Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 5

Здравейте,

За Son-Rise намерих тази статия, интервю с Мирена Велкова  http://ivanrilski.org/index.php?option=com_content&task=view … 57&Itemid=118 . Към средата на статията разказва за обучението си в чужбина по тази система. Поразгледах и англ. сайт и доста ми допада. Ето част от изказването на Мирена:
"Изискванията към екипа от доброволци са на пръв поглед малко, но наистина много важни: да обичат детето, с което работят безрезервно и безусловно; да могат да внесат своята жизненост, енергия, изобретателност и креативност и игривост в работната стая. Контактът не трябва да не се осъществява пряко волята или желанието на детето, а да се създаде в една позитивна и спокойна атмосфера на работа в стаята. "
Книгата на Франсоаз Далто "Всичко е език", която Катина е посочила по-горе,   също ми даде допълнителен поглед върху нещата и ми се струва, че имат допирни точки.
paraplanercheto, много ми хареса идеята ти за превод на книгата.  Разбрахме се с paraplanercheto, че в книжарницата в Мол-а на Стамболийски приемат поръчки за доставка от Амазон. Ще проверим дали има разлика в таксите при група и индивидуални поръчки.

Не знам вие как сте в времето, но напоследък не ми достига, нямам почти никакво време да чета или пиша в интернет.

Поздрави и успехи на всички мами и татковци 

Аз много оттдавна питах за тази книга,питах и за едноименния филм,излъчван е по MGM,но не мога да го открия,но нямам инфо за самата система.Знам само,че е трудно изпълнима,защото едва ли не трябва да влезете в една чиста стая с детето и да не мърдате оттам.Да повтаряте всяко негово движение,звук,да му влезете в кожата един вид.Тогава се очаква то да се отвори за контакт.Затова са я нарекли "възраждане на сина". Иначе в сайта им има много клипчета и разкази на родители,който е добре с ахглийския,може да разкаже.

Актуално zа врьzката живак/ваксина/аутиzьм
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18482737?ordinalpos=1&itool=Entr

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18445737?ordinalpos=1&itool=Entr

http://www.noharm.org/details.cfm?type=document&id=1511
Ако имате време,прегледайте целият линк.

Доколкото разбрах  Son-Rise обучение се провежда в Бг.Веднъж месечно идват от Англия мисля специалисти и провеждат обучение в столицата.Да си призная не обърнах много внимание, тъй като го посещава нашата любима психотерапевтка и знам, че каквото научи ще го приложи върху обучението на детето.Цената определено ми е непосилна за мен.Принципно обученията са за специалисти основно, ние родителите не смятам, че можем изслушвайки две три лекции да прилагаме правилно дадена методика върху децата си.Но също така смятам, че трябва да сме наясно за различните видове терапии, които лежат на една обща основа.Ние някак ще сглобяваме отделните елементи в стремежа си да подредим пъзела. Леле колко поетично го написах   

Здравейте всички! За първи път ще пиша тук, но чета всичко от година вече.
Моя син е аутист и е на 21 години можете да ме питате за много ежедневни неща. Всеки аутист е различен но има и много неща които ги обединяват. Замен най-важното е да знаеш как да се справиш с ситуацията и е от голямо значение ако си запознат предварително. Пиша ви това защото преди 18 год. никой нищо незнаеше  за аутизма. Всичко съм научила сама от оскъдната литература която тогава съм намерила. Сега като чета всичко тук при Вас научавам, че ако съм знаела детето ми е щяло да бъде много по-добре вече. Но сори всеки носи своя кръст и се справч на принципа"и сам воинът е воин'. Най важното е до себеси даимаш човек които те разбира и ти помага- говоря за половинката до мен / съпруга ми/.
Много бих искала да сподели някои които има по голямо дете аутист.

Момичета и Вълк, мога да помогна с част от превода от английски. Имайте ме предвид, ако купите книгата и почнете да я превеждате.

Вълкът с дълъг ник е твоят човек  .
Ей сега четох тази тема
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=324203.0
Стана ми малко болно и реших да си споделя нещо, което не съм го писала тука. В тази тема пишат как децата се обиждат и как реагират децата и родителите им. А нашите деца, които ги обиждат как реагират..... Ами никак ..... Обиждат ги, а те се смеят /примерно/ или не обръщат внимание и то не за друго, а просто защото не са разбрали, че някой ги обижда и то преднамерено. А от това, че не разбират обидата и реагират неадекватно, на другите деца им става още по- ..... хубаво да кажем и весело.
Редовно излизаме на детска площадка, където Мири си играе. Има там и дечица от неговата детска градина. По принцип като го видят децата викат: О, Мири!.... Здрасти, Мири! ..... или нещо от сорта, показват ми, че са от неговата група и някой път ги заговарям и разбирам, че са добре настроени към детето ми. Но.... случи се така, че имаше някакво момченце, което като видеше Мири все казваше нещо, което аз не разбирах. Отива до него и му казваше някаква дума, смееше се, а аз не разбирах думата. Чуваах я, но някакси не ми беше ясна, мислех си това някой анимационен герой ли е....кво ли е  ... Докато един ден бяха две-три дечица и това същото момченце отиде и пак каза думичката на Мири /той съответно не му реагира/, но видях родителите на едното дете и се приближих до тях и попитах: "Извинете, каква дума казват децата", и те "Ами ориз..." и аз  . "Добре де, казвам, ама защо го казват на моето дете" и те на свой ред  , защото не бяха разбрали, че го казват на някого. Явно знаеха за Мири, какво му е и им стана неудобно, че не знаеха какво да ми отговорят и питаха децата защо му казвата така. Те само вдигнаха раменца и нищо не отговориха. Незнам откъде е тръгнала цялата история, но във всеки случай ми стана ясно, че за тях това беше нещо обидно, нещо което може би е станало в детската и за тях това беше обида. Болно ми беше, че моето дете нищо не можеше да ми каже по въпроса. Тогава родителите обясниха на детето си /а и на другите/ да не употребяват такива думи, и по точно имаха предвид наистина Мири.
И те не повториха.
Чувала съм ги Мири като минава покрай тях /без да се усетят, че аз съм майка му/, че: "Този Мирослав ми е грозен", а другото допълва "Да бе и на мен". Ясно ми е, че те са малки, още не могат да си формулират мислите и това, че им е грозен не се отнася за външността му, а това че е различен от тях и че не говори.
Стана много дълго, но...... вие си ме знаете и ще ме извините 

Не съм сигурна, че обяснение ще свърши добра работа Аз на сина си непрекъснато обяснявам, но като кажа на Наталия - кажи лека нощ на Евгени, а тя каже "Кажи че аз съм първата последната" (част от песен) и той се разкикоти и го повтаря безкрай и му е много забавно, никакви мои обяснения не вършат работа.И не само този случай. А тя като го гледа как се смее заразително, също се усмихва От една страна ми е болно, че не различава лоша от добра дума, от друга страна ми е спокойно, че си е щастлива по този начин

Как отговаряте на въпросите на други деца, като ви питат защо вашето дете не говори? Днес например като се разхождахме с моя син едно момиченце, което не е от нашия град, а е само на гости при баба си и ни е виждало няколко пъти на детската площадка ме попита "Лельо, защо Ицко не говори?", а аз изтръпнах защото не знаех какво да отговоря. После пак "Уж има зъбки пък не говори. Нали само бебетата не говорят. Да не го боли зъбче?" и аз точно така отговорих, че го боли 

Че така както има хора, които не могат да тичат бързо, или да рисуват добре, или да пеят хубаво като други хора, така има хора, кото се затрудняват с говора.
Всеки има силни и слаби страни, за някои деца говорът е по-труден, но пък имат други умения.

Добро утро момичета! Сложих кафето и сядам да ви прочета.
Мен също редовно ме питат защо Стели не говори. Аз отговарям, че не иска.
В детската градина децата го обичат, закачат го, въпреки, че той ги избягва. Но те са още малки и не им прави впечатление, че е различен. С напредване на възрастта ще започнат проблемите от този род - подигравки, подмятания.  Забелязвам бабите пред блока как го изпитват и после си коментират по между си. После се обръщат към мен и започват с въпросите.

zdraveite na vsichki.Az sushto imam problem i mi e trudno da otgovariam zashto deteto mi ne govori.V povecheto sluchai kazvam che toi shte progovori po kusno zashtoto mu e trudno da govori.niakoi deca razbirat,no drugi zapochvat da se podigravat.stava mi mnogo tejko zashtoto vijdam che toi ne razbira podigravkite im i nai chesto im se smee.

Здравейте!По повод какво отговарям на хората,които ме питат"Защо моето дете още не може да говори?".Елате да видите какво е в малкия град,където хората се познаваме много добре.От където мина с детето и всеки ти подмята нещо от типа"Ама той още ли не е проговорил?","Ама защо не го научите да говори?В къщи не го ли учиш?","Ама той вече е много голям,не се ли тревожиш,защо не го водите по доктори това дете?","Ама как може такова нещо,ти си здравен работник,а детето ти още не може да говори,защо не обръщате внимание на това дете?" и още хиляди такива подмятания.Това са въпроси ,отправяни към мен,а да не казвам това,което се говори зад гърба ми,защото там нещата са много грозни и не си струва да ги пиша дори.Аз също отговарям,че детето не иска да говори,само използва някой кратки думички.Но с течение на времето ще се оправи.В самото начало се опитвах да бъда по-подробна,но една моя приятелка,логопедка,на която този проблем и е известен,защото се занимава с такива деца,ми каза да не се опитвам да обяснявам на хората много,защото те наистина не могат да ме разберат.С течение на времето разбрах,че тя е права,защото колкото повече навлизах в по-подробни обяснения пред някой,едва ли не той започваше да си мисли,че на самата мене ми има нещо,или с две думи майката е мръднала психически.И така вече на никого не давам никакви  отговори,защо детето ми е така.Когато някой ме пита,усмихвам се леко,правя се,че не го чувам,обръщам се и подминавам.Но разбира се има и много дискретни и възпитани хора,с които се виждаме всеки ден и нито един път не са ме попитали,защо детето ми е такова,макар,че аз много добре виждам,че им прави впечатление.Но както ни казва и нашата специална педагожка-"Проблема си е техен.Който не го приема това,че детето ни просто е различно от останалите,да се обърне на друга страна или да се отдалечи от нас,наистина проблема си е само  негов."Аз лично нямам намерение да държа детето си изолирано от останалите,защо то крещи,тръшка се и не може още да говори.Нито ще давам обяснения,защо прави така.А какво ми е дълбоко вътре в мен,това само аз си зная,вие също знаете много добре как се чувства една такава майка,защото тук всички мами носим тази болка в сърцата си,дори и някой да не си го признават.

Ех..хич не съжелявам в такива моменти, че не живеем в БГ....
На мен подобно нещо не мис е е случвало,  а ако ме попитат заради някоя негова странност си казвам - детето има СИД и затова. ПОнякога простично обеснявам какво е това. На децата още не съм отговаряла,а ма и моя син нали е "върнат назад" , другаретата са по-малки от него и все още не питат такива неща. А и моя син е дребен и сигурно те и не подозират, че е по-голям. Но пък и тук такива деца се приемат като всяко друго...
Е, отнасяла съм "конско"  никога няма да забравя как доктора ме увика, как съм тръгнала посред зима на доктор с2 деца с шапки и якета и  с едно голо дете, облечено само  с лятна пижама Друго "конско" съм отнасяла пред магазина от една баба  Малкия батко ревеше за пакетчето биквитки на брат си, и една баба взе да ме съветва - как може да давате на другото си дете, а на това не давате - как така го пренебрегвате, едното ви дете облечено като кукла другото като клошар и т.н. Ама биквитките му бяха вече изядени, та нямаше да му дам и тези на брат му, ама си го спестих да го обеснявам на бабата и я подминах с усмивка. Сигурно много ми се е чудела как така тормозя едното си дете а другото не, кой знае какво си е мислела за мен  Обаче аз съм свикнала вече с това хората да ме виждат с "повлекан" и 2ма принца, та не им се трогвам... обръщат се след мен, ама какво да направя - много важно. За мен по-важното беше, че въобще някакви дрехи носи....
------
Правихме теста на Рейвън - тоя за познавателните способности с прогресивните матрици. Изкарахме 30 от 32 верни отговора    Да ми е виж и здрав умника на мама  Явно няма да стане оратор, ама пък може в друга сфера да прогресира  Днска цял ден играе с едни белезници  отваря ги и ги затваря до побъркване и преди малко дойде при мене и ми вика" МАМО КУПИ МИ ИНВАЛИДЕН СТОЛ" Аз му казвам - ами да ти купя, ама няма да се събере в колата" и той ми отговори"АМИ ТОГАВА СИ КУПИ КАМИОН" 
Тука в магазините има едни моторизирани колички-инвалидни столове - много му харесват и все иска една от тях и неможем да му обесним, че той неможе да се вози на тях, защото те са за хора, които немогат да ходят и ако се качи, охраната ще ни се скара.

Lilibon, много ти благодаря, ще се възползваме от милото ти предложение
Achi 87, момчето на Гери е също по голямо от повечето дечица, чийто майки пишат в темата. Наскоро разбрах за едно момче аутист в нашия квартал, което много обичало да готви и приготвяло вкуснотии на семейството си и е на възрастта на твоя син. Разкажи повече за него, моля   
На въпроса защо не говори ( все още е дребосъче и на хората не има прави такова впечатление) казвам за аутизма. Повечето баби и майки в района са интелигентни и няма нужда да разяснявам, даже една възрастна дама наскоро забеляза, че Йони дъвче необикновенно дълга бисквита и стана дума за диетата й.
За зъбите мисля да я водя на зъболекар, щом започнат да се клатят. Семейният ни зъболекар е млад, позитивен и се разбира добре с малките си пациенти. Все след някой зъб ще разбере идеята за феята на зъбките и подаръците, а и така ще избегнем един бъдещ страх за напред от зъболекарския стол.
Относно обидите, досега не са си позволявали да я обиждат. Но и аз като Любознателна мисля че важното е да е щастлива. Няма начин всички да я харесват, това което се стремя да й дам е безусловната си любов, знам колко е важно детето да се чувства обичано, не само родителя да го обича, различни неща са. Също така да има приятелчета, долкото е възможно с тази диагноза. Децата на приятелите ни обичат да се въртят около нея, да й дават играчките си, да й показват разни неща, да й говорят, а тя им се усмихва сладко. Хубавото е, че им харесва да са заедно и търсят компанията на дребосъците ни.