Проект за нов Семеен кодекс

Съгласно уточненото на срещата на СНБМ от 07.06.2008г. пускам тема, в която да обсъдим проекта за нов СК.Ето линк към текста на проекта:

http://www.justice.government.bg/new/Documents/Bills/SK-whole%20 … 6%2003%202008.doc


Ето и мотивите

М О Т И В И
КЪМ ПРОЕКТ НА СЕМЕЕН КОДЕКС

   Действащият Семеен кодекс (СК) от 1985 г. формално не е претърпял съществени изменения до 2003 г., когато институтьт на осиновяването беше радикално преуреден. Необходимостта от промени обаче се очерта още през 90-те години и дори беше изработен и внесен през 1999 г. в Народното събрание проект на нов СК.
   Изработването на нов кодекс се обуславя от съществените промени в обществено - икономическите и социалните отношения. Съществено се промени отношението към брака и семейството. То се развива в съвършено нова среда; изгражда се нова ценностна система; възражда се икономичската функция на семейството. Социалните процеси, новите отношения на собственост и на свободна инициатива оказват влияние върху разбирането за семейството, за неговите функции, за положението на членовете на семейството, за техните отношения и отговорности. България стана член на демократичната общност на народите в Европа. Частната собственост, свободната стопанска инициатива, свободата на сдружаване, признатите основни права на гражданите, мобилността и свободата на личен живот изискват уреждане по нов начин дори на класическите институти на семейното право. Промени се правосъзнанието. Нови са изискванията към регламентацията на тази особено чувствителна област на правно регулиране, област, която пряко засяга всички граждани.
   През изминалия период на основата на Конституцията на Република България от 1991 г. се извършиха съществени изменения в законодателството. Установи се частното право. Цялостно се обновява гражданското законодателство. Бяха ратифицирани от Република България важни за семейните отношения международни актове - Конвенцията за защита правата на човека u основните свободи, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за защита на децата и  сътрудничество в областта на международното осиновяване, Европейската конвенция  за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права и др. Семейният кодекс, особено като се има предвид, че той не внесе принципни промени в уредбата, установена от Семейния кодекс от 1968 г., вече не отговаря на обществените потребности. Нужно е регламентацията да съобрази изискванията за модерно, съответстващо на етапа на развитие на обществото законодателство, на новите отговорности, които се възлагат на семейството по отглеждане и възпитаване на децата. Породиха се нови проблеми и форми на застрашаване интересите на децата, адекватно решение на които действащият СК не дава. Той не може да отговори и на въпросите, които промяната на регламентацията в други области поставя. Има остарели положения и непълноти. През всичките години на прилагане на Семейния кодекс, приет при други общественополитически условия, се води дискусия по основни положения в уредбата. Развиха се нови идеи, обнови се европейското законодателство. Акцент се постави върху правата на децата и тяхната закрила. През 2000 г. беше приет Закон за закрила на детето, но не се постигна съгласуваност с изградените на неговата основа структури и механизми за закрила на детето и тези, установени със СК.
   През 20-годишния период на прилагане на СК се натрупа богата съдебна практика, която също показа недостатъците на действащата правна уредба и насоките, в които трябва да се търсят и дадат нови правни разрешения. Очерта се и необходимостта от регламентация на вече създадени фактически отношения.
   Проектът въвежда нови положения и в двете основни материи на семейното право – тази на брака и тази на отношенията родители - деца. Те са съобразени с трайно установените и конституционно закрепените принципи на равноправие на мъжа и жената, доброволност на брачния съюз, равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца, всестранна закрила на децата, закрила на брака и на семейството от държавата и обществото. Принципите са проведени последователно и получават по-ясен и безспорен израз в конкретните регламентации. Запазена е и приемствеността в правните разрешения, като се държи сметка за трайния характер на семейните отношения, на тяхната обвързаност с нравствените и други неправни регулатори в обществото.
   Структурно кодексът е изграден от единадесет глави. Всяка от тях урежда отделен институт, съгласно утвърдената в семейното ни законодателство традиция. В някои глави материите са групирани в раздели, като напр. за имуществените отношения и за осиновяването. Системата на подреждане следва тази на действащия кодекс с едно отклонение – прекратяването на брака логически е след уредбата на сключването му и на отношенията между съпрузите.
   Създадени са два съвършено нови института.
За първи път в нашето семейно и гражданско законодателство е уредено фактическото съпружеско съжителство на мъж и жена. Записано е основното положение, че то има правно значение в предвидените от закона случаи. Разграничено е регистрирано и обикновено (нерегистрирано) съжителство. Посочени са основни области на семейното право, в които се проявява правното му значение. Най-важната сред тях е уреждането на произхода на децата, родени от това съжителство. Институционализирането на фактическото съжителство на мъж и жена отговаря на обществената необходимост и наложилата се в последното десетилетие широка практика на съвместен съпружески живот без сключване на брак.
   За първи път нашето право урежда и брачния договор, като възможност, основана на общата воля на съпрузите да имат имущественобрачен режим, различен от законоустановения - на общност или на разделност.
Във всички институти на семейното право има нови положения и съществени изменения и допълнения в сравнение със съществуващата уредба. Между тях могат да се посочат:
В глава втора, посветена на сключването на брака е премахнато отдавна определеното като ненужно предварително заявяване на брака. Въведени са правила, отнасящи се до отразяване при сключването на брака на избора на имуществен режим от съпрузите, както и сключването на брачен договор. Предвидено е отразяване на избрания режим в регистър, което дава сигурност и яснота за съпрузите и гаранции за третите лица.
   Въведено е информираното съгласие за здравословното състояние на встъпващите в брак, както и изискването за свободно и изрично съгласие за сключване на брак. Получил е разрешение практическият проблем за сключване на брак пред лице, което няма качеството на длъжностно лице по гражданското състояние, като в този случай бракът се признава за действителен при добросъвестност на встъпващите в брак.
   Самият режим на имуществените отношения на съпрузите е уреден в глава трета по нов начин и с многобройни нови правила. Въведени са три режима на имуществени отношения: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Съпрузите са свободни да избират между тях, като при липса на избор се прилага законовият режим на общност.
Променен е обхватът на законовата имуществена общност. Тя се простира само върху вещните права, така както е била уредена със СК от 1968 г., като е изключена общността върху паричните влогове, въведена със СК от 1985 г. при други обществено-икономически условия на ограничено потребление и липса на частна икономическа инициатива и съобразно идеологическата схема на притежание само за задоволяване нуждите на семейството. Общото притежание на влоговете не е оправдано икономически, не съответства на пазарните условия на живот, на динамиката в отношенията. От друга страна, и на практика, съобразно регламентацията в действащия СК, общност върху влоговете реално не съществува, като същевременно се ограничава свободата на всеки съпруг. При изваждане от общността на паричните влогове са съобразени интересите на съпрузите като винаги остава открита възможността при желание те да направят и притежават съвместен влог. Създадена е и преходна разпоредба за уреждане на заварените случаи.
   Установени са правила за режима на имуществена разделност, като е  предвидено и в този случай, че двамата съпрузи отговарят солидарно за задълженията, поети за текущи нужди на семейството.
   Въведени са правила относно сключването, формата, съдържанието и промяната на брачния договор. Сключването му се допуска както при сключването на брака, ако встъпващите в брак са пълнолетни u дееспособни, така и през време на брака, като е възможно да се променя избрания имущественобрачен режим.
   В главата за прекратяването на брака, въпреки че са запазени двата вида развод - по взаимно съгласие и по исков ред, също са установени редица важни нови положения. Отпада служебното произнасяне по вината при развод по иск на съпруга. Вината не може да бъде основание съдът да откаже развода. Акцентирано е и е повишено значението на съгласието на съпрузите за прекратяване на брака и за уреждане на последиците на развода. Съпрузите могат да потърсят съдействие и от медиатор. Отпада предвиденият сега тригодишен срок от сключване на брака за допустимост на развода по взаимно съгласие. Промени има и в уреждането на ползването на семейното жилище след развода, като хипотезите са уточнени, отдадено е значение и на правото на собственост, изрично е уредено създаването на наемно правоотношение. Подробни правила уреждат положението на децата при развод на родителите и са предвидени подходящи защитни мерки за осъществяване правото на лични отношения, което е предоставено не само на дядо и баба, но и на други близки. Отмяната на дарения при развод се осъществява по правилата на гражданския закон или в съответствие с брачния договор.
   Принципно положение при уреждане на отношенията родители – деца е осигуряване интереса на децата по най-¬добър начин. С оглед на това има множество нови правила и обогатяване на съществуващите уредби. Отчетена е ролята и са признати правомощия на дирекция „Социално подпомагане” в съответствие със Закона за закрила на детето.
   В материята на произхода (глава шеста) е уредено майчинството и бащинството пpи асистирана репродукция, регламентирана в Закона за здравето. Ново е признатото право на навършилото 14 години дете да оспорва презумпцията за бащинство. Установена е презумция за бащинство при регистрирано фактическо съжителство. Подобрена е уредбата на припознаването.
   Съществени преработки и много важни нови положения има в глава осма „Осиновяване”. На базата на реформата в института, извършена през 2003 г., съобразно натрупания опит и отчетените недостатъци и възникналите нови проблеми, е изградена регламентация, която представлява цялостно преработване на материята. Включена е цялата подготвителна дейност, извършвана от органите за закрила на детето. Подробно са уредени условията за допускане на осиновяването, регистрите за основявани и осиновяващи при пълно осиновяване, административните и съдебни процедури. Водещата идея е облекчаване на осиновяването и съкращаване на сроковете за извършването му, като при това се осигурява пълноценна защита на интереса на осиновявания. Въведен е национален регистър на осиновяващи и единна информационна система за децата, подлежащи на пълно осиновяване. Отпада съдебната процедура за включване на дете в регистрите за пълно осиновяване. Предвидените условия и ред се прилагат не само при осиновяване на деца - български граждани, но и по отношение на деца – чужди граждани с обичайно местопребиваване в Република България. Прецизирани са критериите за извършване на избор на подходящ осиновяващ от Съвета по осиновяване към регионалните дирекции за социално подпомагане. За да се ускори извеждането на децата от специализираните институции с цел отглеждането им от родителите или от роднини или близки, или от приемни семейства се предлага да се допуска осиновяване без съгласие на родителя, ако последният в срок от шест месеца след настаняването на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката. Като е запазено действието на двата вида осиновяване - пълно и непълно, са внесени някои нови моменти в регламентацията. Нови положения има и в прекратяването на осиновяването.
   В тази глава е включено и международното осиновяване, като правилата са в съответствие с Кодекса на международното частно право. Изрично е посочено, че международно осиновяване се извършва, само ако въпреки положените усилия, не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ в страната. Уредени са правомощията на Министерството на правосъдието във всички случаи на осиновяване с международен елемент, акредитацията и положението на акредитираните организации за дейност в областта на международното осиновяване, регистрите при международно осиновяване. Възлага се на Министерството на правосъдието да предприема допълнителни мерки, когато за дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над 7 години не могат да се определят подходящи осиновяващи или определените осиновяващи са отказали да осиновят, а именно да публикува на официалната си електронна страница обща информация за детето, включваща и данни за неговите специфики. Ако в едномесечен срок не постъпи молба за осиновяване, министерството предоставя тази информация на съответния централен орган или на посочена от него чуждестранна акредитирана организация в случай на подписан за целта договор по чл. 39, т. 2 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване. Министърът на правосъдието осъществява контрол за адаптиране и интегриране на детето в семейството на осиновителите и при необходимост може да поиска прекратяване на осиновяването. Създадената уредба отговаря на изискванията на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване и на Конвенцията за правата на детето.
   По нов начин и с много нови разрешения по същество са уредени отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца (глава девета). В основата на всички разпоредби е защитата на интереса на децата и съобразяване с изискванията на международните актове в тази област. Предвидена е по-голяма взискателност и отговорност и съобразяване с европейските стандарти за регулиране отношенията на родителите с децата. Уредено е участие на децата при решаване на всички въпроси от техен интерес; дадена е възможност на непълнолетното дете да действа самостоятелно чрез дирекция „Социално подпомагане”. Съгласието на родителите е заложено като принцип при решаване на всички въпроси относно детето, като споразумението при спор относно местоживеенето на детето може да бъде утвърдено от съда и да получи изпълнителна сила. Предвидени са лични отношения с близки, като и детето има право да поиска такива. Нови положения има при уреждане представителството на родителите и уреждане на имуществените отношения, страна по които е детето. Координирани са разпоредбите на проекта и на Закона за закрила на детето относно мерките за закрила, включително и ограничаването и лишаването от родителски права. Определени правомощия са предоставени на лицата, които осъществяват заместваща грижа.
   В главата за издръжката най-същественото изменение е отпадането на предвидените в сега действащия СК минимален и максимален размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, които правила бяха отречени от практиката и не съответстват на изискванията на новите обществени отношения. Запазена е издръжката от родители на пълнолетни деца, ако учат в средни учебни заведения до навършване на 20-годишна възраст. Редуцирана е отговорността на държавата да изплаща издръжката, когато длъжникът не изпълнява задължението си по присъдена издръжка.
   Съществено са променени и разпоредбите относно настойничеството и попечителството. Целта е да се уреди положението на поставените под настойничество или попечителство при съобразяване на техните лични и имуществени интереси, да се подобрят механизмите на взаимодействие между органите, ангажирани с дейност по закрила на ненавършилите пълнолетие и запретените лица. Предвидено е задължение за уведомяване на органа по настойничество и по попечителство за необходимостта от назначаване на настойник или попечител и срокове за назначаването им. Прецизирани са нормите, уреждащи настойничеството и попечителството по право.
   В преходните разпоредби са уредени и заварените случаи на настанени в институции деца без срок.
В заключителните разпоредби са предвидени изменения в други закони, налагащи се от новите положения в регламентацията на семейните отношения. Предвиден е и vacatio legis от 6 месеца - достатъчно дълъг, за да се осигури подготовката за въвеждане на новите уредби. До минимум са сведени подзаконовите актове по прилагането на кодекса.

От мен по-конкретно мнение по текстовете, когато намеря време да го изчета малко по-задълбочено.
Мацки, включвайте се! Виждам някои от вас вече са го пообсъдили в един юридически форум .