Едно ФЕВРУАРСКО майче очаква второто си зайче !

Готи, честит рожден ден! Желая ти много, много здраве, щастие и любов, а Тино много да те слуша!      

Дано Ива да е по-добре вече!

Изследванията на Блажката са наред. Кръвната захар е добре, само хемоглобинът му е паднал от 137 на 128, но ми казаха, че и това е много добре. Четвъртък сигурно ще го водя на консултация и да го ваксинират.

Дес, как е баткото? Колко време ще е в болница?

Роси, почивай си повече, толкова си отслабнала, че ще вземеш съвсем да се изгубиш! Много се зарадвах да те чуя днес! 
Марти, много се радвам на хубавите новини от лекаря! 

Включвам се само да видя Мери дали е писала за операцията,ама явноНе и до това сега.Какво говоря то си е нормално.Мери дано всичко минава и повече да не го боли ангелчето!
Хора щръкнаха ми косите пак с тия новини!Майка родила и си хвърлила детето,ама как може така,в какъв свят живеем?!И онази вечер с циганката от Сливен дето си уби детенцето
Не знам направо смърт за такива,може и да е крайно,ама за мен по-голям дар от децата няма.
Ох сори че ви пълня главите с глупости,ама като кажа на мъжа и той почва да се ядосва,какво се депресирам за чуждите глупости.
Лека вечер.

Здравейте момичета, 
Честит имен ден на Магдаленките на Евелинар, на Наденцето и на Баленка!!!       
Мери, малко си неземна за мен. Където и да отворя и да погледна, винаги си писала по някоя добра дума или си дала ценен съвет. Незнам как го правиш. Не е честно точно на твоето детенце да се случва това. Усъмних се още когато сподели, че Тян се държи неадекватно в къщи, така че според мен едва ли само е опитал. Дано всичко се размине само с приказки. Обичай го, говори му, целувай го, прегръщай го ... дано помогне. Дано и на Ивка и мине по-бързо и да забрави.
Драгоне, кажи как ги рисуваш така ... то си е талант. 
Евелинка браво за Блажко.
Илинка, как така бе мила пострада. Малей като знам как боли тааааааааам.
Мамо Ави, Чара и ние по тая причина се къпем по три пъти на ден. Нагледно прилагам снимка в „Аз вече папам”.
Марти много се радвам за теб.
Готи, честит рожден ден. 
Алекс, дано ви изберат, всички ще гледаме клипчето.
Джой 

4estit imen den na vsi4ki kukli da sa jivi i zdravi      
Meri barzo da se opravia  Ivka
Evelinar radvam se 4e sa dobre rezultatite na tvoeto mom4e!
Az da se pohvalia dnes razbrah 4e sam si vzela darjavnia izpit imam 4  ,ve4e sam diplomiran magistar po nacionalna sigurnost
Mnogo sam 6tastliva krai na u4eneto.
Izviniavaite za latinicata ama ne6to mi se skapa kirilizciqta .

Марти честито за първата визуална среща с малкия бебон в коремче.Да ти кажа малко ти завидях.Много искам 3 деца,е не сега щото и така понякога главата ми пуши.Но все пак скоро.
Да ви кажа много ми беше гадно когато отидох при моето ДжиПи за направление за бременноста,първия въпрос беше ще го махаш ли?Защо не попита Планирано ли беше.Направо щях да и кажа ДА!Но и при гинеколога като отидох въпроса се повтори!?Не ми стана приятно.
Евелинар браво мила,нищо не разбрах от резултатите но явно са добри.Много се радвам,дано това никога да не ти се повтори.
Дес как е момчето,нещо не пишеш?Добре ли си?Не се затваряй в себе си.
Голдънче пробва ли Марата,как е?Дано поне пръста ти мине,а пък бебка май е много заинтригувана от новия начин на хранене който открива.Дано и мине и продължите с кърмата.
Илинка честно направо ме втресе като писа за счупената опашна кост.По същия начин ,като бях но 9,10г и аз паднах по едни заледени стълби.Тогава съм си счупила костта ,ама никой не разбрал че ми се е увредил и нерв.И така за срамотите почти половин година съм се изпускала в гащите ,че и по двете нужди Изобщо не съм имала чувствителност в лонното съчленение,и не съм и усещала че правя нещо.Ама тия лекари,все обяснявали на майка ми,че като трябва и бой да ям ама съм голяма и не може да ходя в гащите.Добре,че накрая в София в медицинска академия ми открили проблема и започнало едно дълго лечение с Невалин.Мила дано не те шашкам излишно с моите неволи,ама наистина си е опасно удрянето там.
Готи Честит рожден ден. Много здраве и щастие.За какъв проблем говориш.Да не е рефлукс?И Ани понякога връща малко пресечено мляко,но даже и не съм помислила да говоря с Педи.Кажи ако трябва и аз да я питам.
Роси ако имаш време пиши как са Мери и Ивата,моля те.
Момичета нали ви казах ,че тук имаме проблем със зарежданията на Мустела.Та пробвах и беба да мажа с на каката млякото Нивеа- Nutri Sensetiv.Много добре и понася.Ох да ви се оплача,от 2 дни моето голямо диваненци,ме побърква.Не ще и не ще да спи следобяд!Днес от 13,30 до 17 ч. беше в леглото,въртя се вика мрънка,на два пъти събуди Ани.Че за капак още не е заспала!Вече си мисля,че тайно ми надига чашата с кафе  
Пепинка честито!

Влизам отново само за малко за да разкажа за Мери а и искам да си легна по рано тази вечер .
Закарах Мери до Айтос. Ивето е малка героиня, милата е с превързани ръчички и скимтеше като котенце . Утре се надявам да е по добре и болката да отшуми. Поглеждайки Мери в очите виждах колко много е притеснена (най вече от преживяното при излизането на Ива от упойка) и уморена, незнам как успяваше да е толкова силна. Аз бях с Алекс в колата, той плачеше, а Мери му пееше детски песнички през целия път. Мери  ти си прекрасен и силен човек и знам че ще се справиш.  Операцията е минала успешно, но докторите били много оскъдни в обясненията. За останалото ще разказва Мери  .
Това е от мен. Евелинка и аз се радвам че те чух, надявам се скоро да се видим. 
Утре ще пиша повече. Лека нощ на всички!

Здравейте момичета.
Честито на месечинките и именничките днес. Да са живи и здрави, много щастливи и обичани.
Аз малко по нощите, но ходихме на кино и се прибрахме преди малко.
Мери, стисках палци днес, дано Ивка е силна и преодолее бързо болката. Вярвам. А за теб нямам думи, уникална си... 
Марти, радвам се, че доктора те е окуражил и всичко е ок. Смело напред 
Илинка, добре завърнала се, макар и за малко. Дано бързичко отмине болката при теб. Айде да свършват летните почивки, че да вземем една срещичка да си направим.
Драгонче, тортата ти изглежда невероятно.
Готи, браво за резултатите. А за мерките няма да се тревожиш, и Емо е така, върви по-слаб от другите. Но то и няма как да качи повече, не се спира детето. Сега е във фаза опити за пълзене назад.

Първо да се извиня на Евелинка, не разбрах че Маги има имен ден, помислих че празнуват Евелините  Роси ми подаде телефона и прошепна нещо за имен ден, ама аз толкова неадекватна.
Да са ни живи и здрави всички именници с това нежното име Магдалена, много късмет им пожелавам и Божията помощ!
Светле прости че пропуснах да ти звънна днес да ти кажа какво става и да честитя на Маги, не съм и допускала какъв ужас ще преживея.
 Благодаря Росинко че си писала, и за това че се отзова отново с колата, за лекарството, за всичко!  Толкова съм щастлива че имам близки като теб, Светлито и Виви  , просто съм богата!
Не съм чела назад, само ще разкажа как мина и лягам, защото главата на раменете ми е огромна и тежиии.  (понеже писаното тук ми е един вид дневник, пиша всичко, който му е тягостно да не чете натам)
Отидохме на време, по обед в най голямата жега в 13ч, децата вир вода. Поизмих Ива в банята на болничната стая, все пак трябва да е чиста. Бяхме с количката, (натикахме я в държавния автобус), Емма заспа, Иво остана навън да я разхожда. Зачакахме, дойде някаква, май мед. сестра (никой не се представя в тази болница) и каза да се настроим психически, че ще чакаме поне час и половина, операционните били заети, казах Ок разбира се, предположих че има катастрофа или друго спешно. Ива взе да нервничи, съблякох я и полегнахме да гледаме детски, опитвах да я разсмивам, мачках я и се гъделичкахме, поотпусна се. След час дойде анестезиолога за консултация, дори не ме попита колко килограма е  , пита само кога е яла и пила последно, казах преди час и нещо сукна малко, ама от снощи не беше яла, милото взе да му призлява. Сега, казва, ще чакате още 4 часа  Ама защо бе човек, тя сукна няколко глътки буквално а и кърмата я няма за няма и час, не може, беше категоричен. Еееей, призля ми. Попитах каква анестезия ще и сложат, било негова работа и се хили, аз сериозна, той пак се хили, така и неми каза. Облякох Ива и хукнахме навън, то в тая кутийка 2 на 2 не се търпи. Изпуших цигара, повъртяхме се . Дойде доктора, който ще оперира, повика ни горе и каза приготвяйте се, явно нямаше време да чака още 3 часа. Пак измих Ива, сърцето ми вече беше тотално тревожно, чувах го ясно в ушите си. Дойдоха и дадоха една лъжичка с нещо много червено на Ива да го изпие, да се отпуснела, питах какво е, "е, сега, ми за отпускане"  След десетина минути идва сестра, казва на Иво да вземе Ива и да я заведе до операционната, аз в тоя момент бях готова да си грабна детето и да си вървя, вместо това казах, че не той а аз ще съм с нея, ама ще ви тежи, няма успокоих я аз, ама да ви дадем инвалидна количка, не знам как я изгледах, но не гъкна повече жената. Разбира се държат се с теб все едно си им длъжник, при положение че е частна болница и си плащаш, едно по здравна каса, второ доплащаш и то не малко, хммм. Стигнахме до етажа, аз се засилвам към залата, сестрата само дето не ме спъна в стремежа си да ми попречи, а можеше само да ми каже да спра, аз знаех от Роси че няма да ме допуснат вътре. Грабна Ива и ме отпрати, казах не! ще чакам да я приспите, не искам да плаче, стига и стреса, ако се наложи нека я упоите навън на носилката, не можело. Как да не може? Свих се на стълбите и се крия, все едно съм престъпник. Еееей една санитарка къде взе да мие, издаде ме, погнаха ме да си вървя долу, Ива била спокойна, даже си казала името, странен критерий за спокойствие, значи щом не си е глътнала от страх езика е добре. Да ама после милата ми разказва как плакала докато са и слагали абоката, как от болката и се допишкало много и помолила няколко пъти, никой не я е чул, били около нея а не реагирали, напишкала се е на масата и се е срамувала много, страшно я е накърнило и това. Що за хора.
Емма вече беше нервна, Иво слезе да я приспива навън, голяма грешка, останах сама с мислите си, ревнах, хълцах, разтресох се като вулкан, това стискане от дни избухна, и хукнах по етажите, гледах тайно операционната, ослушвах се, чуваха се само апаратите. Слизах пак два етажа долу да видя Иво да не се е качил с Емма в стаята и да ме търси (телефона ми остана в количката), пак хуквах на горе и така, един час, най- дългия в живота ми. По едно време каталясах и седнах, след няма и 5мин гледам, мъкнат ми детето на ръце, увита в странна материя, висят ръсете грозно бинтовани, виси главата, мятат се крачета, кошмарна гледка, хукнах към тях, сграбчих си я, скараха ми се, тоя път вече нямаха думата, гушнах я здраво, я тя само повтаряше с чужд глас мамо, мамо, мамо, до безкрай... Не ме виждаше, не знам и дали ме чуваше, дишаше на пресекулки, грачеше заради тръбите които са и поставяли в гърлото, плачеше неутешимо и ме викаше, такава безпомощност не бях изпитвала, да ми е в ръцете а все едно съм призрак за нея, кошмар. Ревнах с глас и аз, анестезиолога който я донесе се шашна, опитваше да обясни нещо, че е нормално всичко това, е, аз не виждах нищо нормално в цялата ситуация, страдахме много и двете, каза как да давам обезболяващи, останалото щял да каже док. Док обаче си беше тръгнал веднага, без две думи дори да обели, звъннах му, бързал за нещо си, по телефона каза че всичко е нормално, да идем в петък за смяна на превръзките. Поисках да ми обясни точно какво са правили, той малко се поизнерви, но обясни човека, разгеле, разбрах че костта не е пипана, нито сухожилието, само някаква тъкан, която обвивала сухожилието, разширили канала, там където сухожилията имали излишни възелчета, за да преминават свободно.
Ива плака много, по едно време тръгна да истерясва, попитах давали ли са и обезболяващи, кааха още не, е как още не бе хора. Дадоха веднага, малко се кротна милата, ту скимти, ту реве с пълно гърло, мята се, иска да и махам превръзките, крещи че я боли, млъкне, пак ревне и така повече от час. Аз съм я гушнала в задушаваща прегръдка и и шепна, ако се отделя дори малко започва да вика по силно. А дори не ме чува, или ме, не разбрах...
Решихме да излезем навън, да я разведрим, донесоха ни сметката и тръгнахме. Тази вечер си дадох сметка че не почерпих нищо, обаче, благодаря им за операцията- за нея си плащам добре, отношението и мълчанието за малкото ми момиченце няма да простя. Дано не са ме оплюли много, това е.
Звъннах на Роси, разбрахме се за 18.30 да ни вземе, дадох си сметка че Ива е зле и няма как с автобуса, и зачакахме навън. Иво разхождаше Ива в количката разбира се, Емичка беше в мен в слинга. Дойде Росита, натоварихме се и айде към Айтос. Иво за капак счупи колелото на количката докато я товареше, сега нямам возило, а днес платих с последните заделени пари, идилия.
Важното е че всичко мина, Ива заспа дълбоко, не е мръднала до сега, а мен ме е страх да се отделя от нея. Емма и тя хърка уморена, проплаква на сън често, стреса много и се отрази и на нея.
И така мили момичета, благодаря на всички ви за подкрепата, за обажданията, за съпричастността! Давахте ми сили! И да споделя нито майка ми нито баща ми днес звъннаха да попитат как е минало, как е Ивичка, ама не ми пука.
Обичам ви много!

п.п. Да не забравя да пожелая никой никога да не вижда или изпитва това което ми се случи днес! На Роси дето го е изживяла 3 пъти милата и на другите майки минали през това, съчувствам, сега вече разбирам, много е тежко.

Мери, миличка радвам се че операцията е минала успешно и второ да кажа, че плаках с глас на всичко което прочетох... Сърцето ми се сви и спирам до тук.

Мери, съжалявам ! Разказа е потресаващ . Това, което се е случвало в душата ти е страховито...майката си е майка! Дано Ивето бързо се възстанови и забрави кошмара, милото !

Мери, това, което сте изживели е ужасно. Днес тъкмо щом нямате количка, гушкайте си се у дома и си почивайте, че и ти имаш много нужда от почивка.
Моите диванета още си спят, ох, няй-хубави са спящите деца  .
Голдънче, как е крачето?

Честито на патерици на всички празнуващи!
Мери, дано Ивето наистина по-скоро се отърси от преживяното.
Евелинка, много ти е хубава принцесата. 

Мери, дано малката ти принцеса бързо се възстанови и забрави за операцията.Разказът е ужасяващ....важното е, че операцията е минала успешно, дано всички преодолеете стреса от преживяното възможно най-бързо

Мери, надявам се и двете да се отърсите бързо от преживяното и да не ви се налага да стъпвате в болницата, освен за рутинните консултации.
Евелинка, много се радвам, че изследванията на Блажката са наред.

Мери,за пореден път се възхищавам на силната ти и всеотдаваща се личност и оставам безмълвна пред отношението и бездушието на хората ,за съжаление точно на вас така да се случи ....Само се моля по-бързо да се възстанови Ива и да забрави целият ужас ,през който е  преминала миличката ...... Целувам ви много ...  

Илинка ...внимавай повече и се оправяй по-бързо ,пази се      
лек ден на всички