Слаби и злояди деца

Едно си знае баба,едно си бае...
Аз съм била "клечка" до навлизането в пубертета.И на мен даваха хапчета от Франция за апетит.А сега?Все съм на диета и все 75 кг си стоя
И не тъпчете децата със сладки неща.По-добре ги запишете на спорт.Там ще изградят тела.Като не можах да го направя за себе си,направих го за дъщеря ми-откакто се помни,все спортува.Сега ми е благодарна .Така че не помпайте децата изкуствено с хормони-те съвсем не са безвредни.

Като чета такива теми и се питам вие наистина ли мислите, че лекарите ще ви предпишат сиропче и детето ще почне да яде.

Доста усилие се иска да стане едно дете злоядо и това се дължи най-вече на преследването с лъжицата и яденето на неподходяща храна. Омръзна ми да пиша, сигурно съм го написала в поне 10 теми - има няколко прости правила.
Никога не давайте храна насила. Не давайте лекарства за апетит. Не коментирайте колко е изяло и не казвайте "трябвада изядеш цялата храна в чинията"
Сядайте заедно и яжте полезна храна в спокойна обстановка. Много е важно да е яде бавно и атмосферата да е позитивна. Само така ще върнете естественият интерес към храната.
Не купувайте вредни неща, като сладкиши, снаксове, чипсове, всякакви сокове, колбаси.
Не говорете пред детето, че сте дебели и пазите диета.

Детето няма да умре от глад, ако един ден си мълчите и не го предследвате с лъжицата. Ако постои гладно, вкусовите рецептори ще снижат прага на чуствителност и най-прост картоф ще му се види вкусен. Предлагайте плодове половин час преди ядене, плода не е десерт. Ако няма друго за ядене и ги поднесете атрактивно, все ще хапне.
Нека детето участва в приготвянето на яденето, според възрастта си. Не забравяйте да хвалите колко е вкусно.
Не се карайте на малките деца, когато се цапат - така те остават с усещането, че храната е гнусна. Оставяйте ги да се хранят както могат, като станат по-сръчни, ще спрат да се цапат.

Това са тайните - витамините нямат общо, нито медицината. Всичко е възпитание и личен пример.

Никога не давайте храна насила. Не давайте лекарства за апетит. Не коментирайте колко е изяло и не казвайте "трябвада изядеш цялата храна в чинията"- никога не я храня насила! Винаги прибирам чинията при първия отказ да яде, не настоявам изобщо за изядено количество.

Много е важно да е яде бавно и атмосферата да е позитивна- никога не я пришпорвам, ако иска и един час да яде.

Не купувайте вредни неща, като сладкиши, снаксове, чипсове, всякакви сокове, колбаси- предполагам, че тук ми е грешката. Купувам такива неща, макар и рядко. Въпреки това не мога да отдам тоталния отказ от храна на тези допълнителни неща  Когато не иска да яде, не хапва даже и нищо от изброеното, което по принцип обича...

Не говорете пред детето, че сте дебели и пазите диета- зимата, когато бях на диета и това ме беше обсебило изцяло, детето изобщо не разбра за какво иде реч. Интересът й беше само около велоергометъра 


Детето няма да умре от глад, ако един ден си мълчите и не го предследвате с лъжицата. Ако постои гладно, вкусовите рецептори ще снижат прага на чуствителност и най-прост картоф ще му се види вкусен. Предлагайте плодове половин час преди ядене, плода не е десерт. Ако няма друго за ядене и ги поднесете атрактивно, все ще хапне- както става ясно, моето дете е живо и след три дни тотален глад  До едно време това действаше- днес е гладна, а на другия ден яде като вълк. Вече изобщо не е така  Какви ли не изобретения създадох, за да изглежда храната й интригуващо, но това не я засяга 

Нека детето участва в приготвянето на яденето, според възрастта си. Не забравяйте да хвалите колко е вкусно.- Прави с мен доста неща- от сандвичи и баница, до яхния и супа. Харесва й, когато баща й одобри ядене, направено уж от нея, но това по никакъв начин не я блазни и тя да яде...

Не се карайте на малките деца, когато се цапат - така те остават с усещането, че храната е гнусна. Оставяйте ги да се хранят както могат, като станат по-сръчни, ще спрат да се цапат.- от бебе дъщеря ми яде изключително чисто. Това не е на дневен ред при нас 


Дайте ми други причини! Постоянно търся грешки и се упреквам за злоядото си дете. Доскоро твърдях, че злояди деца няма, но истината е друга явно...

Сигурно има и други причини... но като не виждам детето - не мога да разбера.
Изброявам най-често срещаните.
Може да има натиск от детската градина - не зная ходи детето ти.
Може да не дъвче добре и това да го кара да мрази някои храни (като пилешко бяло месо)
Мен у дома ме хранеха, не съм яла сама, в детската не ме хранеха, а ме наказваха и ме тормозеха, заключваха ме с недоядената порция, или ме тъпчеха грубо и насила, повръщах... нещата с мен се оправиха, като ме оставиха у дома (освен това боледувах непрекъснато)
Причината за злоядството човек най-често не си я признава. Майка ми напр. винаги е била по-скоро горда, че не съм посягала към храната и не съм се цапала, ядяла съм колкото ми дава, и съм ходела с дантелени роклички като кукла, чистичка. Без да си дава сметка, че с това ми е объркала представите и навиците за хранене.

А какво предлагаш за ядене?
И като казвам сядайте заедно - значи да се храните заедно. Много семейства гледат да нахранят детето и после да ядат без него "на спокойствие". Със сина ми минах през ада на храненето - имаше вродена аномалия, хранен е през тръбичка в стомаха, има операция на небцето и куп други причини да се ужасява от слагане на нещо в уста - и въпреки това той сега яде, ама като казвам яде - значи налага ми се да укривам кофички кисело мляко, ако ми трябва за нещо, за да не ги изпие, защото той отваря хладилника и каквото намери, не прощава. Не пие сокове обаче, не яде бонбони, солети и тн.  Не е дебел, не е и слаб, само мускули е.

Не ходи на ясли и градина. В периодите, когато ходеше на ясли, това й се отразяваше веднага. Казваха ми, че всичко си изяжда и аз вярвах, понеже виждах резултат по външния вид на детето.
Убедена съм, че с дъвкането също няма проблем. Когато поиска, яде и пържола без затруднение 
За ядене предлагам това, което ядем и ние. Гледам всеки ден да има готвено или супа( дори ние да ядем нещо различно от това). Но язък ми за усилията  Храним се заедно, да. Не съм привърженик да храня детето отделно- не за друго, ами така си създавам повече работа  Слагам масата, сядаме тримата и вечеряме.
Не знам. Преди беше на периоди- няколко дни отказва да се храни, после е направо като невидяла. За моя радост знам какво е да криеш кисело мляко  Обаче не и напоследък 
Въпреки това успявам да остана вярна на себе си и не я преследвам денонощно с лъжицата 

Извинявам се на авторката, че поизместих фокуса на темата   

Хм, ако в яслите е яла, може пък да е имало благотворно влияние на другите деца.
Относно супите и готвеното - не точно това е идеята за най-полезно хранене.
В този сезон моите ядат основно таратор, плодове, салата с домати и сирене, картофи задушени, месото - пилешки пържоли или нещо подобно, между храненията малкия пийва по някое кисело мляко и гризе краставици като зайче. Супа готвихме преди 2 дни, той не поиска, основно сестра му я изяде. През зимата обаче яде - сарми, месо с ориз, мусака и подобни.
Щях да кажа - давам много плодове - но като се замисля, аз не давам, той си взема. Има стремеж да яде разделно, понякога яде много краставица и не иска месо, друг път яде само месото, хлябът го яде сух, когато се присети. Като цяло гледам, че си спретва доста балансирано меню.

Както каза една майка по нагоре ако не беше грозно хич нямаше да ме притеснява. За мен не проблем че е 14 вместо 16 кг, съгласна съм кантара да показва и 10 кг, но визуално да е по добре. Интересно е че познавам и други деца с неговото тегло, но не изглеждат така. И не си измислям проблеми, както ме обвиниха някои, а  по скоро не искам да възникнат такива в бъдеще и като майка ми се иска ако мога да направя нещо, за да променя нещата. Иначе да съгласна съм, че повечето от децата стават злояди от грешки в храненето. Мислила съм и върху това чудила съм се къде ли сбърках. Но едва ли всички деца са захранени правилно пък са си ОК. Наистина моето дете се е наслушало на приказки за ядене и може и да му е втръснало. Особено като се видим с родителите на баща му това е основна тема на разговор. Няколко пъти казах, че искам тази тема вече въобще да не се обсъжда особено пред него. Но май ще стигна до там, че аз ще прекратя контакти със свекито то така или иначе за събеседник не става щото само за ядене опява.
Но работата е там че и аз съм притеснена. Мисля си че положението се влоши от както родих второто си дете, защото баткото оттогава стана и по плачлив и само сладко му се яде, а преди не обичаше толко сладки неща. Но като цяло винаги е бил слаб. И ако някоя от вас има желание пък било то и от любопитство да ми пусне E-mail, ще изпратя снимка и после ще чакам да чуя дали си измислям проблеми.

Напълно те разбирам,аз съм в същото положение.Откакто се е родил,това че не яде ми е най-големия проблем.Пробвала съм всичко вече,все за яденето му говорим с майка ми,ама то няма и как де е иначе.Много е слаб,а е и висок за възрастта си и изглежда още по-слаб.Плодове и зеленчуци не яде,може и да е генетично,защото аз като малка не ядях никакви,но пък си бях доста пълничко дете...Все се надявам като порастне да се храни повече Много е трудно да имаш злоядо дете,кото гледам другите деца как ядат всичко,все си мисля-аз ли някъде бъркам?

 zayobayo - може ли пак данните на момчето ти или пък обещаната снимка.
И болнав ли е? Има ли сила и енергия? Или ли жар в него?

Щот' не мисля, че ако детето си е жизнено и здраво имаш място за притеснение 

firebird - колко злояди деца изгледа?