Права си, такива книги е хубаво да се притежават. Тя тази на приятеля ми все едно е моя. 
- Публикувана: 26 юли 2008, 09:37 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2009, 17:06 ч.
Литературен клуб - VІІ
Здравейте,четящи-след посещение в библиотеката си тръгнах с "Пилето"на Уортън-знам,че е обсъждано доста,но ми се ще да го видя през себе си.Някой ме беше изпреварил вече за "Паула"-дано имам късмет другия път.След едно пренасяне на книгите ми открих,колко много имам 
и реших,че е крайно време да спра да купувам-за да остане място у дома 
и се записах в библиотеката.По-евтино е и не съжаляваш ако не ти допадне книгата-защото можеш да я върнеш.Все още издирвам и "Брулени хълмове"-май ще гледам па к филма 
"Любов по време на холера" я имам в оригинал-на испански.Сега като,че започнах Пилето ми се ще да прочета и една друга култува книга-"Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси.
Тони-благодаря
и реших,че е крайно време да спра да купувам-за да остане място у дома и се записах в библиотеката.По-евтино е и не съжаляваш ако не ти допадне книгата-защото можеш да я върнеш.Все още издирвам и "Брулени хълмове"-май ще гледам па к филма "Любов по време на холера" я имам в оригинал-на испански.Сега като,че започнах Пилето ми се ще да прочета и една друга култува книга-"Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси.Тони-благодаря
Здравейте, Чудесна тема.
Много неща съм нахвърляла около леглото си, но напоследък от грижите по децата, компютъра
и разни образователни задачи не ми остава много време за четене. Все пак успях да прочета Татко на У. Уортън, която ме грабна много дълбоко. Знам ли , защо съм я пропуснала на "младини". Сега ми е в точния момент. Много близо съм до героя, а и подобни образи се въртят около мен. Продължавам да мъча "Зорба гъркът" на Никос Казандзакис. Хич не ми върви............А след нея съм си приготвила "Истанбул"
на Орхан Памук.gargamela вчера коментирахме с брта ми новите фентъзи поредици и той горещо ни препоръча "Малазанска книга на мъртвите", щом и тук ги споменавате с добро ще ги прибавя към четивата за лятото на младежите.
След като прочетох "Другата Болейн" на Филипа Грегъри, потърсих други нейни книги, но май няма преведени романи на българския пазар.
Сега чакам от abebooks.com тази:
http://ecx.images-amazon.com/images/I/517Z6WB5VJL._SS500_.jpg
Сега чакам от abebooks.com тази:
http://ecx.images-amazon.com/images/I/517Z6WB5VJL._SS500_.jpg
Здравейте, иска ми се да се присъединя към вас, въпреки дългите ми периоди на нечетене.
Прочетох "Татко" в онези 45 дни, които се дават преди раждането. Моментът беше много емоционален за мен, но сигурно не само заради това книгата ме улучи. От нея ми остана пасажът, в който аз-ът обяснява, как се е родил уплашен. Това беше едно чудесно обяснение на мои емоции. Много топла книга, без гонене, преследване на някаква художественост, засуканост, сложност. Накара ме да и се доверя.
Друга книга, коята прочетох по отзиви от тук, е "Ловецът на хвърчила". Казано честно, мисля, че авторът я е изтървал някъде около момента с бягството от родното място. Но началото и ми стига. Авторът е уловил много добре ревността, чувството за слабост. Моето бебе изобщо не прилича на мен, сякаш изобщо не съм негова майка, и книгата много ми помогна да помисля за емоциите си.
Прочетох едно сборно издание на книгите на Г. Господинов. Не ми хареса това вечно повтаряне колко пъти се преиздавал, колко му се купували книгите. Изненадана съм, че след преиздаване са останали стихове, които на мен не ми стоят добре. Аз бих ги махнала. Не ми харесва остроумниченето в поезията. Много ми хареса образът на топлите домати в летния следобед на селския двор. Остана ми и това "да се прекръстиш, преди да са те прекръстили".
Случвало ли ви се е, да искате да прочетете книга, само защото другите говорят за нея? Изживях нещо подобно с "Червената трева". Ужасно се мъчих с нея, исках да разбера какво хората намират в нея, но си останах само с битката. Много неприятно.
Прочетох най- накрая и "Германия, мръсна приказка". Но за себе си я класирах след "Балада за Г. Хених" и "Аутопсия на една любов". От нея пък ми остана как онази забременяла от него жена умря за него, след всичкия страх, че тя умира. И вече нямаше значение, че е жива.
Минавам на Сидхарта и после на Емили Дикинсън.
Прочетох "Татко" в онези 45 дни, които се дават преди раждането. Моментът беше много емоционален за мен, но сигурно не само заради това книгата ме улучи. От нея ми остана пасажът, в който аз-ът обяснява, как се е родил уплашен. Това беше едно чудесно обяснение на мои емоции. Много топла книга, без гонене, преследване на някаква художественост, засуканост, сложност. Накара ме да и се доверя.
Друга книга, коята прочетох по отзиви от тук, е "Ловецът на хвърчила". Казано честно, мисля, че авторът я е изтървал някъде около момента с бягството от родното място. Но началото и ми стига. Авторът е уловил много добре ревността, чувството за слабост. Моето бебе изобщо не прилича на мен, сякаш изобщо не съм негова майка, и книгата много ми помогна да помисля за емоциите си.
Прочетох едно сборно издание на книгите на Г. Господинов. Не ми хареса това вечно повтаряне колко пъти се преиздавал, колко му се купували книгите. Изненадана съм, че след преиздаване са останали стихове, които на мен не ми стоят добре. Аз бих ги махнала. Не ми харесва остроумниченето в поезията. Много ми хареса образът на топлите домати в летния следобед на селския двор. Остана ми и това "да се прекръстиш, преди да са те прекръстили".
Случвало ли ви се е, да искате да прочетете книга, само защото другите говорят за нея? Изживях нещо подобно с "Червената трева". Ужасно се мъчих с нея, исках да разбера какво хората намират в нея, но си останах само с битката. Много неприятно.
Прочетох най- накрая и "Германия, мръсна приказка". Но за себе си я класирах след "Балада за Г. Хених" и "Аутопсия на една любов". От нея пък ми остана как онази забременяла от него жена умря за него, след всичкия страх, че тя умира. И вече нямаше значение, че е жива.
Минавам на Сидхарта и после на Емили Дикинсън.
Откакто се записах в библиотеката, книгите са ми или български или латиноамерикански с малки изключения.
"Любов по време на холера" наистина не може да се намери, Маркес не е преиздаван скоро. "Сто години самота" не ме впечатли особено, не знам защо така се получи.
Сега чета "Ева Луна", пробвах да започна Алиенде с "Паула", но май не беше добра идея. "Ева Луна" определно ми допадна.
"Любов по време на холера" наистина не може да се намери, Маркес не е преиздаван скоро. "Сто години самота" не ме впечатли особено, не знам защо така се получи.
Сега чета "Ева Луна", пробвах да започна Алиенде с "Паула", но май не беше добра идея. "Ева Луна" определно ми допадна.
През август ще излезе още една книга на Исабел Алиенде -
"Моята измислена страна".
"Идвам от така наречения Трети свят (кой ли е вторият?) и се наложи да си хвана съпруг, за да заживея законно в първия; нямам намерение да се връщам в неразвития свят без основателна причина. Въпреки това и противно на волята ми съм се подвизавала из пет континента, отгоре на всичко ми бе орисано да съм доброволна изгнаница и емигрантка. Поназнайвам нещо за пътуванията и затова ме помолиха да говоря на онази конференция. Щом завърших краткото си слово, една ръка се вдигна в публиката и някакъв младеж ме попита каква роля играе носталгията в романите ми. За момент онемях. Носталгията... според речника е “мъка по родината; тъга, предизвикана от спомена за тази загуба”. Въпросът ме остави без дъх, защото до този момент не си бях давала сметка, че пиша, сякаш се упражнявам непрестанно в изразяване на болката и тъгата. Бях странница почти през целия си живот - обстоятелство, което приемам, защото нищо друго не ми остава. Няколко пъти съм била принуждавана да заминавам, като късам връзки и оставям всичко зад гърба си, за да започна наново на друго място; избродила съм повече пътища, отколкото мога да си спомня. От толкова сбогувания корените ми пресъхнаха и навярно съм пуснала други, които поради липса на географско място, където да се захванат, са го сторили в паметта ми. Но внимание, паметта е лабиринт, в който дебнат минотаври"
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=353#mnenia
"Моята измислена страна".
"Идвам от така наречения Трети свят (кой ли е вторият?) и се наложи да си хвана съпруг, за да заживея законно в първия; нямам намерение да се връщам в неразвития свят без основателна причина. Въпреки това и противно на волята ми съм се подвизавала из пет континента, отгоре на всичко ми бе орисано да съм доброволна изгнаница и емигрантка. Поназнайвам нещо за пътуванията и затова ме помолиха да говоря на онази конференция. Щом завърших краткото си слово, една ръка се вдигна в публиката и някакъв младеж ме попита каква роля играе носталгията в романите ми. За момент онемях. Носталгията... според речника е “мъка по родината; тъга, предизвикана от спомена за тази загуба”. Въпросът ме остави без дъх, защото до този момент не си бях давала сметка, че пиша, сякаш се упражнявам непрестанно в изразяване на болката и тъгата. Бях странница почти през целия си живот - обстоятелство, което приемам, защото нищо друго не ми остава. Няколко пъти съм била принуждавана да заминавам, като късам връзки и оставям всичко зад гърба си, за да започна наново на друго място; избродила съм повече пътища, отколкото мога да си спомня. От толкова сбогувания корените ми пресъхнаха и навярно съм пуснала други, които поради липса на географско място, където да се захванат, са го сторили в паметта ми. Но внимание, паметта е лабиринт, в който дебнат минотаври"
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=353#mnenia
{Тони} благодаря ти за хубавата новина 
Моля
И аз ще я очаквам с нетърпение.
Simma, ако ти се чете нещо "емоционално и грабващо" и все още не си чела Цветният воал на Съмърсет Моъм, направи го! Книгата е прекрасна!
Подкрепям
И филмът си заслужава гледането 
Здравейте,момичета!Тони,благодаря за новата тема!
Вчера завърших "Щамът на Юда" на Джеймс Ролинс.Купих я на лятна промоция от книжарница "Пингвините".Книгата не ме впечатли особено-холивудски екшън,с научен привкус, с прекалено насилие за моя вкус.Щамът на Юда е бактериален вирус,който заразява цианобактериите,а те предизвикват ужасни заболявания в човека и животните.След "големи перипетии"и през цялото веме на ръба, главните герои успяват да намерят лечение.Хареса ми една реплика от книгата:
"Ковалски се обърна.
-Не винаги се касае за висша наука,момчета.Понякога една врата си е просто врата"
Утре мисля да си купя някоя книжка на Т.Пратчет:D
От С.Моъм съм чела само "Театър" и то преди години,но ако намеря "Цветният воал" ще прочета и нея.
Вчера завърших "Щамът на Юда" на Джеймс Ролинс.Купих я на лятна промоция от книжарница "Пингвините".Книгата не ме впечатли особено-холивудски екшън,с научен привкус, с прекалено насилие за моя вкус.Щамът на Юда е бактериален вирус,който заразява цианобактериите,а те предизвикват ужасни заболявания в човека и животните.След "големи перипетии"и през цялото веме на ръба, главните герои успяват да намерят лечение.Хареса ми една реплика от книгата:
"Ковалски се обърна.
-Не винаги се касае за висша наука,момчета.Понякога една врата си е просто врата"
Утре мисля да си купя някоя книжка на Т.Пратчет:D
От С.Моъм съм чела само "Театър" и то преди години,но ако намеря "Цветният воал" ще прочета и нея.
Препоръчани теми