Операция на дискова херния - 2

  • 199 183
  • 967
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 669
Мартом ,не е въпроса дали да е за 24часа.В най острия стадии операция не се препоръчва.Обикновено се изчаква докато болките се успокоят.Това са ми казали на мен.Всички тук пишещи сме с изтръпнали крака.Това е от дразненето и притискането на нервите.А пък невроложката въобще не и е работа да преценя дали си за операция.Нито пък физиотерапевта.Ако още ходиш на невролог или на физиотерапия ,вземи си "измоли "едно направление за неврохирург, но след ЯМР.Или отиди на частно.Ванилия е права.Тези операции дори и по спешност се правят до седмица.Невролога лекува и ако след лечение резултата е не задоволителен?Какво следва?Ти се лекуваш сравнително от скоро.Може лечението при теб да даде резултат.При мен все още няма резултат който да ме устройва.Вече втора година без болки стигам само до магазина на 200м от къщи.Така ,че макар ,че не се изпущам нещата вървят към ножа.Никой не е застрахован от появата на дх.Мен като ме видят и се чудят как съм с дискови хернии.И като видят снимките.И да попитам още нещо?При нас ЯМР не можеш да си направиш без консултация на неврохирург,който писменно да потвърди ,че ти се налага операция.В ст загора разрешават ямр само ако е сигурно ,че ще се оперираш.Дори трябва да имаш насрочена дата.Много е интересно как става това?Мен тази година ми отказаха ямр под предлог ,че са ми разрешили миналата година, а аз не съм се оперирала.Затова си го платих.Доктора в София много се смя...Ама в провинцията е така.Бях си наумила да внеса жалба в здр .каса ама бях зле и нямаше как да отида.То за да тръгнеш по доктори и такива места трябва да си здрав.

# 451
  • Мнения: 37
OK,
Отговарям специално за пубера. И моят няма 15 г.Забелязвам, че се дразни, когато започна да си обръщам внимание, защото е свикнал да бъда куфар в наличност.Понеже  реших най-сетне да си оправя зъбите, защото това е последна възможност за мостове с оглед на състоянието им, има дни, в които ходя на лекар или на физиотерапия и едновременно с това се случваше да имам и час за зъболекар.Е, два пъти в такива дни той озверяваше, че не съм му сготвила,а когато го направех,макар и много уморена, преди да съм си починала, той отказваше да го яде.Наказваше ме и продължава да го прави.Разбирам, че на тази възраст не могат да проявяват съчувствие или каквото и да е разбиране относно здравето на родителя, но все пак ми е болно, а и това допълнително ме натоварва извънредно много.Знам и че когато заявява "Какво ме интересува, че си болна", не го мисли,но липсата на нормална комуникация ми се отразява директно.Човекът е свикнал той да бъде в центъра на моята вселена и се усеща изместен - това е единственото, което е в състояние да усеща!А аз през цялото време се тревожа как ще е, ако няма да мога да се грижа за него и за себе си, защото не мога да си представя,че би се наложило той да се натовари дори с мисълта, че не съм добре и че ще трябва тойю да се грижи за мен...

# 452
  • Мнения: 37
Ванилия и Aha,
Изобщо не мисля да се предоверявам на поликлиничен невролог, само изчаквам ЯМР-а -  утре, в Правит.болница.
Ще направя задължително консултация с неврохирург,а по-точно, наистина по-добре - с двама.
Невроложката ми въобще не ме лекува с абсолютно нищо!
Талон за ЯМР ми даде, след като й казах, че затова е настояла доцент Жени Василева , невролог от ИСУЛ.И аз се чудя за следното: толкова ли е трудно оперативно да се отмести ДХ от мястото, което стенозира? Такава диагноза с обобщение "Вече е късно за всякакъв вид операция" ми звучи като неадекватна на съвременното ниво на медицината, освен ако рецидивът е толкова сигурен или пък ако хирурзите са толкова неспособни ?! Нещо не ми се вярва да е така. И аз все повече се чудя защо никой не отвори и приказка за операция.Пак повтарям, че освен милгама не ми е преписано абсолютно нищо!Василева от ИСУЛ почти ми се накара, че съм чакала месец и половина /а аз чаках да си сменя gp-то/. Обаче аз се чудя с какво ситуацията откъм лечение щеше да се измени, след като и досега никой не ми предписва или назначава нищо?Чувствам се все по-объркана, ей богу!
Ако се случи нещо хубаво, сигурна съм, че то ще е случайно.
Няма ли поне един от вас, на когото парезата да е отзвучала след оперативна намеса?

# 453
  • Мнения: 1 100
Martom, много редки са случаите, когато е късно за операция. Знам, че от операция няма смисъл, ако от дългогодишното притискане, нервът е тотално увреден, но това се установява със сериозно изследване /ЕЕГ/, не може да се каже ей така, като те погледнат.
Иначе си спомням, че някой /май ОК/ newsm78 беше писала, че изтръпването на крака изчезнало веднага след операцията. Имаше такива случаи, макар да не си спомням кои са писали за това.
Дано скоро да мине пуберският период на сина ти и да ти влезе в положението, че така е още по-трудно. Hug При нас аз съм куфарът, гледам да разтоваря съпруга си от всякакви домашни задължения, за да може поне да работи, но вече не издържам нито психически, нито физически. Дано операцията да му помогне, ще ни олекне на всички!  Praynig

# 454
  • Мнения: 669
Аз си мисля ,че яко ме прекараха с ямр.Не съм много сигурна дали невроложката въобще ми пусна документите в касата.Все нещо увърташе ."Ама утре.Много ли си зле.Сигурна ли си ,че ще те оперират".После 20 дена чаках отговор от касата ,който така и не видях.Накрая каза,че са отказали.Сигурно изврънка направление за неин познат.Отначало и казах,че ще ме лекува ,ако ми направи документите за касата.И уж всичко беше както трябва.Миналата година невроложката беше позната и не можеше да ми погоди номер.Като отидох на ямр всички бяха по каса само аз си плащах.Даже и сестрата се чуди,че не са ми разрешили.Ванилия ,как са нещата с коките.Аз мисля в петък да отида до микробиологията и да видя как е при мен.И ако всичко е наред ,ще правя консултация в София с неврохирург.Тоя крак ме боли сума време и не ще да спира.

# 455
  • Мнения: 1 100
Ами още се лекува,Аha. На 14.08 ще е на изследване и на 19.08 ще имаме резултат. Дано при теб да няма такъв проблем!

# 456
  • София
  • Мнения: 2 102
Момичета, моля ви, дайте име на добър неврохирург във Варна. Спешно е!

# 457
  • Мнения: 803
Martom, много редки са случаите, когато е късно за операция. Знам, че от операция няма смисъл, ако от дългогодишното притискане, нервът е тотално увреден, но това се установява със сериозно изследване /ЕЕГ/, не може да се каже ей така, като те погледнат.
Иначе си спомням, че някой /май ОК/ newsm78 беше писала, че изтръпването на крака изчезнало веднага след операцията. Имаше такива случаи, макар да не си спомням кои са писали за това.
Дано скоро да мине пуберският период на сина ти и да ти влезе в положението, че така е още по-трудно. Hug При нас аз съм куфарът, гледам да разтоваря съпруга си от всякакви домашни задължения, за да може поне да работи, но вече не издържам нито психически, нито физически. Дано операцията да му помогне, ще ни олекне на всички!  Praynig
Не, напротив, болката спря веднага след операцията, но изтръпването остана и даже 8 месеца след операцията е все още истръпнал. Мисля даже, че няма да възтанови. Но само това да ми е кусура!

# 458
  • Мнения: 803
Момичета, моля ви, дайте име на добър неврохирург във Варна. Спешно е!
Sophsan, какво стана, че е толкова спешно! В предишната тема съм описала моя хирург доц. Филипов от Военна болница. Други не знам да са добри. Мога да питам за неврохирургията в Окръжна болница, но не препоръчвам там. Иначе щях аз да отида там.
Ако предпочиташ пиши на личната. Аз чета редовно и поща, и форума.

# 459
  • Мнения: 37
Обръщам се към всички:има ли поне един от вас,който да е бил с пареза,да се е подложил на операция и  - нервът или нервите  може да е/са  частично увреден/и  и да остане/-ат така, но -  поне да има документирано  отместване на ДХ от затиснатите нервни канали и ли друг сред вас, който  е правил операция, без досега да е дала рецидив или срастване или нещо под.?

# 460
  • Мнения: 37
Sophsan,
Какво ти е ? Стискаме ти палци! Пусни малко  информация, че така се притесняваме за теб и сме в  пълно неведение.
Успех!

# 461
  • Мнения: 37
Dzupo,
Парезата започна в средата на май,а още на 3 юли ми казаха, че е късно! Но ще искам консултация с неврохирург.Това, което казваш, е единственото логично  и ще действам  според това и според собствената си увереност. А и аз се чудя дали процесът на стенозиране няма да се развие още повече?Не че "тежка коренчева увреда и двустранна коренчева и периферна увреда не е  достатъчно и така..."
Какви неща сте чували за сроковете?

# 462
  • София
  • Мнения: 2 102
Sophsan,
Какво ти е ? Стискаме ти палци! Пусни малко  информация, че така се притесняваме за теб и сме в  пълно неведение.
Успех!
Здравейте!
Съжалявам, не съм искала да ви притеснявам!  Embarassed
Елпида ми се обади онази вечер с молба за спешна помощ. Търсеше информация за жена, която си е счупила прешлен и трябваше до два дни да реши при кой неврохирург във Варна да се оперира.

# 463
  • Мнения: 669
Мартом,направи ли ямр?Ако още не си попитай др който ти го прави и той да ти даде някаква консултация.Дано ямр да бъде подробно разчетен ,за да имаш и ти по голяма информоция.

# 464
  • Мнения: 327
Здравейте!И аз съм една от вас,от 1,5 м. официално след направен скенер.От юни ви чета,но съм трудна в писането за заболяването.С  ДХ съм на C5-C6-медианна към парамедианна левостранна,с протрузия на C4-C5,L4-L5 и ДХ на L5-S1.Бях 10 дни във Велинград на почивка и там правих физеотерапия,минерални бани и тангентор,но на 7 ден левият ми крак се поду и започнаха адски болки.После избиха капиляри,не можех да стъпвам,гореше целия крак. Нищо съществено не казаха ни неврологът,ни съдовият-прехвърляха си топката.Сега пия Детралекс.  Целебрекс ми изписаха,а аз имам дози Мовалис.От 2 нощи не мога да мигна,не търпя и възглавницата вече,имам силни болки във врата,лошото е,че днес целия ден ме боли и не знам как ще я карам.Може и там да съм с ДХ.Иначе  няма ден,откакто започна всичко,без да не ме боли.Трудно ми е да свикна да живея с мисълта за евентуални кризи,операции,вечни болки в кръста,гърба,краката и страх.Още не са ми спаднали краката.Доскоро носех количка с дете и багаж,грижех се за градината и дома,бягах зад палавата ми дъщеря,сега всичко това не мога да го правя.И домакинската работа ми е тежка.А всичко стана от една игра с топка на земята с детето края на май..Може би просто се отключи заболяването.Желая ви кураж и сила,по-малко болки, повече помощ и разбиране.

Общи условия

Активация на акаунт