Не 
- Публикувана: 14 юли 2008, 12:20 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2008, 20:02 ч.
някой посвещавал ли ви е стихотворение
Желая мрачно да бъде небето над тебе
покрито с облаци рошави, дъжд да хвърчи,
за да си вкъщи на сухо пред компа приведена
с мойте низове думи пред твойте очи.
Желая токът да спре и сняг да прелита,
да мръзнеш увита с пуловери два,
за да мога със кофи кюмюр да притичам
и да потропам на твойта студена врата.
Желая гарги да дойдат, на огромни ята,
всички плодчета в СЗ да бъдат изядени,
за да дойда подскачайки с купа в ръка
само теб да почерпя с череши и ягоди.
Много мило, сладко едно такова. Само дето аз прочетох първо "за да мога с кофти кюмюр да притичам..." и доста се развеселих
.
Да, посвещавали са ми много. 
Какво да се прави, такава ми беше младостта, поетична и романтична. Ще си позволя да постна едно, което няма да забравя никога...
Акростих
Очисти очите си от болката
Болката сега не ти прилича
Идвам да те взема със двуколката
Черният ми кон към тебе тича
А ти изтрий сълзата недоплакана
Метни на рамо моя тръпнещ ритъм
Тогава аз ще дойда, мила, чакай ме
Естествен, топъл, търсещ, ненаситен
Тогава ще се разтопя в косите ти
Очите ти ще пратя на небето
Не чуваш ли кънтежа на копитата
Излез навън, ела да ме посрещнеш!
П.С. Моля, ако авторът се познае, да ми драсни едно ЛС.
П.С. 2 buttinsky, прекрасно е. На авторката на темата пък направо ме просълзи.
Какво да се прави, такава ми беше младостта, поетична и романтична. Ще си позволя да постна едно, което няма да забравя никога...Акростих
Очисти очите си от болката
Болката сега не ти прилича
Идвам да те взема със двуколката
Черният ми кон към тебе тича
А ти изтрий сълзата недоплакана
Метни на рамо моя тръпнещ ритъм
Тогава аз ще дойда, мила, чакай ме
Естествен, топъл, търсещ, ненаситен
Тогава ще се разтопя в косите ти
Очите ти ще пратя на небето
Не чуваш ли кънтежа на копитата
Излез навън, ела да ме посрещнеш!
П.С. Моля, ако авторът се познае, да ми драсни едно ЛС.
П.С. 2 buttinsky, прекрасно е. На авторката на темата пък направо ме просълзи.
Ей buttinsky явно някой е бил доста влюбен,а?Много е силно и красиво...
Когато бях в 7-и клас едно момче от класа ми беше много луднало по мен и почти всеки ден ми пишеше някакви любовни стихчета.Беше мило,но...несподелено.Аз не го харесвах.
Когато бях в 7-и клас едно момче от класа ми беше много луднало по мен и почти всеки ден ми пишеше някакви любовни стихчета.Беше мило,но...несподелено.Аз не го харесвах.
Прекрасна кореспонденция имам с това момче(и се радвам,че не съм я затрила цялата), ама той пък от едното нищо можеше да сътвори цяла цветна и интригуваща история..тююх, да е жив и здрав.
Мъжете,които са ме обичали не са били от най-романтичните.Аз обаче съм посвещавала не един,а много стихове на един мъж и се ожених за него.Това е мъжът до мен и баща на децата ми.Когато му посвещавах стихове бяхме почти деца-аз на 17,той на 18 години.Като ги чета сега,почти винаги плача,защото си спомням точно кога и как съм ги написала и колко отдавна беше това.
Едно ободряващо стихче от моя приятелка, в период, когато животът ми беше доста самотен и тъжен ...
.... две от сестра ми, в нейния стихоплетски период, когато беше писала дори реквием за умрялата хлебарка в банята ...
... и едно стихотворение от мъж. Говореше се как го мамя като видение в теменужения мрак или нещо такова. Той беше за мен специален човек, много го обичах, а той много ме нарани. Сега предпочитам да не се сещам за това. Пък и на приятелката преди мен беше посветил седем тетрадки стихотворения, тъй че мойто го броя за капка в морето
.... две от сестра ми, в нейния стихоплетски период, когато беше писала дори реквием за умрялата хлебарка в банята ...
... и едно стихотворение от мъж. Говореше се как го мамя като видение в теменужения мрак или нещо такова. Той беше за мен специален човек, много го обичах, а той много ме нарани. Сега предпочитам да не се сещам за това. Пък и на приятелката преди мен беше посветил седем тетрадки стихотворения, тъй че мойто го броя за капка в морето
Препоръчани теми