Как съобщихте на половинката си че сте бременна и каква беше реакцията!!!

Я да се разпиша и аз. Работя в провинцията и по цяла седмица може да ме няма, така че положителния тест си го видях сама 
И седя и мъдря сега как да му кажа на милото. Първо мислех, направо да му се обадя, щото след неуспеха миналата година хич не ми беше до изненади, обаче ми светва, че е 14. 02.  .  На другия ден се прибирах в Сф. Купих му една чаша за кафе / той страшно обича /, в метална кутия и съм сложила теста вътре между хартиите за уплътнение. Прибирам се цъфнала, и му викам- ето ти зайче , подарък за св. Валентин. Той пък взе да се извинява, нищо не ми бил взел, охка, ахка и разтваря подаръка. Бреее, вади тия хартии, и не вижда теста  Щях да се спукам! Айде най-накрая като взе да я прибира се усети, че има и друго....и се разплака и  разсмя едновременно.
Следваха гушки    ... и до сега !

Ние отидохме на гинеколог, защото ми закъсняваше доста, но тестовете бяха отрицателни. Аз отидох при доктора, а той ме чакаше в колата. Като се върнах му дадох кутията си с цигари, а той започна да ме прегръща и целува.

Правих теста много рано по медицински причини, мъжът ми беше в командировка. Когато видях бледата 2 чертичка веднага грабнах телефона и през рев му заобяснявах какво съм направила... беше прекалено рано за радост, така че се опита да ме успокои, но гласът му беше променен 

Направих го и резултата го видяхме заедно , а планирах един ден като стане да му го съобщя по най- невероятния начин , но не стана така 

Подарих му положителния тест за бременност на връх нова година. Планувах да му го пратя на работа с куриер, но нямаше да издържа толкова дни, аз едвам издържах няколко часа..... 

Ние точно се бяхме нанесли в новия апартамент и бяхме решили да ползваме детската стая за склад... Да, обаче като си направих първия тест и видях двете чертички - изчаках го да се прибере вкъщи и му заявих, че имам една малко кофти новина - След известно време ще се наложи да спрем да ползваме детската за склад... При което той почна да мига и да гледа учудено какво точно му казвам и аз се разхилих вече и отговорих, че всъщност ще трябва да я ползваме по предназначение И така - той дойде при мен, гушна ме и си лежахме така - леко шашнати... 

На два пъти имах положителни тестове:

Първия път не бяхме подготвени. Не очаквахме. Взехме тест просто, за да изключим тази възможност.
Не ми се чакаше и го направих веднага след като милото си тръгна към вкъщи... Обадих му се и той попита Искаш ли да се върна? Но аз очаквах нашите да се приберат всеки момент и отказах. 3 дни по-късно бебе вече нямаше. Още си пазя теста.

Втория път беше съвсем скоро. Точно бяхме започнали опитите. Първия месец ми дойде и бях безкрайно отчаяна .
на следващия не ми дойде, но имах много ангажименти в службата както и предстоящо пътуване със самолет, та отлагах теста за след всички рискови дейности. Когато за втори път не ми дойде купихме тест. Направих го и го дадох на милото да чака 5мин. Той го отвори и ме попита: "Колко чертички е за кое?" Аз му казах: "една значи НЕ", Той: "ДА... Ама чакай ти това цялото ли го препика , сега какво да го правя" и аз му казах, че ако иска може да си го запази; на мен не ми трябва, защото имам вече един
И така... все още не ми е казал че е щастлив от новината

Хайде и аз да разкажа нашият случай Прибирам се аз един ден по-рано от работа, вече нетърпелива да си направя тест (закъсняваше ми поне седмица). Прибирам се, правя го и той положителен. Сетих се веднага, че трябва да пия фолиева киселина (след дъжд качулка) и звъня на милото да му поръчам на връщане от работа да мине да ми купи от някоя аптека. Записа си го старателно на листче (иначе може да забрави) .....Прибира се по едно време и казва "В тази аптека нямаше това Фолацид. Това за киселини в корема ли е?    " И аз почвам да обяснявам, че се взема от бременни и хоп сервирам му, че имам положителен тест (ако му го бях показала, едва ли щеше да разбере нещо  ). Стоя гледа ме в очите, погледна ме в корема (явно очакваше вече да е голяяям    ) и започна да ме прегръща

Ама тия мъже са страшно несхватливи за такива неща

Закъсня ми няколко дена цикъла,направих рано сутринта тест и резултата беше  .Бебето беше желано,но не планирано. Таткото все още спеше,събудих го,казах му новината и той много се зарадва,въпреки че му беше малко трудно да повярва.

Ние се надявахме на положителен тест, стремяхме се към бременност и когато влезнах в спалнята след теста, той ме погледна и каза "Аз си знаех, че си бременна"...един вид го е предвидил, планирал...не му била минала и мисъл за отрицателен тест 

И трите пъти таткото беше с мен като си правех тест.Реакцията му за първото бебе-"не мога да поема такава отговорност
......ние още учиме....нямаме пари...направи аборт......и тем подобни глупости" .След една седмца се окопити и всичко си дойде на място.Реакцията му за второто бебе-"аборт......не ми съсипвай живота......" .Трябваше му само ден за да осмисли нещата.А аз добре,че не го послушах.Сега като му припомням какъв е бил и той ми вика"не е вярно,аз те пробвах дали щеше да направиш аборт" .Даже толкова му хареса да има деца,че си направихме трето

на същия ден по същия начин но рев по телефона 10 мин

Направих си тест една сутрин, а причината беше сън който сънувах.  Не знаех, че съм бременна.  Мъжът ми изтича рано да купува теста.  Видях веднага втората малко по бледа, но добре видима черта.  Мъжът ми и дума не каза, стана сяда, стана сяда, накрая ме прегърна и се разплака.  Искаше много да е баща от доста време. б

Здравейте, мили мами, за първи път пиша и реших да е в тази тема. При мен е съвсем прясно съобщаването, случи се вчера   Вчера, докато таткото беше на работа, аз реших да си купя тест. Не сме го планували, но не се и пазихме, така че имах подозрения. Вчера трябваше да ми дойде цикълът, но усещах, че... Направих теста и още на първата секунда започнаха да се оцветяват и двете чертички. Едвам изчаках таткото 3 часа по-късно да се прибере от работа, бях опаковала теста в хартия за подаръци и в едно хартиено пликче. Казах му, че има подарък за него, той изненадан започна да го развива, а аз имах чувството, че трае цяла вечност Накрая го разопакова, но го погледна от задната страна и 1 минута не можа да разбере взираше се, а аз вече едвам сдържах емоциите. После ми каза, че първо си е мислел, че съм му купила бельо (?!), после си е помислил, като го е напипал, че му подарявам вилица или лъжица  Накрая го обърна от правилната страна, усмихна се и попита "Да не си бременна?!", след което аз казах "ДА", започнах да плача с глас (не знам защо), а той започна да се смее Никога няма да забравя, кой знае каква картинка смешна сме били - той се смее, а аз рева като магаре След това и двамата се успокоихме и се гушкахме, както никога досега После през деня плаках още много пъти, всички тези чувства не съм вярвала, че мога да ги изпитвам заедно. Но тати беше твърд и непоколебим като скала, успокояваше ме и ми вдъхваше сили, все едно цял живот е знаел и се е готвил, че точно в този ден ще разбере, че ще става татко Накрая ми каза "Отиди сега да си направиш твое си копие на теста, понеже този си е за мен и ще си го сложа в рамка"!

Ами и двата пъти се зарадва и беше много щастлив, за разлика от моята реакция, защото не бяха планирани и докато се настроя психически... Все пак ние забременяваме и ние раждаме, което си е голямо приключение.