Роднини -не, не ни използват.Единствено ме хвана яд тази година, преди да си тръгнем се обаждаме на свекърва ми и питаме племенника от какво има нужда, какво да му вземем и тя-ми някоя играчка-количка например.А дечко е пълен с коли.Викам-абе да му вземе нещо по различно-пътуваме 3 възрастни и две деца, няма да можем да си изпълним нормата за багаж за самолета.Не, та не, на колички ще се зарадва.Отидохме в един магазин за играчки и напълнихме една чанта с колички.Е, верно зарадва се детето, ама ми се искаше нещо по-така да му занесем Иначе и ние в Бг сме под забрана за плащане и купуване, ама ние се изхитрихме.Отивам на магазина и пълня количката с продукти и ги поставяш пред свършен факт Някак си ми е неудобно с две деца да сме на тяхна издръжка цял месец.
За приятелите пак да пиша-последният случай--вече бивш приятел на мъжа ми го врънка почти половин година да му намерел работа тук.Дори жена му ни изпрати мейл, доста напушен, че той нямало да ни притеснява, как щял да дойде с пари и т.н.Е, моят се огъна и намери работа на момчето.Дойде то, посрещнахме го, всичко точно, ама за зла врага-ден преди да тръгне от Бг, се обажда шефа на фирмата(в която му бяпме намерили работа)-нямал вече нужда от хора, много се забавил човека....И ние няма какво да правим, викам като дойде тук на място ще търсим работа.Всичко беше точно до момента, в който той започна работа и се оказа, че трябва да плаща част от наема, пък и храна някаква да си купува поне за работа.Само да поясня-две седмици след като пристигна му намерихме работа-преди това, никой не му е искал пари за нищо, отиваме да пазаруваме-да слага в количката какво му душа иска.
И в един момент се оказа, че от приятели станахме хазяи, започна да ни обсъжда с жена си по Скайп-колко сме били добре, колко сме се били уредили, колко пари ще давам за количка на дребното(по това време бях в 7 месец и не работех, ката имаме и едно голямо дете).Започна да ме обижда мен(не директно, по Скайп-веднъж беше си забравил отворен прозореца на чата и понеже имах работа на моя си компютър и видях)-как не съм знаела да говоря добре испански, как не съм си гледала детето, а пък върха беше когато прочетох последните им реплики(понеже съм с две имена)-как съм страдала от раздвоение на личността и това не се лекувало! Направо пощурах!И това го казваше човек, който ядеше на една маса с мен и моето семейство, който ни възхваляваше пред нас самите , а зад гърбовете ни лееше помия....Абе, гадна история.Е, разделихме се по-живо,по-здраво и от тогава не искам никакви контакти с такива "приятели". Много се пазим вече
Ей, ме на оплаках се