Йордания - разкази, съвети

Е, супер разкази  Никога не съм си мечтала да отида в Йордания, наши приятели ни каниха тази год., но отидоха сами.Разказваха ни, гледахме снимки като се върнаха, да интересно но не ме грабна така както разказите тук. Сега взех да се чудя дали от Шарм Ел Шейх да не агитирам мъжа ми да не отидем до Петра поне Ама ще сме с малкия и такова обикаляне...

mi6i , никой разказ или снимка не могат да се сравнят с магията на изживяването !  Петра е едно от двете места , на които искам да се върна ! Другото е  Disney World! 

Привет на всички  Мога да пиша тук , не ме питайте как го направих , Вие знаете Благодаря на всички най вече на Old Sport , Pina , и Eveto . Скитах доста , но тая Йордания не ми дава мирка , мислех да отида пролетта , но имам други ангажименти тогава .....и сигуро     ще е сега на 23.11.2008 с .2mko , трябва ми само още малко време за да си организирам нещата  - поне тези си харесах .....но , явно ще пътувам сама .....има ли желаещи ?
Както и да е , дори и сама ще отида  Има ли нещо , което трябва да знам  по специфично за тази страна ? Каквото и да е  , изчела съм всичко , подготвена съм добре , пътувала съм сама , но все пак ......Благодаря Ви предварително   

anisavd , хайде най-накрая добре дошла официално тука!     
Тази тема е на anisavd, да поясня за всички.
Завиждам ти за Йордания, да знаеш. Бих дошла с теб, ама не мога.... Иначе мислех да те успокоявам, че не е страшно да пътуваш сама, ама виждам, че вече си го правила, така че е ок. Аз също съм пътувала сама 2 пъти - в Тайланд и в Гърция и трябва да кажа, че това определено има някои предимства! 
За Йордания съвет не мога да дам, така че замлъквам сега.... 

anisavd, благородно завиждам  в арабската тема на под-форума "Родители в чужбина" има момичета с "йорданска връзка", така че ако нещо конкретно те интересува биха могли да дадат точна информация 

Иначе и аз следя темата с интерес, Йордания и на мен ми е "тръпка", само дето още не е дошла на дневен ред .....

Края на ноември мисля да пътувам до Йордания , на екскурзия -организирано . За сега няма други желаещи , и ще пътувам сама .Бих искала да попитам  , има ли нещо по специфично което трябва да знам за тази страна ? Била съм в арабски страни -Египет , Тунис .... но , все пак . Благодаря Ви предварително !

anisavd, добре дошла  Радвам се, че вече си тук   
А още повече се радвам, че ще се убедиш в истинността на разказите в темата и ще очакваме да пишеш подробно и нагледно, като се върнеш  Колкото до това, че ще си сама, не мисля, че ще ти липсва компания. Сред пътуващата група ще намериш много приятели. Ние след всяка екскурзия имаме по едно ново приятелство. А и няма да имаш време да се почустваш сама, бъди сигурна в това 
И след като ще отпрашваш за Йордания, днес или утре ще разкажа за пустинята, защото и това беше невероятно преживяване, което бих повторила 
И честно да ти кажа не бих тръгнала за Йордания пак. Бих се върнала там с голяяямммооо удоволствие, но...ако мога да тръгна на някъде сега, то заменям Йордания с...Ливан...Мароко...Иран...Сирия...просто трябва да съм обиколила целият арабски свят, за да почна да ги повтарям  и все пак...мъничко носталгия ме обзема...

оо момичета,благородно Ви завиждам че сте били и в Йордания, в Малта. Много ама много искам и ние с половинката да отидем-но вече догодина до амина.да посъберем парички Вие с кои агенции ходите и пролетта дали има за Йордания или Малта турове? Даже за спестяване на пари може и до Истанбул с автобус.Защото видях че май през Истанбул са полетите.

много хубави снимки, много емоционални разкази.......

До Малта можеш да отидеш целогодишно - има два пъти седмично директен полет (само на връщане минава през Истанбул). Обикновенно по празниците пускат пакети за по 4 и 7 дни. Октомври е идеален за тен и разходки в Малта.
До Йордания - може през Атина, Истанбул, Виена и тн..зависи дали ще си пакетно или индивидуално..

Благодаря за радушния прием     Всички сте много мили   Чакам от Eveto да разкаже и за пустинята .Агенцията на която съм се спряла предлага спане в палатков лаген в пустинята    Като бях в Тунис екскурзовода ни каза ,че ще спим в пустинята в палатки , повечето изпаднаха в паника , е спахме си в хотел , но тук наистина се спи в пустинята  .Ако знаеш нещо повече за това разкажи , интересно ми е как ще е . Не се притеснявам ,че евентуално ще бъда сама , в Египет също бях сама - страшно няма 

Последният ни ден в Акаба. До ранният следобяд бяхме имахме време всеки индивидуално да си прекара времето. В 15.00ч. автобусът ни чакаше пред хотела, за да ни закара до пустинята, където щяхме да останем да гледаме залеза. В нашата програма не се включваше нощувка в бедуински лагер и честно казано предпочитам този вариант. Бях чувала вече възхитителни изказвания за нощувката под звездите на пустнята, но на мен не ми се нрави. Студа е ужасен, наистина, а и не си падам по принцип по такъв тип нощуване - палатки и прочее...но това вече е въпрос на лични предпочитания.
Пътувахме приблизително час. Озовахме се пред голям портал, с паркинг отпред. Влязохме в не голям вътрешен двор, където имаше няколко магазинчета за сувенири и подобни...Посъветваха ни да ползваме тоалетна и който няма шапка да си набави такава от въпросните магазинчета, защото в пустинята духат силни ветрове примесени с фин прах от пясъка. Ние ни се бяхме взели, защото жегата не предразполагаше да мислим, че ще ни трябват шапки. За връхни дрехи ни бяха казали да си носим, тъй като щом слънцето се скрие става студено. Купихме си по една кърпа с ринг, заприличахме на типични араби и групата се понесе към малък паркинг, където имаше 10-ина джипа...О, Боже!!!  Само като ги видяхме и всички се спогледахме....това бяха живи, истински антики! И с това чудо се предполагаше, че трябва да пориме пясъчни дюни...Не мислех, че изобщо някой от тях ще запали. Целите окичени с реснички и одеала вместо покрив...Боязливо се качихе, а мъжът ми започна да се пазари с 17-годишното ни шофьорче как да ни вози и как да шофира...и през цялото време го побутваше в ребрата, ако прекаляваше с екстремните изживявания. Тук е момента да споделя, че подобно преживяване не става за хора с болни бъбреци, а бременни изобщо не се допускат. Усещането е хем адски гадно, хем се кефиш...странна работа!
Пустинята Вади рум, наричана още Лунната пустиня, всъщност е полу пустиня, защото не е само от пясък. Представлява огромна пустош между Червено море, Саудитска Арабия, Израел и Йордания с разхвърляни навсякъде огромни червени скали и скални блокове, оградени с керемидено-червен ситен пясък. На слънчевата светлина цветовете са от оранжево до тъмно винено чеврено и гледката е невероятна. А това гарнирано с червена лазурна слънчева светлина по залез...не мога да го опиша с думи...
Първо спряхме пред една масивна малка сграда. Оказа се, че това е "Пустинната полиция". Въпросният портал през които бяхме влезли е умишлено направен (не само, за да се събират пари за вход) а и за да се следи кой отива в пустинята и ако си казал, че ще се върнеш до вечерта и те няма, да тръгнат да те тъсят. Освен това през тази пустиня има 'трафик'. Тя е пряк път до няколко града, както и за отправяне към граница и тази полиция реално пази и стопанисва пустинята. Освен това в пустинята има селище на име Рум, от където всъщност тръгват всички туристически походи и маршрути.
След това отпрашихме към извора на Лорънс Арабски...Голяма част от фима 'Лорънс Арабски" е сниман там, а и той наистина е бил по тези места, и в пустинята, по време на войната там. Беше много интерсно...имаше пораснали палми в скалите, вода и живот - няколко бедуински лагера, които бяха толкова интересни, колкото и извора...заедно с техните камили и коне...Тези бедуини лагеруват само там т.е. живеят там постоянно.
Най-накрая поехме към мястото, където трябваше да дочакаме залеза. Закараха ни до едни скали, всички слязохме от джиповете. От едната ни страна имаше огромна скала, не мога да кажа точна височина, но от порядъка на 100-ина метра. От едната й страна от основата до върха на скалата имаше стръмна пясъчна дюна. Веднага ми блесна идеята да се изкача по дюната до скалата и от там да гледам залеза. Разбира се, трябваше да се откажа от компанията на мъжът ми, който каза, че залеза е по-красив от долу, защото ще може да му се наслади без да е изплезил език и без да пуфти и колабира от умора, с пълни с пясък обувки, но не бях само аз екстремист и се намериха и други...Заформихме малка групичка и нагазихме до глезените в пясъка. Това допълнително утежняваше изкачването, но определно не съжалявам, гледката отгоре разкриваше видимост от може би половин километър в радиус...Направихме си снимки, погледахме ято соколи, които се рееха в небето, видяхме огромен паяк на един камък и за около половин минута бяхме долу...Слизането беше по задник...просто се свличаш надолу и е адски готино. Имаше една групичка дечурлига, бедуини мисля бяха, които се изкачваха до средата на дюната и след това слизаха със салта до долу...ръце, крака, ръце, крака...беше много красиво изпълнение, но когато се спряхме да ги гледаме със зяпнали уста и въоръжени с камери и фотоапарати те се смутиха и избягаха 
И така...с пълни с пясък обувки се натоварихме в джиповете, за да ни откарат обратно в административното селце Рум, където се прехвърлихме в автобуса и поехме обратно за Акаба, където щяхме да нощуваме за последно...на следващият ден летяхме обратно: Акаба-София. Използвахме последната вечер са разходки, пазаруване на подаръци, шляене по улиците, посетихме и един нощен бар...
На сутринта след закуска се отправихме към летището. Полета беше чудесен, никой не усети, че лети - всички бяхме станали като едно голямо семейство и всеки говореше с всеки. Разменяхме преживявания, в свободните часове по време на целият ни престой в Йордания, всеки се е забавлявал, както и където намери за добре и всеки беше видял по нещо различно. Всичката тази глъчка огласяше салона на самолета, разменяха се телефони и координати. Времето беше много ясно, без нито едно облаче през целият път и аз дежурих с камерата и фотоапарата. Прелетяхме над Бейрут, успях да снимам, прелитахме цели 7 мин. над Истанбул със скорост 800км/ч....божеее този град какво голямо животно е!....
Вече летяхме над родна земя...очите ми бяха жадни да гледат зелено...за първи път забелязах колко зелена е нашата страна, колко гори и ниви имаме...Но когато преминахме през смога над любимата ни столица и пред очите ни се разкриха 'красотите' на града ни и околностите му и кацнахме на летище 'София' се обърках...........вече незнам къде всъщност трябва да е Ориента, но определно не беше там, откъдето идвах..............

Ето въпросните джипове:


Пустинята:


в ляво част от въпрсната дюна, която изкачихме:


ето я дюнта, изкачена до половината, остава още толкова:


Започва залеза:








Ето снимки и от лагера в пустинята, където се нощува, когато има такава опция в програмата:

Eveto , още не съм прочела разказа ти за пустинята  обаче снимките са убийствени!! Обожавам пустинята и отново се размечтах за там! 

Прочетох разказа ти, разкошен е!! Много се размечтах за Йордания, много...

Уауууууууууу , изглежда невероятно         Eveto  , страхотни снимки   си  направила   
Интересуват ме температурите  четох ,че ноември и април са около 12 градуса . В пустинята как е ? През нощтта ясно студ , но през деня ? В Петра ? Все пак ще тръгна с ботуши и яке  , няма как, но за там какви дрехи ще са подходящи ? В Акаба би трябвало да е топличко доста . Каква валута е за предпочитане евро или долари ? Благодаря предварително !