ДЕКЕМВРИйското човече щом с крачета сритва, мама сладко се усмихва!

Здравейте момичета!
Аз не можах да се включа в миналата тема, ама сега бързам да се разпиша тук.
първо да ви кажа, притеснението ми за бактериите- давах стерилна урина и ми казаха, че тя е чиста. Само се притеснявах напразно. А днес трябваше да съм на преглед, че от 1 месец не сме гледали бебо, но лекарката я били извикали за спешно секцио и трябваше да си тръгна. Ще ходя утре.
По темата за това къде ще настаним бебо- аз май съм единсвенета, която иска от начало бебето да си е в неговата стая. Защото си мисля, че като го свикна при нас и после ще му бъде трудно да го преместим в неговата стая. Още не сме купили нищо за стаята- празна е. но смятам да сложа там и легло като за мен, ако се наложи да оставам понякога там. Не си го представям много де. А какво мислите - кошарка или креватче?

Бебето живот и здраве ще бъде при нас в спалнята, за сега нямаме детска стая, защото едната ни стая е кабинет. Като поотрасне след годинка ще видим как са нещата и как да се преконфигурираме
Точно тези дни обмислям въпроса с отопляването. Спалнята ни е много малка - 10кв.м и се оказа, че не е подходящо да се слага климатик. Остава някакъв вариант с конвекторен радиатор, иначе е източно изложение.

около 10-14 дни преди термина,акобебето не реши да излиза само,както беше при мен преди-термин 8.02,а родих на 26.01

А моите гърди от около седмица са много странни - зърната стават едни такива при допир със странен цвят и форма, явно е нормално - сигурно се подготвят за най-важната си роля. 

А за мебелите - за сега съм се спряла на тези конфигурации. И на живо изглеждат най-добре от всичко, което съм разглеждала до момента.

Моите гърди бяха спрели да ме болят , но от няколко дни са изключително чувствителни 
За това къде ще гледаме бебчо -при нас .Мисля че е по-удобно да сме в една стая поне в началото

 

 Здравейте и от мен! Доста време бях без интернет, преместихме се в нова квартира, падна голямо обзавеждане, направо си беше цяло изпитание.
 В петък съм на преглед и чакам с нетърпение, защото съм обезпокоена от факта, че не биха ми позолили да родя нормално. Но първо искам да се консултирам с доки, пък дано и ме успокои за цезаровото сечение  Да поясня само, че съм късогледа, с високи дипотри. А над -3 било недопустимо нормалното раждане.
 Вече и аз усещам ритничета, всеки ден, сутрин и вечер...да не кажа, че сутрин си е цяла гимнастика в корема  И при нас за съжаление татенцето не може да го усети....той просто няма търпението да седи с ръката на корема ми. 

И аз да се запиша в новата тема.
Относно бебето в началото ще спи при нас, защото няма да има самостоятелна стая.

И ние мислим бебчо да спи при нас в спалнята, поне докато стане на 1-2 годинки. Така ще ми е по-спокойно, да си е при мен. Само се чудя, като ще трябва да се става толкова често посред нощ и май ще има понякога безсънни нощи, таткото горкия как ще се наспи та да ходи на работа и да изкарва парички  Отсега ми става жал за него. А хич не ми се ще да спим в отделни стаи

В едно списание четох:

"През последните десетилетия педиатрите в опита си да намалят бебешката смъртност направиха сериозно изследване на средата за спане на бебето, включително и в общо легло. Ползите от гушкането с родителите са много повече от отделянето на детенцето през нощта.
В тъмното бебето усеща главно чрез допир, телесна връзка и миризма. Затова малките имат потребност от майчина прегръдка, докосване и стимулиране на сетивата. Това е единствения начин на нежност, който дава сигурност на малкото, докато спи.

Ползи от общото ползване на леглото

Особено през първите дни и седмици вкъщи за много майки препоръките да оставят новороденото бебе да спи в отделно легло са погрешни. Когато сте с него вечер, вие му помагате да се адаптира по-бързо към външната среда, да се почувства закриляно и спокойно, напомняте му за съществуването в утробата, а това засилва телесната връзка помежду ви и създава силен, естествен имунитет. Физическата близост между пеленачето и майката помага и за неограничено отделяне на  "майчиния хормон" пролактин.Освен това близоста с гърдата позволява на малкото да се храни "на поискване" а това от своя страна потиска овулацията у родителката и не позволява непланирано зачеване.Последните изследвания показват, че спането с бебе дава възможност на майката по-бързо и отзивчиво да отговори на нуждите на пеленачето, когато е в опасност.А това не е без значение , като се има на в предвид високия процент "внезапна смърт" при новородените.
Не бива да забравяме , че малките нямат същата способност като възрастните да регулират сами телесната си температура, а това по чудесен начин може да стори топлината на майчиното тяло, предпазвайки бебето от прегряване. Важен е и фактът, че то ще спи по-добре и по-малко е вероятно то да се буди по време на леките фази на спане, без да плаче и да има нужда от допълнително успокоение. Спането заедно възпрепятства също евентуалните причини за възникване на нощен страх и кошмари. Сигурната среда разрешава на детенцето да се "отбие" по естествен начин от кърмата. Това ще е и сигнал за родителите да го отделят постепенно за самостоятелно спане в креватче.
Не на последно място спането с новородено възпрепятства появата на проблеми с деудовлетворени детски необходимости - биберони залъгалки, бутилки, смукане на палци или плюшени играчки, които трудно се преодоляват в по-късна възраст. Напълно удовлетвореното бебе израства в дете със силно развито чувство за самоуважение и самочувствие.

Проблеми от ползването на общото легло

Основните аргументи на "казармените медици" се свежда до това, че майката непременно ще задуши бебето си, а също, че вашата постеля е източник на всевъзможни зарази. Подразбира се че ако вземете детенцето при себе си, няма да го сложите под мишницата си,а отгоре на корема, където ще усещате всяко едно негово движение. Друг проблем може да възникне, ако бебето е силно и енергично и заспивайки да получите ритник или лакът в ребрата.
Напълно е възможно бебето да няма нищо против собственото си легло и да плаче докато не го сложите там."

П.С Надявам се да съм била полезна с този текст и се извинявам за правописните грешки.

Ние преградихме големия хол с плъзгаща врата и така сега си имаме малка спалничка и холче,НО в спалничката няма място за кошарка...така че бебо ще е в холчето първите няколко месеца и ще спим на отворена врата между двете помещения! А ако обстоятелствата наложат,аз ще спя при бебо на дивана в холчето!  Когато премине периода на нощното кърмене,което при дъщеря ми стана на 3 мес и половина,ще си го преместим при каката! Аз не съм фенка на идеята децата да спят на едно легло с родителите си! Дъщеря ми никога не е спала при нас или с който и да било в едно легло и не може да спи никъде другаде освен в кошарата си...затова имаме 4 легла,три от които са сгъваеми кошари- у нас и при двете баби!
За коланите...аз слагам винаги,въпреки че не шофирам!  А за ужаса по пътищата...една позната софиянка-активна шофьорка- преди дни беше във Варна и сподели,че такова чудо дори в София не е виждала...истината е ,че през лятото тук е ад! 
За ремонтите ...започнахме го септември 2006 и приключихме април 2008 т.е. година и половина,че и повече!!!  Бях бременна с дъщеря ми,когато се преместихме за да се вихрят майсторите и се върнах отново бременна... 
Айде,лека нощ!

и моето малко човече ще спинка при нас в спалнята,естествено не на нашето легло аз също смятам че трябва да си свикне в кошарката, че то ако свикне при нас какво ще стане ,и без това с мъжлето ми имаме само няколко месеца на година да се гушкаме .За отделна стая смятам че трябва да е на поне 2 годинки детенцето за да се остави само ,но незнам де нека мамите които вече са минали по този път да кажат

Ето ме и мен-най-сетне...
Сега се прибирам от София.Съжалявам,че нямаше от къде да ви пиша тези дни,но изобщо не предполагах,че ще се наложи да остана.
И така:
В петък пристигнах в Столицата и в 16.30 имах час при доц.Димитрова във "Фемина".Казах и,че БХС е 1:92 и жената ме прегледа.Всичко с бебето беше наред,и познайте:МОМИЧЕНЦЕ,за което с тати сме изключителлно щастливи.Гледа ме и на 3-измерния за да види дали бебчето има лицеви малформации-нямаше нищо обезпокоително,НО при такъв резултат амниоцентезата просто е задължителна.Доц.Димитрова ми даде направление за хоспитализация в Майчин дом (ул.Здраве 2).Като разбрах,че трябва да остана в болницата такъв рев му дръпнах.Мъжа ми се видя в чудо.Отидохме до болницата.Приеха ме и ми казаха,че амниоцентезата ще ми я направи Димитрова в понеделник или вторник(ужас).Не бях подготвена психически да чакам толкова.Но старшата акушерка,която беше на смяна се оказа много добричка и ме накара да подпиша един документ,че излизам в домашен стационар по собствено желание и в понеделник в 8.00 да съм си в стаята.Така и направих.Събота и неделя отседнахме в Пловдив при роднини и днес сутринта бях в болницата.Към 10.30 ми направиха амниоцентезата (мъничко болеше,но мина за по-малко от минута).Качих си резултатите на 14-я етаж в отдел "Генетика".Казаха ми,че щом съм от Варна ще трябва да се обадя след една седмица и да си разбера резултата по телефона.От там долу в отделението и Доц.Димитрова ми каза,че ще ме изпише чак утре,като ме пусна от болницата(пак по мое желание) и че утре ще ми даде епикризата.Но на мъжа ми така и не му се оставаше в София още една вечер и...си тръгнахме,т.е утре няма как да отида до болницата и да си взема епикризата,която така или иначе няма да ми трябва.Само се притеснявам докторката да не вдигне телефона и да ме направи на 2 стотинки,задето съм си отпътувала тихомълком,ама той мъжа ми си е виновен и ако се обади ще му връча телефона на него той да се оправя,щото аз вече нямам сили за нищо.
Сега остана само да се моля и да чакам резултата,а това ме съсипва емоционално.Неизвестността ме убива,а още повече като става въпрос за моето неродено момиченце.
Искам да ви благодаря за подкрепата,да поздравя новите мами и да вдъхна кураж на всички майчета,които са с проблем,около бременността.
Ако се сетя още нещо ще пиша утре,че ужасно ми се спи.Пътят беше мнооооооого дълъг.

много се радвам че вече си при нас и съм сигурна че утре ще чуеш добри новини и всичко това което ти се случи ще бъде само един УЖАСЕН спомен за теб .   прегръщам те

Харем, добре си дошла отново във слънчева Варна!   Колкото и да те успокояваме сега ще потрепериш още малко докато чуеш резултата, но все пак Димитрова е гледала малката принцеса обстойно и не е видяла нищо, така че ВЯРВАМ резултатът от амниото само ще те успокои допълнително.  Наслаждавай се на хубавата новина за момиченце, гледам вече си имате батко. Наспи си хубаво и си мисли само хубави неща в очакване на добрите резултати.