Елс - стискам палци всичко да е ОК и лошото да се е разминало!

Дани и Габи - като ви гледам колко сте слаби и фини и получавам комплекси......
з какъв гъз говориш? Ти нямаш, гъз, не знам дали знаеш, по-скоро си мотовилка
Цветина, и аз съм се окомплексирала от тези двете!!! 

. Не мога да си представя, че след 10 дни ще отида ще го оставя на не познато място при чужди хора и ще си тръгна. Ами на обяд кой ще му държи ръчичката докато заспива, ами като му се допие вода и не намери любимата си чаша, когато му се до пишка и не го чуят или разберат може да се напишка и цял ден ще стои мокър
. Много ми е тъжно и кофти, че ще трябва да се разделя с него. Откакто се е родил само 2 пъти за по 3 дни сме се разделяли и той е бил при майка ми и баща ми, а сега попада в напълно непозната среда. Уф, голяма ревла съм, дори сега докато пиша рева.
Хем е така, както го описваш, хем не е така. Мъъъничко преувеличаваш.
При толкова много деца около него няма да се сети, че някой трябва да му държи ръчичката, докато заспива. Всичко ще е толкова ново, че старата любима чаша ще отстъпи на заден план. Мокър цял ден няма да стои - нито ще го оставят, нито ще се остави. А и нали Дани беше вече там "на пробно" и вие едвам го прибирахте?
Че твоят сценарий няма да се сбъдне, това е 100%. Но фактът, че той се развива в твоята глава, определя тъгата и страха ти. Постарай се да промениш очакванията си, от огромно значение е и за теб самата да си спокона, и за Дани. Как той ще отиде с усмивка, ако вижда, че теб раздялата те притеснява? Мисли си така: "Сега той ще бъде заобиколен от други деца на същата възраст, ще плува в "собствени води", ще научи много нови неща както за света, така и за себе си. Гладен и жаден няма да остане!" Каквато нагласа му заложиш ти, с такава той ще направи и първата си крачка за самостоятелно пребиваване извън къщи. Ти си му жизненият ориентир в този момент! Това е животът! Рано или късно всеки си поема пътя. Градината (или яслата) е първата сериозна промяна и безспорно е стресова ситуация за децата. Но ние сме до тях не да увеличаваме страха от непознатото, а за да им вдъхваме увереност и кураж, бидейки тяхна опора. 

В началото ще е трудно и за теб и за него, но пък ти беше писала, че в логопедичната детска му харесва, значи той ще си е добре, въпроса е ти да свикнеш, но и това ще стане, стискам палци, мила!!!
. Знам си, че мога да разчитам на вас в трудни моменти
.
.
. 


Сега съвсем не ти трябват такива 

