Дес миличка,стигнах до поста ти и още не мога да спра да плача,ох съжалявам знам ,че е тъпо,ама аз от 3години рева за почти всичко.Не мога да видя мъката на друга майка и да не се поставя на нейно място.Злато ужасно е детето ти да страда,нормално е да се измъчваш с въпроси защо,как ,кога.Да си мислиш ,че си виновна че не си го открила по-рано,или че си звяр дето си крещяла за глупости.Но това мислене освен да те разруши нищо друго няма да постигне!Случило се е !Ужасно е,травмиращо за теб и детето,но го приеми и повече не го мисли.Диабета е болест,но най-важното е че детето ти е живо и със известни усилия здраво.Съжалявам ако ти звучи бездушно и студено ,но аз така го чувствам.При условие,че толкова нещастия се случват си мисля,че най-важното е децата ни да са до нас.А и Блажко няма нужда да го отгжлеждаш с идеята че е болно дете.Дори и да се потвърди със сигурност диагнозата детето трябва да расте без да се чувства различен.Приеми,че всяко зло е за добро,намери сили да станеш по-силна,и се усмихни.Дори и нарочната усмивка изпраща сигнали до мозъка,процеса е взаимно обратим.Щатливия човек се усмихва!
Много горещи прегръдки,и наистина ти пожелавам само най-доброто
