Пренаталното възпитание или как формираме детето си

  • 26 617
  • 349
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 3 929
Мина ми един въпрос през главата, породен от поста на една майка, споделила, че е изгубила бебето си в 21 г.с. Питам се, питам и тези, които знаят и могат да обяснят - защо една жена, майка, така положително настроена към бременността си и  така жадуваща да има второ дете загубва бебето си? Нали майката е "призвана да иска детето си", да го желае и щом го иска, защо го губи?

# 211
  • Мнения: 1 336
Все едно да ме питаш след като Бог е толкова добър защо позволява да се случват нещастия и несправедливости? Нямам отоговор на този въпрос.

# 212
  • София
  • Мнения: 2 508
Мина ми един въпрос през главата, породен от поста на една майка, споделила, че е изгубила бебето си в 21 г.с. Питам се, питам и тези, които знаят и могат да обяснят - защо една жена, майка, така положително настроена към бременността си и  така жадуваща да има второ дете загубва бебето си? Нали майката е "призвана да иска детето си", да го желае и щом го иска, защо го губи?

Карма. Sad

# 213
  • Sf
  • Мнения: 977
Мина ми един въпрос през главата, породен от поста на една майка, споделила, че е изгубила бебето си в 21 г.с. Питам се, питам и тези, които знаят и могат да обяснят - защо една жена, майка, така положително настроена към бременността си и  така жадуваща да има второ дете загубва бебето си? Нали майката е "призвана да иска детето си", да го желае и щом го иска, защо го губи?

Карма. Sad

При това нейна. Тя си е избрала по този начин да научи някакъв урок. Още преди да се преродим си избираме ключовите уроци и после те ни се случват.

# 214
  • Мнения: 3 929
Мина ми един въпрос през главата, породен от поста на една майка, споделила, че е изгубила бебето си в 21 г.с. Питам се, питам и тези, които знаят и могат да обяснят - защо една жена, майка, така положително настроена към бременността си и  така жадуваща да има второ дете загубва бебето си? Нали майката е "призвана да иска детето си", да го желае и щом го иска, защо го губи?

Карма. Sad

При това нейна. Тя си е избрала по този начин да научи някакъв урок. Още преди да се преродим си избираме ключовите уроци и после те ни се случват.
Да, знам, че е карма. Ама според книгата: „Преди да проникна там, наблюдавам: родителите ми се любят... Неудържимо ме тегли към тях. Имат същия проблем като моя в предишен живот. Искам да се изпитам докрай, да надмогна допуснатите слабости и грешки и се реализирам по-пълноценно. Убеден съм - тези хора, повече от всички други на света, ще ми помогнат най-добре за това.” - Такъв е психологическият мотив за поява на Земята на тая Духовна същност.
Някякси ми се "удрят" обясненията, нещо като че ли си противоречат.
Първо, майката си е предначертала живота, решила е, че като изгуби детето, ще си изчисти кармата по някакъв начин. Тогава въпросната душа на детето защо е избрала да влезе в утробата точно на тази майка и да умре физически, преди да се роди. Какъв урок ще научи тя, в какво точно се изразява нейното изпитание? Тя е била само в утробата на майката!
Извинявам се, ако измествам темата, но обичам да си обяснявам нещата докрай.

# 215
  • Sf
  • Мнения: 977
Книгата все пак е писана от човек. Той така си представя нещата.
Понякога душите влизат в тялото в момента на раждане, че и след това. Така че в случая става въпрос само за майката и нейните уроци, които има да научава.

# 216
  • София
  • Мнения: 2 508
Да, знам, че е карма. Ама според книгата: „Преди да проникна там, наблюдавам: родителите ми се любят... Неудържимо ме тегли към тях. Имат същия проблем като моя в предишен живот. Искам да се изпитам докрай, да надмогна допуснатите слабости и грешки и се реализирам по-пълноценно. Убеден съм - тези хора, повече от всички други на света, ще ми помогнат най-добре за това.” - Такъв е психологическият мотив за поява на Земята на тая Духовна същност.
Някякси ми се "удрят" обясненията, нещо като че ли си противоречат.
Първо, майката си е предначертала живота, решила е, че като изгуби детето, ще си изчисти кармата по някакъв начин. Тогава въпросната душа на детето защо е избрала да влезе в утробата точно на тази майка и да умре физически, преди да се роди. Какъв урок ще научи тя, в какво точно се изразява нейното изпитание? Тя е била само в утробата на майката!
Извинявам се, ако измествам темата, но обичам да си обяснявам нещата докрай.

В книгата на Майкъл Нютън "Пътят на душите" пише, че душата знае, че няма да се роди, ако предстои аборт. Тя е там, за да успокои детето и майката. Много често се случва в последствие да се върне отново в утробата на същата майка. Така че никога не трябва да се отказва човек. Simple Smile

# 217
  • Мнения: 39
Щастлива съм, че открих подобна тема, изчетох я цялата (или по-скоро само коментарите по темата)...
Винаги съм знаела, че общуването с бебето преди да се роди слага основите на развитието му, както и , че всяка мисъл оставя отпечатък във Вселената.
Интересна ми е темата приучаване на бебето към естествена чистота.
Имам още време да се подготвя и изчета къде що намеря. После ще видим как е на практика  newsm78
Смятам, че трябва да се подхожда с резерви към "напредъка на науката" и да се опитваш да си максимално информиран, не само какво препоръчват педиатрите сега, а и как са се справяли хората векове наред преди да се появи СЗО. В идеалния случай намираш баланса и взимаш най-доброто, в останалите .. слушаш сърцето.
За съжаление не мога да споделя опит се сега, но ще се постарая да извлека от опита на другите максималното!
Поздрави!

# 218
  • София
  • Мнения: 276
RadostinaHZ не знам откъде извира цялата тази горчивина и цинизъм, но не мога да разбера как можеш да се обявиш против това майките да се стремят към спокойствие и общуване с бебето.

Защо newsm78....защото RadostinaHZ  са я побъркали децата, ежедневието, хроничната умора и проблемите и последното за което мисли е пренатално и духовно възпитание на децата.

Аз от личен опит мога да кажа че е мн. важно как се чувства майката през бременността, какви послания изпраща на детето, обича ли го. Резултата от моите усилия е на лице: детето ми се роди кротко и без колики. Седмици не му бяхме чували гласа.

Сега, вече порастнало е добро, състрадателно и чувствително дете, лишено от злоба или агресия.

Кой каквото иска да казва, но аз съм сигурна, че съм  "предала" доброта и положителна енергия на детето, което го е превърнало в човека, който е сега.

В допълнение искам да разкажа за познато дете, на което всички му "треперят" и задоволяват от всякъде. Горкото дете- то е злобно, завистливо и агресивно от малко....просто родителите му са такива. Постоянно одумват хората и ги "квалифицират" този простак"..."онзи е нещастник"......и детето за съжаление от малко е грубо и злобно.

Аз съм "ЗА" пренаталното възпитание и  ще се радвам, ако споделите повече по темата!

# 219
  • Мнения: 3 812
Отдавна ме мъчи един въпрос и мисля, че все някой тук ще се опита да отговори.
И двете ми бременности протекоха с много тежки и продължителни повръщания. Втория път бях 1 седм. на системи, защото се стигна до обезводняване. При това бременностите бяха желани.
Има ли някакво обяснение на това състояние- реакция на организма на майката? На какво се дължи?
А по въпроса за тежките икономически условия...точно тогава(97г.) сестра ми прилагаше пренаталното възпитание(без да знам тогава, че се е наричало така) и е възможно това да й е помогнало да приема всичко малко по- спокойно. В крайна сметка когато се създава нов човек, няма значение кой е на власт, защото чудото(колкото и земно да е то- променя коренно живота на поне двама души и дори само за това е чудо) се случва така или иначе. А и ако човек има душевност, той я има по принцип, без оглед на строя в който живее.

# 220
  • София
  • Мнения: 62 595
  Хайдееее, излезе,че жените, които не са успяли да износят и родят децата си са наказани за нещо, така ли? Какво, душите на децата им не са останали доволни от бъдещите си родители? Мнооого грубо и манипулиращо.

За повръщанията и системите - късмет имат днешните жени, че са измислени системите и някои лекарства за задържане на плода. В противен случай много жени щяха да изплачат океани от сълзи и да са нещастни заради загубата на бебетата си. Преди десетилетия просто не е имало начин да се спасят тези бебета и са си заминавали. Сега може и бебе, родено няколкостотин грама да бъде спасено и се благодарете на Господ и на лекарите за тази възможност.

Мен ме мислете за каквато искате. Аз моята работа си я върша толкова добре, колкото ми стигат силите. Моята съвест е чиста. Децата ми са почти в пубертета, така че каквото съм могла - направила съм. Нататък Господ да ги пази и те самите, доколкото могат. А това колко душата ми е млада, стара, колко съм лоша или добра, има си кой и кога да ме съди.

  Вие си гледайте вашите кореми и вашите деца. Ще ги видим и тях след време колко са добри и възвишени. Май ще приличат на майките си по благородство. Като започнете да се тръшкате по темите от вида "вбесява ме, защото не ме слуша", ще има да си говорим пак.

Последна редакция: вт, 05 авг 2008, 13:45 от RadostinaHZ

# 221
  • Мнения: 3 812
Повтарям въпроса си, който не беше към Радостина...

# 222
  • Sf
  • Мнения: 977
Повръщането си е физиологична особеност на майката - според мен няма връзка с отношението към бъдещото дете.

# 223
  • София
  • Мнения: 2 508
  Хайдееее, излезе,че жените, които не са успяли да износят и родят децата си са наказани за нещо, така ли? Какво, душите на децата им не са останали доволни от бъдещите си родители? Мнооого грубо и манипулиращо.

[...]

Мен ме мислете за каквато искате. Аз моята работа си я върша толкова добре, колкото ми стигат силите. Моята съвест е чиста. Децата ми са почти в пубертета, така че каквото съм могла - направила съм. Нататък Господ да ги пази и те самите, доколкото могат. А това колко душата ми е млада, стара, колко съм лоша или добра, има си кой и кога да ме съди.

  Вие си гледайте вашите кореми и вашите деца. Ще ги видим и тях след време колко са добри и възвишени. Май ще приличат на майките си по благородство. Като започнете да се тръшкате по темите от вида "вбесява ме, защото не ме слуша", ще има да си говорим пак.

Не е наказание, а карма, има разлика. Човек сам си избира през какви изпитания да премине, за да се научи на смирение, или просто да преживее мъката, която е причинил другиму. Това са УРОЦИ, не наказания. В духовния свят никой не те съди.

А колкото до децата ти, нямаш представа от колко много подкрепа и внимание имат нужда децата в този момент. Аз мога да кажа, че моята майка се провали във възпитанието точно през този период - 15-20 години. И то точно защото самата тя беше пълна с негативизъм и на ръба на нервен срив. Така че никак не подценявай този период.

# 224
  • София
  • Мнения: 62 595
Твоята майка си е твой проблем. Можеш да й се сърдиш, може да я мразиш, може да се чувстваш отчаяна и да се заричаш да не си като нея, но това е между теб и теб и между теб и майка ти и теб и децата ти. Това са отношения във вашия затворен семеен кръг. Но ти точно обратното правиш - слагаш твоята схема от твоя опит, включително и хипотетичните диагнози на майка си върху съвсем непознати хора. Ако имаш проблем с тези неща отиди при психолог или при психотерапевт да ти помогне да станеш наясно със себе си и майка си.

Нямаш никакво право да проектираш своите неблагополучия върху когото и да било друг, особено върху мен. Не знаеш каква майка съм, защото не си ми дете. НИто ти си аз, нито аз съм майка ти. Никакви периоди не подценявам, защото са различни и взаимоотношенията с децата се променят с всяка изминала година. Това, което не се променя от моя страна е  обичта и уважението към децата ми. Не съм проспала първите им 7 години, че да се вайкам после колко бързо пораснали или че не ги познавам. И те ме опознаха много добре за тези години.

Общи условия

Активация на акаунт