Колко от вас са били унижавани?!

Темата ми се струва гадна.
Била съм унижавана, но със сигурност не искам да си спомням,да ми бъде напомняно или пък да го описвам. 

Какъв е смисълът да се описват тук, всъщност?

Като се позамислих, се сетих. Преди години-да съм била на около 7,8, всеки ден пътувах в един и същ автобус на връщане от училище. Веднъж беше голяма блъсканица и усетих нещо между краката си . Преместих се, доколкото беше възможно, но с мен и "нещото" се премести  . Тогава видях един противен чичка, който не ме поглеждаше въобще, но упорито си буташе ръката. Признавам си, до една възраст бях много смотано дете и затова, единственото, което направих беше да слезна. На следващият ден видях същият екземпляр в автобуса. С всички сили избутах хората и се преместих на по-безопасно място . Минаха месеци, един ден, отново в този автобус се засякох отново с този идиот-и, представете си, отново се опита да приложи хватката си . Този път успях поне да кажа нещо от сорта на: "много сте се притиснали в мен" , след тези думи чичето директно слезе от автобуса. Този път реших, че нарочно ще продължа да се качвам в същият автобус и само да го видя . Е, да, но не го видях . Докато преди няколко години не го засякох случайно пак в автобус  . Засилих се към него с цел да го предизвикам да опита да направи нещо и тогава да му разкажа играта, но забелязах, че беше с бастун и изглеждаше с единият крак в гроба...

Идеята е да се направи равносметка до колко насилниците са психичноболни,рецидивисти,или просто възползващи се от удобният случай...Защото моите впечатления са по скоро за хора които се пробват ако решат че случаят си го бива...А от такива хора можеш да се предпазиш...И в крайна сметка,една сигурна тежка присъда би спряла поне тези...

Чудех се дали да пиша и за друг случай, но защо не. Всъщност това е нещо, което още ме разтреперва .
Пак преди години, на автобусна спирка. Беше към 22.00, чакам автобус.Нямах пари за такси, иначе по-принцип избягвам да се прибирам сама по тъмни доби /е, след този случай нито веднъж не излязох без да имам пари и за такси.../. Чакам вече близо час и по едно време забелязвам един циганин, който ме оглежда от глава до пети. Първоначално реших, че е забелязал многото злато по мен /като малка се кичех като коледна елха /, но изведнъж се усетих-беше зима и бях стабилно облечена. Нищо от дрънкулките ми не се виждаше...
Надявах се да се качи на някой друг автобус или тролей /говоря за спирката на х-л"Плиска" в София-доста оживено и комуникатовно място/, минаха поне десет, но не... Най-накрая дойде и моето рейсче, качих се, качи се и той . Седнах до един човек, за огромен мой ужас, на следващата спирка човека слезе и циганина се настани до мен . Минаха ми всякакви идеи през главата-да се разкрещя /ама всъщност още нищо не беше станало/, да пътувам до последна спирка, да отида при шофьора... И през цялото време се молех да слезе преди мен. Наближи спирката ми-вече знаех какво ще последва. Слезе и той. Между другото точно тогава имах и спрей със сълзотворен газ, но за зла беда същият ден не го носих . Замислих се да тичам, но това ми беше най-слабата дисциплина /и мравка може да ме надбяга/, общо взето се оставих в ръцете на съдбата. Наближих вече входът си, той вървеше след мен, но изглежда изчакваше да стигна до затворено място. Бях приготвила ключовете си, въпреки, че знаех, че няма да имам толкова време. В този момент докоснах вратата и за мой най-голям късмет като никога и то по това време беше отключен. Успях  да блъсна вратата и в момента, в който я затворих той заблъска с най-голяма злоба. Бях толкова ужасена, че дори не успях да стигна до етажа, на който живеех, а спрях при една съседка и заблъсках... После, майка ми събираше ръкавиците ми и други екстри по стълбите. Разбира се, веднага се събраха хора да го търсят, но вече беше късно. Помня още, че след първоначалния ужас излезах на балкона и се разкрещях-"ще те убия, ако пак те срещна, чуваш ли..." Месеци наред минавах през различни настроения-ужас, страх, гняв... Бая време мина докато се съвзема. Беше едно от най-ужасните неща, които ми се бяха случвали. Вечно ще съм благодарна, че точно този път, някой беше пропуснал да затвори вратата  .

Темата е гадна, въпреки че не са ми се случвали унижаващи случки....

Един случай в който той просто се пробва...
Пак преди години,още бях ученичка но вече в горен курс...Заспала съм във тролея,може би един от последните...На последната спирка ме буди шофьорът...Питам ще се връщаш ли,и той отговори утвърдително...След което го помолих да ме върне обратно до Красно Село...Стигаме на въпросната спирка,и той изведнъж отказа да отвори вратата...Аз отидох при него и го питам какъв е проблема,а той нещо ми се ербапи,и ми налита...Блъснах го и му казвам веднага да отвори защото...не помня...А той"Ако не ми пуснеш ще те карам..."спомените ми се губят...Аз му викам "карай да те видим",и тоя вярно тръгна...Аз каквато съм си якичка,като се хвърлих на кормилото,и за малко в спирката да го навра...Явно го стресирах малко,защото отвори всички врати и викаше дълго след мен колко съм луда,идиотка и пр.,а аз му се смеех...

В никакъв случай не казвам че не ме е било страх,от тогава не съм заспивала в транспорта...Просто успявам в момента да запазя хладнокръвие,и много се смея...Не знам защо,в такива моменти винаги се смея...А иначи пет минути след това ми потичат сълзите,и краката ми започват да треперят...

 

Настръхнах!!

                        Не ми се е случвало нищо такова. Естествено, понеже не живея в идеалния свят и аз съм имала дребни унизителни ситуации, щото те простаците не са изолирани в отделна държава, но не ми се е случило нищо, което да не забравя до следващото утро, или най-най-късно след седмица... А съм чешит и не ми е нужно много, за да се почувствам унизена... Явно съм късметлийка някаква... Но нищо, той животът е пред мен  .

Какво, какво?!

Нямам никакво желание дори да пиша.....
Отговорих в анкетата.

Майка ми ме биеше. С точилка. От позицията си на майка, каквато съм сега, нямам обяснение за причините. И тя не даваше обяснения защо. Всъщност последното беше, че съм отишла в Ади, защото навън заваля, а пък майка и била разведена и не трябва да съм приятелка с Ади заради това, че майка и е разведена. Това беше последният път, когато бях бита от нея с тояга. Тогава счупих точилката и я хванах за ръцете с неистова сила, която не знам от къде дойде. гърбът ми беше на морави райета дни наред и не можех да лежа на него. Бях в седми клас. Тя не престана. После до 27-мата ми година, че и малко след това ме тормозеше издевателствайки, буквално, над мен и семейството ми психически. Гласувах, втория ми глас е, за опцията "насилника е близък", но тя вече отдавна ми е далечна.

Представях си анкетата по съвсем друг начин...Тази опция с "близкият насилник"разбива всичките ми теории... Аз лично спрямо близките никакви проблеми не съмч имала,познатите ми като цяло също,поне до колкото знам...

И при мен е така

Насилникът обикновено е близък. Роднина, приятел на семейството, съсед.