Бебета ни се родиха, БУРГАС разкрасиха и радост дариха - 59

Аз винаги съм насреща.  
 

Снежи, ами накратко за разликите.

Не слагат пълна упойка, само спинална.
Не правят клизма.
Не бръснат корема.
Не ме омазаха цялата в йод.
След операцията ме оставиха в реанимация само 45мин.
Оставиха ме и на епидурал 12 часа, за да не ме боли след секциото.
Още вечерта ме вдигнаха.
Махнаха катетъра на следващата сутрин.
Дадоха ми да ям още вечерта супичка, а на следващия ден всичко без ограничения.
Бащата задължително присъства навсякъде. Нищо не се прави в отсъствие на родителите.
Съобразиха се, че не искаме ваксината Хеп Б и дори не са питали ама какво, защо и как. Нито са ме агитирали.
Бебето е от първия миг с теб в една стая. Не го отделят от майката.
Бащата, може да идва по всяко време. Едната нощ и той и Маги спаха при мен.
За менюто нямам думи: 1-во, 2-ро, 3-то. Написано на един лист с какво ще те хранят. Носят го по стаите.
Относно персоналът нямам никакви забележки: имаше звънец в стаята и ги виках за какво ли не. За кърменето много обясняват и насърчават. Един път не са ме наругали или казали нещо на криво.
Изписват на 3-я ден при секциото.

Това се сещам. Сигурно има и още.

сега да ви кажа за Митко, може да прескачате
Митко влезе в сградата на училището, прочете таблата и на излизане се е сблъскал с този, а портиера го е нямало. Митко каза "В тоалетната сигурно е отишъл човека, бе мамо" 
Значи като са се засекли, въпросният го му е казал: - Ей малък имаш ли пари
Митко отговорил : - Не, нямам.
След, което онзи настоявал да не се прави дребосъка и да ги изважда, че лошо. Детото е продължавало да твърди, че грам стотинка няма. Накрая онзи му казал: - Не се прави, че ей сега като намеря ще видиш ти.
Митко : - Ми намери ако можеш...
И така го претършували  след известна разправия  Но аз преди да тръгнем му дадох панталон от гардероба и нали сме заедно, не му дадох пари. А той беше да забравил да си ги прехвърли от другия панталон

В интерес на истината, Митко ми се заобяснява, че най-вероятно е някое от "болните деца, които учат отзад, в другото у-ще. Те правят такива неща, мамо, защото са болни".
Видимо не се беше изплашил, дори така ме успокояваше, че е болен ... и ми каза " Сега разбра ли защо не нося телефони и пари?".
В началото Митко ползваше един телефон мобилен почти за стационарен доста време. До четвърти клас на у-ще не е носил телефон - само по лагери и екскурзии.
Четвърти клас - отвреме на време тръгваше с него, но само като знае, че ще се наложи да го ползва.
В началото на 5-ти му купихме за първия уч.ден в новото у-ще нов телефон, та започна да го носи по-често.... За парите също - взима по левче и аз някога съм казвала - всичко става носи 2-5лв за всеки случай, ако трябва в някой скришен джоб, а той не и не!
Та няколко пъти ми е казвал - Нямам намерение за 50ст или телефон, струващ дори и  10лв да ме пребият  

След случката го питах случвало ли му се е и др.път, а да не е казал.
А той ми отговори - "Не мамо, но съм минавал покрай такива дето натискат в коридорите по-малките , за да ги претърсват, особено в Братя Миладинови. А и мои съученици са пострадали по улиците и в дворовете на у-щата..."

Да ама по облекло, нали ви казах - съвсем спретнат с риза и панталон млад мъж  
Реших в началото, че е "кандидатстващ" татко
не знам какво е търсил - пари е искал... 

Всичко това ви го пиша, тъй като повечето сте с по-малки деца и някои вече ще  тръгват на у-ще
Освен, че ние родителите трябва да знаем какво става по улиците и у-щата, май трябва да инструктираме и децата какво да правят в такива ситуации. Струва ми се сложно, то аз незнам как бих реагирала и как е най-правилно. Но явно живота стана такъв, че децата ни трябва да са подготвени и за такива случки. Дано на никой не му се случва

Аз те прочетох. Кофти случка. Важното е, че е добре Митко.

Ками, много гадно, добре че Митко е спокойно дете и не се е шашнал. Сега като го разказваш, се сещам как мен едно време редовно ме преджобваха циганите като се прибирах от училище и си знаех, да си харча всичко, за да нямам в мен пари. Добре че тогава нямаше мобилни телефони.
За имената, аз от сега съм почти решила как да кръстя бебето и съм казала на всички, да няма сърдити. Ако питам моя мъж, той иска на него да сме го кръстели, да ама аз не съм съгласна. Като си роди той дете да си го кръщава. И за баткото още искаше на него, но не се сърди. Като дойде да го види в болницата, веднага искаше да си го взима в къщи  

Вери, значи не само по филмите е така . Надявам се, че наравно с болката успя да се насладиш на раждането и си много щастлива мама на принц и принцеса 

Ивето - споко за коластрата, още малко .. позабравила си
А на тия за имената - не им се връзвайте
Винаги има сърдити да знаеш - моя Димитър е с един куршум уж два заека, ама между тях мина...от двама дядовци Димитровци - пак не е ясно на кой е кръстен.  Единият дядо викаше : - а той баща й ако не беше Димитър...  другия дядо - аз покрай свекъра ... Уж на майтап ама ...

fineti -ти на кое бебе измисли име вече бе? кога да го чакаме - пфу пак не знам

Рени, - за какво да похваля Митко?
Е, да свърши с две 5-тици само  и съм мн доволна 

Днес чете История Славянобългарска 
 

Ками, направо настръхнах като четох случката. Цялтата я изчетох и направо се чудя как може да има такива хора. Това явно си е останало практика от едно време. В училище по-големите батковци преджобваха по-малките момчета. Ама, пък чак голям човек, който може да има дете, да бърка в джобовете на други деца, които вероятно може и да са връстници с неговото, направо съм потресена. Много хубаво прави Митко, че не носи телфон и повече пари. Дано скоро да забравите случилото се и да не се повтаря 

Ох, Вери, колко сме далеч от мед. обслужване в другите страни. Тук може само да си мечтаем....

Иве, не се притеснявай за коластрата, даже трябва да се радваш, че имаш толкова дълго време коластра. 

Айде сега, не знаеш, аз вече съм като слон  , ама на като сме комшийки не сме се виждали много отдавна.
Ще го чакаме декември, живот и здраве, ако всичко е наред. На 11 декември ми е термина. Само дано да успея да устискам, че и на работа имам разни проблеми и накрая може пак да си изляза в болнични, поне да не ме е яд.

Фина, видях сега чак и лентичката 
Честито! 
Вие с Дияна да не се уговорихте пак
Като слон не съм те видяла, макар че и скоро в морската ви засякох ... явно не съм достатъчно наблюдателна
Ами излизай в болничен какво чакаш?

 Аз пък исках поне единия от моите да се казва като баща си ама той не та не.Та единия на майка, другия на татко.

Здрастиии!
Вери и на мен ми стана интересно за разликите в раждането тук и в Канада.Аз не открих кой знае какви разлики спрямо моето раждане.Раждах със секцио в Майчин дом във Варна.Само че там аз си избирах яденето от меню и таткото можеше да спи при мен,но трябваше да доплащаме,иначе всичко друго е така както си казала,даже той видя бебо първи,на мен ми показаха едно дупе и гръбчето,или май аз това видях,снима ми цялата операция,после и аз си я гледах.А спиналната и аз така като теб я понесах,едва дишах и направо се чудех ще издържа ли,повтарях си че няма да раждам пак.Но това вече съм го забравила имам супер спомени от раждането,болницата,персонала и всичко.Хайде давай снимки на малкото мишле!
Амелия и аз прочетах целия разказ.Впечатлена съм колко е отговорен и трезво мислещ сина ти,добро възпитание сте му дали.Децата на неговата възратс,все гледат да се изфукат с телефони и др.материални неща!Дано не се е уплашил.

Винаги съм знаела, че Митко е умно дете.
За имената, аз още като родих Дени си избрах имената на следващото детенце. Естествено, че решението ще е мое, но го оставям да мисли мъжа ми, че той го е взел. Та вече знаем името на детенце, само да видим утре изследванията за варицелата дали ще ни устроиват, че иначе не ми се мисли. А аз едно време така си избрах и дата за сватбата и ресторанта си запазих, та едва след това го убедих на тази дата и този ресторант. Всичко вече беше решено, но той и до ден днешен си мисли, че решението е било негово.

Здравейте днес имах разговор с моя мъже е уж вс е наред ще продължим напред да си гледаме децата уж ме обичал. Ще видим като се върне. Дано думите му са истина и без баби насреща ще се оправяме сами. Можем разбира се. Само дето се казаха мн излишни приказки.
Изненадана съм от разказа за у-ще Братя Миладинови, живея точно до него. Направо се ужасих. Уж реномирано училище.

Иве, явно просто на таткото му е мн криво, че не може сега да е до вас и се чуди как да разтовари, като си дойде, като си гушне принцесата и въобще няма да се сети даже как се казва и на кого е кръстена. 
Аз също минах през вариант Симеон да е кръстен на татко си, но Даниел Даниелов .... ми звучи като виц на Слави  , та затова си остана първия вариант- любимото ми мъжко име, на любимата ми историческа личност. Мъжа ми имаше и други идеи, но и аз като Бубичко успях тихо и кротко да го убедя, че дори той сам го е предложил и че това е любимото му име (даже свекъра си мисли, че е на него, че и той е със С ). 

        тия женски хитрини са всеизвестни Аз пък исках да е Никола, но баща му писна че щели да му викат Кольо, викам добре НиколаЙ  и той взе, че се съгласи 
         Иве ма таткото няма ли го, сигурно това е причината, като си види дъщеричката всичко ще му мине   
         Ками възхити ме мисленето на Митко