Синдром на Даун

Честито прохождане на Хриси!    

Dezho . не сме ходили на рехабилитация.А по отношение на проблема със сърцето ходим в Трета градска.

Лизито последно време много се увлича по игри от типа"Хей, ръчички, хей ги две", мислех днеска да ви пиша за това, а в руския форум днес една  от майките, която живее в Германия, е описала ето какъв експеримент: " Образували 3 групи от деца със СД, на възраст от 10-15 мес., с които провеждали речеви занятия по 2 1/2 минути.
- първата група не получавала никакви допълнителни занятия
- втората група 20 мин. се занимавали с развитие на общата моторика
- третата група се занимавала допълнително с упражнения развиващи фината моторика (игри с пръсти и ръце)

На 10-ия ден първата група започнала да повтаря звуци, но те били слаби и стериотипни.
Във втората група децата започнали да повтарят звуци 6-ия ден и 15-ия ден  при 10% от децата се наблюдавало точно повтаряне на звуци/срички.
Резултатите в третата група били невероятни и много позитивни. Повтарянето на звуци започнало още третия ден, на седмия ден при 45%, а на 15 при 67,4%, се наблюдавало точно повтаряне на звуци и срички.
Посредством този експеримент, било установено, че чрез трениране на фината моторика, повтарянето на звуци/срички става 7 пъти по-бързо, от колкото при трениране на общата моторика, и качеството на повтаряните звуци е несъмнено по-високо. По тази причина разработването на пръстовата моторика и моториката на ръцете, за деца със СД има огромно значение и трябва да се разглежда като допълнително занятие при развитието на речта. Също така езикът на жестовете позитивно влияе върху развитието на общата реч."
ОТ книгата "Развитие на речта при децата със СД" Etta Wilken.
С Лиза освен на "хей ръчички" (тя чесо и сама си я пее, но само с бучене, мие си ръцете и лицето) играем и на варила мишка кашичка (с пръст рисувам кръгчета по дланта и, после стискам всяко пръстче и казвам:" на палчето дала, то нацепило дърва, на показалчето дала, то ги донесло от гората, на средното дала, то наклало огън, на безименното дала, то донесло водичка, а на кутрето не дала, то дърва не цепило, то дълва не носило, то огън не запалило, то вода не носило, затова и не му дала, тука е пънчето - удрям леко с ръба на моята длан по нейната китка, тука е огънчето - по лакътната свивка, а тука е горещата вода - гъделичкам я), на Лизито тези игри много и харесват и чесо я заварвам да си ги играе сама. Логопеда на Тамито каза, че е много полезно да показва Лиза с пръстче частите на тялото си и на лицето си. Тя засега показва само къде са и очичките, носленцето и устата. Друго полезно упражнение било да ходи по дъска, аз вместо дъска и правя пътечка от гумен пъзел и като тичаме по него с Тамара, Лиза ни следва.
Ето един руски линк за игри и занимания с пръсти, ръце и китки:
http://www.hllab.dp.ua/Store/texts/fingames.htm
, повечето неща са обяснени с картинки.
Ванина, какви други игри има на български с пръсчета? От Градината Тамито беше научила едно:"Това е таткото, строг и мълчалив, това е майката, нежна и добра, това е каката по-голямата, това е баткото, по-малкият, това е бебето в люлката", за всяко пръстче. Знаете ли някакви други игри?

Здравейте!
Преди няколко дни логопедката на Буби ми показа една игра с пръстчета:Палче-помагалче,помогни ни,показалче,покажи ни,средно пръстче тук ела!Безименно,ела!Малко кутре-ти ме слушаш най-добре!Да бягамееее!Всяко пръстче се допира до палчето когато в песента се пее за него,за да се получи кръгче с палчето и съответното пръстче.Накрая пръстчетата "бягат" силно по земята.

Здравей,Милена!
 Аз имам книжка(методическо помагало) от Васил Паунов "Игри с пръсти за деца от предучилищна възраст". Ще запиша няколко, които с Бобито използваме по-често.
ДАЙ,БАБО, ОГЪНЧЕ!  КАЧИ СЕ ПО-НАГОРЕ!|4|ДАЙ, БАБО,ОГЪНЧЕ! ВЛЕЗ И СИ ВЗЕМИ! ТОВА ЧЕРНОТО ДОЛУ КАКВО Е? ДА НЕ Е КУЧЕТО? ТО Е НА ПОПА ШАПКАТА. ВЛЕЗ И СИ ВЗЕМИ. АМ, АМ, АМ!
 Пръстите на двете ръце са разтворени и се съединяват на върха под наклон. При всяко"дай...""детето докосва кутретата, безимените,средните и показалците. При думите "Влез и си вземи" детето мушка ръката си,а "бабата"се опитва да я хване.
ГА, ГА, ГА ВРАНКЕ! КЪДЕ ХОДИ, ГАНКЕ? У БАБАНИ НА ГОСТИ.С КАКВО ТЕ ГОСТИ БАБА ТИ? САНДЪЧЕ, КОПЧЕ НАКРАЯ БОБЧЕ.ХВЪР-Р-Р-Р.
Играят две деца. Палецът, показалецът и средният пръст на едното дете прищипват кожата на китката на другото, за да бъдат и двете деца заловени за ръце. В края на играта бързо вдигат ръцете си нагоре и казват заедно: "хвър-р-р".
ДВЕ РЪЧИЧКИ С ДЕСЕТ ПРЪСТА ИМАМ АЗ ДЕЦА. ЕЙ ГИ ГОРЕ, ЕЙ ГИ ДОЛУ. ХОП НА РАМЕНЦА. ДВЕ РЪЧИЧКИ С ДЕСЕТ ПРЪСТА ИМАМ АЗ ДЕЦА. ЕЙ ГИ ПРАВИ(ръцете са изпънати напред), ЕЙ ГИ СВИТИ (свити към гърдите). ХОП НА КОЛЕНЦА.(ръцете са на колената) ДА ПОЛИТНЕМ КАТО ПТИЧКИ ХАЙДЕ С ТЕЗ КРИЛЦА.(имитация на летене)
ЗАМАЗАЛА БАБА СТЕНИЧКИТЕ.(двете ръце докосват бузките) ЗАМАЗАЛА БАБА ТАВАНЧЕТО.(челото) ЗАМАЗАЛА БАБА ПОДА.(брадичката) ИЗМИЛА БАБА ПРОЗОРЦИТЕ И ГИ ЗАТВОРИЛА. (затворят се очите) ЗАТВОРИЛА БАБА ВРАТИЧКАТА.(затваря устата) ВРЪТНАЛА КЛЮЧЕТО И ТРЪГНАЛА НА ГОСТИ.(завърта се нослето) 

В руския форум има една майка живееща в Германия, тя преписва много интересни статии от немския форум, аз някои сравнителни таблици ще препиша от нея да ги имаме и в нашия.

Таблици за ръста и теглото на деца със СД от раждането до 18 години.
http://www.growthcharts.com/charts/DS/charts.htm

Таблица за съотношението между  нормално развитие и развитие на дете със СД
РАЗВИТИЕ  НА МОТОРИКАТА

нормално развитие:
средно
Сяда самостоятелно: 6 мес.
Диапазон : 5 - 9 мес.

Пълзи,  средно : 9 мес.
Диапазон : 6 - 12 мес.

Стои,   средно : 11 мес.
Диапазон : 8-17 мес.

Ходи самостоятелно,   средно : 14 мес.
Диапазон : 9 - 18 мес.

Развитие на моториката при деца със Синдром но Даун

Сяда самостоятелно,    средно : 11 мес.
Диапазон : 6 - 30 мес.

Пълзи : 15 мес.
Диапазон : 8 - 22 мес.

стои : 26 мес.
Диапазон : 1 -3 1/4 години

Ходи самостоятелно : 26 мес.
Диапазон : 1 - 4 години

РАЗВИТИЕ НА РЕЧТА

Първата дума,    средно : 12 мес.
Диапазон : 8 - 23 мес.
изречения от 2 думи,   средно : 2 години
Диапазон : 15 - 23 мес.

Деца със Синдром на Даун

Първата дума,    средно : 23 мес.
Диапазон : 1 - 4 години
изречения от 2 думи,   средно : 3 години
Диапазон 2 - 7,5 години

ЕМОЦИОНАЛНО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Усмивка, средно : 1,5 мес.
Диапазон : 1 - 3 мес.

Яде с ръце, средно : 10 мес.
Диапазон : 7 - 14 мес.

Пие от чаша, средно : 13 мес.
Диапазон : 9 - 17 мес.

яде с лъжица, средно : 14 мес.
Диапазон : 12 - 20 мес.

Пълен контрол над пикочния
мехур, средно : 22 мес.
Диапазон : 16 - 24 мес.

Самостоятелно се облича, средно : 4 години
Диапазон : 3,5 - 5 години

Деца със Синдром на Даун

Усмивка, средно  : 3 мес.
Диапазон : 1,5 - 5 мес.

Яде с ръце, средно : 18 мес.
Диапазон : 10 - 24 мес.

Пие от чаша, средно : 23 мес.
Диапазон : 12 - 32 мес.

Яде с лъжица, средно : 29 мес.
Диапазон : 3 - 39 мес.

Пълен контрол над пикочния
мехур, средно : 3,5 години
Диапазон : 2 - 7 години

Самостоятелно се облича, средно : 7,5 години
Диапазон : 3,5 - 8,5 години

Пожелавам на всичките ви дечица весело посрещане на детския празник! Да са винаги здрави, весели и щастливи!
Заминаваме на вилата и на датата няма да мога им честитя.
Качих малко снимки на Лизата в албумче, ако искате ги разгледайте http://foto.mail.ru/mail/ena75/2006/

Честит празник на всички дечица  Нека растат весели , обичани и щастливи.Хубав ден
на всички ви желая и весело изкарване на празника.

Милена, малката Лизи е голяма чаровница *

Честит празник,Бонбочета! Много усмивки и слънчеви дни нека никога да няма сълзи във вашите хубави очи! Ще ви поздравя със стихотворението на Александър Муратов.
 
ПРАЗНИК
 На първи юни всички знаят,
 че празник имате, деца!
 Затуй по-весело трамваят
 хвърчи с крила от знаменца.
 
 Летете волно и свободно,
 тъй както птицата хвърчи,
 звездички от небето родно
 понесли в своите очи.

 Отивате задружни, силни
 към други по-велики дни
 на мир и на блага обилни,
 на радост и на добрини!


Милена, да ти е живо и здраво малкото бонбоче Елиза!!!    

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СЛАДУРЧЕТА!

Здравейте!

Много време мина, откакто писах тук, но общо взето честичко наминавах да прочета вашите новини.

Първо, добре дошли на Vivia, Гергана, gele73!

Милена, много благодаря за всички новини, които пишеш по темата за възпитанието - определено са вдъхновяващи! Разгледахме с Хриси и баба й снимките на Лизито - голяма сладурана е!

При нас с Хриси има определен напредък от последните пъти, когато писах. Първо, вече си ходи навсякъде сама и то доста стабилно. Ходи леко разкрачена и с леко разперени ръце (за по-голяма стабилност сигурно). Даже се опитва да тича, за да гони братовчед си! Засега не може да кляка и да става от седнало положение, без да се държи за нещо, т.е. може да стане, само ако има за какво да се хване.

Откриха й се нови възможности да изследва шкафове и разни тайни и недостъпни преди местенца. На детските площадки вече може да бъде по-подвижна и активна, да приближава другите деца, да наблюдава какво правят и да се опитва да ги "обезоръжи" с усмивки...

Баба й й показа как да танцува "Петичка, пръсти" и Хриси вече размахва изпънат в шпиц крак всеки път, като чуе подходяща музика. Баба й честичко й пее "Мама ми купи днес нова книжка с картинки" и един ден чувам Хриси тихо да си тананика: "Мама ми..., баба ми...". Пее си детето

Имаше един тежък период, след като ни изписаха от болницата, предполагам, че за Хриси си е било изпитание да бъде без мама за една седмица. Няма да забравя погледа й, колко ужасен беше, като видя след раждането, че ме отвеждат легнала на леглото след секциото към интензивното. Все си мисля, че и сега понякога изпитва страх като излизам - че ще изчезна и няма да ме има дълго време.

Тези дни я уча на цветове - като начало - червено, синьо и жълто. Имаме едни кубчета в тези цветове и си играем с тях - редим ги по най-различен начин, подаваме си ги, като ги назоваване по име на цвят... или най-често събаряме построените кули... както дойде... Психоложката, с която се бяхме срещнали преди да родя, ни показа, че даже и на тази възраст децата могат да разпознават и да се справят с различни цветове.

Новите ни думички са "така", "тъй", "да", "не", "дай". От време на време като й кажем нещо, и тя изтърсва едно ясно и твърдо: "да"... чак да се чудиш дали наистина всичко е разбрала Имитира как плаче бебето, как прави колата, как бучи пералнята. Освен това казва "две" и показва два пръста (или двата показалеца един до друг, или палец и показалец), като я питаме на колко години ще стане.

Оняден забелязах, че е успяла да включи котлона на печката на 1 и половина - значи е завъртяла ключа на 3 деления. Все гледа баба си как включва пералнята си и се пробва и тя да го направи - засега неуспешно. Затова пък успешно вади прането от пералнята, след като се извърти програмата. Телевизорът й е безкрайно ясен вече - може да го включва и от копчето, и от дистанционното, да сменя програми и да променя силата на звука. Днес я гледах как си играеше с екрана му - като се доближи плътно до телевизора косата й се наелектизира и щръква, и тя се навежда напред или се дърпа назад, за да усети процеса и в двете посоки.

Иначе бебето папка и нанка, напоследък започна повечко да будува и това ме накара да прочета от записките си какво е правила Хриси навремето, като е била на месец и нещо след раждането. Виждам, че тогава определено много повече съм се вторачвала в Хриси - какво трябва да прави на съответната възраст, прави ли го и т.н. Сега покрай търчането подире й все се страхувам, че не ми остава достатъчно време за бебето - за гушкане, гукане, усмихване, пеене на песнички и т.н. Като почна да пея нещо на бебето, и Хриси веднага дотърчава, почва да се люлее в такт и да ми приглася "мама ми, баба ми"... и след няколко минути се усещам, че вече не пея на бебето, а на Хриси... Едни такива ми ти работи... Понякога си мисля, че покрай всичко, което преживях с Хриси, моите действия и реакции вече не са "стандартни"...

Целувки на всички дечица и майки! Пишете непременно как сте!

 Здравей, Мария! Много се радвам, че пак се включваш. Липсваха ни историите за Хриси. Не се притеснявай за бебето, то ще се приспособи към реда в къщи и това че не успяваш цялото си внимание да насочиш към него, ще се компенсира с игрите които после ще играят заедно с кака Хриси. Децата ни приемат и ни обичат такива каквито сме, с всичките ни недостатъци.
Пишеш, че Хриси ходи разкрачена. Лизито и тя така ходеше в началото.  Тогава на ЛФК-то ни бяха казали да завързваме крачетата на Лизито по време на следобедният и сън, не стегнато, но да са събрани. Полезно е да се ходи по дъска, да се изкачват стълби и да се седи на ниско столче или куфар, така колената се насочват навътре. Хриси говори доста повече от Лизито. Елиза казва само "дай", "на","да", "не","айде","деда" - дядо, "дади" - тати, "ам", "дада" - вода, мама казва само когато се чувства застрашена или мисли, че съм се изгубила, "пана" - падна. Иначе издава всякакви звуци и за секунда не млъква, но почти нищо смислено. Когато сама си пее "Хей ръчички..." има мелодия, но се чува само ма-ма-мъ, нещо такова.

Привет и от мен!
Напоследък все бързам и все не ми спори (и аз като таралежа), времето не ми достига.
 Борянка беше малко болна, но вече е добре. Ходи в детската градина, когато се прибере излиза навън да играе с каките.
Отскоро се учим да караме колело, все още не ни се отдава. Трудно ни е да натискаме педалите и слизаме от колелото, за да го бутаме.
 Започнахме да правим упражнения за раздвижване на езика. Всичко правим под формата на игра. Много й харесва да духа памуче или глухарче, правим си мехурчета със сламка.

Ванина, все се каня да те питам - Борянка сигурно все пак казва някакви звуци и прости думи? Извинявай, ако въпросът ми е глупав... Тези упражнения, за които споменаваш, са много интересни и биха станали любими на всяко дете... За глухарчетата и на нас ни даваш идея

Милена, наистина е интересно това, което казваш за думата "мама". Понеже аз бях постоянното присъствие около Хриси, просто нямаше нужда да ме назовава, не че не знае, че съм мама. Само дето понякога ми казваше едно заповедно "ма!". Думата "баба" я казваше много по-често. Докато обаче бях в болницата, започнала да употребява по-често и "мама", чак се изненадах след като ни изписаха. Просто баба й явно й е говорила за мама и думата пак е станала активна.

Що се отнася до връзването на краката успоредни по време на сън, има резон - Хриси спи в някаква "жабешка" поза обикновено... но повечето ми опити да я побутна, завия или да я огранича в движенията й по време на сън (например да бъде в спален чувал) завършва с един голям рев от недоволство... В момента не мога да си представя как ще й вържа краката успоредни... Ниско столче имаме, но не го ползваме много, май ще почнем... Що се отнася до мостчето, може би трябва да направим нещо такова с подръчни средства...

Здравейте! Наташа от Русия ми написа, че заминават за България на 12.07. Предлага да се срещнем някъде във Варна. На 18.07 Савелий (момченцето и със СД) става на 6 години и тя предлага да се почерпим някъде за негово здраве, но това е през седмицата. Ако искате дайте да се разберем къде как и кога да се срещнем.
  Мария, Лизито и тя казва мама когато ме загуби, но обръщение към мен "мамо" няма, не че това ме притеснява особено, като ми се хвърли на врата и се сгуши в мен, какво друго ми трябва?
Февруари трябваше да ходя на зъболекар и една моя приятелка дойде да гледа Лизка. Първите 10 мин. са си играли добре, а после Лизито отишла до вратата и без да издава и звук от очите и започнали да се стичат сълзи, после тръгнала да обикаля стаите, навсякъде надничала и викала "Мама, мама", успокоявала се за мъничко и пак започвала, не искала с нищо да си играе, когато си дойдох след час, заварих една хлипаща зачервена муца. Лизито веднага се сгуши в мен и поне десет минути стоя така. После цял ден вървеше след мен като опашчица. Сега вече посвикна да се отделя за малко от мен. Вчера слизаха с Тамара да изхвърлят боклука (пратих Тамара, а Лиза и тя започна да си пъха крачето в обувката) и нещо се забавиха, слизам, а Лизито се настанила в една съседка и хапва черешки. Веднага дойде при мен, но като реших да се приберем във входа, тръгна на обратно, оставих я сама с Тамара долу за още 15 мин., изобщо не се беше притеснило детето, че е без мама.