Публикувана: 11 юли 2008, 13:46 ч.
Последно мнение: 28 юли 2008, 16:11 ч.

Изплаших се до "смърт"за живота на бебето ми!

6 424
84
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мислите за моята история?
Какво представлява синдромът на внезапната детска смърт (SIDS)?
Какво е сънна апнея и какви са нейните симптоми?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мислите за моята история?
  
  Вашата история е трогателна и изпълнена с емоции. Важно е, че успяхте да реагирате адекватно и да спасите вашето бебе. Майчинският инстинкт е мощен и ви помогна да се събудите навреме. Вашата реакция е доказателство за връзката между майката и детето. Пожелавам ви здраве и спокойствие в бъдеще.
- Какво представлява синдромът на внезапната детска смърт (SIDS)?
  
  Синдромът на внезапната детска смърт (SIDS) е мистериозна причина за смъртта на иначе здрави бебета, често по време на сън. Въпреки че точните причини не са известни, се смята, че може да включва проблеми с дишането или сърдечно-съдовата система. От съществено значение е да вземете предпазни мерки като спане на гърба и избягване на претопляне в детската стая.
- Какво е сънна апнея и какви са нейните симптоми?
  
  Сънната апнея е състояние, характеризиращо се с прекъсване на дишането по време на сън. Симптомите включват хъркане, чести събуждания през нощта, дневна умора и главоболие. Ако подозирате сънна апнея, важно е да се консултирате с лекар за правилна оценка и лечение.
- Какви са препоръките за безопасност на децата по време на сън?
- Каква е основната причина за Синдрома на внезапната детска смърт (СДВС)?

# 60 12 юли 2008, 07:41 ч.

Мнения: 603

Цитат на: divina в пт, 11 юли 2008, 13:46

Здравейте,мамчета!Искам да ви разкажа как за малко Щтяхме да загубиме бебето ни,незнам дали на някоя от вас се е слуЧвало подобно неЩто,но дано никога не преживеете страха,който аз(и мъжа ми)преживяхме.Та на 20 ден от раждането на малкото ни момиЧенце,докато си спяхме най по спокойно аз (и до ден днеШен незнам защто)се събудих и се обърнах към креватЧето да я видя и виждам как ръЧиЧките и краЧенцата и треперят....СкоЧих бързо,защтото си помислих,че се дави,обърнах я надолу с главата и поЧнах да я тупам по гръбЧето,но....нямаше ефект.ПоЧувствах я някакси твърда,обърнах да я видя и ...майко,тя бе6е обелила очите.Тогава изпищтях и мъжа ми я пое,бръкна й в устата да не би да си глътне езика и продължаваШе да я тупа по гръбчето.Борейки се за живота на бебето ни,дори не помня как се обадих на бърза помощ,само си спомням,че от там ми казаха да заведем бебето до болницата и аз им казвах"абе вие луди ли сте,бебето ми не диша"и докато го казвах малкото ми слънЧице изрева......Ох,дори и сега като пиша ,въпреки,че мина доста време изживявам отново всиЧко.....Така и не разбрахме какво се случи през онази нощт,задавяне,или недостиг на въздух,лекарите дори се съмняваха за епилептиЧен гърч(но това отпадна след като й направиха енцефалограма)или пък беше СДВС(синдрома на детската внезапна смърт)незная.Знам само,че ако не се бях събудила през онази нощт,нямаше да я има моята малка принцеса.Оттогава спя заедно с нея,защтото ме е страх,че ако пак се случи няма да се събудя навреме....Е мами какво мислите за моята история?Случвало ли се е да се изплашите до "смърт"?

Абсолютно същото се случи и с Йоанна, горе долу на същата възраст. Интересното е, че и аз се събудих, ей така, от нищото.
Питах ЛЛ и тя каза, че е възможно това да е спазъм на ларингса и с времето ще отшуми. Дивина, едно знам, че не е хубаво да се тупа много много бебето и да се разтриса, но в такъв момент човек не мисли много много. Аз процедирах по друг начин. Духнах силно в отворената й уста. Така се действа, когато детето се "захласне" от рев. При нея имаше ефект. Да не те плаша, но дъщеря ми поне три пъти е изпадала в подобно състояние. След това просто отшумя.

# 61 12 юли 2008, 10:13 ч.

Мнения: 2 757

Случвало ми се е няколко пъти и с трите деца.
Когато кола блъсна количката на Давид.
Когато избяга на един огромен ферибот и буквално на късмет го намерихме с помощ от хора видели безпризорно дете да се разхожда по етажите. Представих си как или е излязълк на палубата и скочил, или слязъл при колите и се е заврял под някоя от тях, чакайки да тръгне и да смаже.
Третия път беше като избяга в Копенхагенския зоопарк и пак на късмет го откри баща му на път към информацията да съобщи за изгубено дете - жив и здрав разхождайки се щастливо и доволно сред тъплата на около километър от мястото дето го бяхме оставили. И тогава си представях как или са го отвлекли, четук е мода напоследък да отвличат деца, или някое животно го убива, или излиза на улицата и първата кола го е размазала.
С Теди беше голям ужас, когато беше пак на около 20 дни в болницата със запушен нос и лекарите по грешка вкараха кърма в белия му дроб вместо в стомаха. Апарата на който го бяха вързали започна да пищи и за секунди дотърчаха 10 човека и започнаха да се борят за живота му.
С Ева пък ужаса беше, когато падна на главата си. За пръв път не реагира нормално с рев, а стана като дроб и гледаше в небитието.
Ужасът е неописуем при такива ситуации. Да вметна, че обръщането на 20 дневно бебе надолу с главата трябва да става много внимателно, и дори не е препоръчително да се прави от НЕмедицинско лице

# 62 12 юли 2008, 12:05 ч.

в илюзия
Мнения: 1 313

Боже
Направо настръхнах Confused

не ми се случвало такова нещо, дано повече не ти се случва

# 63 12 юли 2008, 14:49 ч.

при Arctic Monkeys
Мнения: 2 450

дано никой не преживява такова нещо

# 64 12 юли 2008, 14:50 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

И ние преминахме през подобен ужас.Малката беше на 20-ина дни, когато се задуши.
Беше попаднала пресечена кърма в носоглъдката и не можеше да си поеме въздух.Започна да се пени, да почервенява....и това в 2 часа през ноща.
По най-бързият начин я закарахме до спешното...аспирираха я и ни приеха в болницата, защото имаше съмнения, че ще направи пневмония.
Започнаха инжекции, вливане на кръвна плазма...цялото беше надупчено,милото, въпреки че беше с абокат.
Общо взето страшна картина.И аз млада майка.Хич идея си нямам какво да правя...много трудно преодолях шока...още повече, че бяхме и с рефлукс и бях Shocked

От лекарите тогава знам, че е хубаво новороденото да се слага да спи под наклон от 30 градуса.
Под самият матрак слагах одеала/възглавници и така изкарахме 6-7 месеца

# 65 12 юли 2008, 15:09 ч.

там където ме зове сърцето!!!
Мнения: 2 092

Три пъти ми се случва да си мисля , че детето ми умира в ръцете ми, а аз съм безсилна да му помогна !
Първия път беше на 21дни ,след кърмене в 24часа , го сложих да спи в леглото му и отидох да взема шишето му с вода , донесох го в стаята и го видях че спи , обърнат на една страна , взех си хавлията и влязох в банята , но като си закачих хавлията, нещо ме накара да се върна и да го погледна пак!За мой ужас беше с отворени ококорени очи с глава отметната назад и треперещи ръчички и крачета , толкова се уплаших , че само го грабнах и започнах да го потупвам по гръбчето ,но нямаше ефект , мъжът ми го обърна с главата надолу потупа го по гърба и бебо изплака !Помислих си, че се е задавил и затова така се е получило , но след 4 дни се повтори същото , събудих се внезапно и видях същото като първия път, помислих си , че ще го изтървем , имах чувство че цяла вечност чакам да изплаче !Правихме много изследвания и се оказа , че причината е ГЕР!!
Третия път беше на 1год и 2 месеца и направи фибрилен гърч!" Спешната помощ", дойдоха 20 мин след сигнала(очаквах помощ от тях Confused

) , въпреки , че са на 5 мин от нас , чакахме ги пред блока , с дете гледащо в нищото( не реагираше , като му говорех) , а " докторката" ми искаше акта за раждане за да ни закарат в детско отделение , а там пък каза на дежурния лекар , че съм объркала треперене от висока Т с гърч #Cussing out

# 66 12 юли 2008, 16:02 ч.

Мнения: 4 784

Случвало ни се е подобно нещо и то три пъти. Наистина е ужасяващо и не го пожелавам на никой. Малкия беше с рефлукс и двато пъти мъжа ми пръв го усети през нощта, скочи и го притисна през коремчето, защото ни бяха казали, че не е хубаво да се тупа по гръбчето. Единия път и в устата чак му бъркахме. Ох не ми се разправя с подробности, че като се сетя за тия моменти и изтръпвам.

# 67 12 юли 2008, 19:25 ч.

Мнения: 617

Майко мила, потресаващи истории чета тука Cry

. На моите деца не се е случвало подобно нещо, и на никой не пожелавам да се случва. Толкова мъчителен момент и за детето и за майката.

# 68 12 юли 2008, 19:32 ч.

София
Мнения: 2 925

Господ да бди над децата ни! Praynig

# 69 12 юли 2008, 19:37 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 905

Оххх, ужас. Направо настръхнах, някой истории са ужасяващи. И аз имах доста кризистни моменти, докато Алекс беше по- малка, но за щастие до Бърза помощ не се е стигало.

Господ да ни пази и това е.

# 70 12 юли 2008, 20:46 ч.

Мнения: 78

Божичко ужас! Настръхвам като чета. Само мога да се помоля Бог да пази децата ни!!!

# 71 12 юли 2008, 21:32 ч.

Мнения: 7 131

Ужасно съжалявам за това, което си преживяла! Настръхнах като четох, още повече, че и аз изживях подобен кошмар.
Дъщеря ми беше по-голяма, но непрекъснато лапаше разни предмети. Веднъж се задави с едно печатче от детска дъска за рисуване - почервеня цялата, стисна си зъбите и се отпусна в ръцете ми. Почувствах точно това, което описваш - че я губя /бях сама, мъжът ми го нямаше/. Не помня как успях да й разтворя устата и започнах да бъркам с ръка навътре. Разчекнах й цялата уста и го напипах чак зад гърлото й. Извадих го много трудно, постоянно ми се изплъзваше. След това тя повърна кръв, защото й бях разранила гърлото. После часове наред я държах в прегръдките си и плачехме и двете. Беше ужасно! Заведохме я на УНГ да й видят гърлото и лекарката каза, че е бял кахър, че съм й го разранила...Важното е било, че съм успяла да го извадя.
И сега като пиша се разтрепервам направо - отново преживявам всичко Tired

Господ да пази децата ни Praynig

Убедена съм, че тогава Господ ми даде сили и хладнокръвие да направя нужното и да спася детето си!

# 72 12 юли 2008, 22:29 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 503

За жалост и на нас ни се случи инцидент. Confused

Още в болницата на часове след раждането се задави,закашля се и започна да се гърчи и да почервенява,не можеше да си поеме въздух милата.Беше се опитала да повърне мляко,но не успя и заради това се получи.Аз бях сама в стая и много се изплаших,но въпреки това се усетих да я разтръскам с главата надолу и да я потупам по гръбчето,сякаш някой ми каза какво да правя в този момент. #Crazy

Тъкмо вече се бях запътила към неонатологията и тя изплака и си пое въздух,но на мен сърцето ми беше слязло незнам къде от ужас!Правиха и необходимите изследвания и се оказа че нищо и няма,Слава на Бога!Прибрахме се у дома и след 3-4 вечери се повтаря същото малко след като беше нахранена.Добре че мъжът ми се усети какво съм му разказала преди,че приложи тактиката с обръщането и тръскането,щото аз нищо не направих и започнах да крещя,че нищо не става,не диша бебето ми и така нататък. #Crazy

Ето това ми е изкарвало акъла до безсъзнание почти,дано на никого не се случва,никога! Praynig