Хиперактивност с дефицит на концентрация

Здравейте на всички! Попаднах случайно на вашия форум и реших и аз да споделя моето положение. Прави ми впечатление, че доста деца от смесени бракове страдат от хиперактиввност/ такъв е и моя случай/. Големият ми син е на 6 год. и още от бебе не може да стои за минута на едно място. Единствено когато играе на компютър може да се концентрира за дълго време. Тъй като съпругът ми е чужденец у дома се говори на английски, а на вън на български. За капак на всичко съпругът ми страда от дислексия и сега само наблюдавам дали ще се прояви и  при децата. незная дали е индикация, но детето понякога пише буквите обратно. За сведение - доста често се предава по наследство/ при нас го е имал и дядото и прабабата/. Границата между хиперактивността и дислексията е много близка. Вторият ми син е по-малък и не е хиперактивен, но бързо се учи от брат си на неподчинение. На запад се отделя голямо внимание на товал Чух дори, че в Лондон имало един център за работа с такива деца, в който със специални упражнение въздействали на мозъка и се оправяли завинаги. Моля дайте някакава информация, ако знаете да има такова нещо в България!

Аз пък четох някъде за стискащата силиконова машина, която е изобретена от хиперактивна жена и хиперактивните деца много добре се повлиявали. Нямам ни най малка представа къде ,оже да има център с такава машина, а може би и с пълен рахабилитационен набор за хиперактивни деца. Ако някой от вас открие нещо, пишете тук. Между другото снощи синът ми беше малко възбуден и не искаше да учим, аз застанах зад него и го стиснах силно в прегръдката си на някокло пътъ (по метода на машината) , той се успокои значително , седнахме,работихме и до края на вечерта, докато легнахме беше много спокоен и усмихнат.

Здравейте, мили майчета!
Дъщеричката ми Мария е 3г. и 8м. и има странно поведение. Дълго време не искахме да си го признаем пред самите себе си, че тя е различна. Всеки родител мечтае за здраво дете и не допуска, че това може да се случи именно на неговото. Твърде болезнено е. Доста сълзи изплаках, но това няма да помогне на моето момиченце. Тези дни за първи път ще я заведем на детски психиатър и ужасно, ама ужасно се страхувам от диагнозата.
Мария е дете, очаквано с много желание и любов. До около 2 годинки тя не се различаваше от останалите деца. Може би единствено по това, че не можеше да говори. Но всички знаем, че има деца, които проговарят по-късно и това не ме притесни особено. Сега обаче нещата стоят по-друг начин. След 4 месеца тя ще навърши 4-годинки и все още не умее добре да говори. Изразява се кратко, само с по една дума, колкото да я разбереш какво иска. Не се опитва да съставя изречения. Не общува с другите деца на нейната възраст, не им обръща внимание, все едно не съществуват. От 3 месеца ходи на детска градина. Учителката ми каза, че детето страни от децата, предпочита да играе сама. Те я търсят, но тя не им обръща внимание и ги избягва. Не участва в груповите игри и много трудно и се задържа вниманието, просто само за секунди. Играе само с книжки, които разглежда дълго и внимателно. Само тогава застава на едно място. Иначе постоянно е в движение. Често тича от единия край на стаята до другия или подскача на едно място като издава едни и същи пискливи звуци. Не мога да разбера, това някаква нейна игра ли е или е резултат от проблема, който вероятно има. Често пъти, когато и казвам нещо, не реагира все едно е глуха. Но в други моменти пък се държи нормално и прави веднага това, което и казваш. Учителките казват, че иначе всичко, което и се говори, тя го разбира. И аз самата виждам, че ме разбира, но често сякаш не ме чува итова много ме плаши.
В момента съм бременна и се страхувам да не би промяната в нашето семейство да влоши нещата. Разговаряхме с нашата лична лекарка и тя смята, че детето има нужда от опитен детски психоаналитик, а не психиатър. За съжаление каза, че в България такива нямало. Всички били просто психиатри, които най-вероятно ще назначат медикаментозно лечение, което било жестоко и неефикасно. Какво да правя тогава, към кого да се обърна? Помогнете ми! Ако някой има информация за добри специалисти в тази област от Пловдив, нека пише. Благодаря ви!

Не бързай да се плашиш, дори и да прочетеш дадения по-горе линк-изобщо не значи че е точно това, каето пише там. Трябва да ви кажа, че подобно поведение е много често срещано не само при споменатите досега проблеми, но и при сензо-моторна алалия. Може и да има в темата "Консултация с логопед" за този вид алалия, но тя се характеризира с това ,че детето трудно разбира значението на думите, особено на тези, които не могат да се онагледят. Прости ежедневни команди може да е научило и разбрало, но това дабеч не означава че разбирането е развито на нужното за възрастта ниво. И това странене от другите поради разбирането че езиковата му компенетност е доста под нивото на връстниците, и това незаставане на едно място, освен за ГРР или слухово нарушение, се среща и при сензо-моторната алалия.
Разбира се, бихме могли със задаване на въпроси и отговори да доуточним някои важни признаци,но по-добре да си мине детето при детския психиатър и тогава ако има нужда,да доуточняваме и споделяме опит.

Mari_anka, всичко това, което описваш за детето е характерно за аутистичния спектър. Само не се стряскай, макар че звучи страскащо в началото, спектъра е много широк и децата се нуждаят от много обгрижване, внимание и работа с тях. Всичко да им се обяснява, показва, да ги въвличаш в игра, без да им заповядваш и да им показваш, че ги харесваш и приемаш. Винаги трябва, като й говориш и нещо я учиш, да я гледаш в очите и да си на нивото на нейните очи. Много постоянство в работата с тези деца, без ден почивка, но труда се възнаграждава. Направи си консултацията , разбира се, най- професионална би била в клиниката "Св. Никола" към Александровска болница, но колкото по- рано обърнеш внимание на проблема, примеш го , започнеш активно да работиш с него , както логопед и псохолог, те ще ти показват и ти как да работиш с детето, цялото ти време, което прекарваш с детето, постепенно ще се превърне в работа и обучение от твоя страна, защото по- простите неща трябва повече да им се обясняват, за тях по- лесни са духовните и по- сложните материи, с времето ще видиш. Само без паника, имаш златно дете, което не е част от масата, много спокойствие и работа се изискват от тебе.
Пиши пак! Успех!

И още нещо, Mari_anka, не е важна диагнозата , която ще ти поставят, важно е, и това трябва да питаш, какво да правиш, как да работиш с детето, въобще, всичко свързано със специфичното възпитание и ти ще й помогнеш да излезе от това състояние, а не да гледаш диагнозата и да плачеш, всички сме минали през това, но то наврежда, а помага осъзнаването на проблема и ежедневната работа за по- бързото излизане.
Успех!

Здравей mari_anka ,
Виж, искам да помогна с информация и супер много ще се радвам да бъда полезна, защото при децата колкото по- бързо вземеш адекватни мерки, толкова по- бързо детенцето ще навакса и ще влезе в норма. Сама казваш, че отдавна виждате, че нещо не е наред, а се притеснявате да си признаете, много майки сме минали по този път и никой лекар, за съжаление в България, както и да ви диагностицира, няма да ти даде абсолютно пълната насока и пътека за работа, така както някои майки вече сме минали по тежкия път на ходенето по мъките и можем да ти кажем точно какъв е пътя. Пак казвам, колкото по- бързо, толкова по- бързо ще влезе детето в норма. Аутистичния спектър е толкова широк, че може 50 годишен човек да разбере едва тогава, че принадлежи към него, при посещенията си при психоаналитик, но симптомите са абсолютно същите при малко дете, каквито ги описваш, и то в лека форма, все пак, и се коригира, но нямаш време за губене. Не губи време с дългия път, сега, ще те препращат от лекар на лекар в Пловдив, най - накрая ще те изпратя в "Св. Никола" в Александровкса болница, където след 2-дневно наблюдение ще ви диагностицират с "Генерализирано разстройство на психичното развитие", психоложката там ще ви каже устно, но не писмено, че е някоя от формите на аутизма, но за съжа;ение в България няма установени заведения и т.н. за работа с такива деца, тъй като не се коригира медикаментозно разстройството и ..нищо повече не могат да направят..и пак ви връщат след около 3-4 месеца ходене по мъките в изходна позиция. И ти тогава започваш отново да четеш за аутизма, натъкваш се на какви ли не страшни неща, преживяваш отново и отново стрес, тръгваш по екстрасенски и гадателки, накрая стигаш до Интермед -Пловдив, където руснака лекува всякакви такива проблеми с аминокиселини, давате луди пари за тях, без резултат естествено, и..вече си загубила около година ценно време..най- ценното време за детето ти. Не му помагаш, ако си заровиш главата в пясъка, разбираш ли! Това, че детето ви обича, прави очен контакт..и други такива положителни неща, само говори, че е податливо на обучение и ще напредва бързо. Пиши ми на лични и ще ти изпратя стъпките 1...2....3....., ще се радвам, ако помогна и до месец се организирате да започнете работа с детето. Разбира се, първата стъпка е, както вече ти споменах посещението на "Св. Никола" - Александровка болница- София. Но там само ти казват, както казва Оля Георгиева от форума, логопедка, "Крака е счупен, оправяйте се.", е , ние виждаме , че е счупен. Но все пак това е първата стъпка. С две думи сега мога да кажа, че терапията е в основата на бъдещото развитие на детенцето ти, много работа с логопед, много работа с психолог, ще трябва и ти да се научиш как да работиш с него и цялото ти време, прекарано с детето, ще се превърне в работа, и консултация с добър невролог, който вероятно ще предпише медикамент за концентрация, ако не веднага, то за в бъдеще , може да се направи поне един подпомагащ курс. Симптомите при мойто детенце бяха абсолютно същите и благодарение на усилената работа с него, напредваме, но не бива да се остава на самотек нито ден.
Пиши ми, ако решиш на лични.
Успех!