Понякога, може да си мислиш, че " на теб никога няма да се случи ",
" аз не мисля така " и т.н.т.
Именно, де.
Имам предвид клишетата, насадени ни от детство. Момичето трябва да се омъжим непременно и младото семейство трябва да живее при свекър и свекърва, че е по-лесно. Татко носи, мама меси, снахата щрака пръсти. За сметка на това ще разнообрази живота си с интрижки, късане на нерви, плюене по свекървата и прочие "екстри". Удоволствието от облекчения финансово живот и безплатните детегледачи трябва да се платят. Вярно, с цената на нерви и безсънни нощи, ама на кой му пука...
След време започва да ни пука, защото младостта отлита, нервните клетки не се възстановяват и единствената компенсация е да втълпим на синчето, че трябва да доведе снаха вкъщи, за да има на кого да си върнем за опропастената младост...
Това имах предвид. Когато един човек е склонен да си усложнява живота с излишни проблеми, както и да го завърти съдбата, все ще си ги търси и ще си ги измисля даже, само и само да има с какво да се прави на интересен на останалите и най-вече на себе си.
Всяко излизане от това клише за мен е проява на интелигентност и въпрос на домашно възпитание - независимо за коя от двете страни на барикадата става въпрос.
Сутрин света му е крив, следобед на себе си се сърди 
Че кой пък е идеален? 
. Хора разни, характери различни, и все си мисля, че безпроблемни отношения няма. Все за нещо ще се намери да не сме доволни от свекървите или те от нас. 
Наречете го хормони, наречете го женски манталитет, но на всеки му се е случвало да му падне пердето, по един или друг повод. 
