Честно да ви кажа, не ми се иска да започвам да изреждам всички примери и случаи, в които свекърва ми съвсем целенасочено "възпитава" детето в напълно обратното на това, на което аз го уча или съм го учила досега. Слава Богу, детето вече започна да осъзнава и да "вижда" някои неща и ми е по-лесно да му обясня, че аз и баща му сме хората, които е редно да го възпитават.
Моят син на тази възраст, даже и още се случва, да не иска да си дава играчките, но и рядко взима на други деца. Ако вземе на друго дете, аз му казвам, че в замяна е редно да даде своя играчка. Обяснение му е "майката".
В конкретния, а и в други подобни случаи аз никога не бих отишла да кажа на майката. И за мен е принцип да не се меся в чужди отношения и семейства. Както не ми е приятно външни хора да ми казват подобни неща и да ме учат, как е редно да правя и как не е. Аз не си позволявам да споделя с етърва ми, с която сме сравнително близки, за да си кажем такива неща, пък какво остава за чужд, външен човек.
Бих изолирала детето си от въпросното дете, но само в случай, че въпросното дете проьяви агресия. Иначе - деца са, да се оправят, само да не се бият и нападат.