Случи ми се нещо странно.. II част

без никой да се засяга от написаният ми пост, но наистина темата се разводни. И моля не ми пращайте лични злобни съобщения 

Здравейте! Това което ще ви разкажа е свързано с покойния ми брат. На 3 ден от смъртта на брат ми бяхме легнали на с майка ми и баща ми на спалнята. Бяхме съкрушени от загубата и си говорихме, когато щората на 1 прозорец започна да се движи, сякаш някой я вдигаше за да надникне и я пускаше пак. Повтори се 3 пъти. Всички бяхме будни и го видяхме, не се изплашихме, по скоро ни стана мило, че може би е брат ми. Искам да уточня че нямаше никакъв вятър, никакво течение, което би предизвикало движението, освен това ако има вятър ще се движат и другите 2 щори. Баща ми е абсолютен атеист и не вярва в тези неща но след тази и ще няколко случки започна да ходи на църква. Има и още истории, но на да ви отегчавам, ще спра за сега.

Ако някой разкаже накратко истинската история, ще си бъде съвсем по темата. Поне някоя по - интересна и действителна случка да прочетем. Че напоследък все едно и също се пише, на кой какво му се присънил.

P.S. Дано никой не се засегне, но мисля, че за доста хора е любопитна истинската история за Анелиз Митчъл, а не всеки има време да изгледа целия филм.

Бях на кръщене. В църквата беше задушно. Още с влизането си, помислих, че е ужасно топло.
Попът беше почнал с ритуала. Когато стигнах почти до другите гости, попът вдигна очи към мен, усмихна се и каза:
"Иди да пуснеш климатика"!
Стори ми се много странно! Пък може и да си въобразявам.

Да, темата действително доста се разводни. Знам, че ви е интересно, но чатът стана твърде много. Айс, само докато каза, че е имало ганайка между вас веднага разбрах, че тя е свършила белята.   Преди време четох някакъв пътепис, написан от журналистка, която е ходила в Африка. Не помня кой знае какво, но беше описала как вождът на едно африканско племе и дал амулет, да я пази, защото щяло да и се лучи нещо много лошо. Тя не искала да го взима, понеже не вярвала в такива неща. После обаче катастрофирала и едва оцеляла. И май се върнала да си вземе амулета (тук наистина съвсем не съм сигурна как е било). Това го пиша, защото някой друг може да го е чел и да се сети, беше в списание от типа на Паралели.

Едната ми баба преди да почине се залежа на легло три месеца. Баща ми я гледаше и твърди, че няколко дни преди смъртта си тя говорела с починалия си брат.   Интересното е, че аз до смъртта на баба не бях чувала нищо за този брат. После разбрах, че той е починал на 10 годишна възраст от менингит - изкъпал се в реката и легнал да спи на сянка под едно дърво...

И като казвате за пожеланията, дето се сбъдват не както трябва... В началото на месеца имах рожден ден и няколко седмици по-рано баща ми казвал на майка ми да дойдат във Варна да ме видят, на рожден ден един вид. Всичко много хубаво, но на рожденния си ден бях в болница и едва ги накарах да не идват. А около месец преди влизането си купих една нощница и си помислих, че това е идеалната нощница за пред доктори. Е, показах им се баш с нея.  

А, да, за тоя случай в София...може би човечецът просто е прекалявал с алкохола? Затова се е запазил.

Да споделя и аз нещо с пожеланията, които се сбъдват. Не ми е страшна историята, но все пак ето:

Преди време трябваше да ходя на интервю за работа и една седмица преди това си помислих какъв майтап ще е ако отида и ми е пресипнал гласа, какво ли ще правя...
И наистна точно ден преди интервюто аз пресипвам, не мога да говоря, едвам шепна.... това без никаква причина, нито ме е боляло гърло, нищо. А и дотогава не ми се е случвало да си губя гласа....
Отидох, представих се шепнейки/грачейки и си обещах повече да не ми минават такива мисли през главата.....

ето това е истинската емили роуз  изглеждаужасно
http://i.ytimg.com/vi/x4n9vK0_mdk/default.jpg


http://www.youtube.com/watch?v=x4n9vK0_mdk&feature=related

Я стига, децата от могилино изглеждаха хиляди пъти по- зле! и поне знам че беше истина!да постна ли снимките им тук, ако сте ги забравили!

Аз не съм  гледах филма потресяващо е .Направо ужас.Никой филм не може да се сравни с това.Винаги е пред очите ми

Да живна темата с поредния „роман”. Мислех да я постна вчера, но нямах нет – приемете го като виртуална почерпка за първия Р.Д. на щерката...

Първоначално се сетих за случката преди няколко дни, покрай  темата с анкета, касаеща   „преживяли унижение, насилие ....”  дори започнах да пиша, но по някое време се усетих, че  не съм за там ...
По същество: През 1991г., майка ми взе под наем общото мазе на блока /9 м2,/ в който живеехме и отвори миниатюрно магазинче за хранителни стоки. Семейството ми не разполагаше с много средства и повечето стока  взимахме на консигнацния,  магазинчето беше ситуирано на добро място и клиентелата  нарастваше. Не че забогатяхме – но по някое време усетихме някава стабилност и се опитахме да разшириме дейността,  според търсенето – имаше няколко строежа наоколо и работниците  питаха защо не отваряме по-рано и не предлагаме еди-какво си. Допълнихме асортимента с кафе/чай/бульон, сандвичи и бургери...  Аз отварях в 5ч., към 7 предавах щафетата и тръгвах на училище. Та  взехме още един хладилник-фризер, микровълнова и кафемашина / внос  втора употреба,  всичко на изплащане за 1г./...  Потръгна, но 3-4 месеца след това ни обраха. На 3-тият  ден от Великденските празници. По това време бях при гаджето от провинцията /дето толквова го спрягах  в старата тема/, когато ми се обади майка /плачейки/, че са взели почти всичко – от стоката – най-скъпото /цигари, алкохол, шоколади, луканки/,  кафемашината и микровълновата /солидна цифра бяха, по онова време/.
Казах и че ще си дойда на следващият ден. Буквално откачих.... такава злоба не помня да съм изпитвала !!!  Среброто  което носех /5 пръстена, масивна гривна и една дебела верижка с огромен кръст/,  почерня за броени часове –придоби антрацитено черен цвят /най-черното черно, което може да си представите/!  Не мигнах цяла нощ, на сутринта хванах първият рейс за Сф. и в  9 ч. сутринта бях първа в районното, а там отекчени и лаконични, повториха това, което бяха казали и на майка ми – дори и да  открият виновниците, да не сме се надявали, щото пласирали „незабавно и крадяли поръчково”, ползвали за  „ударите” си малолетни /с висящи дела, но недосегаеми поради възрастта си/.
Реших да си направя собствено разследване,  все пак бях израстнала в квартала и въпреки, че всячески избягвах подобни среди /ако трябва да съм  напълно откровена,  причината не беше в хипотетични морални задръжки, а  в изключителната  ограниченост и простотия на контингента, поради което не намирах допирни точки /, се „имах” с по-нормални хора, но не така придричиви в контактите си, като мен.
За по-малко от седмица разбрах кой  е „поръчителят” и кои са изпълнителите.  Първият беше син на приятелка на майка ми, а „водач” на „2-мата ударници”се оказа един пикльо от блока ми,  добър приятел/съученик на брата на моя близка /от циганската история/, с 2 г. по-малък от мен.
Е, разбрах ги кои са, но както се оказа, законово нищо не можех да  докажа или направя.  Колко клетви им хвърлих в безсилието си,  не е за разправяне. Не знам  дали е съвпадение, но и двамата умряха за по-малко от година след случая. Здрави, прави и млади момчета. Първо беше момчето от моя блок, живееше  на 2 ет., в последния вход, 4м. след обира внезапно му хрумнало да се качи на последният етаж /7/ и със засилка да избие стъклото, за да скочи. Разправяха, че бил наркоман и се метнал в момент на абстиненция – но не беше! Остана си завинаги на 15 г.
Другият умря при катастрофа, 9м. след обира. на 24 г.–  от 5 човека в колата, само той на  място /шофирал е/ – другите се отървали с повърхностни драскотини.

Вероятно отнова става дума за случайно съвпадение,  но не мога да забравя  какво им „пожелавах” месеци наред, докато изплащахме откраднатото....
Третият не го познавах /гастрольор от някакво село/, не знам дали го е сполетяло нещо – дано да е жив и здрав!
От тогава се опитвам да игнорирам и забравям напълно хората, които ме нараняват по някакъв начин, първоначално пробвах номера с другата буза, но  нещо не се получава при мен...

Daniabc, честита ти Рожденичка! Да расте умна, здрава, чаровна и любопитна!    Хубав празник!   

Аз съм от спряганите съботници.
Като дете и тийн бях много пълна и постоянно ме подиграваха.Особенно един съученик Един ден го погледнах в очите и му казах да ти изсъхне езика дано!След 10 дена му откриха рак на ларинкса и го оперираха.Повече неможеше да говори.До края на живота си ще изпитвам угризения за тези мои думи.Много често се случва да поискам нещо на ум и да го получа.От доста време внимавам какво мисля и какво си пожелавам наум.Неприятно е.И ми е странно.
Майка веднъж отиде да тегли голяма сума пари.Мислеше да ги прибере във вътрешния джоб на сакото си,отгоре с палто(зимно време).Казах й задължително да отиде следобяд и да носи дамска чанта.Тя ме погледна все едно не съм добре и така.Нападнали я и я ограбили някакви цигани сутринта на път за банката ,свили и връхните дрехи и пръстените ,златна гривна и синджира от татко.Не носела дамска чанта.Те се озлобили и свили връхните й дрехи и видели златото и окрали й него.Дълго време се тюхкаше че не взела чанта да и грабнат нея и да избягат.

Това с клетвите и пожеланията е гадно.
Не мислите ли, че един ден може да се върне към вас?

Гадничко е, ама все пак мисля, че никой, който е казвал нещо в яда си, не е мислил, че ще се случи.  Е има и изключения ....

Имам един въпрос.Възможно ли е циганка да ти познае,без да хвърля карти,без да ти види ръката,дори очите ти да не вижда(защото бях с очила),ей така от нищото?