Днес ми е мъчно, защото...5

# 180 4 юли 2008, 14:34 ч.

Канада
Мнения: 264

Ние днес правим 40 дни на Илко.Милото ми красиво момче.... Cry

На 1 Юли пък му празнувахме рождения ден, 18 години.
Дойсоха всичките му приятели, къщата се напълни с деца, беше много емоционален ден, някои плачеха, други разказваха истории и случки с него.

Слушахме неговата музика, гледахме видео с него.
За нас беше много тежко, но се радвам, че го направихме.
Исках да празнуваме неговият живот, а не да го оплакваме.Със сигурност той не би искал да ни вижда съсипани от мъка.

Рени, вярвам, че нашите дечица са добре сега...

Flowers Rose

за твоето ангелче
и всички дечица, които не са с нас

Hug

# 181 4 юли 2008, 14:41 ч.

Мнения: 825

Ема,

те
Нямам думи да изразя болката и мъката си.
Flowers Rose

за твоето момче

# 182 4 юли 2008, 15:20 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Ема, много хубаво сте направили! Болката ще си я носим, но трябва да помним и хубавото и да празнуваме факта, че все пак сме били заедно с децата си и сме ги обичали.

Ееех, мъка, мъка...

# 183 4 юли 2008, 16:04 ч.

Мнения: 3 166

Ема, и аз смятам, че сте отбелязали рождения му ден по начин, който той сам би одобрил най-много... Врявам, че е бил с вас тогава и е оценил онова, което вие и приятелите му сте направили за него.

Flowers Rose

- за Илко

# 184 4 юли 2008, 16:54 ч.

Мнения: 3 016

Ема, отпразнували сте рождения му ден ,а той може би е бил с вас ?Нали казват че до 40- ят ден духът на покойника е още тук на Земята .Дано сте го усетили по някакъв начин.
Почивай в мир Илко - Flowers Rose

# 185 4 юли 2008, 17:16 ч.

София
Мнения: 1 940

ema_,

Представям си колко ти е било тежко...
Почивай в мир, Илко!

# 186 4 юли 2008, 19:21 ч.

Мнения: 703

Възхищавам ти се,мила Ема!

# 187 4 юли 2008, 19:24 ч.

Мнения: 3 621

за Илко

за тебе Ема, аз също ти се възхищавам

# 188 4 юли 2008, 22:34 ч.

Мнения: 510

:rose: :rose:за Илко
Ема :hug:

# 189 4 юли 2008, 23:19 ч.

Мнения: 210

Цитат на: svetlana_78 в пт, 04 юли 2008, 16:04

за Илко

# 190 5 юли 2008, 08:06 ч.

Варна
Мнения: 617

...защото моето момченце щеше да стане на 5 месеца, а ръцете ми са празни...замислих се, къде сме били на всяка негова месечинка...На първата (най-щастливата)- вкъщи и още не знаехме, че е болен. На втората -за малко да я празнуваме в болницата, но предния ден ни изписаха. На третата - във варненската болница. На четвъртата, в софийската болница. И днес, на централни гробища...Колко е жесток този живот и какво направих, за да заслужа тази мъка...