анорексия

По своята същност анорексията е бунт.Но на човек,който не смее да се разбунтува срещу този,който го подтиска,не го зачита,не го одобрява.
Начина на хранене е единственото,което зависи от самата нея,нищо друго наоколо не й изглежда възможно да промени.С отказа от храна тя се чувства силна,доказва на себе си,че нещо в живота си решава тя,нещо владее.
Психологията твърди,че за анорексията на едно младо момиче е виновна майка му.За това и се тества как изглежда майката в очите на анорексичката,кое в нейното поведение е отключило болестта.Друг фактор за заболяването е отношение на значим за момичето човек,който й е направил забележка за фигурата й.Ако е податлива на внушение тя се фиксира върху определени негови изказвания,игнорирайки положителния смисъл.Зацикля в тази тема и не можейки да преодолее "лошото "отношение,решава,че отслабвайки,ще го спечели,ще го впечатли.

Доколкото знам, анорексия развиват децата-перфекционисти. Отличнички, грижещи се за по-малките си братя/сестри, въобще деца за пример. Само че вече не могат да направят разлика докъде трябва да спрат със стремежа към съвършенство. И да приемат, че могат да бъдат обичани дори и несъвършени.

Да внимават както майките, така и бабите, когато се опитват чрез дъщерите или внучките си да постигат това, което те самите не са успели. Приказките от сорта "Ти можеш повече", "Ти трябва да си първа", от проява на болни амбиции се превръщат в болестна проява у детето.

Анорексия се лекува и с хомеопатия. Била съм свидетел. Отнема повече от година, но поне не наблъсква организма с успокоителни или с хормони.

Потресе ме клипчето и потърсих повече информация за горкото дете.Все пак май ще завърши историята щастливо:

http://img257.imageshack.us/img257/51/fatkid1db8.jpg
http://img169.imageshack.us/img169/9449/fatkid2yx1.jpg
http://img169.imageshack.us/img169/7594/fatkid3pg9.jpg


За който не разбира англ , сега детето тежи 50 кг след лечение в клиника и остава да у премахнат оперативно излишната кожа.

---------------------
А за анорексията.. мн ми е болна темата,защото съм имала такъв период, повече от година и едва се измъкнах.Сега съм в другата крайност,но това е друга тема. Откакто се помня, майка ми се въртеше пред огледалото и все казваше, че задника й бил 2 декара и трябва да е на диета (при ръст 168/тегло 50-55). Все ме питаше дали била дебела. Вкъщи през целия ми пубертет се ядеше само суха храна -- сандвичи, полуготови пици и пържени картофи, много шоколади и сладки неща. На майка ми не й се отразява това хранене, но аз на 14 бях достигнала 80 кг при ръст 168.Тогава нямаше много информация за диети и майка ми все ме успокояваше,че аз съм си била едра, нямала съм нужда от диети. Даже се сърдеше, ако някоя от приятелките й подмяташе нещо и после ми разказваше как ме била защитавала пред тях. Най обичаше да ме сравнява с някой много дебел човек в моя полза - казваше "ти се мислиш за дебела,но ето да знаеш еди кой си колко е дебел!". Явно го приемаше, че ми прави комплимент.  Така и не знам, кое е по-ужасно, майка ти да ти натяква че си тлъст или да не те забелязва и да те оставя да се свиниш.
За подигравките от децата няма нужда да пиша,толкова се бях наслушала на свини,крави, прасета и така нататъка,че......

После се откъснах от вкъщи и започна втора фаза на кошмара. Изпаднах в много стресова ситуация и започнах да ограничавам храните.Първо вредните с идея за здравословен живот. Оставих пърженото, газираното, сладкото.  После нещата започнаха да излизат от контрол и включих към не-тата тестяното, картофите, ориза, част от месата, после останалата част от месата, после почти всичко.Ядях по малко през ден,през два, през четири и не изпитвах глад, а приток на нечовешка енергия.Нямаше кой да ме контролира.  Спортувах и не ми ставаше лошо,не се чувствах човек. Не се теглех, но дрехите ми висяха и се налагаше да ги преправям.За съжаление са ми слаби думите да опиша какво невероятно е чувството,но колко голяма е цената.

От това състояние излязох с много зор, за да влеза в кръговрати на булимия,преяждане и какво ли още не.Но няма да ви отегчавам.

Нещата са много сериозни,ще ми се да помоля всички мами да внимават с диетите и най-вече с това на какво учат момиченцата си.Аз на майка ми никога няма да й простя неадекватното и направо вредно отношение по въпроса.Осакати ме за цял живот.

летящата франзела, впечатлена съм, че сама си успяла да излезеш от това състояние! знам, колко е тежко и трудно. желая ти успех, по пътя към намирането на спокойствие и равновесие!   

ще имам предвид съвета ти относно фръцкането пред огледалото и пустосването на килограмите. да си призная, хем го правя по инерция, хем се дразня, когато дъщеря ми мрънка по същия начин за себе си. и се притеснявам, когато плодовете и сготвената храна стоят в хладилника, а се хапват само набързо разни сандвичи.

размишлявам над поста ти и се чудя само откъде идва "притокът на нечовешка енергия"? нали уж "рЪната прай борбЪта"? толкова много енергия ли губи тялото ни за преработката на храна, че в момента, в който спре да се храни се чувства енергично?

Някой беше писал по-горе, че една реплика може да "отключи" тази болест. Аз съм преминала през това. Е слава Богу до анорексия не се стигна, но натам беше тръгнало. Особено важна е реакцията на родителите. В моя случай репликата беше "Приличаш на як немски кон, а тя е като кристална фигурка", думите бяха казани от близък възрастен на когото аз отчаяна исках да се харесам. Няма да коментирам подробности, но на крехките 14 години това действа като отрова. Спрях да ям. Оправдавайки се, че имам много за учене, исках да се храня в моята стая и прибирах храната по разни пликчета, които после изхвърлях. Мразех отражението си в огледалото.  Заловиха ме и с много такт и любов нещата се оправиха.
Мисълта ми е, че понякога родителите и близките могат да помогнат преди да се стигне до клиники и лекарства, но за целта трябва добре да познават децата си и да се интересуват от живота, настроенията и проблемите им.

Ооооооо, тялото има способността да свикне с толкова малко храна, че не сте в състояние да го разберете, ако не сте опитали. А "енергията" идва от психиката. Никакъв глад не може да те събори, ако виждаш в огледалото резултата, който искаш.

Аз имам щастието да се справя с този проблем много по леко от летящата, като гледам лентичката и, виждам, че през много периоди на отслабване и напълняване е минала. Разбирам я. Много силна воля и трезв разум се иска да не се изгубиш в желанието си да изглеждаш добре. Особено когато си все още дете. Аз успях веднъж и завинаги, без да минавам през периоди на булимия и драстично казване на кг. Честно казано гледайки майка ми и баба ми от по 100 кг, такъв стимул са за мен, че не можете да повярвате. Може да ви звучи тъпо, но на 35 изглеждам по добре отколкото на 15 и никой, който не ме е познавал от дете не би предположил, че съм ималa някакви проблеми в това отношение.

Бих искала да споделя и аз своето виждане и мнение по въпроса.
От много малка съм в сферата на модата и съм доста навътре в нещата.Когато си заобиколен от изключително слаби момичета(имам предвид момичета в тинейджърска възраст) няма как да не се повлияеш от това.Бях в Милано по време на "fashion week-a" и повярвайте ми по улиците беше направо страшно....високи по 178см,може би към 50 кг максимум....адски слаби...краката им бяха тънки като моята ръка....няма как да не ти се отрази психически всичко това,особено ако си амбициозен да постигнеш нещо ....да припечелиш някой лев...та аз съм 174 см,тежах 48кг,нормално изглеждаща в сравнение с повечето...искам само да отбележа,че не всички бяха болно слаби,включително аз....анорексията и булимията са част от живота на повечето моделки...дали период или постоянно,почти няма модел ,който да не е минал по този път....Слава Богу аз успях да се контролирам,въпреки че имах труден период....сега само се моля Господ да пази децата ми и да не се влияят до такава степен от холивудските звезди и моделите та да бъде застрашено здравето им...
Но това чувство дали си слаб и изглеждаш добре все още е неизменна част от ежедневието ми...предполагам,че е професионално изкривяване....

Lilibon много ти благодаря за пожеланието, дано.

За детето ти не знам какво да те посъветвам.. в моето семейство бих се постарала да запиша децата си на спорт, плуване например, и бих се старала да не е практика консумацията на вредни храни,без да ги забранявам напълно.Би трябвало да е достатъчно.


А за енергията много съм се чудела и нямам отговор.  Не знам дали при всички неядящи е така. И без храна ми стигаше енергията и за спорт , и за учене, и за много обикаляне пеш, и за творене (рисуване), при това го вършех качествено,без претупване. Винаги съм била поспалива, но в този период можех да спя по 4-5 часа,да се будя без будилник и да не изпитвам сънливост (без кафета) по цял ден. За съжаление чувството е по-скоро приятно -- свръхчовешко (всички ядат,спят,а ти си супер работоспособен)-- и оттам трудно да се откажеш от него. Непрекъсато се изкушаваш да поемаш по-големи предизвикателства.  Аз достигнах до десет дена без нито хапка храна и без понижаване на енергията,за да разбера,че граница няма(поне там).Звучи ненормално, невъзможно,но е факт. За съжаление със странични ефекти-- чувство за нереалност, откъснатост от тялото. Няма как да е хубаво,за мен анорексията си е прикрита форма на самоубийство,желание да се свиеш пространствено до пълно изчезване и несъществуване.

А за енергията-- представям си я като ластик. Опъваш, опъваш,  опъва се повече от очакваното, но накрая винаги се къса.....

Сега като чета написаното и ме е срам да го публикувам, звучи като писания на побъркан човек и ме е срам, че бях стигнала дотам. Но ми се иска със споделеното да съм от полза на някой.

летящата франзела, просто си нямаш представа колко е полезен поста ти.
и на майките и на бъдещите такива.
много си силна, да знаеш.

благодаря ти за откровението и успех ! 

летяща, не се срамувай, напротив! написаното е особено полезно, защото е поглед отвътре в проблема. почвам да разбирам защо монасите някога са постели, явно усещането им е било, че духът им се издига към Бога... само дето не можеш да стигнеш в отвъдното заедно с тялото си.

Написаното от теб, може да бъде от полза на някой. Добре направи, че го сподели. 


Това изречение обобщава всичко, което съм прочела и чула за това заболяване. Кратко и ясно.

И аз съм впечатлена от разказа на летящата франзела!


Не мога да преценя доколко е разпрастранен проблемът, но според мен психозата е масова. Например, когато бях на 16 се смяташе, че една жена, висока 165, трабва да тежи между 55 и 65кг.
Малко по-нагоре компетентно беше пояснено, че при 165 см ръст, можеш да изглеждаш добре и ако си 45 и ако си 55кг.  За 20 години нещата неусетно са се променили дотолкова, че някои крайни състояния се приемат вече за норма, а за крайност се считат  състояния, наистина граничещи със смъртта.

Моята колежка непрекъснато говори за диети и килограми, а в никакъв случай не може да се каже, че е пълна. Много й се дразня, защото го приемам като груб намек към моята външност (в сравниние с нея съм направо дебела). Сега обаче, след като прочетох темата, си мисля, че може и да има проблем в главата.

                       Аз бях много изненадана, когато за кратко залитнах към булимията и споделих с познати, да науча, че 4 от 5 са имали подобно залитане за по година-две  . Анорексия, булимия... Всяка се беше справила някак, без помощта на специалисти. В момента изглеждат напълно нормално и никога не бих допуснала, че може да са били анорексични в миналото  . Тъй че явно е доста разпространен проблем  ...

По едно време усилено се говореше, че няма да се допускат толкова слаби модели точно заради влиянието върху младите момичета.
Представите за красота много се променят. Погледнете рубенсовите мадами и корицата на някое модно списание.

В България основна тема на разговор между жените са килограмите. Едва изчезнала някоя колежка, бива обсъдена от всички останали /ама много е отслабнала, надебеляла и пр /. Подготовката за среща с хора, които не си виждал отдавна минава през намирането на онази дреха, която ще те направи да изглеждаш най-прекрасно вталена /да се пукнат от яд тия, дето даже и деца нямат, а са със сланини по корема /.
Дотолкова ни е обременено обществото с този безкраен разговор за слабо-дебело, че усещам и по себе си, че правя безумни състезания с фигурата си да я докарам до размери, за които тя никога не е била пригодена. Имала съм залитане по булимията, в студентските години, но дори не ми се е налагало да се боря, знаех си, че правя глупости и спрях. Още повече, че винаги съм спортувала много и съм се движела, а това в много случаи е решение.
Казват, че хранителните разстройства показват чрез отношението ти към храната отношението към хората. Булимичките се отдавали на общуването, приемали другия близко от себе си, но после го изхвърляли набързо от страх той самият да не си отиде. Анорексичките се вкопчавали в храната, искали да сведат до минимум зависимостта от нея, така като правят и с хората.
Според мен нещо някога в детството се е случило. И вина за това носят преди всичко родителите . Собствените комплекси често се пренасят на децата и ги вкарваш в схема, която доброволно те никога не биха участвали. И да, куклата Барби е част от тази схема, и виковете за втората филия хляб, която не трябва да се яде. Като не си създал хранителни навици, когато трябва, какво е виновно едно дете, че сега иска това, на което е научено?
Нагледала съм се на бременни, които пушат по кутия цигари на ден и ядат само солети, за да не напълнеят.
Една майка, родила преди две седмици, беше пуснала тема в съседния подфорум за връзката между голямо бебе и дебел възрастен .