Раждане в къщи

  • 45 974
  • 612
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 5 714
Много си права, escorial. За всичко, което си написала. Епидуралът хич не го исках, ама...За третото ще съм по- подготвена.  Wink
Но съм доволна, че го гледам Ясен по доста по- различен начин. Пак е нещо. Simple Smile

# 391
  • Мнения: 557
shivani,

Нали...и аз това се чудя - как може толкова да сме е изкривили. За нещо толкова естествено.
Колко силно влияе нагласата на обществото, в което живееш и колко е трудно да се оттърсиш от наложеното ти мнение и да погледнеш нещата от друг ъгъл.
Понякога ни е наложено някакво виждане и даже не си даваме сметка, че то не е нашe виждане, а нечие друго. Просто го приемаме едно към едно без даже и да го поставяме под въпрос.
Според мен точно там се крие истината - винаги поставяй под въпрос това, което мислиш, че е правилно, дори и да си силно убеден, че това е твоята истина и друга няма Wink

# 392
  • Варна
  • Мнения: 2 305
escorial, да, така е, но човек през повечето време живее по заложените в него стандартни схеми и наистина рядко се замисля. за какво са ни възпитавали толкова години, нали именно за да знаем кои са верните отговори според обществото? така че ти в момента проповядваш отцепничество и собствено мнение.  Mr. Green

поздрави на растящата гъбка! в нейна чест, старото стихче:

гъбке, гъбке, как порасна,
тъй голяма и прекрасна?
много ям и слушам мама,
затова съм тъй голяма.

# 393
  • Мнения: 557
Lilibon,

Супер стихче - ще науча батковците да го рецитират Wink
Те напоследък много се радват като им пея песнички и с голямо желание се опитват да ги запаметят и да ги пеят сами.

А за другото - аз даже проповядвам поставяне под въпрос дори и на собственото мнение! Не рядко ми се е случвало да вярвам, че нещо е супер правилно, защото видиш ли, аз сама съм стигнала до тоя извод след много опит и проучване на въпроса - и в крайна сметка да се окаже, че има ситуация, в която това мое мнение не струва нищо. Просто не работи и това е.
А даже и не проповядвам, а споделям ...... и също бих споделила, че е много много трудно да си признае човек, сам пред себе си, че понякога греши Wink

# 394
  • Мнения: 3 869
Мога само да потвърдя невероятното щастие и прилива на енергия, след като си родиш детето в спокойна обстановка, без паники, стрес и намеси. Аз 5 дни направо летях, нямах нужда и от сън много, просто раждането ме зареди невероятно Simple Smile

Тук сложих статията - дано да е достъпно за всички (поне така го зададох). Има опция за оголемяване, за да може да се чете.
http://megyd.multiply.com/photos/album/2

Тази тема е една от най-хубавите във форумите Heart Eyes По страниците й се родиха няколко "домашни" бебета, а тонът като цяло остана повече от добър Simple Smile

Последна редакция: ср, 19 ное 2008, 20:47 от Meg1

# 395
  • Мнения: 3 989
Нека и в Бг да започне да се ражда в къщи така, както нашите баби са го правили. Чудно ми е, как за 50 години толкова се е изкривил мирогледа на българката, че да не може да си помисли дори за раждане у дома. Та как е оцеляло човечеството, от древността и в наши дни също ражднето в къщи е нещо най-нормално.

Не искам да разбунвам духовете със забележката ми.  Stop
Едно време са имали по 5-6-7 и повече деца. Все половината са оцелявали. Така е оцеляло и човечеството.  Peace
Детската смъртност все още е доста висока в доста развиващи се страни без добро или никакво медицинско обслужване. Не говоря конкретно за раждане в болницата, а и за пост-родилната грижа.

винаги поставяй под въпрос това, което мислиш, че е правилно, дори и да си силно убеден, че това е твоята истина и друга няма Wink
Много ми харесва това. За съжаление, аз мисля, че повечето хора са безразсъдно упорити, че тяхната истина е единствена и ревизия на мнението е невъзможна.

Мег, мерси за линка!   bouquet

# 396
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Ескориал,аз бях писала в на4алото на темата ти и макар и да не споделям изцяло вижданията ти искам да те поздравя за раждането на малката дама с прекрасно име и да ви пожелая много слън4еви мигове заедно.  bouquet
Харесва ми спокойствието,което излъ4ваШ и позитивизма ти. Peace

# 397
  • Мнения: 557
mcdirock , благодаря ти от сърце Wink
Мег, страхотен разказ си написала....може би и аз трябва да седна да си преработя разказа, за да вкарам повече емоции вътре. В интерес на истината, като го писах на следващия ден след раждането не усещах изобщо нужда да описвам емоциите и мислите през които съм преминала. Някакси всичко беше толкова естествено, че какво толкова да му описваш Wink
Но може би ще е хубаво да го направя, за да си го имам като спомен и един като го чета да му се радвам Wink

# 398
  • Мнения: 3 869
Escorial,
непременно го опиши колкото се може по-подробно - не само ти ще му се радваш, но и Карина един ден ще бъде много горда да го чете  Heart Eyes Когато и съзнателно погледне на начина, по-който е започнал животът й, ще осъзнае че е много специална, както и майка й  Grinning

Сагласна съм напълно с теб, че домашното раждане не е за всеки и човек трябва да познава възможностите на тялото си; подготовката с подходяща страна и упражнения не може да бъде компенсирана само от силното желание.

# 399
  • Мнения: 2 185
Мег, прекрасен разказ и разкошни снимки  Hug. Благодаря ти, че ги сподели с нас    bouquet
Още не съм проучила как стои въпросът за раждането у дома в моя щат ( Тексас ) , но тук кърменето на публично място се възприема като върха на пошлотията и е табу  Close . Просто съм изумена от тези нагласи и  не знам дали е прието да се ражда в къщи. Поне със сигурност има акушерски центрове, та като ми стане време за бебета, най-вероятно на там ще се ориентирам  Wink .

# 400
  • Мнения: 3 989
Мег, много хубаво си го написала.  Hug Хубаво е и че са отделили малко място за Клер Лопринци и за мнение на лекар.
В статията се казва, че по-подробно разказът ти може да се прочете в http://www.bg-mamma.com. Не разбрах къде точно? Може ли линк?
И друг въпрос имам. Какво значи, че ти си вързала пъпа? След като се отреже пъпа, нали остава малка част да стърчи, която после пада сама. Или поне аз си мислех така докато не прочетох какво си писала.

Връщам се да допиша, че много ми хареса черно-бялата снимка.  Peace

escorial, аз също съм на мнение, че влагане на емоция в разказа го прави личен, адресиран, не толкова чисто повествование тип "докладна записка". Именно факта, че за теб "всичко беше толкова естествено, че какво толкова да му описваш" си заслужава да се опише и да се спомене това.  Peace

Последна редакция: чт, 20 ное 2008, 10:07 от Кюбит

# 401
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Мег, много вълнуващи снимки! Мисля,  че е смело от твоя страна да опишеш и публикуваш нещо толкова лично.
За пореден път установявам, че си изграждам погрешна картинна представа за хората, с които общувам в нета. Мислех те за по-голяма и с по-"корав" външен вид, а видях едно нежно младо момиче, любовно кърмещо бебето си.

Какво нещо е животът! Отново и отново се завърта в цикли. Нещо, което някога е било най-естествено, после смятано за  остарял и нецивилизован начин за раждане, отново се завръща на сцената. И при това има нужда от усилията на ентусиасти като вас, за да бъде признат отново. Същото е и с кърменето. Когато преди 14 години казвах, че дъщеря ми е на 7 месеца и още я кърмя, повечето хора ми се ококорваха насреща. Сега децата на приятелките ми са на година и седем месеца и се  кърмят, без още да му се вижда края. Къде е истината, не знам, не знам въобще има ли такава или сме обречени като едно махало да се лашкаме между двете крайности и да приемаме за вярна ту едната, ту другата. Хубавото на човешкия род е, че все пак оцелява, независимо какви правила спазва и в какви теории вярва.

Мисля, че тази тема вече клони от практическа към философска. Simple Smile

# 402
  • Мнения: 391
Мег1, прекрасна история и снимки!

# 403
  • Мнения: 557
И аз толкова се въодушевих от разказа на Мег, че седнах и преработих моя Wink
Ето линк: http://escorial.wordpress.com/2008/11/
За съжаление, пак казвам, снимките от раждането са много разголени и не знам къде да ги публикувам...мъжа ми не е много фен на това.

И исках още нещо да спомена относно моето раждане:
През цялото време, дори и за минутка не съм лежала по гръб. Това беше най-неудобната поза по време на контракция и така болката беше безумно силна, дори и в началото, когато контракциите бяха на 15-20мин. Тогава се опитвах да спя между тях, но при всяка една ставах, за да седна на леглото и да се облегна на гърба на мъжа ми, който ставаше с мен. Имаше няколко контракции, които хванах много късно и не успях да стана толкова бързо, та ме хванаха в полулегнало положение и болката беше ужасна.
Сега разбирам момичетата, които искат упойка. Ако трябваше да издържа цялото раждане - 6 часа и половина - легнала по гръб - със сигурност и аз щях да рева за упойка много по-рано, отколкото някой е предполагал.
Така, че призовавам всички, които им предстои да раждат - без значение къде ще раждат - да опитат да не лежат по време на контракциите - така е най-болезнено. Всякаква друга поза е много по-добре. А на мен лично - изправена на крака и леко наведена напред, подпряна или на топката на леглото или на куп възглавници на масата - ми беше най-добре.

# 404
  • Мнения: 557
Sheila, Meg,
Кога порастнаха тея вашите бебета....сякаш вчера се родиха, а вече са на по 2-3 месеца.
Гъбки, гъбки Wink

Общи условия

Активация на акаунт