- Публикувана: 27 юни 2008, 10:31 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2008, 13:51 ч.
Австрия 18 - дочакахме финала на ЕМ
Както разбрах само нашите ги няма , ама от тук трудно осъществявам контакт и с половинката та нямам обяснение за сега, дано утре пристигнат. А на мен ми хрумна нещо днес , като ходите при Микаела ако може някой да й вземе 5 балона с хелий много бих искала да й подаря но аз няма да съм там 
.
. 
Привет и от мен
Жени, скоро ще видиш на ника ми "с 13 кг по-малко"
Ла Долче, ти като си на 34, аз тогава ще премълча моите
Тук времето е горещо, днес посетих зъбарката, утре продължавам пак с Цантуризма
Днес даже ми остана време да кръшна до морето, въпреки че живеем на няма и 100 метра от него
Съжалявам, че не съм в Австрия, бих дошла при Микаела, да я зарадвате и заредите с много положителна енергия
Чао, че нямам време повече
Жени, скоро ще видиш на ника ми "с 13 кг по-малко"
Ла Долче, ти като си на 34, аз тогава ще премълча моите
Тук времето е горещо, днес посетих зъбарката, утре продължавам пак с Цантуризма
Днес даже ми остана време да кръшна до морето, въпреки че живеем на няма и 100 метра от него
Съжалявам, че не съм в Австрия, бих дошла при Микаела, да я зарадвате и заредите с много положителна енергия
Чао, че нямам време повече
Добър вечер на всички добри феи, мами и татковци... и други кандидат такива! 
Тъй като Надин пак я пратиха в командировка а аз едва преди малко се връщам, започвам да докладвам една по една новините около Мики. С две думи в родителите и се борят надеждата и страха, че не всичко е свършило а в мен все повече се създава впечатлението за "двукласово медицинско обслужване" (Zweiklassenmedizin).
Оказа се, че след като днес ми се обадиха да преведа, че от вчера Микаела не е privatversichert а само allgemeinversichert и ме убеждаваха, че нищо нямало да се промени за тях, само майката на детето трябвало да се подпише на две места, веднага след това от отделението са ги замъкнали от стая-двойка в тройна стая, което е само началото на одисеята. Междувремено бяхме с бащата на Микаела, както Sviti вече ви писа, по магазините за обувки на Alser Hauptstraße, където за голямо щастие и с малка доза българска изобретателност успяхме да намерим и купим високи туристически аутдор-обувки (Trekking- или т.н. Wanderschuhe) с Gore-Tex-покритие, като преди това се бяхме оговорили с един обущар да изпили грайферите на дясната за да могат да наложат допълнителните пластове подметка, така че да изравнят дясното краче на Мики.
Връщайки се ни изненадват неприятно с местенето в стая номер шест и след като целия предиобяд се разминаваме с лекуващия лекар разбирам, че той вече си бил тръгнал като никой друг не знае дали наистина ще изпишат Микаела на 4.-ти или чак следващата седмица (определено не бих искал да съм на мястото на родителите). Междувременно ни посрещат с новината, че ще се наложи втора операция на тазобедрената става, като горките хора са тотално шашнати и обезверени. В събота на мен лично ми казаха по телефона, че в зависимост от резултатите от физиотерапията може да се наложи операция на тазобедрената става, но фразата "unter Umständen" в никакъв случай не изразяваше че тази операция трябва да се направи още сега. Днес след като не открих професора се обърнах към ассистента на професора, който беше безкрайно предпазлив с отговорите си както за втората операция така и за Entlassungs-термина. Оставих си телефона и помолих за кратък но ясен отговор сутринта.
По същото време административните цербери (Stations- und Stationsschwester Stellvertreter) дискутираха зад гърба ми как парите от МЗО са били пристигнали и били покрили само най-необходимото, така че трябва още тази седмица да се приключи терапията и лечението да се продължи в България. Освен това след малко сестрата дойде да ми каже, че наслагането на допълнителните пластове подметка трябвало да се поръча на външен обущар и щяло да струва около двеста неврона, като тя не знаела дали ще може да се поеме от таксата за лечение и въпроса и беше дали родителите са готови да поемат такава сметка. Направо ми причерня след всички тези изцепки с полу-предадена и полу-достоверна информация и такива едни общи успокоителни фрази. След като не ни е казано колко едното краче ще е по-късо от другото и от самото начало да се разяснят въпроси от естеството колко и защо ще струват тези интервенции и защо не са включени в разходите за операцията и терапията аз лично не разбирам как си позволяват да подхождат от позицията на монополист, който диктува условията и не дава възможност за друга алтернатива.
Съжалявам ако звуча прекалено песимистично, но се дразня на тази форма на зависимост на пациента от болницата и смятам, че цените на медицинските препарати, уреди и помощни средства са нереални и предназначени да одерат кожата на пациентите.
Истината е че Микаела е добре и се възстановява бързо, като днес беше безкрайно щастлива с подаръка Барби, който снощи ни предаде Джиджи. Беше я облякла в бяла рокля на принцеса... или булка
и и сресваше старателно косите с гребенчето. Майка и Златина ви е благодарна от сърце и се радваха заедно с бащата, че Мики вече успяла леко да седне и присвие едва видимо дясното колянце. 
Дано процеса на раздвижване да върви все така добре и да се молим Микаела да е силна и да оздравее скоро!
Бъдете здрави и лека нощ от нас!
Тъй като Надин пак я пратиха в командировка а аз едва преди малко се връщам, започвам да докладвам една по една новините около Мики. С две думи в родителите и се борят надеждата и страха, че не всичко е свършило а в мен все повече се създава впечатлението за "двукласово медицинско обслужване" (Zweiklassenmedizin).
Оказа се, че след като днес ми се обадиха да преведа, че от вчера Микаела не е privatversichert а само allgemeinversichert и ме убеждаваха, че нищо нямало да се промени за тях, само майката на детето трябвало да се подпише на две места, веднага след това от отделението са ги замъкнали от стая-двойка в тройна стая, което е само началото на одисеята. Междувремено бяхме с бащата на Микаела, както Sviti вече ви писа, по магазините за обувки на Alser Hauptstraße, където за голямо щастие и с малка доза българска изобретателност успяхме да намерим и купим високи туристически аутдор-обувки (Trekking- или т.н. Wanderschuhe) с Gore-Tex-покритие, като преди това се бяхме оговорили с един обущар да изпили грайферите на дясната за да могат да наложат допълнителните пластове подметка, така че да изравнят дясното краче на Мики.
Връщайки се ни изненадват неприятно с местенето в стая номер шест и след като целия предиобяд се разминаваме с лекуващия лекар разбирам, че той вече си бил тръгнал като никой друг не знае дали наистина ще изпишат Микаела на 4.-ти или чак следващата седмица (определено не бих искал да съм на мястото на родителите). Междувременно ни посрещат с новината, че ще се наложи втора операция на тазобедрената става, като горките хора са тотално шашнати и обезверени. В събота на мен лично ми казаха по телефона, че в зависимост от резултатите от физиотерапията може да се наложи операция на тазобедрената става, но фразата "unter Umständen" в никакъв случай не изразяваше че тази операция трябва да се направи още сега. Днес след като не открих професора се обърнах към ассистента на професора, който беше безкрайно предпазлив с отговорите си както за втората операция така и за Entlassungs-термина. Оставих си телефона и помолих за кратък но ясен отговор сутринта.
По същото време административните цербери (Stations- und Stationsschwester Stellvertreter) дискутираха зад гърба ми как парите от МЗО са били пристигнали и били покрили само най-необходимото, така че трябва още тази седмица да се приключи терапията и лечението да се продължи в България. Освен това след малко сестрата дойде да ми каже, че наслагането на допълнителните пластове подметка трябвало да се поръча на външен обущар и щяло да струва около двеста неврона, като тя не знаела дали ще може да се поеме от таксата за лечение и въпроса и беше дали родителите са готови да поемат такава сметка. Направо ми причерня след всички тези изцепки с полу-предадена и полу-достоверна информация и такива едни общи успокоителни фрази. След като не ни е казано колко едното краче ще е по-късо от другото и от самото начало да се разяснят въпроси от естеството колко и защо ще струват тези интервенции и защо не са включени в разходите за операцията и терапията аз лично не разбирам как си позволяват да подхождат от позицията на монополист, който диктува условията и не дава възможност за друга алтернатива.
Съжалявам ако звуча прекалено песимистично, но се дразня на тази форма на зависимост на пациента от болницата и смятам, че цените на медицинските препарати, уреди и помощни средства са нереални и предназначени да одерат кожата на пациентите.
Истината е че Микаела е добре и се възстановява бързо, като днес беше безкрайно щастлива с подаръка Барби, който снощи ни предаде Джиджи. Беше я облякла в бяла рокля на принцеса... или булка
и и сресваше старателно косите с гребенчето. Майка и Златина ви е благодарна от сърце и се радваха заедно с бащата, че Мики вече успяла леко да седне и присвие едва видимо дясното колянце. Дано процеса на раздвижване да върви все така добре и да се молим Микаела да е силна и да оздравее скоро!
Бъдете здрави и лека нощ от нас!
Мда... нека и аз не ви звуча цинично, но това с Zwei-Klassen-Medizin лично на мен ми е много познато и изобщо не ме учудва.
Какъв вид застраховка има Микаела, че не съм много наясно с тези неща? Как така ще е само един или два дена приватферзихерт?
Кога ще се наложи тази втора операция? Тук в Австрия ли или някога си в България? Какво не е било успешно на тази операция?
Много въпроси задавам - извинявай за това, но искам да поразпитам и аз разни познати лекари тук-там...
Какъв вид застраховка има Микаела, че не съм много наясно с тези неща? Как така ще е само един или два дена приватферзихерт?
Кога ще се наложи тази втора операция? Тук в Австрия ли или някога си в България? Какво не е било успешно на тази операция?
Много въпроси задавам - извинявай за това, но искам да поразпитам и аз разни познати лекари тук-там...
Хора да ви разкажа какво ми се случи преди малко 
как не ми побеляха косите незнам, ама нали сте чували оная приказка е децата и пияните господ ги пази. Та седя си и си чета из форума на отворена терасна врата и чувам едно яко ТУП все едно нещо много тежко падна върху капак на кола. Първата ми мисъл беше че някой или нещо е паднало от балкона понеже предишното ми куче падна така преди години и изхвърчах на терасата да видя. Ама с такъв страх погледнах просто знаех че ще е нещо такова , на земята долу лежеше човек и не мърдаше, напрово незнам пярвата ми мисъл беще да звъня на бърза помощ но не можах да се сетя телефона и застова звъннах в полицията и им казах адрес глупости и да викнат линейка. Повече не посмях да погледна след първоначалния шок просто цялата се разтреперих гушнах си Йори и зачаках. Навън гробна тишина , но след около пет минути чух гласове и се престраших пак да погледна. Около човека се бяха събрали двама трима мъже и се хилеха 
в следващия момент онзи вдигна глава и каза " Мога да мърдам бе" или нещо подобно и намен ми стана хем смешно хем и аз незнам какво просто не можех да повярвам на очите си. дойде и полицията и една линейка, а човека стана и почна да си ходи ( залитайки)пиян до над козирката. Не останах да слушам какво го разпитват и им отговаря, видях че почнаха да му превръзват главата и си влязох. Но просто не съм вярваща но се прекръстих и благодарих на господ че този е жив.
как не ми побеляха косите незнам, ама нали сте чували оная приказка е децата и пияните господ ги пази. Та седя си и си чета из форума на отворена терасна врата и чувам едно яко ТУП все едно нещо много тежко падна върху капак на кола. Първата ми мисъл беше че някой или нещо е паднало от балкона понеже предишното ми куче падна така преди години и изхвърчах на терасата да видя. Ама с такъв страх погледнах просто знаех че ще е нещо такова , на земята долу лежеше човек и не мърдаше, напрово незнам пярвата ми мисъл беще да звъня на бърза помощ но не можах да се сетя телефона и застова звъннах в полицията и им казах адрес глупости и да викнат линейка. Повече не посмях да погледна след първоначалния шок просто цялата се разтреперих гушнах си Йори и зачаках. Навън гробна тишина , но след около пет минути чух гласове и се престраших пак да погледна. Около човека се бяха събрали двама трима мъже и се хилеха в следващия момент онзи вдигна глава и каза " Мога да мърдам бе" или нещо подобно и намен ми стана хем смешно хем и аз незнам какво просто не можех да повярвам на очите си. дойде и полицията и една линейка, а човека стана и почна да си ходи ( залитайки)пиян до над козирката. Не останах да слушам какво го разпитват и им отговаря, видях че почнаха да му превръзват главата и си влязох. Но просто не съм вярваща но се прекръстих и благодарих на господ че този е жив.
Аз се радвам че въпреки бюрократичните перипетии Микаела се чуства добре и е весела. Дано тревогите на родителите й не я притеснят и нея и дано утре найстина лекарите да изяснят каква е точно ситуацията, защото най-ужасното е да не знаеш за какво става въпрос. Мразя увъртанията, но тук (Австрия) май това е обичаен подход. Ще стискам палци утре новините да са по оптимистични.
Добро утро
Ако някой иска по едно малко късо
Аз нещо се загубих, но ме завъртяха едни малки и гадни задачки. Както Жени казва ремонтирам се и търся ново жилище.
За годините и килата не се оплаквам и от двете, ама лека депресия ме друса и мен, като си помисля, че май чак догодина на пролет ще можем да си отидем до Бг
Искам почивка или екскурзийка
за Микаела
Лек ден
Ако някой иска по едно малко късо
Аз нещо се загубих, но ме завъртяха едни малки и гадни задачки. Както Жени казва ремонтирам се и търся ново жилище.
За годините и килата не се оплаквам и от двете, ама лека депресия ме друса и мен, като си помисля, че май чак догодина на пролет ще можем да си отидем до Бг
Искам почивка или екскурзийка за МикаелаЛек ден
Добро утро!
Кафенце сте получили вече, така че ще си сипя само на мен!
Ако някой иска допълнително да свирка!
Малко ми се развали настроението като прочетох за изпълненията на персонала в болницата, ама пък се и радвам че Микаела е добре! Лошото е, че не можем нищо да променим!
Леле леле, защо не мога на български да им кажа две три хубави приказки на тия бюрократи та да ме запомнят!
Роси, така си го написала, че в първия момент яко се шашнах! После обаче пък ми стана смешно!
Човечеца може и да не е усетил, че е паднал и си е продължил да дреме, пък те го карат да става!
Просеко, не си ме разбрала мила! Не да се срамуваш от името си, а от банката!
Нали беше сложила засрамено емотиконче, че парите не бяха пристигнали!
Кафенце сте получили вече, така че ще си сипя само на мен!
Ако някой иска допълнително да свирка!
Малко ми се развали настроението като прочетох за изпълненията на персонала в болницата, ама пък се и радвам че Микаела е добре! Лошото е, че не можем нищо да променим!
Леле леле, защо не мога на български да им кажа две три хубави приказки на тия бюрократи та да ме запомнят!
Роси, така си го написала, че в първия момент яко се шашнах! После обаче пък ми стана смешно!
Човечеца може и да не е усетил, че е паднал и си е продължил да дреме, пък те го карат да става!
Просеко, не си ме разбрала мила! Не да се срамуваш от името си, а от банката!
Нали беше сложила засрамено емотиконче, че парите не бяха пристигнали!
Татко, съжалявам да прочета, че има проблеми около престоя на Мики в болницата. Надявам се днес всичко да си дойде на мястото. Все пак е страхотно, че тя се чувства добре. Ако неудобствата свършат само с преместване от двойна в тройна стая, бих се радвала много.
Ро, и аз като Жени си изкарах акъла заради това вмъкване на децата и пияниците в един отбор. Аз пък знам за един случай на оцеляла психично болна жена след хвърляне от 11 етаж в Бургас. Беше преди 3-4 години. Май и счупване на кости не е имало 
Господ да пази, че явно сами изпадаме в ситуации, когато е невъзможно да се справим и със самосъхранението.
Фрау Просеко, пак ли само обещаваш да разкриеш самоличността си на среща? Ако се засечем, далеч няма да се чувстваш зряла и дебела, вЕрвай ми 
На мен само детето ми е малко, иначе на моите години едната ми леля вече беше баба на 2 годишно момиченце А фигурата ми в момента конкурира членовете на отбор по сумо 
Хубав ден на всички!
Ро, и аз като Жени си изкарах акъла заради това вмъкване на децата и пияниците в един отбор.
Аз пък знам за един случай на оцеляла психично болна жена след хвърляне от 11 етаж в Бургас. Беше преди 3-4 години. Май и счупване на кости не е имало Господ да пази, че явно сами изпадаме в ситуации, когато е невъзможно да се справим и със самосъхранението.Фрау Просеко, пак ли само обещаваш да разкриеш самоличността си на среща?
Ако се засечем, далеч няма да се чувстваш зряла и дебела, вЕрвай ми На мен само детето ми е малко, иначе на моите години едната ми леля вече беше баба на 2 годишно момиченце А фигурата ми в момента конкурира членовете на отбор по сумо Хубав ден на всички!
Татко, надин и другите, които се занимават с Микаела в болницата. Подробна информация за разходи и пр. се получава в Касата на болницата. Доколкото си спомням в АКХ то беше точно до Aufnahme/ Entlassung на партера. Вземете и едно от етикетчетата заради номера и там ще ви дадат информация. Когато човек е Allgemeinklasse всичко, абсолютно всичко (операции, лекарства, уреди) се покрива от т.н. Tagespauschale. Колко е в АКХ пак ще ви кажат там. Лекарите получават заплата независеща от това колко операции са правили и хонорар за операции на частните пациенти. Така че не мисля че е много зле да са Allgemene Klasse.
Иначе Мира вчера я водих на фризьор! Тя дори и седя мирно там. Молко я беше шубе, но сега сме с нея почти Parnerlook.
Долче, ти за годините занасяш ли се с нас?
Иначе Мира вчера я водих на фризьор! Тя дори и седя мирно там. Молко я беше шубе, но сега сме с нея почти Parnerlook.
Долче, ти за годините занасяш ли се с нас?
Привет от нас с Бомбю!
Днес ми прекараха най-после интернета, че бях забравила за благата на цивилизацията.
Нямам време да чета всички пропуснати постинги, прегледах ги отгоре отгоре.
Дано момиченцето да се оправи по-скоро!
Защо имате нови имена? Нещо съм пропуснала.
Ние се радваме на баба и дядо и те на нас. Опънала съм в двора един надуваем басейн и Даниел де планцика по няколко пъти на ден в него. Иначе жегата е отвратителна и като знам, че идва август ми призлява. На море го водих 3 пъти само, но нещо не ми хареса, защото водата е мръсна.
Ааа, забравих да кажа, голяма благодат е човек да си кацне в Сарафово
Хайде толкова за сега. От днес нататък съм редовна.
Между другото, не съм гледала нито един мач, кой стана европейски шампион?
Днес ми прекараха най-после интернета, че бях забравила за благата на цивилизацията.
Нямам време да чета всички пропуснати постинги, прегледах ги отгоре отгоре.
Дано момиченцето да се оправи по-скоро!
Защо имате нови имена? Нещо съм пропуснала.
Ние се радваме на баба и дядо и те на нас. Опънала съм в двора един надуваем басейн и Даниел де планцика по няколко пъти на ден в него. Иначе жегата е отвратителна и като знам, че идва август ми призлява. На море го водих 3 пъти само, но нещо не ми хареса, защото водата е мръсна.
Ааа, забравих да кажа, голяма благодат е човек да си кацне в Сарафово
Хайде толкова за сега. От днес нататък съм редовна.
Между другото, не съм гледала нито един мач, кой стана европейски шампион?
Момичета, бях с Виктор на МКП контрола и детската ми предписа зумафлор. Вие давате ли флуорни таблетки, че съм в чуденка
Имаше и филм в чичко Гугъл по темата на английски. Да го търся ли?
Елфльо, честито завръщане в цивилизацията! ЛаДолче даде тонът за смяна на никовете с разни питиета
Само дразни таз жена с бири, просеко, и други благинки нас кърмещите 
Да не говорим какво изобразява фешън мацката й от подписа Мъка, мъъъъъъъкааааааааа Преди малко те видях в Скайп, но нещо имам проблем с новата му версия и само се нервирам на тъпотията си да си инсталирам всичко ново. Сега не мога да открия старата версия и пак съм с тая куцата след 6543876 преинсталации. Разговорите ми се скапват точно 50 сек. след началото на набирането (дори не на връзката!). Надявам се скоро да се оправи и да се чуят Филип и Дани. Но войпът си работи. Така че, може и там да се чуем. Цункай Морски от нас и да го пазиш от жегата
Като прочетох Облачновото съобщение се сетих, че някъде имам името на една служителка от касата на АКХ (май баш шефката), с която имахме кореспонденция известно време. Татко, Надин, има ли нужда? Беше много компетентна и отзивчива!