Дразнят ли ви бабичките?

.

Аз пък вярвам, че се е случило точно така, защото имах далече по-фрапиращ случай.Бременна в осми месец, отивам до поликлиниката /с мъжа ми/, няма къде да седна-всички места заети от баби.Не ми се разправяше, въпреки, че предишния месец бях лежала за задържане и въобще не трябваше да седя права.Знаех, че съм с предимство за прегледа, но реших да изчакам, защото предполагах какво ще стане, ако влезна преди тях.Мъжът ми беше готов насила да ми освободи едно място и едвам го убедих да си трае.Само, че мина почти час, вътре се действа бавно, не ми идва ред, започна да ми става лошо...За лош късмет място не се освобождава.Но аз-инат и не ми се започват спорове.Търпя.Най-накрая една от бабите стана и аз седнах.В този момент към мен се обърна дружката и, с която до момента клюкарстваха и ми каза: "Жената отиде до машината за вода, не си е тръгнала". Попитах какво означава това и отговорът беше-"Мисля, че много добре разбирате-тя седи тук и след малко ще се върне"...Преди да успея да си отворя устата, мъжо ми вече заформи скандал . Наистина такава наглост и безочие не мислех, че може да съществуват.Личеше ми, че съм в напреднала бременност, не ги предредих, не поисках да ми освободят място, но да се опитат да ме дигнат...Нямам думи .Лекарката, чула разправията, излезе и ми каза да влизам веднага в кабинета.После ми изчете едно конско защо ги чакам, аз съм с предимство . Е, така си беше, ама овнешка глава инатлива .
След като се роди детето, мъжът ми имаше отново подобен случай-отива с бебето да вземе едно направление-отпред цялото царско войнство-не го пускат да влезе, започват да му крещят, че и те били за направления .
Като цяло избягвам контактите с баби /забелязала съм, че дядовците са далече по-разбрани/, но по стечение на обстоятелствата има неизбежни срещи. Най-много се дразня, че ходят за щяло и нещяло до поликлиниката.И сами си го казват-"да се поразходя навън и да се отбия до лекарката". Преди години, когато ползвах градски транспорт също се ядосвах-хората тръгнали на училище, на работа-те в най-голямата блъсканица отиват за вода или до някой пазар да спестят една стотинка.
Живот и здраве, и аз ще доживея старини, но се надявам, че никога няма да стана такава...

Не ме дразнят  бабичките често,но дори да ме поздразнят,си трая.Обаче начина ,по който пишеш за бабишкери,бабички,пенсии...това ме дразни.

Но не дай Боже като тези, които ме дразнят 

Има бабички, и бабички. Има такива, дето ще ти отстъпят мястото си, и такива, дето ще те вдигнат и ще ти се накарат злобно. прости хора има и млади, и стари.

Не,не ме дразнят.И в нашия парк са заели всички пейки,но винаги се намира местенце.А и никога никой не се е държал грубо.Никъде не е казано,че пейките в парка са само за майки с деца.Тези хора къде да отидат?То всичко се връща,ама дано доживеем да тяхната възраст.

Именно. И се случва да се дразня. Но чувствам, че не ми е на нивото да се карам и разправям с тях. Понякога ми става смешно, а понякога жал... 

Не ме дразнят бабите , даже в повечето случай предпочитам с тях да си говоря . Отколкото с някой майки . Един ден дай боже и ти ще бъдеш на тяхното място и токава какво  

Писала съм и друг път- отивайки на консултация, не е имало къде да седна неведнъж- не от баби, а от татковци. Аре стига с тези пенсии, нахални има и сред младите!
Признавам, че бабите ме дразнят в случаите, когато искат да ми вземат детето, щот се тръшнало или се намесват по какъвто и да е друг начин, когато на мен ми е нервно/това важи за дядковци, лелки и чичаци/

Съгласна съм, но аз си мисля и друго.Така е, не знаем какви ще станем, ако остареем, но нали те са били млади, бременни и т.н. Толкова ли бързо забравят?

Минзухар, не само че не съм украсила историята, но и не съм изпаднала в подробности, за да не стане прекалено дълъг поста. И нямах предвид всички бабички, а само тези които се държат така нахално. Ако за вас няма проблем да ви вдигнат от пейката на която току що сте седнали или пък ви харесва да ви избутат количката и багажа, докато си учите детето да ходи ок.  Радвам се, че не ви се е случвало, но аз съм ставала свидетел на доста грозни случаи освен моя и това ме накара да пусна темата. А ако трябва да пиша за изцепките пред лекарските кабинети тогава вче ще стане роман.

                          Бабичките като цяло не ме дразнят. Дразнят ме само някои екземпляри от всички възрастови групи.

Velesa

....да Ви имам и проблема 


*без лоши чуства

Не ме дразни, че седят по пейките в парковете. На мен не ми пречи да седна на някой бордюр или стълби в парка, млада съм, мога да се сгъна. Но много се дразня, когато непознати баби започнат да ми дават съвети за детето. Случвало се е да съм доста груба и рязка.

Мен си ме дразнят. Обясненията, че и аз ще стана като тях, не ме впечатляват: когато стана, няма да помня сега и ще си злобействам и бабиерствам на воля, така върви светът.
Има бабички, които са много неприятни и досадни. В нашата морска имаше един период, няма къде да приседнеш с количката, щото всичко минирано с бабиети, иначе му се радват на Ф, ама по-лесно ще падне Ленинград, отколкото някоя да предаде заветното място.
Много рядко съм имала желание за повече от едно изречение с тези особи.
И въобще, тук, рядко срещам достойна старост.


ПП. Не съм пълен нихилист, давам право на пенсионерите да стоят по градинките, да пълнят кабинетите и да се възползват от правата си. Много съжалявам за недостойния живот, който се налага да бутат и осъзнавам, че поведението им е проявление на живота им (чичо Маркс, битието, съзнанието...)