Около Нова година да е било, минавам покрай една циганка, клечи пред един магазин и продава сурвачки. Какво се завъртях оттам, тя викна по мене и като се обърнах ми каза, че другата седмица ще родя (бях бременна в девети месец). Аз се засмях и си продължих. Термина ми беше след две седмици, а пък и зимата бях с доста дебело яке, та корема ми не се виждаше особено добре, много познати, които ме срещаха на улицата, така и не виждаха, че съм бременна. Та както и да е... Бях болна по това време с много жестока кашлица и една сутрин, както си кашлям, водите ми се спукаха, но не отдолу, а отгоре. Приеха ме в болница, нямаше никакви признаци да родя скоро, след три дни водите ми изтекоха, без каквато и да е възможност за естествено и тръгнало по нормален път раждане, в крайна сметка ми направиха секцио. С две думи, тази циганка ми позна (не ме е викала да ми гледа, само се провикна, че другата седмица ще родя). Мисля си, че разбра по корема ми, все пак сигурно много бременни е виждала сред близките си, но пък и от дебелите дрехи не се виждаше добре. Срещам я същата циганка по улиците, тя всъщност продава разни неща (мартеници, сурвачки, дрънкулки разни) никога не съм я виждала да гледа на някого или да подвиква на хората какво ще им се случи, но от тогава се чудя дали има някаква способност да гледа тая жена или си е чисто съвпадение...
