Трудно проговарящи деца!

Така е  - речта ги затруднява и отказват както да я слушат, така и да я продуцират.
Аз все още срещам у сина си неохота за работа. Трябва да си настоятелна и изобретателна.


Говорните затруднения не са непременно наследствени.


За да намалеят притесненията, потърси специалисти и започнете работа с детето. Не очаквай бързи резултати - чувала съм, че на всеки 6 месеца се отбелязва напредък, после следва период на "задържане", в който детето натрупва нови умения. Както вече писах, за 2 години занимания синът ми има съществен напредък, но все още не мога да кажа кога говорът му ще бъде като този на връстниците му - още много работа ни чака. Вярвам, че за двете години, които му остават до училище, ще се справим.

Не се започва непременно с повтаряне на думи - има и други неща, които са важни за говорните умения - напр. фина моторика, концентрация - те се развиват с различни игри и помощни материали. Много е важна мотивацията на детето да общува, развиването на неговата наблюдателност и любознателност. Само на тази база може да очакваш и мотивация за вербално общуване.

re-sol, излишно е да се измъчваш от най-различни страхове! 
Това, което можеш и трябва да предприемеш както за доброто на детето, така и за собствено успокоение е, да направиш консултация с логопед. Той ще обследва детето, ще прецени дали се налага незабавно започване на терапия или ще ти даде насоки за работа в къщи. 
Просто не губи време, дай на детето си възможността да контактува спокойно с теб, с връстниците си... Защото истината е, че няма сиропчета за проговаряне...    

Да, има детски психолози.Не мисля, че е излишна консултация и с детски психиатър.Напротив.Аз съм за консултация с всеки кадърен терапевт независимо каква диплома има.Има различни тестове за всякакви възрасти.Дори и дете под годинка би могло да бъде изследвано от психолог и дори поставена етапна диагноза.Можем да ти помогнем на първо време като те насочим към пресятите от нас терапевти.Защото е ясно, че не всеки получил диплома има и нужните умения за работа с деца.Не разбрах къде точно живеете.Ако сте от София веднага ти давам поне два три тел. за консултация.За другите градове ще помагат другите майки.За сиропа за проговаряне ........това не подлежи на коментар - вече ти обясниха 

Страха, който изпитваш идва от неизвестността.Докато не направиш консултация с терапевт страха ти няма да изчезне.

re-sol, Всички които ти писахме тук години наред сме се убеждавали, че това е причината децата ни да не се социализират и играят с други деца. Обаче повярвай ми, понеже човек е "социално животно"  това не е причина.  И когато това се наблюдава при дете вече алармата свети червено.... 

Колкото по-бързо минеш през етапа на страха и отричането да има сериозен проблем по-бързо ще получиш помощ и ще се научиш как да помогнеш на детето си.  Няма какво да се заблуждаваме взаимно - 100 процента съм сигурна, че ни четеш и си казваш - А, не, моето дете неможе да има сериозен проблем, нещо дребно е което след няколко месеца ще съм забравила, че ме е притеснявало. Това на мен неможе да се случва. Аз нямам в рода си хора с такива проблеми. Това се случва на другите  Някои по-бързо , други по-бавно минаваме от тук, ама всички минаваме. И се справяме   

Моя син също не говореше но това не му пречеше да търси котнакт с други деца и де играе с тях на вашата възраст ! По късно когато запознаването с непознати деца ставаше само чрез разговори/ към 5-6г. / се срамуваше от това че не може да общува с тях! Сега вече напредна с говора и не се притеснява от непознати деца!

Напълно съм съгласна... и както и в темата на логопедите - пак ще се стигне до същия съвет - идете и се консултирайте - по интернет могат да се дадат само ориентировъчни насоки от специалист. От майките - може да се научи повече - споделеният опит е безценен, стига да не се пренася слепешката във всяка ситуация. Като терапевт мога да кажа, че едно дете има ли интерес и мотивация, може да постигне неща повече от очакваното. Не винаги "дяволът е толкова черен". Желая ви успех.

 Решихме да заведем детенцето на логопет аз живея близо до Свищов , може да отидем на логопед и в Плевен, ако някои има координати на добри специалисти в тези градове ми пишете на имеила или на лични.
Благодаря сърдечно на всички които писаха по темата, получих ценни съвети!

За Плевен, нашата съфорумка Валенцето може да каже, потърсете я и на лични

Ние също пием Ноотропил по толкова и сме на 5г. а знае най много 10 думички аз също не мисля че помага много.

Сироп за  проговаряне  НЯМА   ако  имаше отдавна  да съм го купила ... само  ежедневна работа   помага   ...с времето всичко си идва на мястото   

Ноотропила би трябвало да повиши концентрацията на детето и когато се работи с него, то да е по-възприемчиво, съсредоточено... Но до колкото съм чувала, повишава хиперактивността.

Здравей re-sol,
и ние бяхме така, чакахме Алекс да стане на 2 години, веднага направихме консултацията, изследване на слуха при специализиран детски Уши- нос- гърло, който отхвърли слуховите проблеми. Нашия проблем се нарича Кiss Syndrom (блокиране на нервните пътища от изместен вратен прешлен). Типичен за деца, които са вдигани за главата, теглени с щипки или вакуум при раждането и такива родени с кайзерово сечение.  При нас се оказа последното, детето имаше проблеми при хранене (дъвчене), тичане, ритане, пълзи с неудоволствие, забелязва се напрежение във врата, не може да рисува, не говори. Като бебе спеше и обръщаше главичката само на едната страна. Много от тези бебета са плачещи в кърмаческа възраст и не могат да спят, но пък нашето дете спеше 22-24 часа. Детето изглежда нормално, няма изкривяване, развива се като нормалните деца физически и умствено (при много деца, едва в ученическа възраст при проблеми с писането е установен синдрома), играе, смее се, катери се като маймунка, качва и слиза стъпала без да се държи, но някак си не е като другите. Едва когато говорих със ръководителя на центъра за раннонасърчаване на деца ми светнаха дребните малки неща, които ми правеха впечатление, но някак си не  вземах на сериозно.
Сега ходим на физиотерапия по метода на Бобат, Войта, Кастело Моралес. След втория път синът ми започна да пелтечи по- честичко неразбираеми буквосъчетания, произнесе Л и Р и стана много забавен. Надяваме се скоро и да проговори наистина.
Решихме да изчакаме с рентгена при ортопед. Не винаги можело да се установи и от рентгена, защото изместването може да бъде и в посока на правенето на снимката. Преди това ще направим физиотерапията и  ЕЕГ с Нервнопедагогичен консил (последните се оказаха доста специализирани, защото в нашия регион го правят само двама невролози).

Р и Л се  изчистваш постепенно  след 4-5  год   при момчетата дори след 6  специално за  р-то .Това не е  проблем .Проблем е когато нищо не говори,още по голям проблем е ако не разбира команди   прости  разбира се .