Майката на баба ми родила няколко деца, но всички момичета боледували и умирали още като бебета. Когато била бременна с баба ми, няколко вечери преди да роди, сестрата на прабаба ми сънувала сън, в който отивала на гробищата и на някакъв определен гроб и там намирала нещо. Като се събудила отишла на същото място и намерила зад гроба две златни обици. Тези обици ги сложили на баба ми като се родила и тя била жива и здрава. Когато майка ми е била малка също е боледувала много и баба ми и пробила ушите и е сложила същите обици. Аз до 6тата си година пък не излизах от болниците, и бях все на инжекции... На 6тата ми година баба ми ме заведе и ми сложи въпросните обици и спрях да боледувам. Тази история я знам от малка. Не знам доколко е истина, доколко съвпадения и случайности, но не вярвам баба ми да ме лъже. Тя сега е на 80 години и не помни много, но когато я накарах преди два месеца да ми разкаже отново тази семейна легенда, както аз я наричам, тя ми я каза абсолютно както и преди, все си мисля е ако ме лъжеше, щеше да е забравила измислената история.
Слава Богу дъщеричката ми е здравичка, и за сега не се налага да проверявам чудото на обиците. Но все пак ги пазя.