Забрана за забременяване

Може да не е така ЛИЧНО за теб, но ти не си представителна извадка за болшинството от жените. Попитай шивачките например, или си спомни при какви условия на работа са всеки ден. Ако беше така, както ти го описваш би трябвало изобщо да не съществуват темите за детските градини и яслите, където надълго и нашироко се обяснява, че има сериозен проблем с работното време и заплатите.

Не бе, исках да кажа, млада си, далечни са ти идеите за деца още, искаш да завладяваш света..

Жозе, да не би да си на мнение, че мъжете и жените са равнопоставени на работното място?

Има и още едно нещо. В семейството също се насажда такава нагласа. Колко пъти сте чували или чели следното: "ако толкова държиш да работиш намери начин да съвместяваш кариерата, майчинството и домакинството" или "искам да тръгна на работа, но няма кой да гледа детето". Също така се чуват и реплики "шефът (или колегите) ме гледат вече накриво, защото трябва да прибера детето от ясла" или "не мога да си вземам повече болнични, ще ме изгонят от работа" или "мъжът ми не може, защото той изкарва повече пари от мен и неговата работа е по-важна за семейството". И всякакви в този вариант.

Радостина не са малко случаите в които жените заемат ключови позиции и те са тези чиято работа е важна и  в много случаи съпрузите им поемат както домакинската работа така и грижите за детето.

Всяко едно семейство решава кой ще гради кариера и кой ще поемем домакинските задължения независимо дали е мъжа и жената.

А за шивашките фирми, все пак самите жени са избрали къде да работят никой не ги кара на сила, като не им допада напускат. За болничните, ако се поставиш на мястото на един работодател и имаш служител който всеки месец е в болнични поне по 5 дни как мислиш дали не би ти попречило? В такива случаи е редно да се редуват родителите за да може да не се пречи на ничия работа, ч и честно казано да не се набива толкова на очи.

Жените на ключови позиции точно пък са си взели мъжа-домакини, шъ знайш. Както и шивачките са отишли да работят на 40 градуса по 12 часа на ден за кеф.
Ти на кой свят живееш? Или си потънала в благополучие, че викаш "като няма хляб да ядат пасти"?

Не знам защо, ама понякога си твърде назидателна. Ами като не иска да работи каквото и да е да си е напънала г*за и вместо до 8-ми клас или в ПТУ да е поучила повечко. Социализмът свърши! Който иска да получава се налага да дава.

Ами зависи от договора и паричките!
Аз лично бих подписала стига да
си струва офертата !
Все пак са 4 години нали¿
Но ти си знаеш!

Ех, като почнеш да го размахваш тоя пръст като класна на пубери, та чак смешно ми става.
Кой е накарал някого насила да работи нещо? Липсата на работна ръка в момента на всякакви нива ти дава избор, все пак. Освен това имаш и опции за преквалификация, ако не ти харесва въобще, можеш тотално да се махнеш от България. Не сме началото на 90-те, дай да се разберем.

Казвам това, което зная. Социализмът няма нищо общо. Живяла съм и съм работила с жени с подобни качества, начин на живот, мироглед и възпитание. Болшинството са със завършена гимназия и са много работливи. Те просто нямат друг избор, особено в по-малките градове, където и възпитанието е патриархално.
Не зная твоята професия каква е била по време на соца и след него, но ако си работила при подобни условия и подобно отношение, при които работят те едва ли щеше да казваш, че ако искат да получават трябва и да дават.

Жозефина,

Горните думи са отговор и на твоя пост. Може би трябва да опиташ и ще разбереш какво е.

Уважаема Радостина,
Не мисли, че не съм "опитвала".
До 32-та си година съм опитвала. След това си събрах чантичката и поех риска. Засега си струва, но не това е същественото. Отклонихме темата на момичето.

И какво сега, искаш да се разграничиш и да забравиш? Малко като новоизлюпените аристократи - не искат да си спомнят за времето като са били плебеи?

Айде да се придържаме към темата на момичето, щото ще дойдат чистещите и ще използват големия Доместос. Какво аз, какво ти-няма никакво значение.

Потвърждавам горното, уважаема Радостина. Естествено съобразно възрастта ми съм работила при социализма, Когато спря да ме удовлетворява ( на 35 ) рискувах. Бях първо наемник на "гадна капиталистка", която изцеди силиците ми.. Бях дори чистачка за малко, ама почиствах на тикви и се амбицирах. Рискувах - това е! И не работя по професията си, но ми стигна мозък, за да се пренастроя.
А по повод гимназията - тя отдавна не е критерий. И ако има проблем във възпитанието (патриалхалното) вината не е на обществото, а на конкретните хора. Не мога да оправдавам хора, които нищо не предприемат, за да променят положението си.
А по темата - фирмата предлага условия, а човекът е свободен да ги приеме или не. Ако аз вложа в обучението му пари - нормално е да искам той да си ги изработи.

ПП. Новоизлюпен аристократ няма. Има само родени аристократи на които се е налагало да се примиряват с действителността.

Нормални кзаваш...а къде остана човещината? И защо трябва да напуска? В нашата фирма например две от колежките на ключови позиции забременяха почти едновременно. Решението: една част от работата си я вършеха от къщи, останалото - аз. В доста фирми това би могло да се приложи ми се струва


Аз лично като жена се натискам да работя по све причини: защото доходите на мъжа ми не позволяват аз да си стоя в къщи и за самочувствие. Жената също има нужда от развитие в някаква насока,  И когато иска е възможно да съчетае и двете неща без едното да е за сметка на другото. В смисъл да упражнява такава професия, която хем ще и носи прилични доходи (или поне за джобни) хем ще я обогатява душевно и интелектуално, хем няма да и отнема цялото време на света.
Колкото до децата: мястото им е при мама (или тати както се получи при нас за известен кратък период).

У нас мъжът ми винаги е носил повече пари. В същото време откакто сме заедно аз нямам ден, в който да не съм вкарала някакъв доход: пари от майчинство, стипендии, заплати на хонорар. С Павел бях студентка и едновременно работех като застрахователен агент. Хем си гледах детето, хем си докарвах някой лев, хем се изучих. Последната година в университета забременях с Деница. Веднага след държавния изпит започнах работа като преподавател по италиански в учебен център. После започнаха проблемите с бременността и си останах в къщи. Дени беше на 5 м, когато се върнах да преподавам. Доходите не бяха кой знае колко, но бяха добре дошли за запушване на дупки. Мъжа ми беше пожарникар и в дните, в които почиваше гледаше малката, а аз отивах да се трудя. В същото време сама си поределях работното време и натовареността, така, че децата да не започнат да ми викат "леличко". Преместих се в една италианска фирма - пак на хонорар и с плаващо РВ. Когато ми свършиха майчинските трябваше да си намеря постоянна работа и не защото дъщеря ми трябваше да тръгне на ясла непременно, а защото не ни стигаха парите. Уговорихме се с управителя - пусна ми договор и ми направи компромис в дните, в които мъжа ми е на смяна аз да не идвам на работа, след това в тези дни ходех, но си тръгвах по-рано...и много отдавна вече не си ходя. Естествено позицията ми не беше особено отговорна, както и заплатата не много висока. Сега съм в същата фирма, на една от най-ключовите позиции. Отговарям за цялото производство и 40 човека персонал. Когато децата ми са болни според зависи от състоянието им ги гледа татко им или баба им )много рядко) или излизам в болничен. Ако аз съм болна също си вземам болничен. Но болничните ми не са за по 2 седмици заради 2 сопола, а 5 дни за пневмония, 10 за операция...пък и докато си седя в къщи успявам да поработя нещо, имам връзка с офиса по скайп. Много често, когато са били болни децата, но не много сериозно предпочитам да съм на работа и ги взимам с мен - проблеми с шефа ми нямам. И през цялото това време домакинството е било общо задължение. И общо в смисъл задължение на всички в семейството, всеки прави това, което е по силите и възрастта му.

Много дълго стана...ама и вариантите са много. Човек като иска начини се намират, дори и да не са най-удачните варианти. Мечтата ми е мъжа ми да изкарва толкова пари, че да може с тях да ни изхранва доволно   Тогава аз напускам работа и оставам само преводач на хонорар. Време ще имам за всичко, пари ще си изкарвам поне за глезотии........уви, за сега неосъществимо.

Мисиз Дел Форси, и аз съм си го мислила този, твоя вариант. Даже с мъжа ми си говорихме веднъж по повод на една тема трябва ли мъжът да издържа семейството. Той каза-учудващо за мене!!!-че ако стигне сума, която да задоволява всичките ми нужди, аз мога да си остана у дома. С тази разлика, че няма да остана изцяло, а ще се хвана в някоя езикова школа покрай мене и ще давам у дома частни  уроци на желаещи да емигрират. И преводчета също.