Използват ли ВИ българските ВИ.....

Не съм имала такива проблеми нито с родата нито с приятелите ми.

Аз също.

Чувала съм за подобни истории, но аз никога не съм имала такива проблеми.

Както си го направиш,така ще бъде.

Аз не се 4увствам задължена на близки или познати,не ги карам и тях да се 4увстват задължени към мен.

Всичко, което съм давала, съм давала от сърце. Макар и да са ми били натрисани хора, на които "трябва" да дам заем.
Виж, обаче има няколко личности, живели тук, от които няма да си видя версиите. Здраве да е!
Ръка, която дава - празна не остава.

И аз съм нямала такъв проблем. Точно обратното, аз само питам дали имат нужда от нещо от тук и само ми отказват. 

Имам една или две по скоро поzнати, които се сеЩат zа мен, когато и потрябва неЩо. Вече съм 7 години в чужбина и zнам кой са ми верните приятели, те сами се отсяха. С някой се "раzделихме" zаЩото дойде момент, в който вече нямаШе какво да си кажем, а с други zаради съЩите причини като теб и таzи приятелка.

Сега имам малко приятели, но zнам, че мога да раzчитам на тях zа всичко. Ходили са ди ми уреждат документи, пътували са по 300 км в едната посока, zа да ме вzемат от летиЩето, подкрепяли са  ме морално.

А такива, които си мислят, че съм хванала Господ zа Шлифера има много. Не им обръЩам внимание. Да дойдат да видят как се вадят пари и после да ми прикаzват.

освен дребни подпитвания от познати( ),  за евтини коли, друго не ми се е случвало.

По-скоро не. В началото имаше леки залитания, докато не додоха на място и не видяха с какьв труд се изкарва всичко.

Правила сьм услуги на приятели и пак ще направя ако имам вьзможност. Както беше написано, с годините се отсяха истинските приятели, и останаха малка, но вярна дружина. Мога за много неща да разчитам на тях, от последните дни стана ясно че май повече мога да разчитам на тях отколкото на себе си. Има и такива които си мислят, че сьм се вьзгордяла и че сьм потигнала стандарт, но те са подтикнати от други подбуди .

и а3 в на4алото на пребиваването ми тук правих услуги, дори идваха да спят у нас, един по3нат (роднина на тогаваШния ми приятел) ми 3амъкна и 3латно кръст4е, оЩе не мога да си го прежаля.
Роднините никога не са ме обременявали, дори винаги са ми помагали и давали, не 4е имат пове4е.
Най-много съм си патила от "приятели", но 4овек се у4и с годините.
Сега имам мн малък кръг от по3нати, на които бих имала доверие.

Не съм имала досега намеци за подаръци,услуги или каквото и да било  когато се прибирам.Друг е въпросът,че и откъм приятелство нещата не седят така както беше преди.Оредяха редиците на познатите,всеки си хванал по неговата си пътечка и с много от тях в момента не поддържам никакви връзки.

В момента съм в България и се сблъсквам с това да ме използват приятели. Много ми е тежко и непонятно..
С роднините грижите са обратни - аз давам, те се дърпат. 

Не ми се е случвало ,дано не го усетя някой ден .

на мен това не може да ми се случи
нивгаш!

Имала съм няколко запитвания за
търсене на автомобили, отказвам.
Не помня случаи на използване.

Супер забавно ми е...Направих няколо коментара в обща компания.Предполагам едната мома си помисли,че събирам помощи.Не я разубедих.Поисках си рестото от сметката.Га и светна лампичката,че ние събираме и жълтите стотинки.

Обратното ми се е случвало и мислех, че съм се отървала, но явно умиране има, отърване не - току ме забомбардират с sms-и от типа 'Приятелкооо, помагай, че... еди що си'.

Каквото ми се струваше приемливо и по възможностите от услугите, които ми се искаха съм го направила, но нито имам сили, средства и време, нито смятам за редно всяка седмица да пращам по автобуса килограми месо, минерална вода и каквото там някой прецени, че тук е по-евтино, т.е. на него да му излезе без пари, защото после се прави на удобно забравил . А дори и да го смятах за нормално, при жива майка и дъшеря (живееща в България, но регистрирана като безработна в съответната държава и получаваща немалки помощи) на въпросната персона не смятам, че аз съм точно човекът, който трябва да се грижи за 'прехраната' й.

Трагичното е, че след като аз откажа, някой друг се наема и го свършва с надеждата, че и за него ще се намери подходящ мъж/ жена и някой прекрасен ден и той ще е от другата страна на границата .

С тези, които сега се виждам: не. Но ако се серщна с едни стари познати, то знам, че ще го направят ( правеха го и докато бях в България ). Бях споменала вече, че имам един опит, когато доста години изпращах какви ли не дрехи за детето, а от родителите ни вопъл, ни стон. Спрях!

Обаче  , собствените ми родители са на малко по-друго мнение по въпроса. Разбира се, че винаги ще помагам на майка ми, но понякога в нея се проявяват странни мисли ( ти имаш, затова трябва да дадеш. Например, когато сме излязли някъде с роднини винаги ще ми го каже. Разбира се, че аз винаги преценявам ситуацията кой какво може да си позволи и кой не, но тя пак си натяква.).   

Тва много кефи, то и аз вече не оставам баснословни бакшиши.

Аз нямам подобни случаи!
Но като се замисля, още като живеехме в България имаше хора, дето дружаха с нас заради "облаги" и сега има! Има такива хора! 

ей това ми е ужасно, ама ужасно противно в Бг  . в мига, в който разберат, че мъжът ми е чужденец, цената скача. сякаш парите тук ги подритваме по улицата  .
нищо не ме нерви толкова, колкото този факт  .

по темата - питали са ме за евтини коли. ми, аз дори хал хабер идея нямам къде ги продават тези коли....
и за други неща , но в Бг има всичко. толкова 

Не.
Използваха ме много повече, докато живеех в БГ.

Що де , чувала съм че от посредничество за намиране на автомобили някой пари били направили .....

Звездичке, брех, пак сме назад с материала. 
Всъщност го вярвам това, Маркрит.

Е това са приказки , не съм наясно .. така разправят хората .

Мда, и аз го вярвам това. Има много изобретателни хора

Не ми се е случвало , но никога не е късно. Като си ходя и аз нося дребни неща , но само за най-близките ми. С приятели също не съм имала подобни проблеми, може би само с една, но аз не я и виждам вече...

аз май не съм чувала да има доволни от посредничество със Земляци

Познатите и роднините ни в БГ не ни използват, но българите тука смятат че, всички са им длъжни. Непрекъснато дрънкат съпруга ми за услуги, а най се дразня когато си въобразяват, че колата ни е за общо ползване. По едно време разправяха, че той имал алергия към българи, еми ще има след като непрекъснато някой виси за нещо.

Аz zа това съм каzала на мъжът ми като се качим в такси беz пуснат апарат да мълчи,докато слеzем 
По темата аz имах 2 такива"приятелки".Едната обаче си ме цеде6е оЩе преди да дойда тук.В БГ работих и иzкарвах много добре,все аz плаЩах.Един ден я питах,като работи zаЩо все няма пари,отговорът í бе6е,че ги събира на книжка  Това бе6е последният път,когато платих.Другата все ме оставя6е аz да платя и 1 път иzвадих пари само zа моята сметка.Тя съвсем спокойно ми каzа,че няма пари,ако може да í платя и нейната сметка.Саладураната си поръчва мелба и капучино,скъпи zигари,но пари няма. Не ми трябват такива приятелки,беz тях ми е много по_добре 
Посреднича zа коли само на един,който ни вър6и друга услуга,танто zа кукуриго  . Пари не си вzемаме.
Една приятелка тук ми каzа,че не си е ходила от 4 год,писнало í е да трябва да купува подаръци да води приятели по zаведения,чувствала се длъжна  .

Чико, аз ги водя по заведения, не ми пречи. Но само избрани. . Пресен случай, смешен...януари отиваме 6 много близки приятели на пица и плащаме и става на вьпрос, че ще ходим на бар.. и единият с най сериозен тон се изказва °сега който е с европейската заплата ще почерпи в бара°. Попогледнах  и го попитах колко може да изпие. Както и да е, отидохме, платих страшната сметка от 28 лв, и накрая този сьщия ми обяснява че се шегувал. Да, това е ясно, но му казах че той ще плаща цяла година като се срещаме. От тогава сме се виждали 2 пьти и момчето си знае .

Чиколина - тя твоята приятелка като моята, дето накрая си купи апартамент, а няма пари да си плати едно кафе 

Ная - то и моя мъж вече не ще вземане-даване с българите в чужбина, и нашата кола се е превърнала в общественна собственност.

А ние като идваме с колата за България, особенно на околовръсното в София, редовно ни спират, виждат че сме с чужда регистрация и веднага с палката - и винаги пускам моя мъж да кара, а аз не обелвам нито дума, и все гледат да се заядът за нещо...а моя се прави че не ги разбира и айде мята с ръка да продължаваме.

А най-се ядосвах, че в хотелите трябваше за него да плащаме двойно, и на последното ни идване в БГ, /винаги си правим обиколки из страната - да опознае родината на жена си  / пренощувахме вместо в хотели в манастирите - Моя много се изкефи, хем му било екзотично някак си, хем евтино.  За българи беше 10 лв на легло, за чужденец 13 лв

по-скоро не, отколкото да.
е, изгорях няколко пъти с пари, дадени назаем, и то все за мноооооооооооого, неотложно важни неща.
ако се виждам с приятели, за които знам, че не са добре материално, естествено аз плащам, но поне така, че да не ги обидя.
колкото до роднините, те са доста по-богати от мен, така че, те плащат
по едно време бях взела на отглеждане родата на мъж ми, макар, че той ми беше забранил. ама се оакаха, та спря кранчето.
принципно като имам - давам, само мразя да ме правят на глупачка, виж, тогава побеснявам.
и като чуя израза, абе кво са за тебе 100 евро. лелеееееееееееее, пада ми пердето тогаз.

Сякаш намираме банкноти от 100 евро на улицата или ги берем от дърветата

По-скоро всяка сьбота между 10-12 часа, се излиза на терасата с една кошница, може и леген, подава се извьн терасата и каквото падне вьтре е порциона за седмицата. Който обича да спи до кьсно да му мисли.

А в Австрия е всяка неделя, следобяд, като свърши Вохенендето всеки се е прибрал, в къщи е и се приготвя за новата седмица и тогава в неделя надвечер между 16-18 докато е светло, се подава кошницата, щайгата, найлонова торбичка, кой квото има под ръка и те сами падат - и това е порциона до другата неделя 
   

Еййй,на вас само стотачки ли ви падат?  Горките вие,zа съжаление сте,при нас са по 500 
Мате, дай 100? на "zаем", к´во са zа теб 

Да ама тук падат долари, а знаете курса на долара
Не определено , нямам такива приятели, ама аз имам и само 2 приятелки де. За родителите купуваме подаръчета, за кръсници и кумци само на децата и бутилка алкохол за родителите. а миналата година голям срам и смях нито мойте родители , нито на съпруга ми даваха да плащаме каквото и да е било " а да бе ще сменяте долари на този нисък кърс"  и чак 7 дена преди да ис тръгнем взехме , че сменихме $200. Единствения коментар беше " спестените пари ги изпозвайте да си купите билети другата година " / много им липсва внучето/

Веднъж и аз да имам късмет и да нямам такива приятели, които да ми правят подобни намеквания ( но знам няколко човека, които са способни да го направят, но не се виждаме).

И на мен не ми пречи да плащам сметките и го правя с удоволствие, но мисля при следващото ходене да сведа ходенето по заведения до минимум ( миналата година бяхме почти всяка вечер някъде).

от подобен израз съм способна да изригна като вулкан  .
не ми е ясно, и никога няма да го разбера подобно отношение към парите, и начина по който го казват - какво са за теб....
много са! и най-вече са си мои.

Много си права мила, плащаме сметки защото виждаме как живеят хорицата в България, на някои едвам им стигат за насъщният. НО пък много се ядосвам, като навлеци-използвачи се натискат всеки ден да ги водя на кръчма и аз да им плащам сметките, а те не се сещат и едно кафе да почерпят.  А и не може цяла година да работиш, да събираш пари за да се прибереш до родината,за подаръци на най-близките, и да черпиш наляво и надясно за бог да прости баснословни сметки, само защото си в чужбина и видиш ли ..."какво са 100 евро за теб". 
   Една позната беше коментирала, че така са свикнали хората в БГ, затова питам при вас как е? и как се оправихте с такива "навлеци"?

При мен се получи така ( излизане всяка вечер) поради комплексна причина. Първият път бях отседнала при роднини и не исках да използвам кухнята им, освен за закуска и обяд. Вторият път малко от лично удобство ( не знам за вас, но тук готвя за максимум час, там ми отнема 3). Но миналата година отидоха доста пари по тази част и си дадох сметка, че е по-добре да дам тези пари на майка ми, която би могла да живее с тях месеци. Грехота ми се вижда да продължавам така.

Факт е, обаче, че много роднини предпочитат да се видим навън, а не в тях ( става въпрос за  тези, които нямат финансови проблеми).

Категорично Не.
Разликите в доходите ни не са големи, предполагам, че това е едната причина. Другата е възпитанието.

Ох, и ние си имаме токива "приятели" в Бг.Като ги поканиш в къщи, задължително трябва да е претрупана масата, ако пък решат, че в момента са заети, ти предлагат да се видите на по кафе....естествено ние плащаме.  Амам в края на престоя ни се окопитихме и с радост мога да кажа, че си се прибрахме тук на нула.  Защото 2005-та си дойдохме с пари назад  , ей заради такива хора.
Роднини -не, не ни използват.Единствено ме хвана яд тази година, преди да си тръгнем се обаждаме на свекърва ми и питаме племенника от какво има нужда, какво да му вземем и тя-ми някоя играчка-количка например.А дечко е пълен с коли.Викам-абе да му вземе нещо по различно-пътуваме 3 възрастни и две деца, няма да можем да си изпълним нормата за багаж за самолета.Не, та не, на колички ще се зарадва.Отидохме в един магазин за играчки и напълнихме една чанта с колички.Е, верно зарадва се детето, ама ми се искаше нещо по-така да му занесем  Иначе и ние в Бг сме под забрана за плащане и купуване, ама ние се изхитрихме.Отивам на магазина и пълня количката с продукти и ги поставяш пред свършен факт  Някак си ми е неудобно с две деца да сме на тяхна издръжка цял месец.
За приятелите пак да пиша-последният случай--вече бивш приятел на мъжа ми го врънка почти половин година да му намерел работа тук.Дори жена му ни изпрати мейл, доста напушен, че той нямало да ни притеснява, как щял да дойде с пари и т.н.Е, моят се огъна и намери работа на момчето.Дойде то, посрещнахме го, всичко точно, ама за зла врага-ден преди да тръгне от Бг, се обажда шефа на фирмата(в която му бяпме намерили работа)-нямал вече нужда от хора, много се забавил човека....И ние няма какво да правим, викам като дойде тук на място ще търсим работа.Всичко беше точно до момента, в който той започна работа и се оказа, че трябва да плаща част от наема, пък и храна някаква да си купува поне за работа.Само да поясня-две седмици след като пристигна му намерихме работа-преди това, никой не му е искал пари за нищо, отиваме да пазаруваме-да слага в количката какво му душа иска.
И в един момент се оказа, че от приятели станахме хазяи, започна да ни обсъжда с жена си по Скайп-колко сме били добре, колко сме се били уредили, колко пари ще давам за количка на дребното(по това време бях в 7 месец и не работех, ката имаме и едно голямо дете).Започна да ме обижда мен(не директно, по Скайп-веднъж беше си забравил отворен прозореца на чата и понеже имах работа на моя си компютър и видях)-как не съм знаела да говоря добре испански, как не съм си гледала детето, а пък върха беше когато прочетох последните им реплики(понеже съм с две имена)-как съм страдала от раздвоение на личността и това не се лекувало!  Направо пощурах!И това го казваше човек, който ядеше на една маса с мен и моето семейство, който ни възхваляваше пред нас самите , а зад гърбовете ни лееше помия....Абе, гадна история.Е, разделихме се по-живо,по-здраво и от тогава не искам никакви контакти с такива "приятели". Много се пазим вече 
Ей, ме на оплаках се 

Като ви чета и се чудя, аз ли се връщам в друга България или пък наистина имам супер приятели и роднини. Целият град знае, че съм омъжена в чужбина, но никой и не ми е намеквал за повече плащане или тем подобни. Като се прибера даже се чувствам неудобно, че непрекъснато използвам приятелите да ми свършат някаква работа и то все безплатно излиза. Като седнем на кафе те ме черпят, че съм на тяхна територия. В ресторанта даже няма и намек аз да черпя, ако искам най-много да ми позволят бутилка вино.
За протокола, не се връщам в София.

че то за връщане ли е? мръсотия, прах, буклуци, простотия....

Doret не си само ти.Като се прибера се радваме взаимно да се видим а не да си правим тънки сметки на портмонетата.
А аз точно в София се връщам но все си мисля,че е до нюх да си подбереш познатите а не от коя точка на България са.

o6te sled vtorata godina izvan BG razbrax koi sa xorata koito mogat da se narekat priqteli,mnogo e gadno i mnogo boli kogato razbere6 4e sa te izpolzvali xora koito si tzenil.lo6oto e 4e vijdam 4e me izpolzvat,4e sama sam si vinovna za6toto im pozvolqvam.vinagi si kazvam :xaide ot men da mine ,da sa jivi i zdravi,no tova e za posledno y taka do sledva6tiq pat

Кажи ми какви са ти приятелите, за да ти кажа какъв си ...
По темата - точно в София се връщам (с огромно удоволствие!!!) и никога не съм имала подобни проблеми, дори напротив!

Може ли пояснение на по-тъмният шрифт?

  май много от нас трябва да ти " благодарят zа комплимента "   

Малко разяснение за това, че не се връщам в София. Ако някой се е засегнал, не съм искала да обидя никого. Написах го, защото ми прави впечатление, че повечето дето се оплакват са от София. И все пак ги разбирам, голям град, в последните години пренаселен, много народ. Аз откъдето съм познавам половината град, другата половина мен познава и ако не приятелите, то познати дори ще ми помогнат, ако имам нужда. Но... най-важно е какви са приятелите дето си оставил и дето чакат с нетърпение да се прибереш.

Някъде ми се загуби предният пост...
Kalinka, не виждам какво има да се пояснява. Това, което си подчертала, е стара българска поговорка и предполагам, че не я виждаш/чуваш за първи път. Смятам, че сами избираме приятелите си и имаме свободата да се обградим с хора, киото ни допадат и подхождат като манталитет, възпитание, ценностна система и т.н. Не мога дори да си представя някой от моите приятели да се държи по описания от авторката начин и мога само да се гордея, че съм заобиколена с изключително стойностни хора. Това е 
Doret, репликата ми за София съвсем не беше насочена към теб - няма значение къде се прибираме, смисълът е важен и аз изцяло съм съгласна с написаното теб   
Чиколина, за мен наистина би било комплимент (без кавичките) и не бих се обиждала, засягала, а още по-малко пък хващала за главата, ако ме отъждествяват с хората, които наричам приятели.

Не, не са ме използвали досега. Знаем си много добре реалното положение. Никой с нищо не парадира. Имаме еднакви /може би не в абсолютни стойности/ възможности, даже някои от приятелите в БГ и повече от нас. А за роднините, нали сме "децата", все те гледат нещо да ни дадат. Еххх, през няколко месеца някой познат се обажда с някоя "бизнес идея", ама бързо бива разколебан.

Случвало ми се е веднъж, на форумска среща, с хора от дира. Един човек пожела да ме черпи и една кукувица до него се обади "Тя сигурно е по-богата от теб", без въобще да ме познава, само знаеше, че уча в чужбина.

Виждам се с доста хора като се прибера и обичам да черпя. Не щото толкова съм се опаричила в чужбина, а защото удоволствието да почерпиш приятел, от дълго време невиждан, е голямо.

Поговорката за приятелите, които показвали какви сме ние, е безумно тъпа. Винаги съм я смятала за глупост, защото не си избирам приятелите да приличат на мен и да бъдат безгрешни. И кво, като не си върне някой мой приятел заема, аз съм втора класа човек ли, според таз мъдрост?

В таzи тема не става въпрос zа това,кои са ни приятелите,а кои сме мислили,4е са такива !
Приятел в нужда се поzнава. ........ Не пасва тук,но това ми дойде в момента на ум да пи6а по повод думата приятели  ...

Повечето от близките ми приятелки се омъжиха, родиха си дечица, разпиляха се из различни градове и държави и ... поизгубихме контакти, като се засечем в Интернет, винаги не остава време да се наприказваме и някак ... не изпадам в такива ситуации да ми искат нещо.
Има две, които са в България, все още неомъжени, но те се оказаха достатъчно културни, за да не досаждат с грозни искания.
Сред роднините ми обаче има няколко точно от оня тип хора, които се лепват като пиявица за роднината, който смятат за преуспял, и само точат ли точат.
Допреди да замина, не ме имаха за нищо, камо ли за роднина ... такива хора са, интересчии.
Ако имат пряка изгода от някого, стават му пръв приятел ... иначе
След като разбраха, че съм в чужбина, започнаха да се мазнят и умилкват.
Но изобщо не им се отваря парашута, защото не им давам шанс дори да си поискат нещо 

Хората в България живеят то4но както хората по света.Навсякъде има мизерстващи,ако това е проблема.
Аз съм виждала хора,които успешно разиграват ролята на страдалци и бедняци.Вси4ко с цел.Когато се върнат деца,приятели да изкоп4ат каквото могат,нищо,4е имат пари.И такива има,да.Имам една комшийка,която яко живее,хар4и като луда.Оба4е като се върнат децата й си оставя 2 4ифта дрехи,косата от ки4ури я прави на някакъв бабешки цвят,оставя вси4ко да се плаща и ремонтира от децата.Не е само тя,много такива слу4аи знам.Затова съм и резервирана.Всеки сам преценя къде е тънката линия.

Аз съм доволна от вси4ки,които ме заобикалят,когато се приберем.Затова съм и съгласна,4е за разлика от близките,при приятелите имаме избор,така 4е лесно можем да се справим с такива ситуации,ако възникнат.

Нямам такива приятели използвачи. Като сме на заведение обикновено приятелите ми настояват да черпят. Роднините пък ми дават ари - кога за мен, кога за детето...Каквото са си поръчвали да донеса винаги са си го плащали.

Само да кажа в София се връщам и аз

нашите не реват zа паи и пр. , но все пак е драzнещо всички да мислят, че тук си на курорт, нямаш ангажименти и по цял ден си свиркаш на плажа ... докато те ... 

ох момичета от приятелки не бих се оплакала толкова колкото от свекърва ми . Приятелките ми двете са и те в чужбина а третата тук получава тлъста заплата така че не сме имали някакви изцепки общо взето се редуваме в сметките.  Но свекърва ми - мъжа ми и купува телевизори, печки и всякакви такива тя дори и не се трогва да благодари, както всички сме чували какво са за нас 900лв за тв и тн. много се ядосвам, наскоро си направи устата и да и погасим някакъв заем и това при положение, че имаме  дете и събираме за къща.На детето  не е дала нищо-дори лукчета е не знам, а поправка подари му едно изкуствено одеалце като се роди!!! За тва по далече колкото се може по далече!!

и аз нямам такива приятели. Обикновено когато се приберем с приятелите ни в София се виждаме някъде навън, все пак не мога да ги поканя в къщата на брат ми, и аз гледам по4ти винаги да платя сметката. Не всеки има големи възможности в БГ и все пак се съобразяват и излизат с нас навън, ами не желая да ги товаря, а и никои не ме кара, това си е наше решение. А що се отнася до роднини винаги носим подаръци на децата, но пък и те винаги когато някои си ходи до бг изпращат на моето. На свекърите ми купуваме неща които мислим 4е са им необходими, и когато ние преценяваме 4е можем. Но от познати съм имала подмятания да им търсим работа 4е ние в 4ужбина едва ли не по дърветата берем парите. Дори миналата година бившата приятелка на девер ми се 4увстваше зле 4е аз отидох с детето ми за един уикенд на по4ивка и 4е аз си позволявах неща която тя не можеше, е да водех я на кафе, плащах сметки, но не беше явно достатъ4но. Но хора има всякакви, за нас остава да съумеем да подберем истинските приятели, за роднините ве4е избор нямаме.

Аз заминавам след месец с детето, а мъжа ми е от 5 месеца в чужбина. Онзи ден един познат /даже не приятел/ съвсем сериозно се замисли на глас, какво можем да му донесем от там?! Направо ми падна в очите      Още не сме заминали, а той сметки прави... абе нямам думи 
А с какво ли още ще се сблъскаме при първото си връщане в бг ....   

Здравейте от мен,из4етах вси4ко и ми дойде желанието и аз да се изкажа,
Според мен този тип манталитет е заложен в корените ни,ми Алеко Константинов доста е писал по този вьпрос...Ама нека и аз: от приятели хайде можеш да се скриеш,ама от роднини?Ето пример: дядоми по4ина преди една седмица ,а майка ми се връща в същото време в БГ(беше при мен), та леля ми освен 4е му е прибрала пенсията ами и пари които той си е оставил за погребение,и казва на мама : ти трябва да платиш погребението защото аз нямам пари а ти имаш дъщеря в 4ужбина. А онези (незнам как да ги нарека) имат вси4ко,ама и още и още и от още не се отказват. 

Марица, не съм много съгласна с теб по повод написаното. Да, навсякъде има бедни хора, но в България голяма част от тях са преподаватели, артисти, хора интелектуалци ( да не говорим за пенсионерите такива).  Тук това го няма.

Не.Не ми се е случвало някой да успее да ме използва....подмятания има постоянно и избягвам дори да контактувам с такива хора....като се изцепи някой да ми дойдел на гости или 200-300евро какво били за мен 

Не си гледат в тяхното канче,а все на Вуте у канчето....а и не зависи кой колко получава в България...случвало ми се е с идиотски подмятания и от хора печелещи повече от нас 

Българина има материално нещата,които ги има по света,но не е дорасъл да се освободи от робското си мислене  Просто трябва още многоооооооооо време да мине.....

За Щастие аз като се прибера в БГ, сьм на разноски на мама и тати ,т^ва е положението,колкото и да се караме няма да се разберем.....НиЩо не ми дават да плаЩам.Преди две години ходихме на море с тях и успях да изльжа баЩа ми та да платя бензина в едната посока,и то стана заЩото баЩа ми не разбра 4е се шмугнах преди него в бензиностанцията и платих
А ина4е навремето имах доста такива приятели,за това и сега са ми толкова малко .Сега като излизам в Бг с приятели не ми дават да плаЩам ниЩо ,ей карали сме се много пьти ,но това е....."Ти си сама с дете " .То ми излиза много доходно да сьм "сама с дете" .
За слу4аи.....ами бях банка ...една девойка много пьти като имахме среЩа идваше с такси и аз трябваше да и плаЩам таксито ,Друга си порь4ваше каквото иска и като станеше дума за сметката просто ставаше и по4ваше да се обли4а .......Ей такива работи

в моя кръг от приятели винаги е имало малко , но само ка4ествени хора.....
имам и такива "роднини" и "приятели" които   запо4наха да проявяват небивал интерес. от като излезнах от Бя.... пуснала съм ги в 20 глуха.... и те постепенно разбраха 4е интересът не е взаимен....

Не. Аз подаръци никога не нося така, че знам ли може да са се примирили

Тоз 'проблем' съм го решила още след първото си прибиране с дечко  - мушкам банкноти в портмонето  и' или на някое друго място.....просто добавям лека полека подобни банкноти на вече съществуващите 
Може и да се е усетила,но не винаги сигурна съм 

А иначе подаръци винаги приемам 

Аз обичам да давам, колкото мога повече, но давам само на най-близките. Нямат нужда от никаква финансова помощ, но ми е хубаво всеки път да нося на семейството си по нещо. Доставя ми удоволствие да  обиколя магазините и да взема на всеки подарък ( И без това го правя всекидневно без повод )

И аз не плащам нищо като се прибера  и идеята на Кала е страхотна. Прибирам се в Бг след 3 седмици и ще пробвам, но майка ми е много добра в сметките и едва ли ще се хване. Плащам само ако съм с някой много близък, който знам, че не е добре финансово или когато се чувствам задължена. Толкова хора са ми помогнали с най- различни неща докато съм в чужбина, че понякога нямам време да благодаря на всички и да купя нещо ,или да платя сметка е най-малкото което мога да направя.
 
Не съм позволявала да ме използват докато съм била в България и всички, които ме познават, знаят че не могат. 

Пари на заем не давам.... за това си има банки

Не, от Бг - не. От тук много се опитват и повечето успяват 

И ние сме така!
Интересна се оказва темичката!
Проблеми има само свекърва ми , която е тук, с майка си. Майка представете си , а постоянно крънка от едното дете/ свекито/ , за да дава на другото - синче с осем години по-голям от свекърва ми.
Бабичката е на повече от 75 години и да си кажеш "е старост " и да се съжалиш над пенсийката и от 100лв, пак не е нормално всеки месец да се изпращат по 200 и повече евро и все да няма!!!

Приятелки имам две - едната със собствен бизнес, а другата с доста над средната заплата за страната и още е без деца.
Та и двете правят по-големи подаръци за мен и детето ми , отколкото аз на тях...то чак ми става неудобно