Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 5

Здравейте!Снощи Наско ме разплака на двора.Изморена се прибрах от работа,но въпреки това излязохме на двора уж да си играе,но.......това неговото не е игра.Все иска нещо,все се сърди,крещи.И това блъскане и удряне с главата,направо ще ме довърши.Удря си главата във всякакви твърди повърхности,врати,стъкла,в земята.Удря с ръце постоянно,абе една борба беше сигурно поне един час не спря да посяга да ме удря мен и да си блъска главата,за това,че не го пускам да излезе на улицата и да стои точно в средата на платното.Защото не става по неговата.След това сам пожела да се приберем в къщи,там също започна да се дразни с кака си за телевизора,за телефона и,и най накрая се заигра сам.Но аз бях вече на прага на отчаянието за кой ли път вече.Имам чувството,че при него това удряне на главата и удрянето с ръка е станало вече като стереотипно движение.Иначе като дете не е лош,дори понякога е много обичлив,гушка се в нас,обича да го целуваме,но всичко е добре до момента в който се раздразни за нещо,раздразни ли се.....край с дисциплината и доброто поведение.Дори си мисля,че именно това негово държание и поведение му пречи много при усвояване на всичко,с което го занимава специалната педагожка.Единственото,което ме успокоява е това,че тя наистина е много добър специалист и детето върви напред с нея.Споделям всичко това с вас,с надеждата да получа някой решения на нашият проблем,защото съм сигурна,че има и други майки с подобни проблеми.Искам да разбера как се справят те в такива ситуации,търся техния опит,защото повярвайте ми понякога оставам без сили.

Вижте на какво попаднах
Стволовите клетки биха могли да лекуват аутизъм
Май Катина може да каже нещо по въпроса 

Mimoza_mm, при Мири това постоянно удряне го няма, случва се само когато нещо е сгафил или ако съм го ударила аз по ръчичката /когато е направил беля/. Ако е сгафил се удря по главичката, , а когато аз съм го ударила по ръчичката и той почва там. Тогава го хващам за ръцете и не му позволявам да се удря и му говоря, че така не трябва да прави. При нас бързо минава - само докато е сърдит, а него не го държи много 

Това е супер попадение    виновни за аутизма е върха    или пък  

Аз силно вярвам, че това удряне, самонараняване и блъскане има много общо със СИД.

За стволовите клетки не мога да кажа нищо.Нямам написано нищо черно на бяло, че това е помогнало на Мишо.Така, че каквото и да кажа ще е лично мнение.Веднага след като направихме клетките отидох в единственото място, където биха проявили интерес родители на деца с аутизъм и има специалисти.Предложих им, ако желаят да правят наблюдения на първото дете с аутизъм комуто са правени такива клетки - моето дете.И все още единственото.Казаха добре, ще ти се обадим.Вече повече от година мина оттогава и още не са се обадили.Загубиха от това родителите, които сега ме питат как точно се успокои детето ти - от клетките ли.Какво да им отговоря?

За "лошите родителски грижи".............все още така мислят лекари и педагози учили през социализма и непрочели новите научни трудове по въпроса 

Здравейте мами и татковци,
позволявам си да пиша в темата ви, най-малкото за да ви кажа, че дори на случайни хора като мен, цитираната статия изглежда ужасна - малко учени думички и много глупости. Кой знае от кой мухлясъл вестник или кабинет са я изровили. И с претенции да образова читателите...
Потърсете медии и Асоциация Аутизъм и хем ги засрамете дописниците от ACTUALNO.COM, хем разкажете истината за тази болест.
Обществото ни има нужда от информация за аутизма, обаче истинска.

Може би трябва да се почне от там, че това не е болест 

Моето дете е пощуряло. Крещи, пищи, вниманието му е 0% ...  От-то днеска чак се чуди какво му става. Това което диването ми прави според нея е 100% търсене на стимулация. Като тряба да повтори поредица от цветни блокчета той изпищява цветовете няколко пъти преди да е в състояние да го направи.. Ако не му даваме да пищи неможе да се справи...  Въобще днес много неща кооито може да прави не ги можеше въобще. Само се върти като пумпал и пищи.... като ти говори крещи, не сяда на стола ами подскача на него краката му не спират - въобще яко търси движение и звуци.... ЗА ОТ-то това е  необичайно като реакция защото детето ми е по-скоро хипо-активно отколкото хиперактивно. А сега като че ли отива на другата граница... и самостимулациите са странни, защото той се дразнеше от звуци, сега сам ги прави... Четкането ни е нещото което сме променили напоследък, аз имам чувството, че нещата станаха по-зле откакто пак четкаме много  И вместо да пада тактилната сетивност се вдига, заедно с нея пък дойде нуждата от въртене, движение, крещене  и правене на шум...
За умения и дума неможе да става в състоянието което е. НИЩО неможе да направи от исканото от него, неможе да изпълнявяа в момента никакви прости команди, игнорира ни пак и си бърбори неговите си неща които са му интересни без да ни "пуска"  да взаимодействаме с него... незнам какво му става. И почвам да се побърквам. таман се успокоя,че детето напредва много добре и току се появи някой период като този....

Mimoza_mm, за лошото или по скоро неприемливото за нас поведение при нас "лекуват" със строга дисциплина и наказания - ако ще се бие, тръшка на площадката и т.н. - отиваме си у дома. Следващия път отказваме да го заведем, защото  не се е държал добре. При нас това определено не го трогва де... обаче за други неща се научи да слуша.  Ще ти се наложи сигурно 100 пъти да накажеш преди да разбере значението на думите "ако не спреш да ...., ще трябва да се приберем у дома и да стоиш в стаята си да се успокоиш" ...в един момент започват да реагират на "предупреждението". Ама се искат много нерви преди да постигнеш резултат ....и много рев и много тръшкане 

Когато го учеха да говори - езиковия терапевт му държеше ръцете и не му даваше да мръдне докато не каже каквото тя иска. няма реване, няма ритане, няма неискам.... Аз много се измъчвах от това,мислех,ч е е много садистично,  но пък сега имам бърборещо момче    Въобще подхода ми беше едва ли не - дай да внимаваме какво и как правим, да не го ядосаме, защото ще реве с часове (а бяхме минали и през реване цяла нощ без да спре докато светне навън)... това което промени нещата беше че аз повярвах, че това е начина да се справя и че ще реве известно време и ще разбере, че рева не променя нещата... много трудно беше, защото това за мен беше срещу всичките ми вътрешни убеждения....  понякога ние трябва да се променим, за да се променят децата.
паралелно с въвеждането на дисциплината учехме и емоциите и да учехме и да ги изразява - т.е. осъзнаването, че е наранен или обиден не трябваше да се показва с викове и крясъци а със  показване на картата - обиден, плаче, тъжен и т.н. и после да си казва Обиден съм, плаче ми се, тъжен съм и т.н. А и още нещо - като ревеше като заклан му казвахеме, че е ОК да плаче. Сега той сам си казва, че е ОК ако плаче. Т.е.  мога да съм тъжен/разгневен, другите ми уважават правото да не съм съгласен, но това няма нищо да промени и аз имам правото да плача и страдам.

Деси, понякога обличаш в думи мислите ми.

Вчера чух почти същите думи от една майка пишеща и четяща тук, обаче без "беше", а в реално време.Ще го прочете и сега  И ще се справи, тя е борбена 

Освен вашето ОТ, Арти наблюдава ли го психолог или психиатър?Консултират ли те теб?Защото, както описваш нещата май е мнооого добър показател този период.На мен ми звучи, като поредната стъпка напред.Децата ни имат изоставане във всяко ниво.Наваксват хаотично, и правилното наваксване е да минат през тези стъпки, които са пропуснали.Вече знаят цветовете, могат да изговарят и по сложни изречения/примерно/, а имат пропуски в най елементарно бебешко ниво.И това, че Арти сега проявява хиперактивност, е може би концентрирано наваксване на тази пропусната фаза от развитието му.Тук много се радват психолозите ни, когато навлезнем в такъв период, който сме пропуснали.Това все пак е стъпка нагоре, и не би било правилно развитието, ако я пропуснем.Мишо например мнооооооооого късно навлезе в Едипа, ама все пак влезе, и вече почва даже да излиза 

Само от време на време - не ходим на терапии при такъв. ОТ-то ни се консултира с психолог, но детето не водим ако не се прецени, че без него няма да мине. Ето примерно днес ОТ-то реши, че е време за консулт и ще има да пише оценка на детето, история  на прогрес/регрес и да и го даде за да може да се запознае тя със ситуацията и после да направят консулт и да изготвят план за действие. Ако плана не проработи, или психолога реши, че От-то не е достатъчна като информация тогава се води и детето. Обаче преди да стане това сега ще ни слагат на "сензорна диета" и ще трябва да направим и история на "сензорната диета". Т.е. психолога е нещо като ментор на терапевта тук. Това за малките деца. Повечето "сесии" с такъв се провеждат по-скоро с родителите да ги обучат да се справят с детето, а не със самото дете. Работа на терапевта е да научи детето да се справя със света около себе си.
Е кажи на какво викаш "навлизане в Едипа" да знам ние влизаме ли, излизаме ли 
аз щех и да ви питам - вие оставяте ли порасналите момченца да ви виждат голи? На тая възраст голямото ми дете вече се криеше от мен и аз не се разхождах гола пред него(като се изключи кърменето на братята му а то продължи години наред, та тези ми прелести бяха все на показ  )...сега още влизам в банята с малките .... не им прави впечатление, че съм гола, обаче май е време това да спре 

Тук Деси нашата схема е следната.Търсиш си сам начин да се докопаш до клиниката в която поставят диагнози.Успяваш някак си, защото те са наистина претоварени - видяла съм го - и когато ти поставят диагнозата леееееко ти бият шута да се оправяш сам, като ти дават едни устни препоръки, които в повечето случаи са ни непонятни.От там нататък, ако родителя има акъл си търси и намира какъвто терапевт прецени сам - платено разбира се.Малко са безплатните терапевти, а качеството на работа е съмнително понякога.Най много ми хареса препоръката на една психоложка.Всичките терапевти да поддържат връзка помежду си и да си координират действията.при нас това е почти невъзможно, защото терапевтите ни са частни, заети и всеки има кабинет в различните краища на София.Координирам им действията аз, като им преразказвам колегите им какво и как работят.Та въпросната психоложка настоява задължително детето да се следи от детски психиатър, поне през 6 месеца.За тази диагноза най важна е работата с психолога, дори повече отколкото работата с логопеда, но пък нямаме ОТ.Работата на ОТ се върши от родителя май  Плащам си естествено.Не съжалявам за нито една отделена стотинка.
Имахме една среща на психоложката от детската градина с нейна преподавателка, с която работим допълнително.Двете се съветваха за Мишо, като анализираха поведението му в детската, а и в ежедневието /мен разпитваха/.Тогава решиха, че е навлязъл в Едипа, защото приема госпожите в ДГ като свои майки, и не ги дели с друго дете от групата.Тогава Мишо  беше във фаза вкопчен в полата на мама и ме гледа влюбено постоянно.Готино чувство  .

Само да допълня нещо.Когато ме прати психоложката при детски психиатър, аз отидох пак в клиника св.Никола при лекуващата ни такава.Лекуваща е силно казано, тъй като тя само периодично го наблюдава за около един сеанс/веднъж годишно по план/, и отговаря на въпроси, ако имам такива.Та аз умишлено отидох при нея, тъй като тя го познава от най лошия му период.Много се впечатлих от разговора ни.Много си поговорихме, много неща ми обясни - много от тях съм ги писала тук, също така и това, което ти написах в предния пост.Отговори ми дори на въпроси свързани с другото ми дете, а и ми каза, че нейната работа е това - да ми помогне на мен да се справя със ситуацията.Но тя ми помогна най вече с това, че ми анализира всеки един притесняващ ме детайл в поведението му.Дори и изследването на съдържанието в гащите ми обясни.Когато ми стана ясна картинката с поведението му, и ми даде насоки за бъдеща работа с примери ми стана по леко и по прозрачно.
Например попита го - това какво е, той каза количка, а тя попита -ти шегуваш ли се, ти се шегуваш това не е количка/беше  камионче/.Обясни ми:Когато разбере детето шегата, като шега ще може да води диалог.Работете за шегата.И сега това правим.Учим се да се шегуваме и да се надлъгваме.

Скоро мисля пак да я посетя.Да и се изфукам най вече с лъжа 

По точка 1. и мене ме интерсува на кое се вика, а по втора точка - ами не, вече се крия от него, виждам, че проявява любопитство към издатините отпред 

Аз докато публикувам и тя Катина отговорила  . Ами, че явно ние сме в такъв период, щото той моя Мири все тъй ме гледа, все се гушка, хваща ми лицето и иска да се целунем или пък ми насочва устните съответно към неговите бузки

Ние май такова нямаме  страдахме от Separation anxiety disorder, като беше на 4 години. на тая възраст връзката с майката е трябвало да е прекъсната отдавна, но може би защото той комуникираше със света чрез нас ни търсеше (реве като отива на градина, като е с терапевта се крие задмен и т.н.) Обаче това не му пречеше на публично място да забие нанякъде и въобще да не ме търси 
Незнам дали ме разбрахте, на 15 до 18 месечно бебе да има Separation anxiety е в реда на нещата, обаче на 4 години вече се води като някакво нарушение на нормалната връзка ...  Сега казват, че нямаме такива проблеми вече.

Така е Деси.Трябваше отдавна да е отминал този период.Но тъй като не сме го минавали се счита за хубаво, че изобщо е влязъл в него.И още по хубаво е, че почва да излиза от там.А честно да си кажа много е хубаво да те гледа някой с обожание, и когато виждаш, че детето расте и вече не си му нужен...........малко ми е гадно.
Ама не само Едипа.Много бебешки фази сега ги минаваме.И все се питам това защо го прави, онова защо.И ето тук ми помага психолога.

Аз не те разбрах и ще ти кажа защо.
 Едиповия комплекс би трябвало да се прояви между 3 и 5тата година (и при момчетата и при момичетата го има, на момичетата май му викат Електров или нещо такова) като периода в който момченцето казва, че като порасне ще се ожени за мама  а в същото време тайно намразва баща си и го вижда като съперник.
(все съм си мислела, защо ли 99% от бащите започват да се занимават активно със синовете си чак след тази възраст - като че ли и те несъзнателно отбягват съперника си  )
Т.е. от тази гледна точка - това е необходим процес през който минават за да се изградят като личности, и да се осъзнаят като момченца/момиченца, каква е разликата в половете и т.н. и т.н. Това е много примитивен инстикт и като такъв би трябвало да се премине през него бързо без да има някакви явни и притеснителни прояви.  Тежката му форма е когато детето иска физическа /секс/ близост в майката  и почне да има желание да убие баща си    Обаче в "аз ще се оженя за мама" и това, че просто избягва тати или все намира с какво да привлече вниманието на мама за да не му обръща внимание се счита за нормално. дори и детето да иска да спи нощем в майка си а таткото да спи на неговото легло или вхола казват, че е в реда на нещата...стига детето да е под 5.
Моя малък батко през такова нещо не е минавал, помен от обожаание към мен няма  , големия ми син обаче имаше период когато искаше да се жени за мен  като мина тоя период и се премести да спи сам в отделна стая(беше около 6 годишен) т.е. се отдели от мен и разреши на таткото да е сам с мене нощем 
За Separation anxiety /абе някой няма ли да ми каже как е на БГ?/ по скоро майката е като обект на сигурност - това може обаче да не е майката - може да е всеки друг,дори предмет, леглото му и т.н. т.е всяко нещо което може да накара дететода се чувства несигурно и грубо казано да го"паникьоса". Това нормално е да се случи на 1 годишно дете - то озъзнава, че е отделна част от майката, но все още не е готово да се пусне от полата и.  Гордо крачи по площада 10 метра пред майка си, ВИЖ ТЕ МЕКОЛКО СЪМ САМОСТОЯТЕЛЕН, обаче като го заговори някой  хуква да бяга и се скрива зад мама. По същия начин реагира ако майката отивана работа и то остава у дома  с бавачката и т.н.  Само дето не е просто плач, ами истинска паника, дори може детето да започне да се буди нощем по 100 пъти. И това е нормално,ама докато детето стане на 18 месеца...не е нормално 4-5 годишно дете да се крие зад майка си, или да навежда глава надолу като го попотат нещо /много срамежливото дете има Separation anxiety disorder/
Та ние това второто  минахме 
Сега да чакам значи Едипа Ама чак не ми се вярва, че ще почне да ме обожава  Най мъничкия ми примерно вика от време на време - МАЙ МАММИ! (моята мама) и се гушка в мен, обаче малкия ми батко никога не е бил така ....ъъъъъ...любвеобвилен? ако го питам дали ме обича казва Не Ако го питам обича ли тати казва Да Е, мен ми се къса сърцето, ама какво да правим, ще оцелеем  другите ми деца ми го казват спонтанно, или като им кажа, че ги обичам ми казват И АЗ ТЕ ОБИЧАМ. Но не и малкия ми батко ...

Деси, не ме разбра, защото говорех за Едипа.Мишо влезе в него на 5 и кусур, тогава, когато  трябва вече да е излязъл  .Сега вече е фен на баща си 
А колкото до онова нещо със сложното име за което споменаваш - него май сме го пропуснали.И както го обясняваш не ми харесва изобщо, та се надявам хич и да не го минаваме 

Тука си говорим за момченца - аутисти, но според една книга ("Воспитание сына")за малките мъже, 5 години е възрастта, когато окончателно се фаворизира бащата (и трябва да е така). Това продължава от 5 до 8 годишна възраст. След това майката остава на заден план и малкия мъж се старае на всяка цена да бъде оценен от бащата. След осмата година на сина, бащата окончателно трябва да заеме централната роля в живота на момчето. Книгата е много интересна за майки на момченца, ако четете руски, може да си я свалите например от тук .

[desi], превода да не е тревожност от раздяла? От тук реших че е това, не чета английски