Раждане в къщи

Сиси Боата, аз също много исках вагинално раждане след секцио, но просто не се получи. Това не значи, че и при теб няма да стане. Секциото го направиха по време на започнало раждане. Щяха и още да изчакат, но всички решихме, че в случая е по- добре операция.
Аз също съм в Монреал и до последно на консултациите и в болницата сме обсъждали нормално раждане. Но един ден, седмица преди термина някъде, гинеколожката ми изръси и то в чакалнята ще трябва секцио, отиди в болницата да си избереш ден. Аз се шашардисах, та ние цяла бременност говорим за максимално естествено раждане.  Мисля си, че страхът и паниката ми объркаха нещата, но здраве да е.
Успех ти желая!

Мерси, Вери, че сподели.  Моят лекар уж се хвали, че има най-ниския % секцио в Royal Victoria, надявам се да не ми сервира в последния момент, че смята да направим планово секцио.  Ти в коя болница ражда?  При теб защо се наложи секцио първия път?  А втория какво стана?  Имаше ли епидурална упойка и двата пъти?  Аз първия път отидох напълно неподготвена и с пълно доверие на лекарите и мисля, че това ми изигра лоша шега.  7-8 часа изобщо не мръднах от леглото, а сега знам че разхождането е много важно за да се насочи както трябва бебето към "изхода" 
Вярно, че ме оставиха 3 часа са си напъвам, но никой не ми каза "смени позата поне", камо ли да се разходя.  Големи ли бяха твоите бебета?  Моето беше големичко (3,930), но пък една приятелка, която е по-дребна от мен роди две деца по над 4,300 и двете нормално, че дори без шевове. 

Изчетох всичко за VBAC и изглежда, че съм горе-долу подходящ кандидат, но не съвсем заради това, че първото секцио се наложи не заради падащи тонове, липса на разкритие или breach, ами защото просто бебето не слизаше в канала, все едно е прекалено тясно и той просто не е успял да тръгне, камо ли да излезе.  И сега ме е страх да не би просто да ми е прекалено тесен вътрешния таз или нещо от сорта и втория път с много усилия от моя страна бебето да влезе в канала, но да се заклещи и да се наложат още по неприятни интервенции като форцепси, секцио при падащи тонове и тем подобни.  А да не говорим за добавилия се риск от разкъсване на матката по шева от секциото.  Знам че всяко раждане е различно и меренето на вътрешния таз, което се прави в БГ е безсмислено, но се чудя как да си преценя моя персонален риск.  Знам общите рискове, но знам също и че никой не може да ми даде точен отговор какви са моите персонални шансове за успех...

Ще се чудя още 2-3 месеца, пък ще видим накрая какво ще стане....

Моето трето бебе се "заклещи" в канала, т.е. нали в родовия канал те слизайки надолу трябва да се обръщат в определена посока на точно определени места, моето бебе не беше успяло да се обърне. (Съвсем между другото - това е "класическа" последица от ненужните медицински интервенции на които ме бяха подложили като пукане на мехура и система за по-интензивни контракции.) Та искам да ти кажа че и това "заклещване" не е толкова драматично. Опциите бяха форцепс или секцио, казаха ми че дори при минимален риск при форцепс се избира секцио (аз също съм в Монреал) и решиха секцио. Наистина тоновете на бебето бяха добри.
А аз искам да попитам защо секцио при активна фаза на раждането е най-рисковано? Какви са рисковете?
Също така - бях направила едно малко проучване и пуснах тема в Майки - според научни изследвания секциото вдига с  50 % риска от алергии и астма на детето. Та в светлината на тази статистика аз лично бих била по-склонна да рискувам с начина на раждане. 

Ами по принцип не е драматично "заклещването", но почти винаги води до бързо секцио.  Тоновете при теб са били добри вероятно защото не сте изчакали достатъчно дълго с надеждата бебето да се "отклещи", а са преминали направо към секциото.  И в моя случай беше нещо подобно-- на 3тия час напъване ми казаха "ако искаш си напъвай още докато тоновете почнат да падат, но според нас явно няма да родиш нормално".  И един вид ми дадоха избор-- или секцио сега, докато тоновете са добри и всичко може да мине като планово или когато тоновете почнат да падат, тогава ще тичаме по коридорите и ще вадим бебето със спешно секцио.  Аз се уплаших от спешното секцио (особено понеже се наложи епидуралната упойка да ми я слагат 2 пъти докато подейства) и избрах "по-спокойното" секцио.  Много в възможно да съм сбъркала с това решение-- можеше бебето ми да си излезе най-спокойно на 4тия час напъване.  Ама просто ме достраша.

Най-рисковано е секциото по време на активната фаза защото тогава просто операцията се извършва по-набързо.  Не съм 100% убедена, че това е причината, но май го прочетох някъде. 

При VBAC, най-рискованият вариант е бебето да се "заклещи" в канала защото контракциите са много силни и колкото по-дълго продължат, толкова повече се увеличава вероятността от отваряне на белега.  А лошото е, че последствията от отваряне на белега са доста страшни (далече по-страшни от увеличен риск от алергии)-- 1) риск родилката да умре от кръвозагубата (това е доста рядко де), 2) риск бебето да остане доста дълго без кислород, от което следват мозъчни увреждания или направо смърт. 

Та затова съм притеснена.  Хем не искам планово секцио, хем ме е страх да не си докарам сама много по-големи проблеми... Засега смятам да се доверя на статистиката, която ми казва, че все пак болшинството VBACs са успешни...

Да ви кажа - когато бях бременна с първото си дете в България, към края на бременността моята докторка се усъмни, че ми е тесен таза и бебето току виж може и да не успее да излезе. Тогава направо ме прати на рентгенова снимка. Знам, че това е последното нещо, което бих направила сега, но тогава въобще не си давах сметка какви последици може да има. (Слава богу - последици не са се видяли досега )
Все още пазя снимката и на нея ясно се вижда главата на бебето и моя таз. Ако по това не могат да определят дали ще мине бебето - не знам колко по-точно изследване може да се направи. Аз като я гледам мога да кажа дали ще мине или не
Така, че има начин да се види дали таза е тесен, въпреки, че не е много препоръчителен. Но винаги може да претеглиш рисковете: ако някоя интервенция ще те освободи от страховете ти и ще ти помогне да се отпуснеш и да родиш нормално - може би не е чак толкова "лоша"
Най-важното е спокойствието - всеки трябва да направи това, което ще му помогне да бъде спокоен, а не по-притеснен.

Ескориал, работата е не, че ме притеснява да си направя рентгенова снимка, ами че съм чела, че подобна снимка нищо не показва всъщност и затова тук не се правят такива снимки.  Ако на снимката се вижда, че бебето може да мине, това не значи, че наистина ще мине.  А ако показва, че не може да мине, това също нищо не означава.  С други думи, в процеса на раждането и най-тесният таз може да се отвори колкото е необходимо, както и най-широкият таз може да си седи затворен и да не "пусне" бебето да мине.  И естествено няма начин да се предвиди предварително как точно ще се развият нещата. 

За да се преценят най-точно размерите на таза, трябва да се направи или ЯМР или томография, за да се види триизмерно. Прост рентгенова снимка не показва нищо, защото е фронтално и 2измерно.

Момичета, започваме една кампания за активното раждане в България. Ето тук можете да прочетете повече - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=338041.0
Точно вашия опит, мнение и подкрепа ще са ни много ценни!

Сиси Боата, извинявай, че ти отговарям чак сега.

Аз раждах Маги в БГ- 3650гр и 51см 2 дена преди термин. А Ясен тук, в болница Ласал- 4300гр и 53.5см 12 дена след термин.

Първият път докторът, с който имах уговорка, само ми повтаряше как бебето седи високо и как той обичал планираните неща. Аз му имах пълно доверие. Тогава не търсих инфи в нета, не ми е и минавало през акъла. И 3 дена преди термин каза идваш утре и предизвикваме раждане / нямах разкритие, нямах никакви признаци за раждане /. Пукнаха мехура с 300 зора, после клизма, после лягай и чакай контракции; после окситоцин / питоцин / и обезболяващи; бебето не слиза, контракции почти никакви, разкритието и то едвам мърда; епидурал не сме слагали; след 6 часа чакане и почти 5см разкритие, се реши секцио, нямало смисъл повече да ме " мъчат ". Аз бях добре, бебето също, не са падали тонове или нещо подобно. След операцията ми се каза, че пъпната връв била оплетена около крачетата и затова не слизало бебето. Но аз бях под пълна упойка и съвсем сама в операционната. Кой знае къде е истината, а и минало заминало вече. Важното е, че Маги се роди жива и здрава. А операцията ми беше много добре направена.

Сега с Ясен не знам какво се случи честно казано. Някъде нещо се обърка.
През цялата бременност говорихме за нормално раждане, самата гинеколожка, която ме следеше ми каза " длъжни сме да опитаме ". В болницата също бяха на мнение, че няма проблем да родя така. Белегът беше перфектен и нямаше опасност от руптура. Аз исках максимално естествено раждане, без системи, без епидурал. Бях сигурна, че ще се справя. Бременността ми беше хубава, без проблеми, освен повръщането в началото. Около 37-ма- 38-ма седм на всяка консултация гинеколожката почна да ме психира с това, че съм нямала поне 10 подготвителни контракции на ден / аз имах 2-3 макс /. И седмица преди термина ме вижда в чакалнята и ми казва как си мислила, че вече сигурно съм родила, защото 2-ро дете и т.н. и как при това положение ще трябва да отида в болницата, за да определим ден за секцио. Аз много се разстроих. Отидохме в болницата, там ми казаха, че е рано да се определя дата, защото нормално изчаквали 2 седмици след термин. Но влезна ли в 41-ва седмица, почват да ме следят в болницата, главно тоновете на бебето. И така зачакахме, контракции от време на време, аз много ходех и не само  . В неделя, 4 дена преди да родя се усъмних да не би да изтичат водите. Отидох в болницата, близко ми е. Оказа се, че не били води, ами силно воднисто течение, което било нормално. Тогава дойде една гинеколожка за мнение, гледаха ме на ехограф, казаха, че всичко е наред, бебето е с главата надолу и е почнало да слиза, но има още " път ".  Но ако до четвъртък не родя, петък секцио, не можели повече да ме чакат. Било опасно, тъй като вече съм с една операция. Аз реших, че до последно няма да се дам и се свързах с хомеопата ми в БГ. Почнах да пия едно лекарство за контракции и резултатът не закъсня. Още във вторник сутринта станаха редовни, на 5мин. А да, забравих да спомена, че тапата ми падна 2 седмици преди да родя. В сряда бях на преглед в болницата. Имах болезнени контракции на 2 мин. Пак ме прегледа лекар и каза, че раждането е почнало, в 1-ви етап съм, 3см разкритие. Да се прибирам, нямало смисъл да се стресирам в болницата, да ходя много и ако започне много да ме боли, да си правя вани. И каза, че е сигурна, че до вечерта ще се върна. Към 7-8ч започнаха едни непоносими болки, не ги издържах. Нито ваната ми помагаше, нито седенето на 4 крака. Звънях в болницата. Те пък ми казаха, че щом мога да говоря и дишам нормално по време на контракция, значи не е толкова страшно. Да изчакам още малко вкъщи. Е да, ама вече не се търпеше и в 11 се озовах при тях. Приеха ме и докато ми сложат коланите за тоновете, изтекоха водите. Разкритие 4см. Питаха ме за епидурал, аз се свивах от болка, но отказах. След час обаче реших да я слагат. Чувствах се изтощена, 3 дена сериозни контракции. Започнахме да чакаме, разкритието не помръдваше. Аз лежах, нито те ми казаха да се разхождам, нито аз си го потърсих. И може би това беше едната грешка. Другата мисля, че беше епидурала. Към 3-4ч пуснаха система окситоцин с мое съгласие. Контракциите се засилиха още повече, но при всяка една тоновете на бебето леко падаха. Така някъде до 6, когато решиха, че няма смисъл от нея и я махнаха. Тоновете се оправиха. В 8 дойде лекар и каза, че бебето е заклещено, главичката му се "удря" в ляво. Че се налага да помислим за секцио и ни оставиха да решим. Но общо взето тяхното мнение беше по- добре сега, когато и двамата сме добре и че достатъчно ме чакали. Съгласихме се. В операционната влезнах малко след 10.30 като до последно се надяваха да почне нормално раждане. Разкритието така и не помръдна.  Родих със спинална упойка, мъжът ми беше през цялото време с мен, след операцията лежах в нещо като реанимация 45мин, много бързо гледат да те раздвижат и аз много бързо се възстанових. Още на 2-я месец бях забравила за операцията.
Не съжалявам, че опитах, макар че казват било гадно да се мъчиш нормално и накрая секцио. На мен не ми е гадно.
Ако имаш други въпроси, питай.

Вери, мерси за подробния разказ! Окуражава ме това, че въпреки че си имала предишно секцио, матката ти без проблем е понесла 3 дни контракции.  Единия доктор, който се опитваше да ме плаши за да се съглася за планово второ секцио ми разправяше, че нормално раждане след секцио става само ако протече много бързо.  Иначе матката не можела толкова да издържа и се увеличавал много шанса от разкъсване по белега. 

Че ще пробвам да родя нормално съм решила твърдо.  Много повече ще ме е яд ако не пробвам изобщо, от колкото ако секцио се наложи, но знам че съм направила всичко по силите си да родя нормално...

A не, такова нещо не са ми казвали, че трябва да родя бързо. Моите наблюдения са, че ги беше страх от преносване при VBAC.

Видях че, напоследък дискусията тук се е завъртяла окло VBAC, а аз в момента превеждам точно тази част от сайта на традицинната акушерка Клер Лопринци. Ето връзката: http://www.clareloprinzi.com/vbac.html (засега частично готова е само английската версия; българската се надявам да е напълно готова да Коледа  ) Има разкази как жени с предишни 2 раждания секцио са успели да родят естествено и активно!

Здравейте отново от мен,

Ето малко нова информация за мен и моите родилни вълнения
Днес бях на консултация в болницата отново (вече са по 1 път на седмица) и отново си говорихме за раждането което аз планирам и т.н.
Докторката е направо невероятна. Опитва се по всякакви начини да ми помогне. Даде ми телефони и e-mail на нейна приятелка, която е раждала в къщи два пъти с акушерка. Даде ми информация как да си потърся акушерка и къде да разгледам за още дули. Разпитва ме надълго и широко кой планирам да се занимава с децата, докато аз раждам и кой ще бъде с мен. Интересува се за всяка една подробност от моя план и много иска да е сигурна, че всичко е добре обмислено. Подписа ми Birth Plan-а и се съгласи с него (единствено за вагиналните прегледи каза, че поне като ме приемат ще се наложи един и след това не са задължителни). Още миналата седмица ми беше казала да си занеса всички "пособия" за раждането, като ножица, щипки за пъпната връв и т.н. за да ги види и да прецени дали са достатъчно добри. Днес й ги бях занесла и тя ги одобри, но все пак отиде и ми даде един стерилен пакет от болницата, в който има стерилна ножица, ножици-щипки за пъпната връв и стерилна пенсета. Каза, че мога да го взема назаем и след като го ползвам, нищо, че е отворен - да им го върна, за да си го стерилизират отново.
Не знам как мога да и благодаря. Нямам думи, с които да опиша отношението й към мен. Разбира ме, подкрепя това, че аз съм тази, която прави избора и искрено се опитва да помогне, така, че да е спокойна и тя, че е направила всичко възможно от нейна страна.
Пожелавам на всеки да попадне на такъв доктор. Ако всички доктори бяха като нея - нивото на здравеопазването щеше да е съвсем друго.
Искрено и благодаря и й е възхищавам.
Ето и малко информация за бебето - вече е тръгнало да слиза надолу. Аз съм свалила около 1-1,5кг., но иначе се чувствам добре и с нетърпение очаквам голямото събитие
Приятен ден на всички и поздрави на всички наскоро родили се домашни бебенца

Ескориал, чудесно е, че имаш толкова подкрепяща и внимателна лекарка, която не се опитва да ти се налага. Дано раждането премине според мечтите ти!

Не бързай още да отслабваш. 

Lilibon,
Много благодаря за хубавото пожелание Дано, дано...
Аз не бързам да отслабвам, даже ям повече, защото бебето е слязло малко надолу и има място!! 
Някъде четох, че е нормално точно преди раждането да свалиш малко тегло. Това не ме притеснява, важното е, че се чувствам добре.
Забравих да споделя нещо със всички бременни, които четат тази тема. От 2 седмици насам седя вместо на стол пред компютъра - на топка. На една голяма, надуваема топка, каквито има по фитнесите (мисля, че моята е диаметър 60см). Много е удобна! Препоръчвам на всеки да пробва. Държи ми гърба изправен и дупето ми е на мекичко, вместо да седя на твърдия стол. Разликата е огромна между стола и топката.
Дулата даже ми показа как да я ползвам по време на контракциите - сядаш на топката и навеждаш горната част на тялото си напред, като се подпираш на легло или маса - нещо което да ти е на удобна височина. От тази позиция, правиш кръгови движения с таза си върху топката. Това помагало за по-лесното наместване на главичката на бебето в таза.