проста продавачка

Това за срамната работа е малко наш манталитет. Сигурно и затова много хора не казват какво точно работят на близките си. Или ако кажат, то близките не казват на други българи, че да не се посрамят. Никога не съм го разбирала. Възхищавам се на някои студенти тук, които учат за медицинска сестра, а през свободното си време ходят да мият и преобличат инвалиди (въпреки, че биха си намерили много по-лека работа в тяхната сфера).

Аз бих работила почти всичко, без да ме е срам. Не бих се наела за нещо, което не го умея ( например чистачка...Бързо ми омръзва да чистя и няма да съм на ниво).  Когато дойдох тук, в началото разнасях рекламни материали. Сумата беше смешна, но бях започнала да го правя за развлечение. В същото време приятелката ми чилийка, завършила за инженер, стоя години без работа, докато най-накрая си намери нещо по професията.

бих, в някой бутик на гучи например на serrano
сериозно, що да не ако ми дават хубава сума за заплата?

за мен също няма срамна работа, имам приятелка тук която си изкарва от почистване на къщи.
не разбирам обаче много млади хора, които имат възможности  да започнат друг тип работа, но се хванали от самото начало с нискоквалифицираната и се оправдават пред себе си, че те щото били чужденци и никъде другаде няма да ги вземат.  а не е така.

ако имам нужда от работа ще хвана каква да е и няма да ми дреме дали съм проста или остра.
надявам се да не ми се налага такава алтернатива

Срамна работа няма.
Аз ли4но в Бг имах хубава работа.
Дойдох тук уж да видя и пробвам само, но си бях взела неплатен отпуск 6 месеца.
Та си казах, 4е или ще ба4кам нещо, което ме удовлетворява и развива или се връщам обратно.
Но ако съм на зор, бих работила вси4ко ... за 4истене на къщи не знам.... не за друго, ами ме помързява малко 

В България известно време работех като продавачка, докато следвах. Исках да бъда самостоятелна, не ми се налагаше. Разбрах, че тази работа не е за мене. Не съм достатъчно убедителна, тоест не съм достатъчно добра. Никога не съм мислела, че има срамна работа. Срамно е понякога заплащането за съответните способности. Лошо е да се подценяваш, нелепо да се надценяваш.
Тук, а и не само, не бих работила каквото и да е, защото не мога, нямам нужните качества. В различни моменти, възрасти човек има различни приоритети: спокойствие, пари, име, време и те, освен обективните обстоятелства, определят професионалната ориентация.
В България на някои хора също им се наложи да се преквалифицират, така че и те знаят, че срамна работа няма. 

Синдромът на простата продавачка е сложно и разтегливо понятие...почти като този на секретарката, но това си е отделна тема...

Да, бих (и съм) работила и като проста продавачка (в Канада), и като "сложна" (В Б-я, на безмитния на летището)...ми няма лошо, стига да е временна ситуация или решение.

Виж, за призвание не бих го приела. Това не ми пречи да се възхищавам на продавачките/касиерките из големите магазини, които бичат 8-9 часови смени прави и с усмивка (предимно).

Някой беше споменал за социалИСТИТЕ, ми те не могат като продавачи-нали и за там език се иска, друго си е да следиш промоциите и да те обслужват!(Ще прощавате, ама неможах да се въздържа)

Не съм работила като такава защото не ме бива,но пък прекъснах елитно образование, за да гледам деца като опеър и да чистя (и гладя в) богатски къщи,после пак гледах бебе докато чаках следипломни конкурси.
Не ми е хрумвало че е непрестижно,възпитавана съм по начин,който не предполага седене у дома в очакване някой да се грижи за мен.
Не ми се е налагало,бащата на децата и тогава и сега изкарва(ше) достатъчно да гледа 2 фамилии.
Не работя за пари основно по никакъв начин,а за кариера и фън,вече 7 години карам на 1/2 от това к правят колеги в Бг,но пък възможностите и идеите напред са страхотни!

Не съм работила като проста продавачка, но пък съм работила като проста data base entry за 3 месеца на първата си работа в Щатите, която беше в известна местна компания за недвижими имоти. След три месеца се отвори място в Маркетинга на същата фирма, кандидатствах, одобриха ме и останах там година и нещо. После вече започнах по истинската си специалност и така до днес. Не ме е било срам да вкарвам данни тогава, но ако сега, след 7 годни, правех все още същото, като една от колежките ми, американка, с която работех и която е все още на същата позиция, вече щеше да ме е срам.

________________________________________________________

Добавям обаче нещо: ако е въпрос на оцеляване, особено заради детето, бих работила и чистачка и миячка, ако по някаква причина не мога да работя това, заради което съм учила. Хич няма да ме интересува престижа, слагам една забрадка, една престилка, яхвам метлата и ...оцелявам. Предполагам, че и при новодошлите емигранти в повечето случаи става дума за оцеляване и затова се получава този факт.

Абе, ако е писано, ще го консултирам и на летището,
дали да си вземе Кола лайт или Бекс. Де, късмет, де.
А иначе, знаеш ли колко педали трябва да изконсултирам,
докато дойде Кампино за боксерки, а? Но иначе си права.
Продавачите в КаДеВе не са като останалите! Потвърждавам!

Бих работила да, само като чистачка не бих(ако бях по млада и с по малко болежки в крьста, може би).

Има срамни професии, но тази на продавачката за мен не спада кьм тях.
Сьседката ми в БГ имат магазинче за алкохол,цигари и т.н и правят супер як оборот, от години вече.Майката до ден днешен си работи като продавачка, така и не взеха чужд човек.
Зависи какво ми носи работата като удовлетворение(морално, финансово, соц.контакти) и ако това ме прави щастлива и за момента е по-добрата алтернатива, винаги бих се хванала.

О Хара, точно и аз за продавачка в Гучи се замислих, че няма да е зле......преди да прочета твоя постинг .Може и в Луй Вютон

Няма срамна работа в чужбина, има само работи, с които се изкарват пари и работи, с които не се изкарват пари. Имам приятелка българка, и двете сме икономисти. Докато аз изкарвах над 1000Евро всеки месец като продавачка на Гран Виа в Мадрид, тя стоеше без работа или се хващаше на нископлатени работи (600-700 Евро), но с длъжност: финансов специалист и т.н. Тя просто предпочиташе да работи без пари, но да не се срамува от работата си. Ами то този манталитет си е типично български.
Мен не ме е срам, работила съм много нискоквалифициран труд: сервитьорка, барманка, касиерка в хипер, продавачка. Докато бях в България наистина ми пукаше, не си и помислях, че някога ще работя като сервитьорка, но определено условията те променят. Когато трябва да плащаш наем, вода, ток, храна и т.н., и т.н., гледаш основно парите, които ти носи дадена работа.
Иначе съм абсолютно съгласна, че това трябва да е временен период, човек трябва да има амбиции и за нещо повече. Успех на всички.

Бих и съм работила като продавачка. Подкрепям мнението, че срамна работа няма. Важното за мен е да ти е интересна работата и да я вършиш с мерак.

Като студентка в Бг работих известно време като продава4ка в един бижутерски магазин за да си изкарвам джобни пари.
Майка ми,филолог,по време на един период на финансово затруднение ходеШе да работи на второ място като продава4ка в един магазин за облекло.
Щом работа ти позволява да пе4елиШ по 4естен на4ин парите си за мен не е срамна.
Естествено ако попадна в кризисна ситуация и се наложи и тук бих работила като продава4ка по_скоро, отколкото децата ми да няма какво да ядат или да не мога да си плаЩам сметките.
Когато завърШих Уни_то виждах себе си и професионалното си развитие по_съвсем друг на4ин.Сега от гледната то4ка на имаЩа две малки деца преосмислих позициите си и приоритетите си и стигнах до извода,4е за мен е жизнено важно да:работя близо до вкъЩи и да губя колкото се може по_малко време в пътуване,да ми остава време да виждам децата си за пове4е от 2 4аса на ден, заплатата ми да не е под един определен праг.Толкоз.
А,да,един колега от Финансовия контролинг,работеЩ тук от доста време напусна миналата година и отиде да работи като барман в един клуб,заЩото каза,4е ве4е не издържа на напрежението и взима мерки преди да е отка4ил съвсем.

Заминах в чужбина с мисълта да не оставам просто ей така, заради самото си оставане, защото не ми се работеше, като продавачка или каквато и да е друга неквалифицирана работа. Не намирах смисъл да ходя да живея някъде само, защото не е България, а пък работата ми да е по-скучна, по-ниско платена и не водеща до никакво развитие от това, което правех там. Ако нямах възможност за учене, не бих останала, защото в повечето случаи (има и изключения естествено) с бг диплома си обречен на ниско квалифициран труд. Останах, защото видях повече професионални възможности, отколкото съм си мечтала някога. По пътя към работата, която искам съм работила достатъчно неща, които не са престижни или интересни, но знаейки че е временно. Аз работя и за пари и за удоволствие.
Естествено има вариант да ми омръзне всичко и да ми се прииска работа, която да не квалифицирана и да не трябва да влагам много емоции в нея, но този момент още не е дошъл. Ако имах 2-3 деца щях да се замисля, кое е по-важно за мен - работата или децата.

Иначе и аз, като Джи, бих работила, каквото ми падне, ако е въпрос ще има ли хляб на масата.

Та по въпроса на темата - отношението ми е, като към всички останали работещи хора - нормално. Някои хора искат кариера, други не, но повечето искат все пак да работят нещо. Истината е, че в чужбина има много повече уважение към труда, отколкото в България. У нас хората са разглезени, не искат, какво да е да работят. Елате да видите, как се намира някой да изкопае лозето или да гледа болен стар човек. Имам чувството, че българите са готови на всеки чужденец да отидат да слугуват, ама в България всички сме много важни. Според мен това е резултат от 45 години социализъм и привидно интелектуализиране на народа...