
Не го бях казвала, но нещо подобно ЩЕШЕ да се случи и у дома. И мъжът ми знае, и свекърва ми.................
До такава степен една вечер бях преуморена, че ИЗКЛЮЧИХ и си изнесох стол на терасата, за да седна и чета , докато Станислав играе. Само за секунда се обърнах да вляза в стаята и....баща му ме вика "Ела да видиш къде е".
Беше се качил на стола!!!!!!! ИЗпаднах в истерия, баща му ме успокоява, Станислав слезе, де, но аз бях суперзле.
Не можах да спя, сънувах кошмари, посред нощ получих сърцебиене, ходих да го проверя, спяха двамата с Георги.....кротко и сладко. Събудих Георги и му ревах на рамото. Казах му, че осъзнавам какво съм ЩЯЛА да направя. Че ако нещо се беше случило със Станислав, щях да си сложа край на живота. Успокои ме, Станислав нямало било да се хвърли, той бил умен. ПРизнах и на свекърва си. След това позабравих за случката, но тази новина от днес ме разби. Седя си и рева пред компютъра, защото цялата картинка минава пред очите ми. Колкото бях параноик, сега съм два пъти ПО.

П.С. Мисля, че имам нужда от специалист. Ако някой има идея-моля да ми препоръча. На ЛС. И не се опитвайте да го вземате на подбив.