Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 юли 2008, 13:59 ч.

Йордания - разкази, съвети

  • 53 360
  • 214
  •   1
Отговори
# 15
  • София, Манастирски ливади
  • Мнения: 1 194
Аман беше отправната ни точка за няколко интересни града, местности и забележителности. Първото място беше гр.Джераш. Пътувахме до там около 40-50мин. Градчето се намира в "зелената" част на Йордания или долините с насажденията им - множество маслини, зеленчуци и....жито и житни култури. Интересно беше, че добиват по 4 реколти жито и по 5-6 реколти зеленчуци  Shocked А още по-интерсното за мен беше, че в тази "зелена" част няма нищо зелено, така както го разбираме ние. Пак е същата пустош, но с дребни дървета и ниски храстчета, които естествено са в почва и те я обработват...Нямате представа как всеки сантиметър почва и пръст е засадена и се обработва перфектно. По този повод да спомена, че в Йордания, във всеки град има по улиците много цветя и дървета, алеи и лехи, невероятно поддържани и красиви и до най-малката и невзрачна тревичка има тръбичка, която отвежда вода!!! - Капково напояване!!! Пазят всяко зелено стръкче!  Rolling Eyes
Джераш - това е историческа забележителност. Огромен древен град - най-голмият запазен римски град в света. Там се посещават останките от древната римска колония сред които храма на Артемис, храма на Зевс с кръглия трон, Амфитеатъра, стария римски път “Кардо Максимус” и църквата “Свети Теодор” с чудотворния басейн. Ние не го обиколихме целият - оставихме си и за следващият път! Доста е голям и отнема много време и ходене пеша, поне около 3 часа са необходими да се разгледа целият град!
Eто снимки и от Джераш:


Последна редакция: вт, 15 юли 2008, 09:34 от Eveto

# 16
  • Мнения: 3 770
Ето и от мен снимки - в началото има много от Петра , после и от Джераш , като допълнение към разказа на Eveto.Даже не съм качила всичко , просто са много , над 500.В Петра направо се самозабравих от щракане.Винаги съм си мислела , че Петра е онази част , където е сниман Индиана Джоунс - тц , километри е дълга.Направо е приказна в този розов камък - а бе нямам думи , това трябва да се види,всичко - думи , снимки - са само бледа илюстрация на това , което ще почувстваш там !  Peace

Йордания 

# 17
  • София
  • Мнения: 797
И аз да се включа  Stop за мен Петра и от там Йордания са си някакво лично изживяване граничещо с дежаву. Понеже стана реч за агенции и тур оператори, ние пътувахме с Алфа тур, с чартър от София до Акаба, оттам с автобус до Аман и оттам започна цялата обиколка предполагам е същия класически тур, за който е започнала да разказва Eveto, затова няма да изпадам в подробности и ще изчакам увлекателния разказ  Laughing Laughing Laughing Само ще добавя, че единственото което не можах да си доставя , като удоволствие беше Petra by night, което се предлагаше от местна туритическа агенция и не съвпадаше като ден с нашия престой в Петра. Не мислете, че това е обиколка на баровете и запознаване с нощния живот на съвременния град Петра Laughing Laughing Laughing. О, не това е невероятна магия, ще потърся снимки за да илюстрирам похода с факлите през каньона качен от ***Диди*** , разкази и музика на бедуините вътре в Съкровищницата (филигранната сграда присъстваща в аватара на Eveto  и снимките от Последния кръстоносен поход с Индиана Джоунс) и въобще нали знаете , всяко място има друго лице през нощта.
Сега като се замисля и другото ,  което по стечение на обстоятелствата не успяхме да преживеем, беше посрещането на Нова година в пустинята с бедуините  Sob

# 18
  • Мнения: 2 175
Очевидно съм идиот, щото чета и пробвах вече всички възможни варианти..
А съм качвала все пак снимки по други форуми..(((

# 19
  • Мнения: 3 770
pitia , не знам дали си изпуснала много от вечерята с бедуините.  Laughing Всъщност ние бяхме на такава , но не на Нова година.Най-интересното беше как те гледаха жените , даже си и позволиха да танцуват с тях и няма да разказвам , какви палатки стърчаха под белите им роби !  Joy Всъщност самото ни пристигане на тази вечеря беше много интересно.Свалиха ни в пълен мрак и само звездите бяха отгоре  изведнъж взеха да просветват светлинки в ноща и да се носи музика - беше вълшебно ! И после всичко се освети като в приказка.Прекарахме много весело , не толкова в ядене , а в танци.  Simple Smile

# 20
  • Мнения: 11 632
ах, тези бедуини...  Laughing
чела съм прекрасни отзиви за Petra by night в друг форум! Много духовит и занимателен разказ беше, ще постна линк тук, ако го открия, макар че е стар.

# 21
  • Мнения: 11 632
Пускам го така, че много бавно се отваря линка. Надявам се, че авторката няма да се разсърди ако си го прочете тук, още повече е широко скроен човек, съдя по писанията и! Ако го прочете все пак, моите поздравления!  Hug



Ти, Марче, виждала ли си пустинята?
благодарение на Menta на Monday, August 01 @ 06:50:00 EDT

По нова година се оказах без никаква идея къде и как ще празнувам и разлиствайки една притурка на някакъв вестник прочетох статия за предлаганите екскурзии до Йордания и си спомних, че отдавна искам да видя Петра – града-приказка... Не ми трябваше много самоубеждение и още на другия ден започнах проучване по Интернет къде и какви екскурзии предлагат за там. Не след дълго разбрах, че екскурзиите горе-долу си приличат и се спрях на фирма, която имаше офис във Варна.

Разбира се записах се да пътувам сама както винаги, но агентката ме увери, че имало още 4 сами жени от Варна, така че да съм била спокойна. Аз си бях спокойна, де, въпреки жалките опити на много хора да ме стреснат, че видите ли Йордания била арабска държава, близо до Ирак и едва ли не и там се водят войни и отвличат туристи. Първите две неща са верни, но третото и четвъртото не са. Все едно когато имаше война в Сърбия хората да си мислят, че има война и в България. Е, разбира се,ако тези хора са американци работата е друга, те и без тва не можаха да различат къде свършва Сърбия и къде започва България, та пуснаха бомба и в Горна Баня. Но аз не съм американка и мога добре да се ориентирам в политическата карта на Близкия Изток. Та сред ревове и сополи в уречения ден моя милост пое смело и безотговорнно към варненското летище в невъзможния час 4 и 30 сутринта. Разбира се, няма пълно щастие, както казва една моя роднина, и на летището се оказва, че излитането ще се забави не е ясно с колко защото на софийското летище има мъгла и не можем да кацнем. Значи за пояснение това е чартър, който тръгва от Варна, каца в София да забере софийската агитка и излита до Акаба, където трябва файнъли да кацнем в 10 сутринта ( няма часова разлика) и да започне нашето пътешествие.Не би!И така щем не щем чакахме от 4 и 30 до някъде до 9 и 30 часа на варненското летище, където 1 смотано кафе от пакетче струва 3 лева, барабар с младежкия национален отбор по футбол. Междувременно хомодружинката от 4те самотно пътуващи женски се събрахме и започна диво общуване. Първата шматка се казва Елка и е екскурзовод към ТУИ. Знае 5 чужди езика перфектно ( къде ги събирате толкоз много езици, бе?!?!), като френският и е матерен ( за език говорим, не за ХХL). И на външен вид изглежда като чужденка... докато не ти проговори. “Путко, дали да не ги съдя тия от летището задето ни държат тука в плен с малолетни футболисти, а мен там ме чакат един куп загорели араби???” Добре, че покрай пасминката (така викам на приятелите си) съм свикнала с глупости и горе-долу не се вълнувам много, но на малолетните футболисти гледката как жена на средна възраст с вид на начална учителка по литература ръси простотии на висок глас оказа голямо впечатление. Втората шматка, Нева, се оказва известен зъболекар. Също много говори. Обиколила е де що има камънак напляскан във вид на храмове и дворци – Мачу Пикчу, Анкор Ват и прочее. Третата е Соня. С нея спахме в една стая през цялото пътуване и все едно се познаваме от години. Работи като счетоводител по туристическите лайнери, пътуващи около Бахамите, Карибите и прочее. И четвъртата съм аз. Оказва се, че аз съм пътувала най-малко, което ме накара да се замисля над прооблема. Най-сетне излетяхме, но това не се оказа края на чакането. За по-интересно кръжахме около 2 часа над Вакарел докато ни свърши горивото и трябваше щат не щат да ни приемат за кацане. След това се дочу слух, че не било мъгла ами атентат на софийското летище, но да ти кажа аз не вярвам на това. Просто столичното ни летище е с малко писти и когато се е разнесла мъглата са приели за кацане най-спешните на които им свършва горивото, а нас са ни оставили за най-накрая тъй като сме отблизо и с пълен резервоар. Хеле презареди, изпикахме се, поядохме малко и пак на самолета. По график трябваше в 10 часа да кацнем в Акаба. Кацнахме в 16 часа.Първи впечатления – чукарляк и рядка растителност. Започнах да се питам какво търся тука, но за кратко. На летището ни посрещнаха местни туземци облечени в чаршафи, носещи тави с баклава. Софийското хергеле се втурна да яде баклава като невидяло. Междувременно екскурзовода, който ни пое на летищвто ни събра паспортите да им слагат печат. Започнахме да чакаме да ни приготвят паспортите. Оказа се, че тая работа с биенето на печати изисква много време и труд, така че екскурзовода ни забра към Акаба. За уточнение – оказа се, че летището не е в околностите на града, а нейде къмто Израел, тъй като преди да стигнеш до града минаваш през друг град – Илат, който е израелски. Малко ни е притеснено, тъй като сме в неизвестност относно паспортите. Чувстваш се като българска девойка тръгнала да става танцьорка нейде в близкия изток. Все още растителност не се вижда освен тук – там изкуствено засадени палми, които берат душа от пек. Пристигаме в Акаба. Настаняваме се. Все още нямаме паспорти, а са минали 2 –3 часа откакто ни ги взеха, притесняваме се, че не можем да излезем без паспорти, но екскурзовода – дебеличък арабчук, учил в Съветския съюз ни обясни, че няма нищо страшно. И крадци нямало. Да сме се разхождали спокойно. На нас четирите само това ни трябваше –някой да каже “Старт!”. Юрнахме се като не видяли по вече притъмняващите улици на града. Акаба е курорт и пристанище на Червено море. От брега се виждат 4 държави: Египет, Саудитска Арабия, Израел и Сирия. Идеално място за гмуркане и подводни снимки, тъй като е коралов риф и има много голямо разнообразие от корали, риби и друг морски добитък. Но това ние го разбрахме последния ден. Първата вечер просто нямаше време за гмуркане, а само за магазини. И така, сменили малко долари в местна валута се отправихме към търговската част на града. Магазинче до магазинче, после сук, после пак магазинче. В едното от сувенирните магазинчета се задържахме по-дълго да пробваме туй-онуй, да се снимаме с разни кючекчийски костюми и със собственика, който беше къде 70годишен дядка. По едно време Елка вика “Гледайте, сестри, дядката каква ерекция произведе!!!” И наистина дядото аха-аха да скъса панталона. Аз им викам “Давайте да се махаме, че тоз горкия може да получи инфаркт!”, а шматките се опитват да снимат ерекцията на дъртия. Смях и кикот. Тогава ми просветля аз с какви съм се събрала. В последствие щеше напълно да ми се изясни, но щеше да е късно... Тази случка подтикна Елка като най-вряла и кипяла с чужденци да се впусне в кратък обзор относно секса с различни народности. Оказа се, че англичаните и французите водят класацията. Относно арабите нямаше опит, но пък с турчин имаше. Не бил задоволителен. Както се оказа светкавична ерекция и почти толкова светкавична еякулация. Без предварителна подготовка на терена, демек жената. Един вид аламинутния еквивалент на “ръгай чушки в боба” ако ме разбираш какво искам да кажа. В последствие тя щеше много да си го коригира мнението, но да не изпреварваме събитията. И така сред смях и закачки стигнахме до морската градина на Акаба. Смърдеше яко на камилски лайна, не че знам как смърдят точно камилските, но предполагам, че са близки на конските. По крайбрежната алея – капанчета. Я каква изненада! Само,че за разлика от българските тези са пълни само с мъже. Това нас не ни уплаши и седнахме да ядем риба с бира. За да илюстрирам колко демократична е Йордания, ще кажа, че там се произвежда местна бира, която съвсем не е лоша и дори се изнася за Сирия. Под възмутения поглед на околните маси изпихме и изплюскахме порядъчно количество бира и риба. С една дума отсрамихме се, отсрамихме и софиянци, които предпочетоха безплатната блок-маса в хотела. Но на Елка това отсрамване не й се видя достатъчно и след всичкото плюскане и пиене она реши да се къпе в морето. Аз си викам “Е те тука вече ако не ни...уважат!!!” Опитах се да я разубедя, но тя не поема. Имала за план да се изкъпе и в Червено и в Мъртво море. Отиде зад една лодка, съблече се по гащи и се пльосна във водата без да види чисто ли е, мръсно ли е, то и да иска не може да види, понеже си е сумрак и само светлините от отсрещния израелски град осветяваха кака Елка гордо пореща вълните към Израел. За сведение – разстоянието от йорданския до израелския бряг е некви 5 километра, че няма и толкова. Местните аборигени, ненадявали се на такъв късмет не само че се събраха на тълпа , но и започнаха да звънят по gsm-ите да викат и други да гледат сеир. Както и да е, успяхме да заберем Елка от водата, нахулихме й дрехите и беж към хотела.Слава богу всичко свърши без произшествия. На другия ден по план имахме сафари в пустинята Вади Рум. Много красиво място! Цветовете са изключително красиви – яркосиньо небе, оранжеви скали и розово-червен пясък... Тишина, безвремие. Е, докато екскурзоводчето не вземе да плямпа, де. Хич не се разбирахме с тоя. Той много се засягаше, че ние четирите не му слушаме лекциите, ами директно хващахме дългата да ходим да се катерим по чукарите. Са какво да го слушам като съм гледала филма “Лорънс Арабски”??? То и няма какво толкова да се каже, по-скоро има какво да се гледа. Наистина красив генерлик.Някъде около половин ден се друсахме на джиповете, като от време-навреме спирахме да погледаме дюни и пейзаж. Нева и Соня откриха , че в пустинята се пикае безотпадъчно – всичко попива на момента! Оставихме една част от пасмината тук – в пустинята, тъй акто те щаха да посрещат нова година на палатков лагер. Аз много им завиждах, но както се оказа впоследствие нямало е за какво. Поехме за Вади Муса – портата към Петра. Всъщност Петра беше моята главна цел. От толкова години искам да видя този приказен град сред пустинята издълбан в скалите. И с другите три девойки от хомодружинката беше така. По пътя аз ги светнах , че в Петра се прави нощно шоу за което нашето екскурзоводче не беше и чувало или по-скоро беше чувало, но понеже явно е имал договорка за процент с местната баня искаше да ни заведе на баня вместо на “Petra by night”. Автобуса се разтресе от възмущение по този повод, което фрустрира допълнително нашия гид. И така беше решено, че ще ходим на нощно шоу в Петра. Идиота отказа да ни го организира, но той не знае с кого си има работа. Елка като една професионалистка веднага се сдуши с момчето на рецепцията ( хотелът ни беше 4 звезден понеже във Вади Муса няма хотели с по-малко звезди ... или поне ние не видяхме) и набързо организирахме 1 микробус с хора за Петра. Удовлетворени седнахме да изпием по една кафе около басейна на хотела. Оказа се, че кафето за нас със Соня е безплатно понеже сервитьора беше трърдо решил да се снима с две блондинки ( а Соня е като чехкиня – руса със сини очи, аз съм само изрусена, но това за тях няма значение). И така здраво завързали връзки с местния персонал ние нямахме вече никакви проблеми .
Петра нощем е една изумителна гледка. Свалям шапка на организаторите на това шоу, които са успели да избегната тоталната комерсиализация, която цари в известните туристически обекти на запад. Нямаше светлинни лъчи, нямаше продавачи на сувенири, бързи закуски и витрини с безалкохолни... Пътят към града, който е един 800 метров каньон се осветяваше със свещи, хиляди свещи в промазани хартиени фенери!!! В малкото пространство отгоре се виждаше абсолютно ясно небе с ярки звезди. В града се влиза изведнъж... Просто скалите го скриват почти до последно. След няколко крачки си на централния площад пред може би най-известната сграда от Петра – Съкровищницата. Площадът беше осветен също с безброй свещи . Местен оркестър свиреше старинна бедуинска музика, поднасяха чай. Много добре. Разбира се софиянци не бяха на същото мнение, според тях парите за билети са си били хвърлени на вятъра. Може би защото нямаше кльопачка, пиене и лазерни лъчи. Единият си мислел, че ще е като светлинното шоу в Търново. Тя и една патка така си била мислела и после... Абе най-добре беше да им теглим една майна на всички и да отидем ние четирите, ама нали съм добра. На следващия ден не направихме тази грешка да ходим с групата. Взехме си билетите и трите ( без Нева, която беше с операция на крака и нямаше да може да изкачи върха) вместо да се влачим по главната улица поехме по маршрута, който обикаля целия град и се изкачва на върха, където е жертвеника. Слизане и пак изкачване до храма – всичко прави около 15 км. Отели ни се вола него ден, но не съжалявам. Няма как точно аз с моя беден речник и въображение оперирано от романтика да го опиша. Гледките са зашеметяваши, скалите – все едно са рисувани на ръка. Огромно е. Сред пясъците бяха нацъфтяли ириси... На всичкото отгоре денят се случи прекрасен с топло за сезона време. Не съм виждала нищо по-красиво, а аз съм видяла доста. Съчетанието между архитектура и природни дадености е смайващо. Всеки , който е гледал “Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход” има бегла представа за какво говоря ( филмът е сниман там).
Както единодушно решихме накрая на екскурзията след Петра вече всичко видяно по-нататък ни се струваше безцветно.
Вечерта след всичко видяно и провървяно – някъде около 15 км последните от които на магаре пристигнахме в столицата Аман, където ни настаниха в 5звезден хотел, много добър междудругото. Същата вечер беше и новогодишната нощ. Не преполагах , че след толкова впечатления и ходене ще успея да се забавлявам, но нали са казали ”къде го чукаш, де се пука”. А ние наистина се скъсахме от танци. Още със сядането установявам , че организатори и гости на новогодишното празненство са не кои да е, а салса клуба в Аман! Аз като една видна салсьорка с 4 годишен стаж приех това като лично предизвикателство. Сещай се по-нататък. Абе скрихме им топките както се вика – и на персонала и на другите от хотела. Аз лично танцувах с кого ли не включително с управителя на всички ресторанти, който също поназнайваше малко салса. Много, много добре се получи! Дори и дъртите брантии от нашата група, които не можех да понасям се оказаха весел народ. Особено една доцентка от софийския университет много ме хареса и докрая не можех да се отърва от нея. Само за сведение ще кажа, че храната през цялото време беше великолепна, а на новогодишната нощ – 6+. И много. Толкова много ядене аз на друго парти не съм виждала. Въпреки канските усилия на празнуващите да изядат света, храна остана за още 1 парти. Изобщо по тази точка Йордания е една приятна изненада. Само дето не бързат много. Ако си много жаден трябва да го предвидиш и да им поръчаш около половин час предварително иначе рискуваш да си умреш от жажда. Но като му свикнеш се търпи.
На следващия ден ужасния екскурзовод ни остави да спим до безбожно късно! – 10 часа. И после като ни метна – старинния Аман, сукове... американското посолство. Е не знам вече това кое подред доказателство е, че американците за сетен път се осраха до ушите с този антитероризъм и войната срещу Ирак. На път за стария Аман трябваше да се мине покрай американското посолство, просто друг път няма. От 2 квартала напред бяхме предупредени да не снимаме сградата и изобщо да не поглеждаме натам. Добре, то пък кво му има за гледане – прилича на варненския затвор. Обаче минавайки покрай посолството на великата американска нация настава суматоха. Автобусът е спрян. Отряд йордански войници нахлува през двете врати и ...за малко да вдигна ръце, добре че съм със забавени рефлекси. Та значи на некъф кьорав офицер му се е привидяло, че от прозореца на автобуса се снима безценното хамериканско сдание. След което на целия автобус бяха проверени камери и фотоапарати!!! Разбира се, никой не беше снимал, но пък проверката отне към 1 час. Как да не се умилиш, че ти и американците сте съюзници! Смятай ако бяхме руснаци или да речем китайци. Щяха да ни съблекат. Та ходихме до стария Аман. Наистина интересно, но след Петра и новогодишната нощ някакси го минах като бързия влак. След това – Джераш. Това е древен град, един от десетте в района, които са били завладени от Александър Македонски. След завладяването градът е станал гръцки, после византийски и накрая – арабски. Наистина много запазени храмове, колонади, 2 театъра почти непокътнати. Понеже сме снощни, пък и големи вълнения покрай посолството чак към 3 часа след обяд след усилено пиене на арабско кафе с кардамон се освестихме и започнахме да се любуваме на красоти до тогава ми е мътно. От там си купих 2 много сладки картини и ако не бързахме толкова щях да си купя и още. Пихме бира. Или май първо пихме бира и после купувах картини. Изобщо този ден беше малко мътен, което е жалко, тъй като Джераш е много хубав град и много запазен.
На следващия ден беше най-голямото разочарование от екскурзията – по стъпките на Мойсей. Минахме чак в Палестина за целта. Са понеже дали щото не съм религиозна или щото тва ми намирисваше на една голяма уйдурма ни реката Йордан ми направи впечатление ни нястото където Йоан Кръстител е кръстил Иисус. Понеже река Йордан в момента е една локва, а там където са кръстили Иисус пък няма вече вода... и са как да повярваш, че се е кръстил като то няма вода 2 врабчета да се удавят?!?! Иначе е направен изкуствен басейн, който повтаря мястото според описанието в евангелията... Камъни и вода е забанено да се вземат оттам. Въпреки, че те по нищо не се различават от камъните на село и аз не сметнах за необходимо с риск палестинеца, който ни беше водач да ме нахока, да си нагреба камънак и вода. Но иначе пясък от Петра си взех J
На връщане за Акаба спряхме на Мъртво море. Голям смях, там наистина не можеш да потънеш! Все ти се струва, че нали това все пак е вода няма как да не можеш да далдисаш. Обаче не би. Не стаа. Можеш да си седиш по турски във водата. Като шамандура си. Едно селско момче от Пловдив реши че се намира на Слънчев бряг, засили се и като се бухна... първо му изплува задника, послеи той самия с кански крясъци изплува на брега – беше му влязла вода в очите. Водата е толкова солена, че камъните където се плискат вълните са с доста големи кристали сол. А не дай си боже да ти влезе вода в очите ... става страшно.
Последна нощ в Акаба. Напихме се заради същото селянче от Пловдив. След като изпихме манайсе бири на вечеря и направихме доста внушителна пирамидка от кеновете ( за 4 женоря въобще не е зле!) за ужас на сервитьора ( те винаги се ужасяват когато жена им поръча пиене) оня се сети, че има рожден ден и отиде да купи от близкия супермаркет твърда пиячка. Качиха ни на покрива на хотела за да не ни виждат резила постоянните клиенти от скай бара. На покрива хич не беше зле! Имаше си дървени пейки и масички, а за гледката да не говорим – цял Акаба плюс още 4 града от 4 различни държави. Феерия, братче, как да не се напиеш?!?!След бирите уискито направо ни циментира. Соня се прибра първа и беше много зле. Аз малко пообщувах с компаньонките от скай бара, които се оказаха до една украинки и до една под 17 години. После се прибрах, събякох квото можах, взех една бутилка с вода, седнах пред тоалетната чиния и започнах мощно да повръщам мислейки си, че Соня е заспала. А тя била толкова зле, че нямала сили да се добере до банята да повръща и само със завист слушала аз как се дера. На другата сутрин аз се даврандисах много бързо, а Соня беше като напикано мушкато. Викам й “Соня трябва да отидем да ги видим тези корали, бе душко! Стани си събери багажа!” Така къде с кандърми къде със заплахи успях да я изкарам от хотела. Слязохме в центъра. Аз я гледам Соня изобщо не става за гмуркане, то и аз не съм по-добре, де. Елка е станала в 5 – 5 и половина взела си е хавлията и оттогава никой не я е вижал. Тогава ми хрумва брилянтната мисъл, че като не можем да се гмуркаме поне можем да отидем до аквариума и да погледаме всичко накуп. Речено – сторено. Хващаме първото такси пред Радисън САС понеже аквариума е на 15км от града. Качваме се и тъкмо излизаме от града и Соня започва мощно да повръща.Разгеле, отпуши се! Шофиора запазва присъствие на духа. Спира таксито и вади от багажника специална вода против повръщане и пластмасови чашки. Направо ме разби тоя! Само се молех да не се досети за истинската причина за сониното повръщане, а да я помисли за бременна, понеже там не се гледа с добро око на тези, които пият, а за жени които пият да не говорим. Забравих да кажа, че шофьора беше възрастен чичко между 120 и 130 кила. Оказа се, че това е бившият шофьор на стария крал. Много приятен чичка. Целия ден се занимава с нас. Заведе ни до аквариума, изчака ни да се наахкаме и наохкаме ( ама наистина прекрасни корали и риби!!!) да направим амнайсе снимки, като се има предвид че на риба трудно може да се направи свястна снимка освен ако не е препарирана, така че ние доста се дупихме пред аквариумите, да се наприказваме с местния отговорник по аквариуми, на връщане ни закотви в едно кафене на открито, нещо като механа на открито. Там ни напоиха мене с кафе с кардамон, Соня с чай от мента против повръщане. Там станахме главна атракция когато собственика реши да ни облече като бедуинки. После местната сган започна да се пазари с шофьора, който го играеше от страната на булките за колко камили ще ни даде. Няколко англичани направиха плах опит да се включат в играта, но те нямаха камили и бързо отпаднаха от надпреварата... После чичкото ни върна в града, заведе ни по наше желание в един сувенирен магазин да си купим кючекчийски костюми, изтъргува ни отстъпка, напълни ни чантите със сувенири и ни изпрати по живо по здраво. А за плащането оня вика колкото дадете.... и наистина не беше включил отчитащия апарат, това много ме впечатли та той почти целия ден си изгуби с нас. Между другото Йордания е първата страна където не съм си държала чантата отпред да не я откраднат. Не видях и просяци въпреки, че са по-бедна страна от нас, напълно зависима от петрола на Ирак. Хората са дружелюбни и може да те гледат като невидяли женско, но не са нахални като италянците и гърците. Повечето знаят чужди езици и ги говорят добре. Изобщо приятна изненада.
А в това време кака Елка изобщо не си е губила времето да си играе на бедуинки, а е извъртяла “страаашен, путко” флирт с момчето за гмуркане. Начи накратко : излязла тя от хотела с хавлия на рамо и почти моменталически била засмукана от некъф малолетен арабин, който според описанието бил красив като картинка. Оня обаче не говорел добре английски, но къде с жестове къде с квото падне се разбрали, че тя иска да се гмурка, а пък той предлага услугата гмуркане + екипировка. Демек, търсенето се сблъскало с предлагането. Разбрали се, оня я метнал на една кола и запрашил към некъф квартал, примерно нашето Владиславово. Кака Елка малко се уплашила. Още повече се уплашила когато спрели пред един коптор и в колата се качил още един арабин с екипировката. Но се оказва , че арабина е преводача. Закарали я много близо до аквариума междувпрочем. Нахулили и шнорхела и плавниците и красивия неанглийскоговорящ арабин се гмурнал с нея. “И да видиш, путко, едно опипване. Ма той така те подхваща, ма един влажен поглед...” Та с две думи как Елка си смени коренно мнението за арабите, въпреки че твърди, че до секс не се е стигнало. Само се питам как е успяла да го види тоя влажния поглед през шнорхела, но нейсе... С две думи на никого не му се тръгваше.
Кацането в София ни отрезви на минутата – не стига, че студено и лапавица, ами никой от летището не знае какво да прави с такива като нас дето са за Варна през София т.е. дали да ни прекарва през митница или да минем митница във Варна. Мотаха ни из цялото летище, чакаха някой да се обади на друг да му каже какво да прави... абе мила- родна картинка. Накрая май и митница не минахме въпреки, че кака Елка настояваше “Минете ни, моля ви, че да си ходим”... Това е накратко. Спестила съм много случки, но то и без това стана много дълго.



# 22
  • София, Манастирски ливади
  • Мнения: 1 194
Oooo разказа е прекрасен! Благодарим за поста pina!   bouquet

Последна редакция: вт, 15 юли 2008, 09:35 от Eveto

# 23
  • София, Манастирски ливади
  • Мнения: 1 194
След разходката до Джераш, на следващият ден се отправихме да посетим Мъртво море, р.Йордан, пещерата на Лот...
Първо предстоеше да видим Мъртво море и р.Йордан. По едно време край пътя започнаха да се появяват военни джипове, от които стърчаха огромни къртечници, всеки войник беше препасан с Калашников...оглеждаха всяка преминаваща кола....Оказа се, че се движим покрай границата с Ирак. Спряхме на табелата, която показва, че се намираме на морското равнище (т.е. на нулевият метър) и от там насетне предстоеше спускане. Естествено, снимките бяха почти забранени, екскурзоводите ни казаха да направим само по една снимка и никакви камери, ама аз докато разбера това си снимах с камерата обикалящият войник на КПП-то, бях натиснала максимален зуум, та все едно седи пред мен...
До р.Йордан се ходи доста по една алея, има много дървета, които пазят сянка и до колкото е възможно в адската жега човек успява да се поохлади поне малко. Алеята минава покрай мястото, където реката е отбита от израелтяните. Двете държави доскро са имали претенции от коя страна на реката е бил кръстен Христос, а според Библията това е станало от Йорданската страна на реката и за да се прекратят споровете Папа Йоан Павел II обявява, че Исус е кръстен, именно в земите на днешна Йордания. На мястото има паметник и православна църква. Точно в този участък, обаче, реката е като малък поток и понеже пак е граница, топенето в реката е забранено - и от двете страни на реката седят въоръжени войници и гледат лошо! Напълних си шишенце с вода от р.Йордан и поехме към автобуса, за да продължим към Мъртво море.

Ето го мястото с нулевия метър, зад табелата е Ирак:


р.Йордан, от другата страна е границата с Израел, на снимката се вижда и въоръжен граничар, който следи някой да не влезе в реката:


ето това е р.Йордан, ако някой е очаквал да е по-голяма...щото аз очаквах:

Последна редакция: вт, 15 юли 2008, 09:44 от Eveto

# 24
  • София, Манастирски ливади
  • Мнения: 1 194
Потеглихме от р.Йордан към Мъртво море. Очаквах го с голямо нетърпение, това беше едно от нещата, които много исках да видя. Не след дълго пътя започна да доближава морето, вече се виждаше като на длан - синьо, наситено синьо и гладко като езеро - в Мъртво море няма вълни!!! Движехме се успоредно на бреговата линия, стигнахме нещо като курортно селище, но само с няколко хотелски комплекса, за мое учудване, явно хората нямат мераци да застрояват крайбрежието, както правим ние. Автобусът мина покрай хотел от световна верига и за кратко си помислих, че там ни водят - знаехме, че отиваме в хотелски комплекс, където ще ползваме басейни, барове и плажа, разбира се! Е, не спряхме пред този хотел, а пред следващият, който се оказа достатъчно красив и луксозен, че да ми се приска да остана там поне няколко дни. Минахме през фоайето на хотела и излязохме в задната част, в невероятна градина, преливаща от екзотични цветя, от които множество цъфтящи кактуси в всевъзможни цветове! Кактуса за мен вече е едно от най-красивите растения, не съм виждала толкова красиви цветове! Минавахме през няколко алеи докато стигнахме огромна тераса с невероятна гледка към Мъртво море. Комплекса разполагаше с 3 басейна на брега на морето, няколко бара, ресторант, детски кът...а морето - това беше страхотно преживяване. Много е хубаво като знаеш, че каквото и да правиш не можеш да потънеш. Във водата имаше хора, които седейки на повърхността, четяха вестници и книги. Най-забавното беше, че като легнеш по корем след това не можеш да станеш, просто няма как да се отблъснеш с крак и трябва някой да ти помогне. По гръб, ако лежиш пак не е много лесно. Един човек си лежеше по гръб, но с голям камък на корема, като го попитах за какво му е, каза, че така успявал да се изправи по-лесно, но не любопитствах повече как точно става този трик. Аз не си правих експерименти, само се кефих, седейки на повърхността. Странно, е като излезнеш от морето - целият си мазен, все едно си бил в олио, а не в солена вода, но има направени много душове и още по-странното е, че от тях тече студена вода. Първоначалоно си помислих, че ще ми трябват поне 2 душ-гела, за да се отмие тая мазнотия, а като разбрах, че водата е студена се примирих, че ще си ходя мазна, но абсолютно всичко се отми само с водата!!!
Тъжното е, че Мъртво море всяка година намалява с 1 метър - изпарява се, заради жегите, а валежите са нищожни. И според изчисленията до 2050г. морето няма да го има. Затова сега се обсъжда проект за прокопаването на канал от Червено до Мъртво море, за да може да се влива вода от едното море в другото.

Ето въпросните кактуси:


Плажа, морето...на отсрещният бряг е Израел:



Изкрящо синята вода и част от хотелският комплекс:


Последна редакция: вт, 15 юли 2008, 15:35 от Eveto

# 25
  • Мнения: 11 632
Eveto, разкошни снимки и разказ!  Hug
Казваш да побързаме с Мъртво море, че скоро я го има, я не! Ееех, че ми се ходииии...

# 26
  • край Дунав
  • Мнения: 2 173
Жесток разказ!!!!!!!!!!!!Думи нямам!Сериозно!Направо ще ровя тур агенциите да видя за кви пари става въпрос! Освен, че се чувствам като вече била веднъж там ми се прииска пак да ида Laughing

# 27
  • Мнения: 11 632
За съжаление Йордания се предлага почти само за Нова година и пакетите не падат под 600евро, та дори и 700, отделно летищните такси. Ако има по друго време, предполагам ще може да се получи някоя по-нормална цена от рода на 450евро, тъй като по Нова година цените са значително завишени.

# 28
  • София, Манастирски ливади
  • Мнения: 1 194
Ние платихме по 800 евро на човек, при това 'last minute' за Великден.

# 29
  • София, Манастирски ливади
  • Мнения: 1 194
След плажа и обилният обяд край бреговете на Мъртво море потеглихме към пещерата на Лот. Бях чувала за него, той е библейска личност и ще разкажа неговата история. Самата пещера, като забележителност не ми хареса и ме беше яд, че пътувахме 2 часа до мястото, но сега пък като се замисля, не е чак толкова лошо. Пътят ни минаваше през градините на Йордания - всичките им насаждения - беше зелено и това ме радваше. Това беше единствената естествена зеленина, която видях в тази страна.

А ето и историята на Лот, която ще копирам, за да не преразказвам, че няма да е толкова интересно:
Из Житие на светия и праведен Авраам

...........Господ откри на Авраам за Своето намерение да погуби жителите на Содом и Гомора заради техните безчислени съгрешения. Авраам започна да умолява Бога да пощади нечестивите градове, защото може би (мислеше си той) в тях ще се намерят поне 50 праведници. Но не се намериха толкова праведници в тях. След това Господ му обеща, че заради молбите му ще пощади Содом и Гомора, ако в тях се намерят поне 40 праведници. После намали на 30, 20 и накрая 10. Но уви, в тези нещастни градове не се намериха и 10 праведника.
Един единствен праведник там беше Лот, племенникът на Авраам.
    Вечерта два Ангела дойдоха в Содом в образ на странници, а Лот седеше при градските врати. Щом ги видя, той им се поклони до земята и каза:
    - Господари мои, елате и нощувайте в дома на вашия раб! Измийте нозете си, а на сутринта ще продължите своя път.
След увещания, те влязоха в дома му. Лот приготви пресни хлябове, нареди трапеза и ги нахрани. Но още не бяха легнали да спят, когато всички жители на Содом - млади и стари - обкръжиха Лотовия дом и започнаха да настояват да им предаде странниците за да блудстват с тях. Лот излезе да ги успокои и да ги уговори да не причиняват зло на гостите му, но те много го оскърбяваха и го заплашваха, че ще счупят вратата. Тогава Ангелите, поразиха содомците със слепота, а Лот въведоха в дома му. После му казаха да вземе роднините си и да напусне града, защото градът бе осъден да погине заради беззаконията на жителите му. Ангелите откриха на Лот кои са и направо му казаха, че са изпратени при него от Господа. Ангелите взеха за ръка него, жена му и дъщерите му, и ги изведоха навън. Единият от тях му каза:
    - Спасявай душата си! Не поглеждай назад и никъде не се спирай по тази равнина. Бягай в планината, за да не погинеш!
    - Не, Владико - отвърна Лот. - Ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти и голяма е милостта, която Ти ми стори, защото спаси моя живот. Но аз не мога да се спасявам в планината: там може да ме застигне някакво бедствие и да умра. Ето, по-близо е до този малък град. ( Сигор.) Благослови да избягам в него, за да запазя живота си.
    Ангелът му рече:
    - Заради теб ще сторя и това, и няма да съсипя града, за който ти говориш. Спасявай се в него, но никак не се бави, защото не мога да извърша моето дело, докато не си отидеш оттук.
Заради немощния телом, но чист по душа Лот, и заради родството му с Божия избранник Авраам, Господ не само дари спасение на града, но и по Своето милосърдие се забави да изпрати справедливото наказание върху нечестивите градове докато праведникът ги напусне.
    Лот скоро стигна в Сигор. Тогава Господ изля от небето дъжд от сяра и огън над Содом и Гомора, и изтреби тези градове заедно с цялата околност и жителите и. На мястото на страшното пепелище в тази равнина след това се образува солено езеро - Днешното Мъртво море. Неговите води съдържат голямо количество сол, асфалт и планински смоли, и в тях не живее никакво живо същество. Дори бреговете му, покрити с кристали сол, представляват зрелище на пълно отсъствие на живот и напомнят за страшното Божие проклятие и наказание над нечестивите градове.
    Но Лотовата жена, привързана към земните богатства, които остави в къщата си, не изпълни заповедта на Ангела. По пътя от Содом тя се обърна със съжаление назад, но беше наказана за непослушанието си и веднага се превърна в солен стълб.

Ето снимка на вкаменената Лотова жена:


Ето входа на пещерата, за която се стига по множество стълби и на жегата е ужасно преживяване да се изкачи човек:



Това са част от стълбите, аз снимам, спряла съм на средата, остава ми още толкова височина да катеря, долу на пътя са автобусите:


А ето и поглед към градините на Йордания, поглед от пещерата на Лот:


Общи условия

Активация на акаунт