Раждане в къщи

Вижте тук (първия пост на 10-та страница): http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=208777.180
Разказът на една мама, която роди сина си неасистирано преди три дни в София.

мама Мина, да ти кажа, че Ъ-то на маковската клавиатура е не на Y, а на X ... Така постът ти няма да звучи толкова руски

сега отивам да чета за софийското неасистирано раждане.

Три дни преди термина на моето раждане ме гледаха на ехограф.Всичко изглеждаше наред,само бебето не беше съвсем слязло в таза.Но се беше обърнало.
Преносих две седмици.Всеки ден си мислех:"Днес вече няма как да не родя".И така десетина дни,докато стана непоносимо тежко да си нося шкембето дори до тоалетната.Аз издържам на болка и не съм се страхувала от болката.По време на беменността посещавах всевъзможни курсове за бременни и майки-йога,кърмене,четях за раждане в какви ли не пози,упражнявах се всеки ден,ходех много,ядях здравословно и избягвах дори страшните филми по ТВ.
Родих с цезарово сечение,въпреки големите ми надежди за леко и безпроблемно нормално раждане.Синът ми се бе увил три пъти с пъпната връв и това нямаше как да се види на ехото.Извадиха го лилаво-синкав.Ако не го бяха извадили нямаше как да излезе сам.Скор на Абгар 7...
Сега е добре,наложи се да го водя на хиропрактор,защото не можеше да си завърти главата,за да суче.Пропълзя на година,проходи на година и осем месеца.
Аз имах система с окситоцин за начало,после две епидурални упойки.След операцията ме втресе и се оказа,че имам настинка.Навън беше 32 градуса, а аз,увита треперех от студ.
Три месеца след раждането ми оперираха ръката-карпал тунел синдром.


Не бих родила вкъщи,освен,ако не е по време на война и няма никакъв начин да стигна до професионална медицинска помощ.А и колкото и да съм подготвена,когато стане време да раждам съм сигурна,че ще съм на съвсем друга вълна....Тук в Холандия е нормално да раждат по къщите,но моят съпруг,който е холандец много настояваше да родя в болница и съм му много благодарна.Ако не бях в болница може би и аз и бебето щяхме отдавна да сме при Свети Петър.

Щом си решила да раждаш у дома-успех,дано не се наложи да са ти необходими апаратура и специалисти и ти и бебето да сте здрави.Аз не бих разчитала само на късмет.

Картинка, момичето вече роди, по-напред е постнала разказа си дори. 

Да, аз мислех, че постът е към Гаргамелчо, не към авторката? Може да съм се объркала.

Постът ми беше до авторката.
На Гаргамелчо-Честито!Да сте живи и здрави с детето и да имате много красиви моменти заедно! 

Благодаря на kartinka за споделения опит. Аз лично също съм се родила с три пъти увита пъпна връв около врата и сега майка ми се побърква при идеята, че искам да раждам в къщи
И въпреки всичко...напоследък си мисля.... тези които имат вяра, дали ще е в Бог или някоя сила или Природата или каквото искате там го наречете - те сякаш нямат нужда от допълнителни "доказателства", че всичко ще е наред и нещата ще протекат нормално. Не говоря само за раждането, а за всяко едно събитие което е част от живота ни. А тези, които нямат силна вяра - те имат нужда да се информират максимално, да изучат всичко до последния детайл...и даже понякога и това не им е достатъчно за да се чувстват спокойни и подготвени. В този ред на мисли - никога не можеш да убедиш някой кой е по-добрия избор да за него - той знае! Всеки има мнение и то трябва да бъде уважавано. И аз не съм се наела да убеждавам никой с тази тема. Просто искам да информирам максимално хората които се интересуват и искат да направят този път различен избор.
Първото ми дете е родено с истински възел на пъпната връв. По време на раждането на няколко пъти му падаха много сърдечните тонове и идва лекар за да ме види и да реши дали да не правим спешно секцио. Когато Марти се роди беше лилаво син и възела беше много здраво стегнат. Но това не ме кара да вярвам и да очаквам най-благоприятното развитие на нещата този път. Подготвям се за всеки вариант който ме очаква и се радвам, че много майки споделят тук своя опит при ражданията си, защото няма две еднакви раждания. Но в крайна сметка - очаквам да се случи най-лекото и най-приятното И отново, много благодаря за хубавите пожелания...вярвайте ми, с нетърпение очаквам раждането.

И накрая, нека да кажа, че се свързах с момичето което скоро роди в къщи и е написало разказа си (линка към него е пуснат по-горе от Котката Марта - благодаря ти!!!). Питах я някои конкретни въпроси и тя пожела да ги сподели в нашата тема, така, че с нетърпение очаквам нейните отговори тук

Ескориал, мила, нямах време да чета цялата тема и всички постинги; прегледах само твоите. Ами ти си си свършила работата!!! Не знам дали човек може и има смисъл да прави повече от това! Готова си отвсякъде, както и да го погледне човек 
Но понеже пита за някои неща, ще отговоря тук:
за леката анемия - ти като натуропат вероятно знаеш, че за анемия се говори, когато три от показателите са под норма; ако е само хемоглобина - не е проблем. При мен спадна до 97 в деветия месец, но приложих шокова терапия с хлорофил (ползвах синьозелени водорасли - Зелена Енергия на Аквасорс) и направо разбих показателите за желязо - качи се двойно за 1 м., но си беше в нормата, въпреки че хемоглобина не се промени. Беше си въпрос на време и предполагам до раждането, нещата вече са били в норма
Освен споменатите водорасли, взимах бирена мая по 6-8 таблетки дневно и по 1 ч.л. пчелен прашец. До края на бременноста приемах фолиева киселина по съвет на един хомеопат - убеди ме, че това помага за развитието на кората на мозъка и децата значително по-бързо развивали нерваната си система след раждането. За съжаление не мога да направя сравнение, но съм впечатлена от някои от реакциите на нашето бебе на 4 дни - реагираше на силен шум с обръщане на очи и глава, фиксираше погледа си към предмети на близко разтояние.
За тоновете - не сме слушали бебето по време на раждането, просто нямаше нужда от това. Сигурна съм, че ме разбираш - интуицията е напълно достатъчна. Иначе таткото слушаше бебето с ухо през коремната стена, по-скоро за собсвено удоволствие  . Тъй като ухото не е чувствително като уредите, много точно може да се определи така къде се чува най-силно и оттам съответно как и къде е разположено бебето. Но както и при теб, на мен не ми беше нужно някой да ми казва къде е бебето, отлично си го усещах и знаех.
Видях че много си изчела, моят списък беше много сходен. Бих препоръчала горещо една книга, която се появи в Амазон преди окололо 3 месеца - Painless Childbirth. Отлична е за самоподготовка по темата! А за справяне с разни проблеми можеш да видиш този линк http://www.unhinderedliving.com/childbirth.html - страхотно полезен ми беше!
За случая с омотана пъпна връв - случвало се често, казват акушерките, но не било проблем. Попаднах на форум на английски акушерки по темата. Заключението беше, че не трябва да се пипа, докато не се роди бебето, камо ли да се реже. Обяснението е, че дори да пречи на детето да диша, то се кръвоснабдява все още от плацентата именно чрез пъпната връв. Съветът беше, ако пъпната връв е около вратлето, главичката да се придържа съвсем близо до влагалището докато се ражда телцето и след това да се отмотае. Подобно придържане съм виждала да се прави с телцете при седалищно раждане, за да може положението и тежестта на телцето да "изтеглят" безпроблемнно главичката.
Като цяло обаче всички проблеми, които се проявяват при раждането, имат корени пуснати по време на бременността и човек може да знае за тях стига да е достатъчно в синхрон с тялото си. Няма нищо случайно на този свят. Специално на нашия син, аз му говорех докато беше още в мен, когато ни казаха че вероятно пъпната връв е около врата и че бил много неправилно разположен. Говорех му, че няма от какво да се страхува, че много го обичаме и ще направим всичко за него, че ще му е много по-удобно там вътре, ако се обърне с главата надолу, че така ще може да се роди бързо и лесно и да дойде при мама и татко, помолих го, ако наистина си е сложил пъпната връв около вратлето, да си я махне, защото наистина няма от какво да се страхува и т.н. и пр. За пъпната връв не знам, но за обръщането със сигурност мога да кажа, че стана именно по време на този "разговор".
На всички "ами ако...." имам само един отговор - когато пресичаш, чудиш ли се дали ще те бутне кола? същото е - ако ти е писано да те бутне, и на неизползван черен път може да стане; ако не ти е писано - дори натоварен булевард да пресичаш, пак няма да пострадаш. Друг е въпросът, че човек сам гради съдбата си и как се развиват нещата в нея. А интуицията е безпогрешен инструмент, стига човек да го развие и да се научи да го използва.
С удоволствие ще отговоря на всички въпроси, стига да знам отговорите, де 

Не знам дали се дължи на фолиевата. С Маги пиех, с Ясен не. И при двамата се забелязваха същите реакции, които описваш ти още в първите дни след раждането. Май по- скоро си е до дете.
За хемоглобина съм съгласна, че не може да се съди само по него дали има анемия.

Meg1,
Много ти благодаря за изчерпателния отговор. И аз съм с нагласата, че ще стане каквото трябва, а моя е задачата да вярвам, че това е най-доброто. След аборта в началото на годината ми беше много трудно... но в крайна сметка приех, че точно това е трябвало да се случи и е било най-добрия изход на нещата. Ако живея вечно в страх, хем себе си тормозя, хем съм сляпа за хубавото, което се случва.

Ще напишеш ли автора на книгата Painless Childbirth, защото в Амазон има няколко такива книги, някои от тях с подзаглавия и не мога да се ориентирам коя точно имаш предвид.

За твое успокоение (макар че нямаш нужда от такова ) ще кажа, че аз имам два спонтанни аборта и само една тръба.... Някои уроци са ми давани два пъти, понеже явно не съм се учила, както съм предполагала 
Извинявай за книгата... Авторът е Tornetta, Guiditta.
Слушай интуицията си. Ако тя ти подсказва, че не ти трябва акушерка, значи не ти трябва. Ако имаш някакви съмнения - виж откъде идват и как да ги изчистиш без предубеждения.
За ракъсванията - компресите определено бяха най-доброто противодействие. От лекари знам, че разкъсване във влагалището се получава, ако има нелекувана инфекция, коята е повредила лигавицата; Иначе лигавацата е много разтеглива. Опасността за перинеума се крие в спонтанното желание да стегнеш, за да противодействаш на напъна. Точно тук вокализирането, издишането с дълбоки гърлени звуци или взука Ааааггггххх (също гърлен или като при оргазъм) съчетано с отпускащото действие на топлите компреси помагат неимоверно за избагване на стягане и така на разкъсване. Компресите се държат върху целия перинеум и покриват срамните устни, уретрата, клитора. Можеш да го държиш сама, ако препочиташ, някой да го държи за теб или ако избереш клечаща поза, клечи върху компреса. Другият съвет на акушерката, която ни подготвяше, беше да не се напъва, а да се оставят матката и бебето да си свършат работата. Така разтягането е постепенно и отново намалява риска от разкъсване. С тези техники въпросната акушерка е помогнала на над 600 майки, само няколко пъти й се е случвало да има малки разкъсвания, няма нито едно загубено бебе или майка! Специално за напъните си мисля че е въпрос на лично усещане. При мен ясно се усещаше, че аз не трябва да напъвам, а само да дишам и да отпускам. Чела съм обаче за случаи когато именно усещането на майката, че трябва да напъне е помагало на бебето да се роди без проблеми. 

Поздравления за Гаргамелчо и Мег1! Много радост ви желая оттук нататък и дано изборът ви на начин на раждане и отглеждане на дете бъде най-доброто за вас и децата ви!

Темата е наистина много интересна.

Мег,
Аз дали не мога да се свържа с тази акушерка, за която говориш?
Ти плати ли й по някакъв начин?
Мисля си - ако ми се случи по време на раждането да не съм много сигурна какво точно става и започна да се съмнявам дали това което се случва е нормално - да мога да попитам някой, но да не се обаждам в болницата, защото те веднага ще ме викнат там, вместо да ми дадат съвет и да ми обяснят кое е нормално.

Не сме плащали на Клер; там нещата стоят по много различен начин. През половината си време Клер работи като традиционна акушерка на Хаваите, през другата половина обикаля света и се опитва да промени модела на болничните раждания, да възвърне силата на жените и убеждението им, че раждането е естестено процес, а не не спешен медицински случай. Повече за Клер има тук http://www.blizodobebeto.com/category/birth/
Тя беше в България, за да види как нещата и у нас могат да тръгнат към по-добро. Планира да се върне отново догодина, а междувременно в София има една група хора - майки, лекари и акушерки, които работят за да се случи промяната по-бързо.
Всъщност, за Клер беше важно, че и у нас има "пролетни птички", които вярват в естевеното, активно раждане и прилагат тази си вяра на практика, точно както я е приложила тя - у дома, с минимум намеса.
Клер се среща с много хора и след това поддържа връзка с много от тях. Мисля си обаче, ти щом се срещаш с дула, по-добре е да й се обадиш на нея. Аз писах на Клер и тя ми даде съвети, но отговорът й се появи доста късно заради часовата разлика и на практика не повлия на убедеността ми, че всичко е наред; просто беше един хубав допълнителен стимул. Но вътрешното усещане е най-важното при едно неасистирано раждане според мен. Сега, знаейки кава е ролята на дулата и как работи Клер, бих казала, че тя много рядко прилага познанията си като акушерка а работи предимно с майката и нероденото дете, по начина по-който работят дулите.