да се омъжиш за разведен с дете \деца\

Мен мнението на хората никога не ме интересувало и не е било причина да направя или да не направя нещо. По въпроса, мога да споделя собствения си опит и наблюдения върху подобни връзки на мои познати. Няма нищо лошо да се обвържеш за разведен човек, бил той и с деца. Може просто той да е ТВОЯ човек. Аз направих точно това и с точно същото убеждение. Положението при нас е почти същото, има разлика с възрастта на автора/авторката. Така и не разбрах кой пита. Мъжът ми има двама сина от първия си брак, момчетата са големи (в смисъл не са малки деца), живеят при баба си и дядо си, не при нас. Майка им не се интересува от тях, той е поел грижата. Аз нямам деца, общи също нямаме. Колкото и да мислех, че това положение няма никакво значение, защото го обичам и той мен, с времето се появиха някои проблеми. Най-големият е, че се оказа, че на него му е писнало от деца и не желае да има повече. Отначало беше съгласен, макар и неохотно, после размисли и се отказа. Аз - така  ! Причината - освен, че вече просто не му се занимава, няма и как да храни още едно, при наличието на двамата юнаци. По-дребни, но не маловажни проблеми са, че финасите са съобразени с децата, не си позволяваме много неща, защото има още двама човека, които трябва да ядат, да се обличат, да учат..... Времето ни не е изцяло наше, защото трябва да се ходи да се контролират децата, жилището ни не е наше, а е общо, и ако те пожелаят да живеят в него - няма как, трябва да се примиря. В наше отсъствие (отсъствали сме няколко пъти за по няколко дена) големият е идвал вкъщи и намирахме къщата във фасон кочина. Няма как, хващам се и чистя. Ние няма да отидем на почивка, защото децата ще ходят. Няма пари за всички и за всичко. Трябва да изтърпя лошото настроение на мъжа си, по повод това, че единия син е получил двойка, че е мързел, че го е излъгал нещо, че другият пък се почерпил и вдигнал квартала на главата си, че се държал лошо с баба си и дядо си, че търсят баща си само за пари....... Много са нещата, които на първо време не пречат, когато човек е заслепен от любов. Но после ти се налага да живееш с тях, да се съобразяваш, да се стискаш, да делиш мъжа си, налага ти се да живееш живот, който не е точно твоя, не е това, което искаш да бъде. Вярно е, че като съм предприела тази стъпка, съм знаела и за децата и за всичко, но наистина не бях подготвена за последствията и много неща не бях предвидила. Мъжът ми е добър човек, свестен, отговорен, лично от него нямам никакви оплаквания. Въпросът е, че наистина животът ми не е такъв, какъвто си представях, че ще бъде и мъжа ми не е само мой. Втори път не бих направила обаче подобна грешка, защото, въпреки всичко, след две години и нещо съжителство, отчитам това като грешка. Поне при мен е така, при други хора може да е другояче. Не бих посъветвала младо, хубаво момиче с перспективи и възможности във всяко отношение, да се омъжва за човек с деца. За мен това е огромна грешка за момичето, не за мъжа, той би бил съвършено ОК! Трябва много добре да се обмислят много неща и да си даде сметка колко може да понесе и колко може да жертва тя в името на чужди деца. Не мисля, че това ще е добра стъпка. Но всеки си има глава на раменете, да си преценява. Никого не осъждам, споделих опита си. А за чуждото мнение, пак казвам - не ми дреме, ама въобще. Макар че............... трябваше да послушам един човек, ама........

Моята майка е жена омъжена за баща ми ,който е бил разведен с дете.
Нейният баща преди сватбата й е казал да си помисли,
понеже взима мъж с доживотна полица.Моят дядо е бил много прав.Всяка една ваканция и зимна и пролетна и лятна първата съпруга на баща ми пращаше брат ми при нас.Той е е девет години по голям от мен.Всяко лято идваше с нас на море,преди септември го обличаха и приготвяха за учебната година.
Най - големия парадок е ,че докато е бил при нас,е спял с баща ми на спалнята.
Т.е. аз,баща ми и брат ми,а майка ми в хола.Да не би да се чувствал пренебрегнат.
Зимата,пролетта добре - за 10 дена ще се прежалиш,ама лятото за 3 месеца. 
Но това аз не си го спомням била съм малка.
По мои наблюдения повече случаи има на жени ,които вземат мъже с деца,а са по малко обратно.
Някак си мъжете не искат чужди деца около себе си.

Последното е вярно!!!
А защо ли така???
И да, дядото е бил мъдър човек, точно така е, както е казал. Ама кой да слуша.........

Извинявай, Деси, ама доведеният ти брат е имал все още баща.Да спре да съществува, така както е спрял да съществува и бракът с майката ли?Офф, в съседния подфорум изобилства от подобни смотаняци-без извинение-намерили Нова жена и създали Нови деца, и изтрили като с гума както Бившата, така и детето...децата бивши ли трябва да станат?Айде да не ми страдате как е трябвало да делита баща си.Не само вие...Прежалвали се били детето да е при баща си, пфу Първородното му дете сякаш се е чувствало перфектно в гореописаната ситуация, ма и след 3-те месеца с вас не му е било особено хепи ми се струва...защото баща му всъщност не е с него, а е с други.

Напълно подкрепям мнението на Grizanka и ми стана много мъчно за нея.Лично за себе си бих казала,че винаги съзнателно съм отбягвала по-близки контакти с този тип мъже,може би,защото познавам добре себе си и знам,че като отмине първоначалната еуфория,след това ще почнат много неща да ме дразнят.Имам няколко приятелки,които имат точно такъв тип отношения и никак не им е лесно.

Не не пенелопа,
Всичко е било нормално и откъм моя страна и от страна на баща ми,
но преди години говорих с майка ми и тя тогава ми каза тези неща.
Аз може да съм егоист,но не бих приела да спя като изгонена 3 месеца,
в другата стая.
Тогава живеехме в къща,на долния етаж бяха баба ми и дядо ми(родителите на баща ми)
Можело е и там да спи.
Поставих се на мястото на една семейна жена,лишена от съпруга си.
Може и да не съм права,усещам го,но пък ми е майка и ми е болно за нея.
Много се е лишавала заради брат ми.

Благодаря ти!!!
Пак казвам, не се оплаквам от мъжа си, нито съм в лоши отношения с децата, нито имам нещо против тях. Не предявявам глупави претенции баща им да не се грижи за тях, старая се да помагам, да бъда полезна и всичко да е ОК. Търпя си и си трая когато нещо не ми изнася или е в мой ущърб. Но............ наистина, не бих повторила това, колкото и да е свестен мъжа. Ако беше свободен от ангажименти, можехме да си имаме свои деца, семейство, всичко щеше да си е наше и за нас.... Обичам го, и той ме обича, но.....понякога само любовта не е достатъчна.

Момичета,извинете ме за отклонението от темата....
Гризанке,ти твърдо ли си решила да живееш без собствени деца....?

В реда на нещата е да се е лишавала.Не се поставяй на мястото на изоставената жена.Постави се намястото на изоставеното дете.Ако една голяма, разумна жена-втората му-станала и майка освен всичко и знаейки що е родителска обич, не положи усилия и не търпи лишения/ въпреки, че да приемеш в даден момент поради такива и такива условия и детето от първия брак на мъжа си за мен не е Лишение/, за мен не е Човек.А да те кара теб да се чувстваш така, че чак да ти е жал, вместо да се обединят всички усилия за това да сте заедно и да се подкрепяте, то...

Опппааа, нещо обарках. Но това е отговорът ми де....

Аз лично не разбирам търпението ти- все пак не си на 27... но ти си знаеш.

Пенелопа, само да те питам - ти изпадала ли си в такава ситуация??? Била ли си някоя страна в такова едно положение? Не бих се изказвала в темата, ако нямах опит. Това, което мислиш ти, че трябва да става, е идеалният вариант за идеалните хора. Обаче - кой е идеален? 

Да, Гризанка, попадала съм.Току-що от такава се измъквам някак.Затова и пиша.Няма идеални ситуации, има такива, в каквито сами се поставяме.Отделно живея с овек, поставян в такава ситуация като дете и знам какво му коства в годините напред.Винаги се отразява.

И аз се изненадвам от себе си чак....... Мъжът ми заслужава втори шанс просто. Но няма да е задълго, както казах. Много е трудно, повярвай ми!