http://www.snimka.bg/album.php?album_id=265591&pid=6549408&lp=30 - сигурна ли си, че не е бил бременен?
- Публикувана: 12 юли 2008, 11:57 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2008, 13:28 ч.
Любители на котки - тема 9
Хохохо, неее, това му беше първата зима и стана троен, пухкав и огромен... Като се разтяга сигурно има метър и нещо 
Но си е мъжки
И тази пролет заплоди почти всички налични котки в квартала Майка ми разказва /има я на 2 от снимките/, че като бил затворен вкъщи бил много пакостлив, дращел, хапел и дори злобен понякога... Обаче като изскочи през пролетта навън и стана Цар на квартала, сега е най-гальовният и мил котаран...
Колко значи им трябва на мъжете, а
Но си е мъжки
И тази пролет заплоди почти всички налични котки в квартала Майка ми разказва /има я на 2 от снимките/, че като бил затворен вкъщи бил много пакостлив, дращел, хапел и дори злобен понякога... Обаче като изскочи през пролетта навън и стана Цар на квартала, сега е най-гальовният и мил котаран...Колко значи им трябва на мъжете, а
Утре най-късно ще ни видите и нас. 
Здравейте,момичета!
Обръщам се към вас като по-опитни за съвет:Взехме си котарак преди 1,5г.Води се порода класическа персийка,ама според мен е минал малко покрай персийките,но това няма значение,защото си го обожаваме такъв какъвто си е.Когато го взехме беше една малка космата топчица на 2 мес.Живял е само при нас-в апартамент.Кастриран е на 6 месеца.Много жизнено коте с масивно телосложение.Проблемът ни дойде с лятото-заради отпускарският сезон ни няма вкъщи всеки ден горе долу по 15ч.За един месец Чочо се промени - започна да мяука много често дори и през нощта.Намали яденето/но това може и да е от жегата,защото е космат/и спря да играе.
Решихме,че му е скучно и тъжно сам във вкъщи и за това в петък го заведохме на вилата,където са децата с баба си и дядо си.Но там направо се е сврял под терасата и почти не е излизал от там.
Съвсем е отказал да яде.А там сме му занесли всичко,дори и тоалетната.Вече втори ден кара на малко вода.Сега не знам какво да правя:дали да си го върна вкъщи и да продължим както до сега или да го оставя там с надеждата,че ще свикне.
Много се надявам да ми помогнете със съвет,защото много го обичаме и не искаме да страда
Обръщам се към вас като по-опитни за съвет:Взехме си котарак преди 1,5г.Води се порода класическа персийка,ама според мен е минал малко покрай персийките,но това няма значение,защото си го обожаваме такъв какъвто си е.Когато го взехме беше една малка космата топчица на 2 мес.Живял е само при нас-в апартамент.Кастриран е на 6 месеца.Много жизнено коте с масивно телосложение.Проблемът ни дойде с лятото-заради отпускарският сезон ни няма вкъщи всеки ден горе долу по 15ч.За един месец Чочо се промени - започна да мяука много често дори и през нощта.Намали яденето/но това може и да е от жегата,защото е космат/и спря да играе.
Решихме,че му е скучно и тъжно сам във вкъщи и за това в петък го заведохме на вилата,където са децата с баба си и дядо си.Но там направо се е сврял под терасата и почти не е излизал от там.
Съвсем е отказал да яде.А там сме му занесли всичко,дори и тоалетната.Вече втори ден кара на малко вода.Сега не знам какво да правя:дали да си го върна вкъщи и да продължим както до сега или да го оставя там с надеждата,че ще свикне.
Много се надявам да ми помогнете със съвет,защото много го обичаме и не искаме да страда
tumnokoska , аз не мога да ти отговоря , защо се е променил и на какво се дължи , може и да е някакъв временен дискомфорт , но със сигурност сте направили грешка , че сте го закарали на вилата.Котките се привързват към дома , а не към стопаните.Приемат ги , но не са като кучетата.За котката е важен домът, единствената порода , за която се твърди макар и недоказано , че се привързва към стопаните си ,колкото и кучето , това е сиамката.Така , че вие с това местене сте задълбочили още повече дискомфорта на котарака.Аз също имам екстремална персийка и той се чувства много добре , даже и сам за 2-3 дена.Може би проблемът при вас не е отсъствието ви ?! 
Но моят съвет е да го върнете обратно в къщи ! 
Но моят съвет е да го върнете обратно в къщи !
Искам да се присъединя към хубавата компания. 
Имам най-разкошното, грозничко, симпатично, любвеовилно, послушно, откачено, мило, нежно, гадно, любимо коте на света! Вече 12 години е вкъщи - пълноправен член на фамилията и абсолютен господар на сърцата ни!
Ще приложа по-късно и снимки и ще се включвам в темата /само да попрочета преди това какво сте писали, че то много, бе!/
Имам най-разкошното, грозничко, симпатично, любвеовилно, послушно, откачено, мило, нежно, гадно, любимо коте на света! Вече 12 години е вкъщи - пълноправен член на фамилията и абсолютен господар на сърцата ни!
Ще приложа по-късно и снимки и ще се включвам в темата /само да попрочета преди това какво сте писали, че то много, бе!/
Жаве , добре дошла ! Не се мъчи да четеш всичко , периодично си предъвкваме интересните теми !
И след толкова много противоречиви епитети , с нетърпение ще чакам снимките на най-разкошното, грозничко, симпатично, любвеобилно, послушно, откачено, мило, нежно, гадно, любимо коте на света!
Не се мъчи да четеш всичко , периодично си предъвкваме интересните теми ! И след толкова много противоречиви епитети , с нетърпение ще чакам снимките на най-разкошното, грозничко, симпатично, любвеобилно, послушно, откачено, мило, нежно, гадно, любимо коте на света!
tumnokoska, не знам защо се е променил, докато е стоял сам, но в момента е силно стресиран от промяната в обстановката и е нормално да не яде. Ти казваш, че е живял само в апартамент, а сега е в двор, което е стресиращо за 1 котка. навсякъде дебнат опасности, чужди котки, непознати шумове и миризми, ти не би ли се стреснала?
tumnokoska, присъединявам се към мнението на Диди, като имам да добавя още нещо. Аз мисля, че котките се привързват в известна степен и към стопаните си. Вашият Чочо се е сдобил с двойна травма - един път вашето отсъствие и втори път - преселването на вилата. Според мен се чувства изоставен. 
Наш Фокси си го мъкнем с нас ту в София, ту във Варна. И на двете места се чувства прекрасно, не му трябва време за адаптация, помни всичко и се ориентира на секундата без всякакви сътресения. Твърдя, че без нас страда, когато сме го оставяли сам за няколко дни, въпреки че идва човек да го храни и си е на собствена територия. Носили сме го и на други, по-непознати места - свиква бързо. Аз обаче го обгрижвам страшно много, говоря му постоянно, гушкам го и така мисля че му намалявам стреса от местенето.
Да, убедена съм, че физическият контокт между котката и стопанина е много важен
Наш Фокси си го мъкнем с нас ту в София, ту във Варна. И на двете места се чувства прекрасно, не му трябва време за адаптация, помни всичко и се ориентира на секундата без всякакви сътресения. Твърдя, че без нас страда, когато сме го оставяли сам за няколко дни, въпреки че идва човек да го храни и си е на собствена територия. Носили сме го и на други, по-непознати места - свиква бързо. Аз обаче го обгрижвам страшно много, говоря му постоянно, гушкам го и така мисля че му намалявам стреса от местенето.
Да, убедена съм, че физическият контокт между котката и стопанина е много важен
Благодаря за отзивчивостта ви,момичета!
Едно,че децата ги няма,а сега и котето.
Къщата ни направо опустя!!!
Когато Чочо дойде вкъщи бях полудяла от възмущение:мъж,деца,а сега и котка да гледам.Три дена говорих на мъжа ми да го даде на някой друг да го гледа.Накрая се съгласих с триста уговорки да остане малко при нас.Сама не разбрах кога започнах да го обожавам.В интерес на истината никога не ми е тежало да се грижа за него.
Утре отиваме да си го вземем,че страшно липсва!
Благодаря ви още веднъж
Едно,че децата ги няма,а сега и котето.
Къщата ни направо опустя!!!
Когато Чочо дойде вкъщи бях полудяла от възмущение:мъж,деца,а сега и котка да гледам.Три дена говорих на мъжа ми да го даде на някой друг да го гледа.Накрая се съгласих с триста уговорки да остане малко при нас.Сама не разбрах кога започнах да го обожавам.В интерес на истината никога не ми е тежало да се грижа за него.
Утре отиваме да си го вземем,че страшно липсва!
Благодаря ви още веднъж
Благодаря за отзивчивостта ви,момичета!
Едно,че децата ги няма,а сега и котето.
Къщата ни направо опустя!!!
Когато Чочо дойде вкъщи бях полудяла от възмущение:мъж,деца,а сега и котка да гледам.Три дена говорих на мъжа ми да го даде на някой друг да го гледа.Накрая се съгласих с триста уговорки да остане малко при нас.Сама не разбрах кога започнах да го обожавам.В интерес на истината никога не ми е тежало да се грижа за него.
Утре отиваме да си го вземем,че страшно липсва!
Благодаря ви още веднъж
Едно,че децата ги няма,а сега и котето.
Къщата ни направо опустя!!!
Когато Чочо дойде вкъщи бях полудяла от възмущение:мъж,деца,а сега и котка да гледам.Три дена говорих на мъжа ми да го даде на някой друг да го гледа.Накрая се съгласих с триста уговорки да остане малко при нас.Сама не разбрах кога започнах да го обожавам.В интерес на истината никога не ми е тежало да се грижа за него.
Утре отиваме да си го вземем,че страшно липсва!
Благодаря ви още веднъж
Прибери си я душичката, ще се отблагодари с много любов!
Препоръчани теми