Хавана Баби Клуб или колко Бабиейроси побира един басейн

Хуанита забеляза чийзкейка на сеньорита хЕмпресия. "Дали не е по рецептата на дюканки?" Реши да разузнае отблизо:
 - Заповядайте, уважаема! Прекрасен кейк, прекрасна рокля!
Тая, ако знае, че всяка сутрин чете вестник втора употреба, сигурно ще ме проскубе

-Пази се бандааааааааааа!
Извика дон Волф, и се пльокна в едно празно местенце. Като стъпа на дъното, косъмите му са разпростряха радиално, като пипала на медуза лъвска грива.
Нивото на водата се покачи, защото преливникът бе запушен от нечия гърда.

Галинисия усети суматоха около себе си. Явно, старият номер не сработи и беше безсмислено да продължава да лежи край басейна. Надигна се, поизтупа полепналите по корема камъчета, понамести прашката между големите полукълба отзад и небрежно се запъти към дамата с корделата и онази с френските маниери. Реши, че ще се впише идеално в изисканата обстановка, като се провикне: " Барман! Дай четири пърцуци! Аз черпя!" Но не успя да изтръгне нито звук. Погледът и беше паднал върху разлистен каталог на "НВТ", а до него, на ръба на басейна седеше доня, грациозно полюшваща крака във водата (страхуваше се лелеяния модел на НВТ да не избелеее от хлорта).

Небето притъмня от облак прах. Скупчили се край басейна, доните огледаха критично небесната шир, напълниха очи с пепелив прах и се разкихаха. Отвъд хасиендата ставаше нещо. Дочу се силен грохот, сякаш стадо слонове прииждаха бясно и щяха да изпият целия басейн на разпърчилите се, опиянчени сеньори. Последните се разпискаха, нагълтаха в бързината остатъците от питиетата си и насъбраха кой каквото е разфъргал наоколо - древни мазила против слънце, зарчета, мухоебки, бастуни, магнитни наколенки, бивши луксозни хавлии от вече несъществуващи хотели, кичури от перуки и други дребни работи.
Грохотът се усилваше, премина в адски тътен и докато доните се шашкаха, сеньора Алмунада си сипа лимонада и се ухили мазно. Идеше най-новата й придобивка. Съвсем превъзходна, чисто нова, второупотребявана, първокласна лодка за басейна. Мъкнеше я мощен яхтовоз, чийто шефиор тъкмо бършеше чело в косматата си ръка и се радваше на женската плът, която бе наобиколила превозното му средство.
Бабиейрите бяха прехласнати, изненадани, въодушевени, а Г-нът Шефиор, както го нарече една от доните, показваше бицепса си и стискаше бузки, за да докаже качествения тестостерон, който съхранява в туй смугло и космато тяло. Поканиха го в хасиендата да го огледат и прегледат на чаша ментов тоник, а междувременно сеньора Алмунада галеше лодката си, почукваше корпуса като диня и мереше на око мачтата, да не би да са я измамили в размерите. Радостта й личеше само по ухилената, начервена като кокошо дупе уста и вирнатия, остър нос, който дишаше платноходковата миризма и изпълваше с екстаз белия дроб, но и бялата гръд.

Василиндра беше преяла с чийзкейк, препила с... какво ли не и взе, че си събу прекрасните червени обущенца Мланик. Убиваха, пущините.
Обущенцата изчезнаха в същия тоз миг.
Всасилиндра дори не забеляза тяхната липса. Тя зяпаше лодката и търсеше моряците.
- Ама къде са моряците? - свенливо попита донята.

Доня Ичони доволно гушна червените обувчици на заблеяната доня!
И със самодоволна усмивка си помисли:
Хм набавих си обувки за чантето!
И гордо затръска кушовидния си дирник с мисли насочени към лодката в далечината....

А моряците? - не спираше да досажда сенилната Василиндра.

Нямаше ги. Съвършените ги нямаше! До преди секунда Мамзел ги съзерцаваше, кротко полегнали върху прахосмукачка(?). После титаничен грохот я извади от унеса, тя се забля по сгромолясалата се от небитието лодка, около която с любовен плам пълзеше безобразно начервена и ухилена като касапин пред пресен телешки шол  бабиейра.  Шефиорът, довлякъл това чудо(лодката, не бабиейрата) не беше за изпускане тоже, но Мамзел се беше врекла в мимолетна вярност на един Дон, даже либовна среща имаше уговорена в петък, шест сутринта. Нетърпелив беше тоз Дон.

Но дори трепета от предстоящия либовен сблъсък(боже, да не забрави да разкара заплетената в Оня косъм пираня, че все пак да може да ползва дона поне още еднаж), не можеше да погаси потреса й от констатацията  за липсата на Обувките.

Борбата е безмилостно жестока! - поетично си помисли Мамзел. И мернала с крайчето на окото си крадлата (Мамзел се чувстваше лично ограбена, все пак тия Обувки бяха създадени за нея!), тя отскубна бялата пандела от косата на Анхелина и с бойния вик на индианците Поуни се понесе към Доня Ичоня.

От елегантния й свински тръст пореден тътен разлюля крайбасейнието и червосаната Дона Алмунада се изтърси на сочния си задник от върха на мачтата, където тъкмо мереше с устни  цолажа на последната.  С последен, елегантен разкрач, Мамзел докопа част от плътта на Ичона и пъргаво завърза фльонгата на моряшки възел. После заби лакът в ребрата й и чопна Червените прекрасници.

Прахосмукачката се оказа стереоуредба- припяваше монотонно "А моряците?..А моряците?.." Тая песен Мамзел не я знаеше, но мантрата й подейства звероукротяващо и тя приседна уморено. Скъпоченните се мъдреха на нейните копитца и нямаше сила свише, която да може да ги откопчи от там.

- Ха, ха! - хилеше се прахосмукачкоподобната Василиндра. - Мамзел не знае, че аз имам среща със същия дон, ама в 4 сутринта (пак в петък). - Ха! И ще си обуя други обувки, по-хубави! Маркови - Джеки Чан.
Какво, не вярвате ли?
Ето ги прекрасните обущенца (засега на краката на Джеки Чан, ско … ндрините колелца.

       

Флоресита се подготвяше за среща. В стария олющен скрин пазеше безценно съкровище. Роклята, която открадна от една курортистка преди време. Роклята и се стори семпла и елегантна, затова Флоресита наблегна на грима. Реши го в ориенталски стил с много руж, жълто и зелено по очите и красиво герданче със зведзичка, което пусна на челото. Някой и беше казал, че това е новата мода. Тъмнокафяв молив за устни и цикламено червило завършиха ансамбъла. Поръси малко брокат по косата си и се усмихна доволна от резултата. Сега остана да намери барманчето и да го завлече на романтична разходка по плажа. Поля се обилно с одеколон Тройной (пазен в дълбока резерва под три ключа) и тръгна със сластна походка. Беше спокойна. Знаеше, че ще омагьоса всеки мъж.

Предишния ден Доня Хеленита беше пътувала дъъълго от Хасиендата до най-модерното в момента място за плажуване, а именно ваканционно селище Басеинът на Бабиейросите. Тя спа до късно, събудия мощното разклащане на шейкър, пълен с натрошен лед, който дЪнеше, в кухата и от недоспиване глава, също като хилти. Хеленита стана, протегна се с грацията на хипопотам и реши, че е време да се накисне в прохладния басейн. Нахлузи новите си златни чехлички, единствените, в които тези дни се побираха крачката и се затътри към басеина. Междувременно тези, наобиколили го от сутринта, бяха превърнали басейна в нещо като компот. По повърхността плуваха петна мохито, листа от мента и праскови. От де я бяха взели тази гигантска праскова!? Сигурно е сливенска. О, изчерви се Хеленита, това е част от очарователната Доня Василиндра, пък тя го взе за праскова. Хеленита слезе точно навреме и точно на време погледна към бара, за да види как барманът метна последния шот, изостанал незнайно как от предишната вечер, в която бяха изкъркани всички възможни купища шот … 86;ве, и чакаше с наслада из под чадъра, за да види как от тази лепкава, алкохолна сладост след малко ще му пуши изпод каскета Kangol, разбира се, защото това нещо поемаше винаги в посока към главата, а не към стомаха.

Доня Анхелина отвори едно око. Беше проспала по-голямата част от нощта и следващия ден. Дружката и Мамзел липсваше, бяла яхта се ... хм ... белееше наоколо. Повечето посетителки на басейна се бяха начервили, набелили и наброкатили. Неизменната й бяла панделка бе изменила, т.е. липсваше, нямаше я, изчезнала бе. Донята бавно се изправи и тръгна да я търси.

Много силни тез шотове, бре??? - рече си дон ЗеФсилио - Взеха да ми се привиждат яхти в басеинчето... 

А доня Ичона гледаше дон Зефсилио и си мислеше:
Дали наистина е толкова пиян, или и аз трябва да
спра да се наливам¿
Донята поосвежи червилото си и продължи да зяпа
в препълненият басейн с дадежда·