Използват ли ВИ българските ВИ.....

Ох, и ние си имаме токива "приятели" в Бг.Като ги поканиш в къщи, задължително трябва да е претрупана масата, ако пък решат, че в момента са заети, ти предлагат да се видите на по кафе....естествено ние плащаме.  Амам в края на престоя ни се окопитихме и с радост мога да кажа, че си се прибрахме тук на нула.  Защото 2005-та си дойдохме с пари назад  , ей заради такива хора.
Роднини -не, не ни използват.Единствено ме хвана яд тази година, преди да си тръгнем се обаждаме на свекърва ми и питаме племенника от какво има нужда, какво да му вземем и тя-ми някоя играчка-количка например.А дечко е пълен с коли.Викам-абе да му вземе нещо по различно-пътуваме 3 възрастни и две деца, няма да можем да си изпълним нормата за багаж за самолета.Не, та не, на колички ще се зарадва.Отидохме в един магазин за играчки и напълнихме една чанта с колички.Е, верно зарадва се детето, ама ми се искаше нещо по-така да му занесем  Иначе и ние в Бг сме под забрана за плащане и купуване, ама ние се изхитрихме.Отивам на магазина и пълня количката с продукти и ги поставяш пред свършен факт  Някак си ми е неудобно с две деца да сме на тяхна издръжка цял месец.
За приятелите пак да пиша-последният случай--вече бивш приятел на мъжа ми го врънка почти половин година да му намерел работа тук.Дори жена му ни изпрати мейл, доста напушен, че той нямало да ни притеснява, как щял да дойде с пари и т.н.Е, моят се огъна и намери работа на момчето.Дойде то, посрещнахме го, всичко точно, ама за зла врага-ден преди да тръгне от Бг, се обажда шефа на фирмата(в която му бяпме намерили работа)-нямал вече нужда от хора, много се забавил човека....И ние няма какво да правим, викам като дойде тук на място ще търсим работа.Всичко беше точно до момента, в който той започна работа и се оказа, че трябва да плаща част от наема, пък и храна някаква да си купува поне за работа.Само да поясня-две седмици след като пристигна му намерихме работа-преди това, никой не му е искал пари за нищо, отиваме да пазаруваме-да слага в количката какво му душа иска.
И в един момент се оказа, че от приятели станахме хазяи, започна да ни обсъжда с жена си по Скайп-колко сме били добре, колко сме се били уредили, колко пари ще давам за количка на дребното(по това време бях в 7 месец и не работех, ката имаме и едно голямо дете).Започна да ме обижда мен(не директно, по Скайп-веднъж беше си забравил отворен прозореца на чата и понеже имах работа на моя си компютър и видях)-как не съм знаела да говоря добре испански, как не съм си гледала детето, а пък върха беше когато прочетох последните им реплики(понеже съм с две имена)-как съм страдала от раздвоение на личността и това не се лекувало!  Направо пощурах!И това го казваше човек, който ядеше на една маса с мен и моето семейство, който ни възхваляваше пред нас самите , а зад гърбовете ни лееше помия....Абе, гадна история.Е, разделихме се по-живо,по-здраво и от тогава не искам никакви контакти с такива "приятели". Много се пазим вече 
Ей, ме на оплаках се 

Като ви чета и се чудя, аз ли се връщам в друга България или пък наистина имам супер приятели и роднини. Целият град знае, че съм омъжена в чужбина, но никой и не ми е намеквал за повече плащане или тем подобни. Като се прибера даже се чувствам неудобно, че непрекъснато използвам приятелите да ми свършат някаква работа и то все безплатно излиза. Като седнем на кафе те ме черпят, че съм на тяхна територия. В ресторанта даже няма и намек аз да черпя, ако искам най-много да ми позволят бутилка вино.
За протокола, не се връщам в София.

че то за връщане ли е? мръсотия, прах, буклуци, простотия....

Doret не си само ти.Като се прибера се радваме взаимно да се видим а не да си правим тънки сметки на портмонетата.
А аз точно в София се връщам но все си мисля,че е до нюх да си подбереш познатите а не от коя точка на България са.

o6te sled vtorata godina izvan BG razbrax koi sa xorata koito mogat da se narekat priqteli,mnogo e gadno i mnogo boli kogato razbere6 4e sa te izpolzvali xora koito si tzenil.lo6oto e 4e vijdam 4e me izpolzvat,4e sama sam si vinovna za6toto im pozvolqvam.vinagi si kazvam :xaide ot men da mine ,da sa jivi i zdravi,no tova e za posledno y taka do sledva6tiq pat

Кажи ми какви са ти приятелите, за да ти кажа какъв си ...
По темата - точно в София се връщам (с огромно удоволствие!!!) и никога не съм имала подобни проблеми, дори напротив!

Може ли пояснение на по-тъмният шрифт?

  май много от нас трябва да ти " благодарят zа комплимента "   

Малко разяснение за това, че не се връщам в София. Ако някой се е засегнал, не съм искала да обидя никого. Написах го, защото ми прави впечатление, че повечето дето се оплакват са от София. И все пак ги разбирам, голям град, в последните години пренаселен, много народ. Аз откъдето съм познавам половината град, другата половина мен познава и ако не приятелите, то познати дори ще ми помогнат, ако имам нужда. Но... най-важно е какви са приятелите дето си оставил и дето чакат с нетърпение да се прибереш.

Някъде ми се загуби предният пост...
Kalinka, не виждам какво има да се пояснява. Това, което си подчертала, е стара българска поговорка и предполагам, че не я виждаш/чуваш за първи път. Смятам, че сами избираме приятелите си и имаме свободата да се обградим с хора, киото ни допадат и подхождат като манталитет, възпитание, ценностна система и т.н. Не мога дори да си представя някой от моите приятели да се държи по описания от авторката начин и мога само да се гордея, че съм заобиколена с изключително стойностни хора. Това е 
Doret, репликата ми за София съвсем не беше насочена към теб - няма значение къде се прибираме, смисълът е важен и аз изцяло съм съгласна с написаното теб   
Чиколина, за мен наистина би било комплимент (без кавичките) и не бих се обиждала, засягала, а още по-малко пък хващала за главата, ако ме отъждествяват с хората, които наричам приятели.

Не, не са ме използвали досега. Знаем си много добре реалното положение. Никой с нищо не парадира. Имаме еднакви /може би не в абсолютни стойности/ възможности, даже някои от приятелите в БГ и повече от нас. А за роднините, нали сме "децата", все те гледат нещо да ни дадат. Еххх, през няколко месеца някой познат се обажда с някоя "бизнес идея", ама бързо бива разколебан.

Случвало ми се е веднъж, на форумска среща, с хора от дира. Един човек пожела да ме черпи и една кукувица до него се обади "Тя сигурно е по-богата от теб", без въобще да ме познава, само знаеше, че уча в чужбина.

Виждам се с доста хора като се прибера и обичам да черпя. Не щото толкова съм се опаричила в чужбина, а защото удоволствието да почерпиш приятел, от дълго време невиждан, е голямо.

Поговорката за приятелите, които показвали какви сме ние, е безумно тъпа. Винаги съм я смятала за глупост, защото не си избирам приятелите да приличат на мен и да бъдат безгрешни. И кво, като не си върне някой мой приятел заема, аз съм втора класа човек ли, според таз мъдрост?

В таzи тема не става въпрос zа това,кои са ни приятелите,а кои сме мислили,4е са такива !
Приятел в нужда се поzнава. ........ Не пасва тук,но това ми дойде в момента на ум да пи6а по повод думата приятели  ...

Повечето от близките ми приятелки се омъжиха, родиха си дечица, разпиляха се из различни градове и държави и ... поизгубихме контакти, като се засечем в Интернет, винаги не остава време да се наприказваме и някак ... не изпадам в такива ситуации да ми искат нещо.
Има две, които са в България, все още неомъжени, но те се оказаха достатъчно културни, за да не досаждат с грозни искания.
Сред роднините ми обаче има няколко точно от оня тип хора, които се лепват като пиявица за роднината, който смятат за преуспял, и само точат ли точат.
Допреди да замина, не ме имаха за нищо, камо ли за роднина ... такива хора са, интересчии.
Ако имат пряка изгода от някого, стават му пръв приятел ... иначе
След като разбраха, че съм в чужбина, започнаха да се мазнят и умилкват.
Но изобщо не им се отваря парашута, защото не им давам шанс дори да си поискат нещо