Жега е голяма, но ще стана ЮЛСКА мама (тема 76)

Хехе голяма смешка наистина, не можем да се засечем и това е. Аз бях с кафяв клин и дълга блуза на сиви райета. Но сега те видях на снимка и другия път ще те позная

Докато ми записваха тоновете в стаята остана едно момиче със син потник, което изглежда също беше в 9 месец, ако е от нашите тук да си казва бързо
Аз съм окончателно секцио, да, след консултация и със друг специалист стана съвсем ясно, че още си имам инфекция, не ми се иска да рискувам да заразя бебето, а и е доста големичко. В понеделник ме приемат и ще съм там до неделя живот и здраве, тъй че ако тръгнеш да раждаш ще се засечем.

NBM, ще ти стискам палци!  Надявам се да се засечем другата седмица!

Честито на новите майчета!!!   За вчера се оказват наистина много бебета 

Радостина, много готим Антоан си имаш и големи бузки

NBM питала ли си кой ще ти е анестезиолог?

А и исках да питам успешно кърмилите или все още кърмещи майки за някакви отзиви от чая за кърмачки на ХИП и за българският му еквивалент?

Честити бебчета на Строубери и Радостина!
Да са живи и здрави!
 

rapunzel, много си красива 

Ох, днес направих ужасна грешка - качих се на кантара и цял ден ми иде да се гръмна

Чай пиех български, лактогонен, от аптеката. Малко гадничък, но се свиква. И ядях сурови бадеми на кило.

честито на всички нови майчета!!!!      

Ето  и аз да напиша и за това как Миряна дойде на бял свят и усмисли и преобърна живота ни за един миг!

Поради ниска плацента на задна стена и тесен таз просто нямаше как да е друго раждане освен операция. Секциото беше определено за  25 Юни в 8.30 сутринта! в Майчин Дом Варна. Не чувствах голям страх, а по-скоро бях куражлийка и исках да гушна вече това бебче. И така, в 7 сутринта се запътихме за Майчин дом аз с корема напред , майчето ми ( прикриваща страха си) и мъжа ми  ( даващ ми кураж и повтарящ на всеки 30 секинди "Обичам те толкова много!!!"и блед като мъртвец ...  ). Бях наела стая с придружител и всички се настанихме там за последните минути преди операцията. Разминах се без екстрите клизма и катетър , защото лекарката ми изписа слабително за предния ден, а за катетъра се разбрахме да отида до тоалет преди да легна на операционната маса и така ще съм ОК. Дотук всичко цветя и рози...
Взеха ме за операцияи там трябваше да ми сложат спиналната упойка..и се почна кошмара! Анестезиоложката първо попадна на кръвоносен съд и после като се почна едно дупченееее на още 3 места  аз едва изгърбена , 4 местни упойки и 4 бъркания в гръбначния ми стълб   и накрая ми казаха- Няма как, ще те приспим. Направо лошо ми стана- толкова не исках да съм заспала за раждането . Докато се усетя корема ми беше дезинфикциран и ми казаха - ЗАПОчВАМЕ и те пращаме на Карибите и точно исках да им кажа да е поне на Фиджи, че иначе едва ли ще се домъкна до там....и съм заспала.  Миряна Виктория е изплакала в 9 сутринта и с мерки 50 см и 3250 кг! АЗ сънувах нещо, не помня какво и в един момент се събудих от страшна болка в корема и от това че някой ми прави геникологичен преглед при това твърде неприятен!   В следващия момент чух някой да казва - Имаш момиченце  , а на ум си казох ами аз не съм и очаквала момче, но си замълчах  . Преместването от операционната маса на количката БОЛЕШЕ УЖАСНО!!!! Само стенех и исках обезболяващо ВЕДНАГА! Извозиха ме до стаята, но да ви кажа мислите ми бяха изцяло заето с болката и не се и сещах за малкото ми момиченце. Много е странно , как в такъв момент чувството ти за самосъхранение е все пак по-силно от майчинското чувство....Но , може би защото още не си си виждала детето...  В стаята ме чакаха мъжа и майчето ми и Слава Богу, че те бяха при мен през седващите 12 часа. Веднага ми сложиха инжеция и система с обезболяващо и много ми помогнаха, но не премахнаха болката напълно. Усещах болка като много силна менструална, но някак си притъпена. Как не счупих ръката на мъжа ми незная. Той вече беше видял малката и се беше влюбил в нея и само ми повтаряше- Много е красива!   Показа ми я на снимка, но моя поглед беше много замъглен от упойката и нищо не видях..и така до след час, когато почнах да идвам на себе си и една невероятно мила акушерка ми доведе едно малко вързопче в стаята! Е, това беше.....болката мина  и аз се влюбих моментално и завинаги !Този миг не може да се опише и да се обясни- просто трябва да се преживее.  Тогава обявихме и името - тя е кръстена на майка ми- жената , която най-малко очакваше това! Последва ред сълзи ред сополи...невероятно щастлив миг!!!
Другия сложен и ужасен момент беше раздвижването  Много болеше и как не припаднах, незная.  На 3 ден нещата почнаха да си идват на мястото и сега съм почти добре и мога да се движа изправена!!

От тогава се гледаме щастливи и спокойни в болницата. Миряна е тихото и послушно бебче , плакала е един път МНОГО  , а през останалото време или спинка или се забавлява сама. Много е жизнена и много гледа наоколо. Храни се добре, но  с АМ - имах малко коластра и не особено напрегнати гърди, но заради  проблеми със записването и ( баща и е холандец и са му объркали имената в БГ брачно свидетелство...и сме все още без акт за раждане защото едва ли не искат да кажат , че той не е бащата) моята кърма спря напълно..Лошото е, че ни почнаха колики и сега се мъчим с капки Инфакол ,чайчета и противоколикни шишета. Засега държим фронта, обаче от тези капки сме малко запечени

Вече не помня първите болезнени 24 часа, но следващия път , живот и здраве  ще родя нормално с епидурална упойка за сравнение!

Хайде, стана цял ферман а май стана време за чипкане и хранене!!!
Лека вечерна всички и много гушки на бебовците и на тумбачетата!!!

Ох, хора, след подобен пост как да отида спокойно да родя със спинална? Май няма да чета форума, докато не родя...

Дуци, мерси!  Ти също! 

стига бе, доне, не се плаши така. Не знам защо такава простотия анестезиоложна - да не уцели мястото няколко пъти - и защо не са я обезболили при излизане от упойката..... явно жената е имала по-нисък праг на болка. Освен това не разбирам това без катетър. А след операцията до раздвижването къде пишкаше?
пу, пълна простотия.
 амаринова, и данибон питаше за чая на Хип. Аз си спомням, че пиех, ако не помага, то не вреди, и е приятен на вкус.

Дуци, това за суровите бадеми не го знаех, но ще го запомня добре.

абе как оставяте по 10 кила в болницата, браво на вас! аз първия път оставих 5 и другите 17 ги влачих, влачих......

Честито на Строубери и Катчето Да са ви живи и здрави дечицата и бързо възстановявяне

ра2 - ти утре и в неделя ще ходиш ли за тонове? Аз май ще пазя леглото, да не се друсам по паветата до МД. така и така няма лекар на етажа, ако нещо реша, че става съмнитеолна работата ще звъня на доктора.

Ивонче, добре дошла. Разплаках се на разказа ти   Всичко ще си влезе в ритъм. Йоана е разкошна. И за шурия Алекс на Астарта си мисля - ще му мине лудостта - с повече внимание, което не се съмнявам, че му даваш ще се оправят нещата. Просто е още много скоро промяната - за теб, за него, за бебето И ти самата си уморена от скорошното раждане и имаш нужда от повече почивка и внимание

Прегръщам ви всички!  Молете се да ми минат контракциите, че все вечер се засилват. Снощи мислех, че ако не минат до след малко ще започнат нещата. Днес съм по-добре уж. Даже сама се закарах до МД за тоновете. По-добре ми е като карам, от колкото като ме возят,че ясе си държа корема от страх. А така си гледам пътя и нямам свободна ръка да се подпирам и да пъшкам   Това е, като няма публика се стягам  

За чай за кърмачки - пиех бг, свиква се с вкуса, даже не е лош. Помагаше ми. Ядях и жито варено, овесени ядки и такива разни полезности

И мен ме хваща шубе, заедно ще се държим за ръце с теб.
Аз за това не прочетох и разказа на Ра, че почваше кофти
Абе Божа работа е всичко

Важното е, че всичко завършва добре Не я слушайте Ра, тя много разбира и затова се спича.  По-малко да знаеш е по-добре  Всичко ще е ок, няма да се притеснявате, ей