...хайде да емигрираме!

  • 5 200
  • 125
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 301
Aз съм на мнение, че човек трябва да опита щом има желание. Крайния резултат е различен за всеки - според очакванията, възможностите и способностите, но докато не опиташ няма как да разбереш дали за теб там ще е по-добре. Така че (щом и жената те подкрепя) смело и ... успех.  Peace Най-малкото поне няма да се чудиш дали не си сбъркал като си останал тук. Отиването в чужбина периодично е на дневен ред и при нас - ту аз, ту мъжо си го мисли. Тук сме защото в момента сме постигнали някакъв стандарт, който ни задоволява. В момента, в който това се промени вероятно темата пак ще се върне на дневен ред. Две години преди детето, натам бяхме тръгнали - останахме защото реализацята там (в чужбина) за него (мъжа ми) е свързана с поне година изпити и мъки, аз дори имам предложенията за работа навън. Тук е обратното - компромис не съм правила, по-скоро избор. Важното е семейството да е добре и заедно. Ние го имаме за сега тук. Отивай и ни чакай след 2-3 години и нас  Peace  Hug

# 61
  • Мнения: X
Тежа си на мястото?Шегуваш се.., би трябвало да се шегуваш.., ами да...сигурно е шега - няма какво друго да е!

Изобщо не е шега. Хич не говоря за държавата като сбирщина от некадърни и нехайни управляващи, а като за родно място. Човек си тежи на мястото там, където са корените му. Иначе си никой, ако ще и милиардер да станеш.
Не съм съгласна. Потомка съм на бежанци, които идват в България само с каруцата, децата и гърне за чорба. Започват не от нулата, не ами от селото като минеш циганската махала там накрая - там са колибите на тракийци. Ни ниви, ни имоти, нищо. И въпреки това никога не са забравяли кои са и че струват, знаели са целите си и са имали упоритостта да ги преследват. Не са седели в канавката дълго, а тъкмо напротив - бързо са се адаптирали, надграждали и накрая са просперирали, ако не те, децата им. Като си помисля за прабаба ми, която се е справила сама с пет деца /мъжът й е бил на война/, в чужда държава, без нито един близък /изгубва ги по пътя/...как мога да си помисля, че аз няма да се справя?
Може би ви прозвуча сантиментално, но това наричам аз българщина. Носиш наследството в кръвта си, пък ако ще на майната си иди.

# 62
  • Мнения: 2 386
Maate, глупости. Или, хайде да съм по-мила, замени ДРУГАДЕ с КИПЪР и всичко ще си дойде на мястото.
Фиате, мараидара и всички останали.. много сили ви пожелавам и ми стана малко (доста) мъчно, докато ви четях. Не мога да си представя какво е да се отчаяш и да не можеш да дадеш на детето си това, което заслужава. Разбирам ви, макар да нямам деца. Аз съм ужасен пример за адаптиране към друга страна, въпреки летящия ми старт в нея, но все пак искам да ви посъветвам нещо, което научих сама - не съжалявайте! И да останете - така е трябвало да стане, и да заминете - ще видите свят, ще натрупате опит, ще сте опитали! Ако е кофти - винаги има път назад.. Аз самата трудно свиквам, но все по-добре осъзнавам, че опитът ми е безценен. А ако имах деца, щях да съм дваж по-мотивирана. Късмет! Тъжно ми е да чета за хора, които бягат, но и аз това правя. Дразня се на многознайковците - не всички са икономически емигранти, запомнете го.
За това кой къде си тежи не ми се говори даже.


Кейси и Лиска, по пет звезди от мен, мед ми капна.

Последна редакция: пт, 01 авг 2008, 19:56 от Ева на сцена

# 63
  • Мнения: 46 572
Фиате, не че да те спирам, но наистина както си го написал звучи все едно "Айде да избягаме от час" ...

Айде, още една, дето й е широко около врата  Mr. Green

Фиатаджия, не те спирам, ама първо го направи и после говори, защото ще е кофти, ако не е това, което очакваш и се върнеш с подвита опашка или пуснеш тема как новата ти родина те прави на балама.

# 64
  • Мнения: 9 990
няма логика
един милиардер е навсякъде милиардер и тежи навсякъде

Не знам дали точно така се чувства той. Доколкото съм чела и слушала, милиардерите си имат домове по цял свят, ама истинският им дом май е почти винаги в родината им.

еми лично аз, ако стана Тук милиардер-няма да се чувствам добре.Не съм чула за бг милиардер, който да живее тук/къде, в симеоново, дето и канализация няма,хахаха/

*опитвали сме да излезнем зад граница навремето, не успяхме за съжаление
**всичките ми приятели, които успяха да заминат-никой не се е и няма намерение да се връща.

# 65
  • Мнения: 5 710
Винаги съм се чудила на разликата м/у " Всеки си тежи на мястото" и  " Никой не е пророк в родината си". Колко различен светоглед понякога може да имат хората.  Аз наскоро прочетох в една тема, че най-важното е да си себе си, където си.  Това е най-важното и за мен. От там нататък мисля, че ако аз не си давам шансове в живота друг едва ли ще ми ги даде.

# 66
  • София
  • Мнения: 62 595
А, свят широк. На 20 години човек може да емигрира с едни емоции в главата, но над 30 с жена и дете нещо не ми се връзва. По думите на Фиатаджията излезе, че става хоп-троп, писна ми, мятам торбичката на рамо и живот, живот, здравей, здравей.

Дори не става въпрос дали някой си тежи на мястото, а да го обмисли и организира по възможно най-добрия начин.

# 67
  • Мнения: 9 990
ми да, горе-доле.3 двойки,извинете, семейства с деца така направиха последната година от мои познати.Не за Щатите, за Европата даже. GrinningЕдните-само мъжът работи-езици учил/филолог/тук-за даскал-там-преводач за ес/с две деца са...

# 68
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Връщат се онези, на които не им потръгва по една или друга причина или онези, които не умеят сами да се борят, свикнали са на тате носи -мама меси, или малка част от такива, които са посъбрали нещо и са дочули, че тук се било пооправило.Лични наблюдения, не ангажирам никой.
точно така е.

фиате, чакаме те в чужбинския, при предателите.
успех!

защото ще е кофти, ако не е това, което очакваш и се върнеш с подвита опашка или пуснеш тема как новата ти родина те прави на балама.
защо ще е кофти, в какъв смисъл?

# 69
  • Мнения: 1 858
През последните 5 години не съм работила по причини, които сега няма да обяснявам. Във Кипър също не съм работила  докато съм била там никой не ме е унижил по никакъв начин, даже напротив спечелих приятели. Има едно обаче... на няколко пъти станах свидел на това как там се подиграват с чужденците. От там познавам хора, които са били и другаде не само там и казват, че навсякъде е еднакво. И все си мисля, че ако исках да кажа къде съм била щях да го направя сама!!!
Няма нужда да заменям това ДРУГАДЕ с КИПЪР защото и Кипър е европейска страна. Положението в Кипър не е по-различно от колкото в Италия например даже бих могла да каже, че е по добре.

# 70
  • Мнения: 2 386
Исках да кажа, че заключенията ти са неуместни.  Те другите го казаха вече, де.
А за държавата се обърни към първия, който я е написал. Аз преписах, не те знам откъде си.

# 71
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
подиграват се на тоз, който се оставя да го подиграват

# 72
  • Мнения: 9 990
Връщат се онези, на които не им потръгва по една или друга причина или онези, които не умеят сами да се борят, свикнали са на тате носи -мама меси, или малка част от такива, които са посъбрали нещо и са дочули, че тук се било пооправило.Лични наблюдения, не ангажирам никой.
точно така е.

фиате, чакаме те в чужбинския, при предателите.
успех!

защото ще е кофти, ако не е това, което очакваш и се върнеш с подвита опашка или пуснеш тема как новата ти родина те прави на балама.
защо ще е кофти, в какъв смисъл?

е, сети се кой се прибира с подвита опашка, гледам същите наблюдения имаш

# 73
  • Мнения: 1 858
За да издържи човек там (където и да е това там) трябва да свикне да бъде унижаван.

Кое унижаване боли повече, сподели.
Това на български в България, или това
в чужбина. Защото явно правиш разлика.
Нито там нито тук някой ме е унижавал. Обаче там срещнах хора, които тук в България са били някой а там са никой. До някъде това важи и за моят съпруг, който тук в Бг. имаше име и неговото име работеше за него а като отиде там...
Жалко е само едно, че това го осъзнавам сега връщайки се назад и гледайки с други очи. Тогава (когато решихме да заминем) си мислех, че в Бг. няма вече на къде. Сега съм тук и съм спокойна и до някъде щастлива... знам, че съм си у дома.

# 74
  • Мнения: 1 858
Разни хора разни идеали. Аз изказах мнението си като не ангажирам никой с него. Колкото до това към кой да се обърна... ми няма да се обръщам към никой, не съм в детската градина. На всички , които желаят да заминат и да се установят другаде им пожелавам успех различен от моя.

Общи условия

Активация на акаунт