъде там...
Мнения: 3 994

Тази тема е и за мен.
Страх ме е.
Не стига, че забременяването при нас е борба, а няма да мога и да се зарадвам на положителния тест... от страх. Страшното за мен започва след двете чертички. Страх ме беше и първият път, подобно на Хера и аз имах мускулна треска от непрекъснатото напрежение. Дълго чакана и трудно постигната бременност. Колкото и странно да прозвучи, но усетих колко съм била напрегната в деня на аборта, когато нямаше вече за какво да се притеснявам... нали лошото вече се беше случило.
Освен всичко останало лекарят ми спомена, че има реален риск случката да се повтори заради остатъчната инфекция, която може да рецидивира по всяко време, въпреки десетките хапчета които изгълтах вече.
Желанието за дете обаче е по-силно от страха, ще се преборя някак като му дойде времето, то само да дойде...

# 20 10 юни 2008, 23:59 ч.

Мнения: 3 166

Жабче, преди половин час прочетох поста ти и не мога да спра да те мисля. Не знам защо. Просто ми се иска да ти вдъхна мъничко вяра. А съм наясно колкотрудно е да вярваш понякога. От личен опит. Sad

Впрочем наистина ли няма вриант тази инфекция да се излекува напълно? Или да се следи по времена бременност?
С искрено сърце ти желая и твоето щастие да те открие в най-скоро време. Praynig

# 21 11 юни 2008, 09:40 ч.

Някъде там...
Мнения: 3 994

Светле, лекуваме я, не знам откъде се появи, не знам каква е, но тя беше причината да се случи всичко. Била е много тежка. Мислех, че всичко е излекувано, понеже нямаше никакви външни прояви, всички изследвания бяха чисти, но лекарят ми реши да се застрахова и направихме биопсия на ендометриума и хоп, изскочи зайче. Пих конски дози антибиотик, вчера направих нова биопсия и след две седмици си чакам резултата. Дано е добър. Докато не я излекуваме няма да правим никакви опити за бебе. Лошото е, че дори и да е чиста биопсията, според лекаря ми, щом веднъж се е появила там... пак може да рецидивира по време на бременност, когато организмът е по-слаб и да се случи най-лошото. Cry

За следене - ще я следим, предполагам че ще ме тъпчат и с антибиотици "профилактично", защото за капак съм леко резистентна към тях.
А се побърквам от чакането, мислех, че с времето ще ми става по-леко, но се оказа обратното. Явно първите месеци съм ги карала на автопилот, всичко ми е като насън. От април насам обаче съм "будна" и ми е тежко и колкото повече време минава, по-тежко става. Искам да действаме, а тази инфекция ме докарва до лудост. За капак при нас бебе става с ин витро...

# 22 11 юни 2008, 13:59 ч.

Мнения: 217

Аз ще опитам отново веднага, щом докторите ми дадат зелена светлина.
Страх ме е.
Страх ме беше и втория път. И страховете ми се оправдаха.
Но предпочитам да знам, че съм направила всичко възможно.
Иначе цял живот ще се чудя, какво би било ако.....
По-прагматичен съвет - добре е онези от нас, които имаме нужда да потърсим професионална помощ.
Иначе, страхът ще си остане да края.
Болката от загубата - също.
Но това е животът- с всичките му екстри - и добри, и лоши и ужасни.
Понякога ми се струва, че най-голямото проклятие е, че можем да понесем всичко и да продължим, въпреки това.

# 23 11 юни 2008, 15:59 ч.

Мнения: 515

Имам отговор на този въпрос НЯМА КАК. Sad

Но въпреки това трябва да продължим напред.
След първия път когато загубих бебчето си още в третия месец от бременноста си ,не ме беше толкова страх защото си мислех ,че няма как да се случи отново, казваха ми че няма да се повтори, НО когато се повтори Cry

тогава незнаех как да се справя с толкова болка ,с толкова мъка и с толкова страх когато забременях трети път Sad

Първите три-четери месеца от бременноста не си ги спомням ,незнам къде бях страха се беше загнездил в душата ми и стискаше с все сила, после се успокоих реших ,че опасноста е преминала и тогава ми беше леко и бях щастлива докъто се случи най-страшното ..........в края на седмия месец.............

Сега пак съм бременна и пак ме е страх и знам ,че този път ще е така до края , но съм готова да премина през това ако накрая дочакам да гушна моето бебе Praynig

Има за какво да се борим момичета,неможе и нетрябва да се предаваме заради тях ,заради нашите ангелчета трябва.
Често ми казват успокой се немисили за лоши неща ,мисли позитивно ,незнам как да стане това страха ще е с нас винаги.

# 24 11 юни 2008, 22:42 ч.

Мнения: 3 166

Жабче, безумно ми се иска да мога да кажа нещо и да почустваш облекечние. А не мога... Sad

До теб сме. Наистина...

# 25 13 юни 2008, 10:22 ч.

Мнения: 3 621

а как татковците се справят със страха , че може да се случи пак...ние снощи с моето миличко си говорихме на тази тема и осъзнах колко много го е страх и колко усилия му коства това да дава кураж на мене ... Cry

# 26 13 юни 2008, 10:58 ч.

Мнения: 1 512

Цитат на: Nefertity в пт, 13 юни 2008, 10:22

Моят мъж също се страхува, като че ли понякога повече от мен. Когато си направих теста през април и му се обадих по телефона, за да му кажа (беше на поредната си командировка), той само каза "Искам да го прегърна през декември". Не даваше и дума да се издума за това, че съм бременна преди да съм влязла в третия месец. Тогава имахме един много емоционален разговор, защото аз достатъчно изкукуригах в първите месеци и имах нужда от подкрепящи думи, а не от страхове и суеверия.
Сега идва с мен на консултациите, видях му нахилената физиономия последния път, когато бяхме при Вили Димитрова. Зная, че едновременно се страхува и се радва за това, което предстои. Повече не съм го закачала на тази тема.

Жабче, една много силна прегръдка от мен Hug

# 27 13 юни 2008, 11:19 ч.

Мнения: 533

При мен желанието да имам друго дете е по-силен от страха и ето,че година и 4 месеца след загубата на ангелчето ми аз съм бременна 16г.с.Следобед имам час за фетална морфология и страха е по-силен от всякога съпругът ми от сутринта до сега ми звъння 2 пъти да ме пита как съм всички близки се притеснявят адски много-знам,че никой от нас неможе да прижевее втора трагедия!Незнам какво ще правя ако и този път всичко се обърка.Досега бременността ми се развива добре и лекарите все ме успокояват и вдъхват вяра,но ми е трудно да й вярвам въпреки че съм много доволна от тях.Мъката и страха са силни,но знам че ако дай боже в края ня ноември си гушна здравото и живо бебе ще бъда безкрайно щастлива и сестра ми,майка ми,свекърва ми,баща ми,свекъра и всички,всички близки,които в този момент са напрегнати заедно с мен.Да страха ще го има до този прекрасен момент,а именно за него всяка една от нас мечтае и ще настъпи сигурна съм

# 28 13 юни 2008, 12:22 ч.

Мнения: 703

Стискам ви палци,мили момичета!На всички-да си гушнете хубавите здрави бебчета!

Талето,пиши като се върнеш!

# 29 13 юни 2008, 16:42 ч.

Мнения: 256

Аз имах спонтанен аборт 6 месеца преди да забременея отново с Гошко. Относно татковците - ние с мъжа ми не си говорехме за това, че съм бременна, камо ли за бебе почти докато не влязох в 6-ти месец. Всички знаете колко боли загубата - при мен от едно неродено детенце, а като знам, че някои от вас загубиха родените си дечица, започвам да плача ...
Нещата при мен се развиха добре, пожелавам го на всички ви, но със страшен страх до последната секунда.

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: