някой посвещавал ли ви е стихотворение

Мдааа  , и песни.. както и само музика.

  Много е хубаво!

Да 

Да. Преди доста години един приятел (не гадже). Пазя си го още. Трудно мога да се сетя за текста, обаче. не беше кой знае каква неземна поезия, ама си ми е ценно.

Да майка ми, но в момента не мога да го цитирам

и аз имам своето стихотворение.много е приятно.

Стихотворение,не.Но,песен,да.
Съпругът ми написа песен за мен.Музика,текст....
Покани ме в тях.Свири ми на пиано,пя ми на ушенце....и ми предложи брак.
Нямаше как да кажа,не!

Да. Приятно е усещането.  Наистина.
Вдъхновителка съм се чувствала, муза почти.

Да, посвещавали са ми. Едното беше на немски, другото не го помня дословно,но звучеше много красиво и по детски-романтично. Обаче го изгубих    От същия поетик пазя това:

Желая мрачно да бъде небето над тебе
покрито с облаци рошави, дъжд да хвърчи,
за да си вкъщи на сухо пред компа приведена
с мойте низове думи пред твойте очи.
 
Желая токът да спре и сняг да прелита,
да мръзнеш увита с пуловери два,
за да мога със кофи кюмюр да притичам
и да потропам на твойта студена врата.
 
Желая гарги да дойдат, на огромни ята,
всички плодчета в СЗ да бъдат изядени,
за да дойда подскачайки с купа в ръка
само теб да почерпя с череши и ягоди.
 

Да наскоро една жена.

Ей buttinsky явно някой е бил доста влюбен,а?Много е силно и красиво...

Когато бях в 7-и клас едно момче от класа ми беше много луднало по мен и почти всеки ден ми пишеше някакви любовни стихчета.Беше мило,но...несподелено.Аз не го харесвах.
И мой близък приятел ми беше посвещавал стихове,но те бяха толкова смешни.Имаше и карикатури към тях.

Не, на мен не са

За съжаление до сега никой.

Да,един затворник който беше в Психиатрична болница с шизофрения.
Аз работех в същата болница.Незнам защо е избрал точно мен и кое го е подтикнало да се вдъхнови толкова,но скоро след като ми даде стихотворението (написано на жълт лист) беше по добре и го преместиха в Рехабилитация.
Пазя го още.Казва се "Българската Кралица"  
Психиатрите като го прочетоха доста размишляваха ,стигнаха до извода,че този човек най вероятно си е внушил,че живее в България или може би мечтае да живее там. Шанс да замине обаче няма.След рехабилитацията си заминава отново в затвора за да си излежава присъдата.

Не

все още не , но не е късо 

Да, бивши гаджета 

Обаче сега се замислям, че много повече бих искала да е от майка ми 

Не! Нямала съм честта да познавам толкова поетични и романтични души. Или просто не съм заслужила.

Много мило, сладко едно такова. Само дето аз прочетох първо "за да мога с кофти кюмюр да притичам..." и доста се развеселих  .

Да, посвещавали са ми много.  Какво да се прави, такава ми беше младостта, поетична и романтична. Ще си позволя да постна едно, което няма да забравя никога...

Акростих

Очисти очите си от болката
Болката сега не ти прилича
Идвам да те взема със двуколката
Черният ми кон към тебе тича
А ти изтрий сълзата недоплакана
Метни на рамо моя тръпнещ ритъм

Тогава аз ще дойда, мила, чакай ме
Естествен, топъл, търсещ, ненаситен

Тогава ще се разтопя в косите ти
Очите ти ще пратя на небето
Не чуваш ли кънтежа на копитата
Излез навън, ела да ме посрещнеш!

П.С. Моля, ако авторът се познае, да ми драсни едно ЛС. 

П.С. 2 buttinsky, прекрасно е. На авторката на темата пък направо ме просълзи. 

Лошото е,че аз малко късно разбрах,че е бил влюбен. Не знам как е могло да ми убегне Прекрасна кореспонденция имам с това момче(и се радвам,че не съм я затрила цялата), ама той пък от едното нищо можеше да сътвори цяла цветна и интригуваща история..тююх, да е жив и здрав.

  Да, няколко различни мъже. А един от тях и музика ми посвети преди години. Нищо особено, но много мило. Не са повлиявали на отношението ми към тях, но, безспорно, много мило и романтично от тяхна страна.

Аз съм посвещавала, на първата си "голяма" любов и на сегашната ми,и бъдеща, и настояща любов.
Иначе едно момче ми посвети едно стихотворение,но то не е писано от него. Просто като го четял се сещал за мен.
 buttinsky, красиво е.

Мъжете,които са ме обичали не са били от най-романтичните.Аз обаче съм посвещавала не един,а много стихове на един мъж и се ожених за него.Това е мъжът до мен и баща на децата ми.Когато му посвещавах стихове бяхме почти деца-аз на 17,той на 18 години.Като ги чета сега,почти винаги плача,защото си спомням точно кога и как съм ги написала и колко отдавна беше това.

Да, великият шедьовър -

Най-обичам в тоз живот
да целувам Деси
и компот.

Едно ободряващо стихче от моя приятелка, в период, когато животът ми беше доста самотен и тъжен ...

.... две от сестра ми, в нейния стихоплетски период, когато беше писала дори реквием за умрялата хлебарка в банята ...

... и едно стихотворение от мъж. Говореше се как го мамя като видение в теменужения мрак или нещо такова. Той беше за мен специален човек, много го обичах, а той много ме нарани. Сега предпочитам да не се сещам за това. Пък и на приятелката преди мен беше посветил седем тетрадки стихотворения, тъй че мойто го броя за капка в морето 

да.

Да, едно бивше гадже. Стихотворението беше хубаво, но без да искам съм изхвърлила листчето. Както и да е, бездруго нямаше да го пльосна тук. 

Да, няколко от дядо.  Издаде даже книжка, в която публикува и тях
iv40 много хубаво стихче. Вдъхнови ме да сътворя и аз едно за дъщеря ми.

Да,в съзнателния ми живот двама души са ми посвещавали стихотворения.Първия път се оказа,че са малко изплагиатствани,но това го разбрах впоследствие.За тогавашния момент беше хубаво.Втория път наистина беше писано за мен.Просълзи ме,беше много истинско и нежно.От човек,който ме обичаше,но по ред причини не можеше да бъде с мен.

За стихотворение не съм сигурна, но, като малка много съм обичала приказките /и сега ги обожавам  /, но повечето са били много кратки и майка ми е писала не малко разкази и дори един роман, за да има непрекъснато какво да ми чете  .
Самата аз имах един период, в който изписах не една и две тетрадки със стихотворения и някакви приключения /така да се изразя/ свързани с едно момче, по което бях луднала тотално .

Най-често аз пиша за любимите си хора.На мен рядко посвещават,явно се притесняват или не мога да провкирам тая романтична нотка в душата на другия.
Имам едно посветено на майка ми за 8 март:

От  душата ми любов  извира
Към  тебе , майчице добра
И  иска ми се да целуна
Най-нежните ръце в  света.
Обичам  те със силата голяма
На още малкото дете в мен
И  днес ти подарявам
Най-прекрасният  букет от мен.  

На дъщеря ми:
Слънце мое,радост бяла
Нежно,мъничко дете,
Цвете в топла утрин
Обичам те от все сърце.
Как се моля за щастието твое
И отправям аз към бог молби
Да бди над теб и да те пази
В тези трудни дни.
Бъди разумна,вярна и богата на чувства и мечти.
Давам ти криле да полетиш
И дом,за да се завръшащ,когат’ се умориш.


На мъжа ми(беше ме обзела една романтична вълна ,та стих след стих писах тогава):
Обичам те любими
тръпне всичко в мен
ти си моето коктейлче
в този жарък ден...
Изпивам те до дъно
и пак наливам с финес
няма друго чудо
което да ме изпълва
тъй на шест.
Маслинка ще си сложа
и бавно с устни ще отхапя
и от нея, и от влажната ти кожа
сърцето си в чашката ще ти покажа.
Изпивай ме и ти с наслада
за жадното ми тяло туй е най-голямата награда
превръщай ме в сладост и копнеж
изпивай ме до дъно
порива е в  мен  горещ...
Още ли се чудиш и гориш
ела при мен  жаждата си ти да утолиш.


А и за една приятелка имам стихче:
Имам си приятелка добра
Нежна,умна и чаровна
Тя е далече,не е при мен сега
Но я усещам всеки ден
Тук в нета идва с усмивката си най-добра
Пием си кафето сутрин
и цели дни минават в разговори искрени и честни.
Когато ми е тъжно
Тя с мен поплаква
Когато весело ми е
С мен се смее.
Делим добро и зло,
Радост,копнежи и мечти
И няма нищо да ни раздели
Щом в сърцето ми е тя
Моето Диди,моята приятелка добра

Аз да ви призная, колкото и невероятно да ви се струва, на мен преди време едно много романтично пиченце от Русе ми посвети стих, даже някъде го записах...много хубав беше...Малко стил Пол Елюар така...сюрреалистично...Ама то и живота и един такъв...мажът и я напусна и се ожени за най-добрата и приятелка...Той нали и Елюар е бил напуснат от Гала, която се омъжила за приятеля му Дали..Или бъркам..Та затова пише като Елюар сигурно. От Русе беше, но не е Флор.... Хахаха. Флор би ми посветила единствено некой епитаф и то с голям кеф

И на мен бившият ми приятел ми писа стихотворение. Адски се трогнах тогава, въпреки че беше ясно, че отива към самоизява по-скоро, отколкото завладян от романтика да седне да си излива душата. После тръгна с него да участва в някакъв конкурс, стигна до финала май, ама не взе награда. Беше пълно с някакви сложни шекспировски думи, на английски беше, той следваше в САЩ. Сега помня само първия ред, като по-лесен - Sonya, sonya, sweet nymph of my heart, по-нататък не знам, много беше трудно. Мисля, че го пазя някъде, но няма да се върна да го прочета, да не се разчувствам излишно 

Единствено мама ми е посвещавала стих. За друг не знам. Но аз съм посветила на много хора, на различна възраст, и мъже, и жени.

Мъжът ми често ми пише стихотворения когато е в командировка. Започват нежно и любящо, а в края винаги има явен сексуален намек. 

Посвещавали са ми, на английски е, от една много, много голяма и недоизживяна любов.
Сега ще се боря цяла вечер със себе си да не се ровя в кутиите със спомени и да не го чета 

Лично до мен не, но аз съм го правила...по скоро песен с мой текст и музика...!
А иначе класната ни в 12-ти клас ни посвети стихотворение... беше много хубаво...как грозните патенца дето ги взела от 5 клас, станали красиви лебеди в 12-ти

Да, мъж.
Аз съм подарила песничка на дъщеря си, която много обича да й я  пея преди да заспи и много се гордее, че е само нейна.

Да.

Не, нямала съм близки контакти с поети, за да може някой да ми посвети стих.

На мен не.
Аз съм посвещавала.

Да - от двама мъже 
Едният даже го бе написал така, че свиреше и пееше....ех, спомени 

Много красиво бе, жалко, че сегашния ми голям Дзвер няма и нотка романтика  ама не може всичко хубаво събрано в едно

На мен не... но на котарака ми беше посветено следното:

Шушу, славния юнак
тенджера обърна пак.

..... имаше и още, ама не помня къде съм го скрила 

Да

 Да, преди няколко години от моя скъп съпруг. След години съвместен живот и освен това не беше съвсем спонтанно (а ти можеш ли да ...) аз очаквах нещо от рода на:
 Мойта мила всяко лято
 щастливо яхнала метлата...
 Ама се оказа романтично .

Да, била съм муза на четирима мъже. Никой от тях не избрах да остане до мен завинаги. Явно съм а-романтична 

Да. Стихове, картини, песни. Типът на посвещенията дава представителна извадка на тези, дето са били до мен /не са ми посвещавали фирма /.

Да, в далечната 98 г.  Тогава беше още неизвестен певач, ама сега.......

Да. Баща ми. Всъщност е песен, но само текстът е изцяло негово творение, музиката е видоизменена любима негова мелодия.

да  :

това стихотворение е страхотно.Искам да поздравя майка ти.

Не, но овца.

да, една цяла книга с разкази и стихове ала Кафка.
четеш и после отиваш да се бесиш.
ще изровя едно и ще го пусна тук. много са зловещи.
но все пак съм поласкана.
бяхме женени 10 години. написа я след развода.

мата,аз много харесвам такива стихчета, пусни някое. Приготвила съм въжето и чакам
Лиси, страотно жувотну

Веднъж ми посветиха песен.Много добре звучеше,но не беше на български.

Да. Няколко поета имаше около мен
Скоро ги намерих.
А аз съм посветила много стихове на възможно най-непоетичният 

Да,и на мен ми посветиха веднъж стихотворение.Много беше хубаво,но за съжаление го изгубих

Да.

Ама съм и аз  Изтрих всичките си писания....а сега отначало

Ами не са писателствали в моя чест...поне не по традиционния начин. Посветиха ми компютърна програма (наречена на мое име), друга, която изписва "Обичам те моя wee.jess, сега и завинаги!" и разни други работки, както и анимирана програмка с нашата история в картинки (емотикончета и наши снимки).

(Някой дали ще реши че си пада малко компютърджия       

Посвети ми и цитат от поема......... (   как можах да забравя името, но ще го допълня по-късно ).

По -късно този ден    Ето го:


Song of Solomon
.
.
.
Chapter 2
1.   I am the rose of Sharon, and the lily of the valleys.
2.   As the lily among thorns, so is my love among the daughters.
3.   As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, and his fruit was sweet to my taste.
4.   He brought me to the banqueting house, and his banner over me was love.
5.   Stay me with flagons, comfort me with apples: for I am sick of love.
6.   His left hand is under my head, and his right hand doth embrace me.
7.   I charge you, O ye daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that ye stir not up, nor awake my love, till he please.
8.   The voice of my beloved! behold, he cometh leaping upon the mountains, skipping upon the hills.
9.   My beloved is like a roe or a young hart: behold, he standeth behind our wall, he looketh forth at the windows, shewing himself through the lattice.
10.   My beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.
11.   For, lo, the winter is past, the rain is over and gone;
12.   The flowers appear on the earth; the time of the singing of birds is come, and the voice of the turtle is heard in our land;
13.   The fig tree putteth forth her green figs, and the vines with the tender grape give a good smell. Arise, my love, my fair one, and come away.
14.   O my dove, that art in the clefts of the rock, in the secret places of the stairs, let me see thy countenance, let me hear thy voice; for sweet is thy voice, and thy countenance is comely.
15.   Take us the foxes, the little foxes, that spoil the vines: for our vines have tender grapes.
16.   My beloved is mine, and I am his: he feedeth among the lilies.
17.   Until the day break, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart upon the mountains of Bether.

Рисували са ми картина която още пазя,свири ли са ми на китара..... ама стихотворение още не.Сега се прибирам и награбвам моя хубавец да пише ода

Писали са ми разни неща, но в изблик на ярост ги изтри 

A, не е задължително да е твоя Дори е препоръчително да не е   

Да. Съпругът ми,  но е лично и няма да го споделя тук....