За смелостта да опиташ отново...

Благодаря на всички ви за мненията!
  За себе си още не съм взела решение. все още си променям мнението по 1000 пъти на ден.
  Вчера си доведохме детенцето у дома. Заведох го в сини панталонки, а си го взех в синя урничка. А как мечтаех да дойде деня, в който ще ни изпишат...Все виках на мъжът ми: ако ще и 5лв. да я напрявят нафтата, искам да заредим до горе, да сложа Теди в кошчето и да драснем за Варна.
  Ходихме до Джъмбо докато бяхме в София. Всички пазаруваха играчки и дрешки, а ние фенерче и вазичка за гробищата...Отидохме и до болницата. И както винаги, когато наближавам ми се сви сърцето да не чуя пак нещо лошо...а с лошото аз вече свикнах. Забравих какво беше онова истинското, пълното щастие. Забравих какъв бе живота ми преди...

Писах, писах, и всичко звучеше твърде сериозно. Затова го изтрих.

Ще ти кажа само - всичко, което ти минава през главата съм го изпитала по същия начин. Всичко това е част от скръбта.
След време животът пак ще е нормален,  но по нов начин.

Прегръщам те, Слави! Не си сама...

Слави, мила, плача с теб и те 

Слави, прегръщам те. 
Всичко друго, което написах го изтрих. Може би друг път се си събера мислите.
Лилибон го е казала най-вярно в едно изречение.

Славинце, с теб съм и с малкия
неговия дом е твоето сърце, той е вечен и непреходен, докато не си затвориш очите завинаги...носи го там и твоята любов ще го грее до края на дните ти
прегръщам те и скърбя с теб

Слави,аз загубих първото си детенце съвсем малко.Едва на 3 дни беше 
Още в мига в които разбрах че момченцето ми е починало,веднага си помислих че
трябва да опитам отново... Сега имам Ева ! Обичам я безумно !
Не ми е по-леко,не съм забравила и малкото
ми момче...Но някак си,знам че частица от него е пак тук...

От самото начало имам желание да пиша в тази тема, ама нали нямах кирилица...
Когато загубих първото бебе сравнително бързо се появи желание за следваща бременност. Някак си не допусках, че може пак да се объркат нещата и не ми трябваше много смелост, за да се захванем да работим по въпроса. Бебето стана след третия опит, но... загубих и него. Тогава си казаха, че НИКОГА ВЕЧЕ. Че не мога да мина през този ад още веднъж, че няма да оцелея психически. Дълго мислих така. В интерес на истината даже на доктор не исках да отида - дори не смеех да потърся причината. Защото то означаваше, че правя планове за друга бременност, а аз не можех и да си го помисля. Момичетата тук ме убедиха да отида на доктор /че даже ме и заведоха де /. Но за себе си просто бях с уговорката, че това нищо не значи, че не значи, че правя планове за друго бебе. С времето обаче почна да ме човърка. Осъзнах, че много ме е страх, ама повече искам бебе. Че желанието надмогва страха. Забременях и сега не е истина каква бременност карам. Май през целия си живот не съм била под такова напрежение и не съм хабила толкова нерви.Но вярвам, че когато всичко приключи успешно, ще си е струвало...
Аз също много държа на това Вики да не остава самичък. И сега, когато го гледам с каква радост и трепет приема бъдещето бебе знам, че взех най.доброто решение.
Не мсиля, че  нова берменност и бебенце означават, че предаваме изгубените или че се опитваме да ги заместим. Знаем, че не може да ги замести никой и нищо. Просто това е начинът да продължим напред...
Слави, ще дойде момент, в който ще си готова за това... Понякога просто се иска повечко временце.

Бях на 33год.,когато я родих.Моето 1-во бебче живя само 6 месеца и край.Не ми се пишат подробности.Живях в страх и стрес 4 години-много дьльг период.Яд ме е,че не послушах "Хайде действайте сьс следващо бебе!"Сама си се "навивах" и тормозех "Не,никога!Не,не мога!"и т.н.Не сме планирали следващо дете,а то си дойде случайно.Работих си /на нова работа/,износих си го 9 месеца,излязох си по м-во 2 години и....Хоп пак бременна?! Докато си гледах баткото си му родих другарче.Най-важно е човек да е психически спокоен,за да опита ОТНОВО.Успех

Слави, в този тежък момент е трудно да се вземе каквото и да е решение . Остави го за малко по- нататък. Поизчакай, поуспокой се и ще видиш, че отговорът сам ще си дойде. Дотогава ще минаваш през безброй всякакви въпроси, отговори, ще стигаш да какви ли не заключения. Не се товари сега с тези въпроси.
Моето мнение е, че самият факт, че го има като мисъл (идеята за детенце) е доста показателен . За обичта- не те познавам, но съм сигурна, че в сърцето си имаш обич, достатъчна за всичките си рожби . Успех и сила, каквото и да решиш в крайна сметка 

Slavi_Yo,  потъгувай, поплачи... Дай си време, не си на себе си за да вземеш категоричното решение искаш или не да опиташ отново. Сега отдай нужното на Теди, решението за друго дете ще дойде от само себе си.
Аз в началото нямах смелост. С времето нещата се промениха. Забременях отново не, защото събрах смелост, а от вътрешна потребност...
Следващото дете не заменя първото в никакъв случай, и не го обичаш повече или по малко. То е друго твое дете, толкова неповторимо, желано и обичано както първото, но с друга съдба...

Миличка,
моят съвет е непременно да опиташ отново! Тео винаги ще е в сърцето ти , но не оставай мъката да те победи. В името на другото си детенце , а  и за самата теб е хубаво да родиш живо и здраво бебе. Ще ти е трудно и ще те е страх ,но всичко си заслужава в името на една сладка рожба. Тео винаги ще бди над вас и ще е доволен мама да е щастлива!!
Едно голямо  от една сродна душа   

 Може би ще се престраша...защото го дължа на дъщеря ми, на Теди - толкова искам да се върне поне частица от него и няма как да стане ако не му дам възможност. А за един такъв поглед си струва да опитам отново...

Когато аз се разделих с моя син ( той е в отдел малоформации на дома във Виница,тък като е с тежко заболяване изискващо ежедневно медицинско наблюдение) мислих си,че ще не искам да живея повече.Тогава,по това време не бях на себе си от мъка.С течение на времето когато започнах да мисля малко по-трезво  дойде и желанието да имам и друго дете.Преди година започнахме опити ,но нищо не се получава.И сега когато се върна назад във времето и видя колко сълзи съм изплакала през тази година,колко пъти съм била на ръба в състояние почти на умопомрачение,колко моменти преживях във страх за живота на детето си и си казвам,че може би Господ си знае работата.Мислите ли,че щях и ще съм добра майка,когато душата ми е болна.Мисля си Slavy_Yo,че ти е необходимо време..защото колкото и да не ни се вярва на всички нас времето лекува.Лекува болните ни души.... Само тогава може истински щаслива да посрещнеш второто си детенце и да бъдеш пълноценна майка...Така мисля аз.

Всяка от нас е изпитала болката на загубата на най-ценното!Едно дете неможе да замени друго,това го знае всяка майка,но може да  направи щастлив живота й напред!Страха е с нас навсякъде щом става въпрос за децата ни,още от първите две черти на теста та чак до дълбоката ни старост-това е да си МАЙКА!Небива страха да ни победи,живота е кратък миг-трябва да имаме дечица,дори с цената на живота си-рискувайте да сте щастливи    за малките ни ангелчета с любов