чувството за вина ме убива

  • 7 058
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 825
ВИНАТА ЛИ...........това ужасно чувство ме разяжда всеки ден...и вьпреки,че знам ,че няма врьщане назад,немога да не се чувствам виновна за това че загубих бебето си.едва ли има някоя от нас тук ,която да не е изпитвала чувство за вина,за това че е изгубила детето си.това според мен е напьлно нормално,защото всяка една от нас е чакала или вече имала детето си.незнам дали има лек за това горчиво чувство....наистина незнам...
чувствам се по същия начин  Cry

# 16
  • Мнения: 1 187
благодаря на всички, опитвам се да продължа и дано да си пишем в друг форум, а не в този

# 17
  • Мнения: 1 170
Мила Диди, чувството от загубата е достатъчно убийствено, за да позволяваш и на това за вината да те убива. То в живота е пълно с ако- та, а всичките са толкова излишни... Не се тормози, смисълът е никакъв.
Сила и успех ти пожелавам Peace

# 18
  • Мнения: 533
Миличка,има много "ако" същите мисли ме разяждат и мен още повече сега с настоящата ми бременност аз от всичката преживяна гадория съм разбрала,че сме безсилни просто ей така взимат ти най-скъпото и това е и най-добрите специалисти са безсилни понякога а какво остава пък ние но знам че след сълзите идват и усмивките!

# 19
  • Мнения: 1 187
Благодара на всички, че ме подкрепихте. Сега след близо месец, се чувствам по-добре. Може би е било за добро. Пожелавам на всички ви безоблачни дни в бъдеще, много детски усмивки и да ви видя, че пишете на друго място с други "проблеми" 1stroller

# 20
  • Мнения: 141
не знаете какво е да изгубите 13 годишно дете по своя вина

# 21
  • Мнения: 50
Миличка ,незнам какво ти се е случило,но и аз изпитвам вина за това ,което се случи с моето дете.Сигурна съм,че не си го направила нарочно и в никакъв случай не си го желала.Незнам как бих се чувствала ако бях пряк виновник ,но едно знам загубата си е загуба.Надявам се близките ти да не те обвиняват,защото ти достатъчно страдаш и го правиш сама. Hug

# 22
  • Мнения: 141
Не, близките не ме обвиняват, но аз както пише една майка , ако можех, ако знаех, ако бях отишла по-навреме. Някак си се обърках и мислех, че всичко ще мине, и има толкова много акота и трябваше или...........незнам. Докторите дори не ни обвиниха, но може би са ни съжалявали....Дали всичко е съдба и писано или........

# 23
  • Бургас
  • Мнения: 181
Не, близките не ме обвиняват, но аз както пише една майка , ако можех, ако знаех, ако бях отишла по-навреме. Някак си се обърках и мислех, че всичко ще мине, и има толкова много акота и трябваше или...........незнам. Докторите дори не ни обвиниха, но може би са ни съжалявали....Дали всичко е съдба и писано или........

Миличка , няма смисъл да се обвиняваш. Така нищо не можеш да промениш. Знаеш ли преди много години , когато дори не съм предполагала , че може да пиша тук и да изгубя детето си (винаги ми се е струвало , че в 21 век деца не умират и това е останоло в миналото, но...) бях чела една книга , в която бе описано как,  на починалите (описваше се случай на майка загубила детето си) , т.е. на душите им не е хубаво , когато тук на земята плачат близките им за тях . Така че мисли си за твоето ангелче, че то е добре. Спомняй си хубавите моменти и мигове , които сте имали заедно. Намери книгата "Пътят на душите", може да ти допадне и да погледнеш на нещата от друг ъгъл. Знам много е трудно, не мисли, че сега като ти пиша моето сърце също не кърви от болка, но такъв е живота и в името на нашите ангели трябва да продължим живота си. Ето всъщност и линк към книгата http://duhovno-razvitie.com/niuton.htm

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 181
Забравих, силно те прегръщам Hug

# 25
  • Мнения: 141
Благодаря и аз теб,и аз си мислех че в 21 век това просто не може да се случва но........
четох книгата  знаеш ,че успокоение няма , аз четох тази за духовете на Алан Кардек,
където пише, горе-долу същите неща, както и това, че всеки си има дата и час и това не зависи от нас , каквото и да четем  незнам тази вечер големият ми син каза че не намира  в мен нищо от предишният човек и е така с Роси загубих и себе си

# 26
  • Добрич
  • Мнения: 1 146
Така е. С децата си загубваме и част от себе си. Но не прави нова грешка-да се отпуснеш и да отблъснеш и изгубиш и по-големият си син. Той е загубил брат, трябва ли да загуби и подкрепата на майка си?

Много е трудно, болезнено, непрежалимо, неутешимо.......Мъка, мъка, мъка....
Всички ние тук сме изпитали всичко това върху себе си.....
Но щом ние сме се справили по един или друг начин, ще успееш и ти.От теб зависи. Ако сама не се издърпаш от блатото, който и както и да ти говори и да се опита да ти помогне, няма да успее... В теб е силата на майката!
Кураж, миличка!
 Hug Hug

# 27
  • Мнения: 141
Благодаря за подкрепата, дано някога и ние с мъжа ми можем да се изправим на крака

Общи условия

Активация на акаунт